gadna tema

Ето това мислене ме е вбесявало винаги - жената имала вина, щото е с къса пола, предизвикателно облекло, и едва ли не си го е търсила!! Да оставим настрана факта, че всеки има права, и е свободен да се движи където и както поиска - и жените включително    но защо се приема за нормално един човек да не може да си сдържа реакциите дотолкова, че да се нахвърля на всяка жена, на която и се виждат краката или деколтето  нали все пак хората по нещо се различаваме от животните... имаме разум, съзнание, не действаме първосигнално.. а тези които действат така не мисля че трябва да се движат свободно между нас... затворите, психиатричните клиники и подобни заведения са създадени с тази цел мисля.

Долу горе същия сценарий втория път, когато се опитаха да ме изнасилят. Вече бях студентка и се прибирах сама от дискотека, защото живеех наблизо. Измъкнах се, защото почнах да го блъскам и удрям зверски и крещях колкото можех. После някои мои "приятели" казаха: "Ами така е! Кой те е карал да се обличаш така?! Много ясно, че ще тръгве след теб!"  

 

един от хората които ми го казаха на мен бе майка ми........................

Извинявай, ама майка ти за мен е болна!!! 

И аз съм го преживявала няколко пъти. Такова нещо не се забравя никога. За мен това е тема "табу" и откакто ми се случи последния път /преди 8 години/, с мъжа ми не сме говорили.

Милата.   
Според мен трябва да говориш, за да се отървеш поне малко от натрупания негативизъм.
И как така многократно. Не е ли било инцидент?
Не трябва ли да се накажат виновниците или както подозирам е един.

съвсем същия случай се е разиграл преди 4-5 месеца в Западен парк.достоверно е,че е извадила презерватив,защото го знам от полицая,който е арестувал момчетата-били няколко
не ми се е случвало,да чукам на дърво,но съм чувала такива намерения към мен от едно момче-за радост го прибраха в затвора,преди да изпълни намеренията си.
(а пък дали 100% е щял да го направи е отделен въпрос.важното е,че аз се стреснах)

Доста тежка ми идва тази тема...
Два пъти са ме изнасилвали и няколко пъти се отървах на косъм. Хората бяха различни. Само веднъж имах смелостта да отида в полицията, но така и не го откриха. Дълго време се страхувах, бях депресирана, неуверена, плачех, бедех се от кошмари, не гледах филми с подобни сцени. С доста воля и с помощта на времето оставих тези "случки" зад гърба си и даже мога да кажа - надживях ги!
Искрено пожелавам на всички, преживели този кошмар, да намерят сили да го преживеят, защото знам каква смелост е необходима, за да надмогнеш такава болка и да постигнеш хармония със себе си!

След като човек стане жертва(независимо на какво) му се променя психиката. Самото чувство, че си жертва трябва да се преодолее. Чувството че си омърсен и срамът от това. Не е нужно да се разправя наляво и надясно, макар че може и да олеква. Пред себе си трябва да кажеш и да си повярваш че нямаш вина. Страхът постепенно минава.

А за случая, в който жената решила да му даде презерватив - явно тя е приела, че е жертва, без да се бори. Не съм сигурна дали е по-добрия вариант да се примириш. Но всеки решава за себе си.

Мога да споделя професионалният си опит, който никак не е беден.Водила съм адски много дела за изнасилвания, блудства, било с жени, деца, момчета.......шефа ми ги поверяваше обикновено на мен, тъй като беше наясно с крайния резултат, че насилника без присъда няма да мине, нито ще се измъкне пиклата, накиснала невинен човек.Мога да кажа, че от водените по тези текстове производства, повечето са абсолютни набеждавания от момиче, закъсняло да се прибере и измислило като извинение изнасилване, от изневерила и хваната в крачка, от изоставена отмъстителка или за пари и друг вид шантаж.Най-отвратителното обаче е, че когато е измислица, много по-лесно би могло да се доведе до край и човекът да бъде осъден без вина.Получава се така, защото изнасилената, в следствие на шока, първото което прави е да се измие, не споделя веднага, минават дни, понякога много повече или изобщо не казва.Най-интересно е, че първото действие на пострадала от сексуално посегателство жена е измиването и то продължително, педантично, като че ли живота им зависи от това, да се измият безупречно.След това не може да се намери биологичен материал като сперма, косми, кожа, което го има в изобилие при направилите постановка пикли, които веднага търчат да бъдат прегледани и да вземат секрети от влагалището им.Каква ирония, доста често не можеш да помогнеш на изстрадало момиче, да накажеш изрода, дръзнал да задоволи нагона си насилствено, а разни идиотки, ей така с лека ръка могат да вкарат в затвора абсолютно невинен, лудо влюбен и наивен мъж.Водила съм дела с ужасни изнасилвания, като едно младо, красиво момиче, което двама турчоля от строителството бяха завлекли в подземията на строеж и то по светло, бяха се гаврили така с нея, че никога няма да се отърси изцяло от това.Бяха я насилили дори анално, което е блудство по закон, но изживяването е още по-болезнено и страшно, както знаем ние жените.Няма да забравя думите и 4 днислед събитието, че започва да усеща анала си чак тогава, но като огромна бездна, отворила се в тялото и, съпроводено с нечовешки болки съответно.Стига толкова, просто трябва да убедиш приятелката си даговори с психотерапевт за това, има нужда от професионална помощ, иначе няма да се справи с това никога.Ако не е късно и може да се изправи срещу насилника, нека го съди, но трябва да говори за това, не бива да го крие вътре в себе си, защото рискува да я унищожи.

Според мен пък хич не е болна .

 Аз не успях да се отърва. Беше отдавна. Получи си заслуженото изотзад срещу скромна сума пари от моя страна и хора, които свършиха поръчаното с огромно удоволствие.

Както и да го въртим, предизвикателното обекло (къси поли, големи деклотета, високи токчета...) провокира мъжете. Все пак това е и целта, нали? Хората са различни, мъжете реагират по различен начин... Някои подтискат желанието си до един момент, когато положението излиза от контрол. И стават насилници. Не ги оправдавам, напротив. Но се опитвам да погледна от "другата страна".
Но много често облеклото няма връзка.
Иначе и аз съм се разминавала на косъм преди 15 год. Двама мои колеги ме завлякоха извън София и добре, че единият се осъзна- предполагам си даде сметка за последствията. Та ми е познато чувството на страх и ужас.
Това, което наистина не разбирам е чувството за вина на жертвите на насилие- физическо или сексуално. Не стигат болката и унижението, а и това чувство на срам и вина, с което трябва да се борят... Справянето с последствията от насилието става само с професионална помощ. Дано момичето го осъзнае и събере сили и смелост да я потърси. И дано насилника си понесе последствията... Тия гадове заслужават да изживеят същото!

Ето това точно чувство за "омърсеност" е натрапено в мозъците ни, защо за секса се мисли по този начин! Ако се приема секса за нещо нормално, няма и жените, които са изнасилени да се чувстват толкова омърсени. Всеки ден нещо ни "изнасилва", т.е. кара ни да вършим нещо против волята ни - ситуации в живота бол, но не се чувстваме "омърсени" заради поредния компромис, който сме направили поради принуда. Изнасилването е гадно посегателство над тялото ни, но не мисля, че трябва изнасилената жена да се самообвинява, да бъде обвинявана, да гледа на себе си като на "омърсена" и да се срамува от това. Срам и вина трябва да изпитва изнасилвачът, но тъй като той си е някакъв престъпник, извратеняк, болен мозък, едва ли би почувствал нещо изобщо. Баща ми винаги искаше да му кажа кой ще ме изпрати до вкъщи, ако закъснея вечер и моето условие винаги е било :"Ще дойда с теб на дискотека или купон, ако после ме изпратиш!" Не мога да приема за изнасилване ако някой, с когото си излязъл доброволно на "среща" поиска секс и дори те принуди за секс. Щом съм излязла с някого, то значи съм приела и предвидила интимен контакт. Случват се и нещастия, разбира се, на никого не го пожелавам /особено при малки момичета и момчета със сигурност може да остави травма за цял живот/, но наистина трябва да се внимава повече, да се набива в главичките на децата още от малки, че има гадове на тоя свят и как да се предпазват от подобно посегателство. Както взимаме мерки за къщите си - аларми и др., така трябва да пазим и самите себе си. А ако ни се случи подобно нещо, да не го преживяваме чак толкова /това ще ни помогне да го отминем по-лесно, а не да ни дебне на всяка крачка/.