Валдорфска педагoгика

За големината на групите и индивидуалния подход: Във валдорфските детски градини по света големината на групите е много различна. В Западна Европа  в тях има по 18-22 деца. В Африка може да са и 50-60 деца в група. А когато стартира нова детска градина може да се започне и с 3-4 деца. В училище някои класове в Германия напр. имат по 40-42 ученика.
Принципът за индивидуалния подход важи във всички случаи. Във валдорфската педагогика този подход е жив и действа, а не е изпразнена от съдържание фраза, в каквато за съжаление се е превърнал у нас. Той не се изразява основно в това на някое дете да се дават повече задачи, а на друго по-малко, а в това учителят да вижда във всяко дете настоящата и бъдеща индивидуалност, за чието развитие да способства.

Доколкото знам в детската градина в Горна баня е обявена програма за работа „Монтесори”. При нея децата също учат практически, чрез действия. Лично за мен обаче при педагогиката Монтесори се акцентира прекомерно и едностранчиво върху интелектуалното развитие още в най-ранна детска възраст. Защо им е нужно на децата да могат да смятат още на 6 г. с многоцифрени числа?! При педагогиката на Щайнер интелектуалното върви ръка за ръка с емоционалното и волевото (действеното) обучение и развитие, като акцентът се сменя в зависимост от възрастта. Или както се казва „На училище трябва да ходи целият човек, не само главата му.” В световен план вече се отчитат пораженията от прекомерното ранно интелектуално натоварване (или по-скоро претоварване) на децата, което в по-късна възраст води и до редица заболявания – загадка за лекари и родители. Старите хора също знаят, че детето трябва да тръгне на училище, когато си смени зъбите. Затова обучението до 6-7 годишна възраст трябва да не е абстрактно-интелектуално, а свързано с много движения, игра, подражание и изкуство.

Как се научават децата да мислят: Чрез всичко, което правят и преживяват в зависимост от възрастта. В детско-градинската възраст се развива образното мислене. С помощта на приказки и истории. Напр. при въпрос „Защо дървото е зелено?” може да се измисли следната история (импровизирана от мен в момента):
„Земята е тъмна и й е студено. Затова Слънчо й изпраща топлите си лъчи. Когато златните слънчеви лъчи срещнат тъмнината на земята, става вълшебство. Там се появяват зелените дървета и тревички.” След което на децата  се дават водни бои и чрез рисуване им се дава възможност да преживеят чутото. Там, където синият цвят (студената земя) срещне жълтият (слънчевите лъчи), ще възникне зеленото. Така те се научават да мислят не по някакъв  нездравослоен за тях абстрактен начин, а въз основа на собствените си опитности. Поднесена им по този начин науката (в конкретния пример за цветовете) ще оживее в тях. Преживяното познание не се забравя. Детето винаги може да извика спомена за него. А  подобни преживявания зареждат и с онези сили, които са необходими на човека в по-късна възраст, за  да се справя с редица трудности и изпитания.

Ще се радвам, ако мога да отговоря и на други ваши въпроси. Следващото ми включване обаче ще е възможно чак след седмица, тъй като на 02.04. започва семинар за подготовка на български валдорфски учители с много интензивна и натоварена програма.

> Ти по-скоро им казваш, че дървото е зелено, защото е зелено. Или защото при
> смесване на синьо и жълто се получава зелено. Което не е точно научният отговор.

Дори в нормалните училища, за хлорофил, клетки и т.н. се учи едва след 4-ти клас, а тук говорим за деца в детска градина. Според Валдорфската педагогика не е подходящо да се дава "точно научният отговор" на толкова малки деца, защото на тази възраст те все още не са започнали да развиват логичното си мислене. Това не означава, че на децата трябва да се дават измислици, нямащи нищо общо с действителността. Напротив, на децата (а и не само) винаги трябва да се казва истината. Въпросът тук е, коя е най-подходящата форма, под която да бъде представяна истината на децата и тази подходяща форма е много различна за различните възрасти. Когато към възпитателния процес се подхожда без необходимото познание, разбиране и подготовка, много лесно възпитанието се изражда в "дресиране".

От моята скромна опитност като възпитаник на нашата образователна система мога да кажа, че нас не ни учат да мислим, а ни казват какво "трябва" да мислим. И всеки ученик, който си позволи да мисли различно ще получи слаб (2) за усилието. Припомнете си уроците по литература и въпросите от типа: Какво е искал да каже автора в произведението X,Y,Z... Каквото бил искал да каже автора, е написано в учебника от някой мастит професор и всеки ученик, който си позволи да не се съгласи с тази глупост...

Всяка педагогика има за цел да възпитава самостоятелно мислещи и хармонично развити личности, но това не може да стане само като се дресират децата да заучават наизуст "мъдрите мисли" на политически или икономически удобните на деня писачи на учебници.

Милена,

> Как бихте отговорили на такива въпроси?

За съжаление познанията ми за Валдорфската педагогика, а и за педагогиката въобще, са твърде повърхностни за да мога да дам компетентен отговор, но се надявам, че валдорфските педагози ще отговорят.

> че дървото е зелено, защото смесва жълто и синьо

Това според мен си е една съвсем научно издържана истина, която всяко 4 годишно дете може само да изпита, като смеси син и жълт цвят.

> Пита за Вселената, динозаврите и какво ли още не.

Ха, това ме подсети за един виц. Малкото циганче непрекъснато задавало на баща си въпроси: защо, какво, как, къде и т.н. за най-различни неща. На всичките въпроси циганинът търпеливо отговарял с "не знам". На циганката най-накрая и омръзнало да ги слуша и сгълчала циганчето да остави баща си намира. Обаче циганинът възразил: Бе, нека пита детето, нека се учи!

> Извинявам се, ако измествам темата.

Нищо подобно. Въпросите Ви са съвсем по темата, но както вече казах, аз не мога да отговоря.

> но не знам дали хлорофила е зелен, защото това се получава, ако смесим жълто и синьо

Знаем, че гледана от космоса, земята е синя. Че слънцето е жълто, виждаме всеки ден със собствените си очи. Дърветата възприемат земния елемент (синьо) чрез корените си, а слънчевите лъчи (жълто), чрез листата. Тази истина е толкова буквална и проста, че нашият сложен ум отказва да я възприеме, но умът на едно 4 годишно дете няма да каже: Тук трябва да има и по-научно обяснение.

Обясненията на науката са точни и верни основно в областта на мъртвата материя. Когато става въпрос за живота (както при дърветата), науката е безсилна да обясни живота, защото не познава духа. В резултат, съвременната наука възпитава материалисти - хора без понятие и възприятие за собствената си душа и дух. Такъв човек живее само за да задоволява потребностите на физическото си тяло, подобно на животните (да си припомним за Дарвиновата теория, която ни обявява за маймуни). В съвременните социални науки такива хора се наричат консуматори, а общество съставено от такива хора - консуматорско. В това се опитва да ни превърне едрият капитал, защото за него така е икономически по-изгодно. И т.н. и т.н... Тук вече аз доста се отплеснах.

> Но, ако решат, че дърветата са зелени заради смесването на цветовете, едва ли ще попитат повече...

О, ще попитат (Вие също попитахте). Нещо повече, това ще ги насочи и към редица други въпроси. Само да има кой да отговаря адекватно. Всъщност, желателно е децата сами да откриват отговорите на собствените си въпроси, а задачата на педагога е да ги подтиква и води в този процес. Ще дам в телеграфен стил пример, който видях в един филм - "Самсара". Една майка заведе децата си (на възраст точно като за детска градина) на реката и там пуснаха една дървена клечка във водата. Майката попита децата: Какво ще се случи сега с тази клечка? Децата започнаха да генерират идеи и предположения от типа, че клечката ще се заклещи в някой корен, ще се намокри и потъне и т.н. Майката отговаряше в смисъл: Това е възможно, но ако все пак не стане така, какво ще се случи с клечката? Най-накрая с общи усилия достигнаха до извода, че клечката ще стигне до морето.

Надя,

> но ми е любопитно как ще обясните пожълтяването на листата,
> почервеняването на някои от тях или дори опадането им!? 

Трудно.

> Точно това ваше отплесване буди подозрителността ми по отношение на Валдорфската педагогика

Напразно. Моето отплесване няма нищо общо с Валдорфската педагогика. Както вече казах познанията ми за нея са съвсем повърхностни. Трябва да кажа, че по никакъв начин не се явявам представител на Валдорфската педагогика, ако случайно някой е останал с такова впечатление. Участвам в тази дискусия единствено с личното си мнение, в качеството на баща на две деца на 12 и 8 г., които учат в най обикновено българско училище в кв. "Младост".

> няма да бъдат затормозени със задължителния учебен материал.

Със задължителния учебен материал също ще бъдат запознати (това го изисква държавата), но без да бъдат затормозявани. Чувал съм за някаква статистика, според която възпитаниците на валдорфските училища постигат най-високите резултати на кандидатстудентски изпити. Ще съм благодарен, ако някой може да даде по-конкретна информация за това.

> но това отношение към науката не ми харесва лично на мен.

Отношението, което изразих не беше насочено към науката като такава, а към нашата съвременна образователна практика. Науката несъмнено има своето място и роля в човешката култура. Въпросът е, че ако се ограничи образованието и възпитанието само в рамките на науката, получава се едностранчиво развитие на децата. Науката е инструмент, който може да бъде употребен и се употребява от хората както за добро, така и за зло. Целта на педагогиката е да възпита хора, които ще употребяват науката за добро.

> Как ще се преподават точните науки, като физика, химия и биология?

Не знам как точно се преподават точните науки във валдорфските училища, но знам, че се преподават. Знам също, че възпитаници на Валдорфската педагогика има във всички области на човешката дейност, в това число и в точните науки.

> Валдорфската педагогика е идеална за деца с талант в областа на рисуването, пеенето, музиката,
> артистичните деца ще се чувстват чудесно

Мисля, че по този въпрос не сте добре информирана. Валдорфската педагогика е еднакво подходяща за всички деца. Според принципите на Валдорфската педагогика всяко дете има някакви естествено вродени таланти, независимо дали в областта на точните науки или изкуствата и тя има за цел да ги разкрие и развие.

Милена,

> Това не е ли знание дадено на готово, т.е в противоречие с основополагащата
> ви максима децата САМИ да стигат до отговорите

Поставяте ме в позиция на представител на Валдорфската педагогика, каквато аз не заемам.

Колкото до другите Ви въпроси, мисля, че вече отговорих в предишния си пост.

Някой не се ли притеснява от съвременната образователна система, която учи деца на 3 год. възраст да работят с компютър, или от толкова фактология накрая нямят елементарни познания, или за да се противопоставят на тази бездуховна действителност започват да подражават на другите - с цигари, алкохол и ... наркотици. И т.н. Докато един ден се окаже, че просто си изгубил собственото си дете. За мен това е значително по-обезпокояващо, отколкото поставените въпроси за валдофската педагогика. Ако тя е алтернатива - може би все пак е добре, че има такава.