Каси,сигурна съм ,че и на твоята улица ще изгрee слънце 
.Не сигурна,а убедена дори 
.Просто не трябва да подминаваш шанса 
си.
.Не сигурна,а убедена дори .Просто не трябва да подминаваш шанса си. - Публикувана: 14 март 2007, 22:44 ч.
- Последно мнение: 31 май 2007, 17:23 ч.
Мисля,че никога повече няма да намеря свестен:)
Е, като стана дума за Елмазния сайт не издържах да не коментирам. Специално този сайт, една приятелка го нарича "мазния" сайт - там си е живо място за уреждане на простете за езика - чук и бег! Знам го не от жени, а от мъже, които са ежедневно там...Така, че специално този сайт е най-кофтия за сериозни запознанства. Аз навремето моя тиквеник го намерих от бг.дейт....и повече не искам да чувам за интернет-запознанства!
И както казва Каси - нямам грам време да отделям за някакви си мъже. Имам толкова задачки-закачки, че нямам време нито да скучая, нито ми се слага трън на дупе от нова връзка с мъж! И аз мисля, че няма такъв, който хем да те приеме с детето, хем веднъж седмично да те вижда....принца на белия кон е само в приказките!
И накрая - колкото повече човек иска нещо, повече му се изплъзва...а мъжете имат адско усещане за търсещите сериозна връзка жени и обикновено се изпаряват на секундата!....А колкото до свестните мъже, Клер- еее, не всички мъже са гадове, някои са и мъртви!
Така че, трябва да му се пусне края, човек да си живее живота и каквото дойде да го приема!
И както казва Каси - нямам грам време да отделям за някакви си мъже. Имам толкова задачки-закачки, че нямам време нито да скучая, нито ми се слага трън на дупе от нова връзка с мъж! И аз мисля, че няма такъв, който хем да те приеме с детето, хем веднъж седмично да те вижда....принца на белия кон е само в приказките!
И накрая - колкото повече човек иска нещо, повече му се изплъзва...а мъжете имат адско усещане за търсещите сериозна връзка жени и обикновено се изпаряват на секундата!....А колкото до свестните мъже, Клер- еее, не всички мъже са гадове, някои са и мъртви!
Така че, трябва да му се пусне края, човек да си живее живота и каквото дойде да го приема! 
Просто спри да търсиш, той ще те намери.
Чета си и аз и си мисля следното: така както има хора, на които някак си им си подрежда живота сравнително безболезнено, сравително подредено и лесно, а на други хич, ама хич не им върви, така и с връзките мисля има същата закономерност.
Аз си позволявам да твърдя, че ранните години на човека, начина, по който е отглеждан, бил ли е гушкан, обичан... и все в тоя ред.. до голяма степен определят после живота и търсенията му. Останалото за мен е съдба.
Не може всички да сме щастливи или обичани, или разбрани или приети.. това е. На кой каквото му се е паднало. Тука съм съгласна с Клер- или кой в каквото си е избрал да вярва.
Един позитивен, отворен човек, който вярва, че нещата непременно някак ще се наредят, има много по-големи шансове да бъде добре приет, от някой, който е сърдит на целия свят, заради съдбата си. Една жена, която нон стоп се смята за жертва и се държи като такава- със сигурност е обречена откъм връзки посред мен. Жена, която си търси"патерица" във вид на мъж- също. И аз да съм мъж и да знам, че някой просто ме иска, за да се обляга на мен и аз няма да съм навита, нито пък ще ми харесва да съм отговорна за нечие щастие 24 часа на ден....
Та и аз смятам, че има свестни мъже, друг е въпрса дали свестността на един мъж е достатъчно условие за мен, за да го харесам. Понеже отговора е НЕ- ето ти и редовно присъствие във форума
Аз си позволявам да твърдя, че ранните години на човека, начина, по който е отглеждан, бил ли е гушкан, обичан... и все в тоя ред.. до голяма степен определят после живота и търсенията му. Останалото за мен е съдба.
Не може всички да сме щастливи или обичани, или разбрани или приети.. това е. На кой каквото му се е паднало. Тука съм съгласна с Клер- или кой в каквото си е избрал да вярва.
Един позитивен, отворен човек, който вярва, че нещата непременно някак ще се наредят, има много по-големи шансове да бъде добре приет, от някой, който е сърдит на целия свят, заради съдбата си. Една жена, която нон стоп се смята за жертва и се държи като такава- със сигурност е обречена откъм връзки посред мен. Жена, която си търси"патерица" във вид на мъж- също. И аз да съм мъж и да знам, че някой просто ме иска, за да се обляга на мен и аз няма да съм навита, нито пък ще ми харесва да съм отговорна за нечие щастие 24 часа на ден....
Та и аз смятам, че има свестни мъже, друг е въпрса дали свестността на един мъж е достатъчно условие за мен, за да го харесам. Понеже отговора е НЕ- ето ти и редовно присъствие във форума
Аз пък мисля, че просто някои жени привличат неподходящи мъже и губейки време да се вайкат колко са нещастни и нямат късмет, не осъзнават,че причината е изцяло в тях самите.
Имам приятелка, която през ден ми плаче на рамото, че на 30 години не е успяла да завъди и една сериозна връзка. Ами как ще успее? Като си ляга с всеки,който и обърне внимание, и то на втория час! Друга пък е толкова мнителна и подозрителна, че отблъсква и най-пламенните си ухажори.
Аз лично се запознах със съпруга си в ай си кю. Говорех си с приятели в чужбина, когато ме заговори непознат ник. Държа да отбележа,че си говорих с него 2 години, преди да се срещнем за първи път, а преди да се оженим, минаха още 2. Не съм търсила никого,той ме намери. Над 30 е и всичко му е наред,нещо повече, той е прекрасен във всяко едно отношение. По това време си живеех щастливо при мама и татко и имах дълга връзка със семеен мъж ,казвам го с риск да бъда оплюта. Никога не сме говорили за развод, не съм искала от него подобно нещо,винаги съм знаела, че моят мъж не е той. Но въпреки това се обичахме и двамата, прекарвахме колкото се може повече време заедно ,пътувахме много, смеехме се много и т.н. Сега сме просто приятели, които от време на време се чуват по телефона. Е,не го разведох...а и не съм искала...не съм го изнудвала, не съм забременявала...просто си го обичах.
Не мога да сравнявам съпруга си с него...тъй като съпруга ми е с класи отгоре.
Да, мислела съм си дали пък няма да ми се върне..но...не мисля. Защото пак повтарям -причините не са само външни,те са заложени в самите нас.
Имам приятелка, която през ден ми плаче на рамото, че на 30 години не е успяла да завъди и една сериозна връзка. Ами как ще успее? Като си ляга с всеки,който и обърне внимание, и то на втория час! Друга пък е толкова мнителна и подозрителна, че отблъсква и най-пламенните си ухажори.
Аз лично се запознах със съпруга си в ай си кю. Говорех си с приятели в чужбина, когато ме заговори непознат ник. Държа да отбележа,че си говорих с него 2 години, преди да се срещнем за първи път, а преди да се оженим, минаха още 2. Не съм търсила никого,той ме намери. Над 30 е и всичко му е наред,нещо повече, той е прекрасен във всяко едно отношение. По това време си живеех щастливо при мама и татко и имах дълга връзка със семеен мъж ,казвам го с риск да бъда оплюта. Никога не сме говорили за развод, не съм искала от него подобно нещо,винаги съм знаела, че моят мъж не е той. Но въпреки това се обичахме и двамата, прекарвахме колкото се може повече време заедно ,пътувахме много, смеехме се много и т.н. Сега сме просто приятели, които от време на време се чуват по телефона. Е,не го разведох...а и не съм искала...не съм го изнудвала, не съм забременявала...просто си го обичах.
Не мога да сравнявам съпруга си с него...тъй като съпруга ми е с класи отгоре.
Да, мислела съм си дали пък няма да ми се върне..но...не мисля. Защото пак повтарям -причините не са само външни,те са заложени в самите нас.
даааа, много подходяща тема.... доста съвременна
Май въпроса беше дали има свесни мъже над 30
И аз като останалите съм забелязала тенденция към намаляване на избора и качеството.
Мисля обаче че ние с децата вече сме на съвсем друг акъл и гледаме различно на живота и връзките и искаме съвсем други неща от даден човек. Според мен е много по-подходящо една жена с дете/деца да търси партньор в подобно положение по простата причина че поне и двамата ще знаят за какво става на въпрос.
По въпроса с търсенето мисля че не трябва да е интензивно и самоцел, но за съжеление дори и несъзнателно ние точно това правиме. Дори и да не търсим някой в повечето случаи при поредна среща неминуемо през ума ни минава "дали ще сме добро семейство? Как ли ще се разбират с децата?" Нещата трябва да са балансирани (някак си
).
Аз лично съвсем скоро стигнах до извода, че е по-безболезнено за мен самата ако оставя познанствата си да текат естествено и да не търся под вола теле Един вид, ако е писано, ще стане но в никакъв случай да не се насилват и пресилват нещата. И в никакъв случай да не оставям желанието си да срещна "идеалната половинка и да имам нормално семейство" да замъглят съзнанието ми.
Имам много високи изисквания за евентуалната половинка, но и вярвам че ако там някъде съществува човек с който мога да изживея живота си, то той ще се доближава максимално до това което търся....
Мисля, че е много важно човек да отдели време и да помисли над това какво иска и какво предлага. Може да звучи нелепо, но дори може да се направи списък с компромисите които не бихме могли да направим, това което търсим в характера, разбиранията, религията, интересите, хобито на човека или какво в никакъв случай не бихме приели... По този начин ще е много лесно да филтрираме плявата.
Може би всички знаете, че общите интереси също са събирателна точка. В такъв случай защо просто не вършим това което обичаме и ни доставя удоволствие
....
Това са си просто мои разсъждения които още дори сама за себе си не съм потвърдила..... Явно всичко се върти около вярата ...
Май въпроса беше дали има свесни мъже над 30
И аз като останалите съм забелязала тенденция към намаляване на избора и качеството.
Мисля обаче че ние с децата вече сме на съвсем друг акъл и гледаме различно на живота и връзките и искаме съвсем други неща от даден човек. Според мен е много по-подходящо една жена с дете/деца да търси партньор в подобно положение по простата причина че поне и двамата ще знаят за какво става на въпрос.
По въпроса с търсенето мисля че не трябва да е интензивно и самоцел, но за съжеление дори и несъзнателно ние точно това правиме. Дори и да не търсим някой в повечето случаи при поредна среща неминуемо през ума ни минава "дали ще сме добро семейство? Как ли ще се разбират с децата?" Нещата трябва да са балансирани (някак си
). Аз лично съвсем скоро стигнах до извода, че е по-безболезнено за мен самата ако оставя познанствата си да текат естествено и да не търся под вола теле
Един вид, ако е писано, ще стане но в никакъв случай да не се насилват и пресилват нещата. И в никакъв случай да не оставям желанието си да срещна "идеалната половинка и да имам нормално семейство" да замъглят съзнанието ми.Имам много високи изисквания за евентуалната половинка, но и вярвам че ако там някъде съществува човек с който мога да изживея живота си, то той ще се доближава максимално до това което търся....
Мисля, че е много важно човек да отдели време и да помисли над това какво иска и какво предлага. Може да звучи нелепо, но дори може да се направи списък с компромисите които не бихме могли да направим, това което търсим в характера, разбиранията, религията, интересите, хобито на човека или какво в никакъв случай не бихме приели... По този начин ще е много лесно да филтрираме плявата.
Може би всички знаете, че общите интереси също са събирателна точка. В такъв случай защо просто не вършим това което обичаме и ни доставя удоволствие
....Това са си просто мои разсъждения които още дори сама за себе си не съм потвърдила..... Явно всичко се върти около вярата ...
Не се ли говори в темата за мъже над 30? И ако това е така то и жените сме около и над тази възраст... та това с кой кога си лягаш ми се вижда супер неуместно.
Имах връзка продължила 8 години и си легнах с него на първата вечер. за мен това не е никакъв ама никакъв критерии. Всичко е в това какви мъже избираш и как си лягаш с тях, а не кога.
Безспорно в И-нет има много възможности... Може би 5 -6 от последните ми връзки са от И-нет в това число и бившия ми мъж.
Аз бих предложила трето решение: Не търсете, не се оставяйте на течението, а се наслаждавайте на живота. Истина е, че когато сме в двойка много неща са различни... за това когато съм била сама винаги съм се опитвала да се наслаждавам на миговете самота. На дребните неща, които не се правят, когато си с друг било поради липса на време, било по друга причина.
За това девойки - Радвайте се на живота. Обръщайте внимание на дребните неща - големите ще станат от самосебе си
А какво значи пък "свестен", моля?
Имах връзка продължила 8 години и си легнах с него на първата вечер. за мен това не е никакъв ама никакъв критерии. Всичко е в това какви мъже избираш и как си лягаш с тях, а не кога.
Безспорно в И-нет има много възможности... Може би 5 -6 от последните ми връзки са от И-нет в това число и бившия ми мъж.
Аз бих предложила трето решение: Не търсете, не се оставяйте на течението, а се наслаждавайте на живота. Истина е, че когато сме в двойка много неща са различни... за това когато съм била сама винаги съм се опитвала да се наслаждавам на миговете самота. На дребните неща, които не се правят, когато си с друг било поради липса на време, било по друга причина.
За това девойки - Радвайте се на живота. Обръщайте внимание на дребните неща - големите ще станат от самосебе си
А какво значи пък "свестен", моля?
Уффф, и аз до преди 1 месец висях в Аха.бг - пълно е с откачалки. Отвратих се.
В интерес на истината с бившия ми мъж се запознахме на майтап в Бгдейт. Бях обезумяла първите дни след развода да си търся ДРУг
Сега съм се успокоила, и просто се наслаждавам на ухажорите си
Все си мисля, че когато най-неочаквам - тогава ще срещна НЯкоЙ.
В интерес на истината с бившия ми мъж се запознахме на майтап в Бгдейт. Бях обезумяла първите дни след развода да си търся ДРУг
Сега съм се успокоила, и просто се наслаждавам на ухажорите си
Все си мисля, че когато най-неочаквам - тогава ще срещна НЯкоЙ.
Все си мисля, че когато най-неочаквам - тогава ще срещна НЯкоЙ.
Спри да търсиш! И аз бях като теб, целта ми беше да намеря свестен мъж, а ми се падаха женени, ергени, които се интересуват само от креватни забавления и т.н. Докато не ми писна и си казах, че е по добре да живея сама откото с някой неудачник. Нямаше и два месеца и той сам се появи. Приема дъщеря ми като свое дете, и най важното че тя го прие као свой баща( биологигичния си баща го е виждала за 6 години веднъж, а за издръжка да не говорим), даже сега мислим да заведем дело за отнемане на бащинските му права, защото втория ми съпруг иска да я осинови, а и тя иска да носи неговата фамилия. Така, че спри да търсиш и ако е писано той сам ще дойде!
Ех, как се смях... Благодаря на някой от вас за развеселението.
Каси беше писала един пост с който съм 100 процентово съгласна.
Сега да ви се дам за пример...
Сама с децата съм от 2 години. Търсила съм потенциални татковци и мъже от де ли не... и миналото лято той ме намери. Най- малко го очаквах, въобще не се надявах дори на нещо... Виждали сме се на улицата (живеехме в съседни блокове) и децата ни си играеха в един и същ пясъчник, разменяли сме по някоя и друга дума... Но от миналото лято до сега сме заедно като преди почти 2 месеца се нанесохме под един покрив и общо имаме 3 деца които ни тровят душиците (но това е повод за друга тема, а и друг форум).
Та други са го казали, ще го повторя и аз: Не търси, остави той да те намери!
Каси беше писала един пост с който съм 100 процентово съгласна.
Сега да ви се дам за пример...
Сама с децата съм от 2 години. Търсила съм потенциални татковци и мъже от де ли не... и миналото лято той ме намери. Най- малко го очаквах, въобще не се надявах дори на нещо... Виждали сме се на улицата (живеехме в съседни блокове) и децата ни си играеха в един и същ пясъчник, разменяли сме по някоя и друга дума... Но от миналото лято до сега сме заедно като преди почти 2 месеца се нанесохме под един покрив и общо имаме 3 деца които ни тровят душиците (но това е повод за друга тема, а и друг форум).
Та други са го казали, ще го повторя и аз: Не търси, остави той да те намери!