Публикувана: 13 март 2007, 15:58 ч.
Последно мнение: 16 март 2007, 09:26 ч.

За децата в домовете за медико-социални грижи?

4 238
41
1

# 15 13 март 2007, 17:41 ч.

Мнения: 313

Цитат на: meyz в вт, 13 мар 2007, 16:26

Само ако имаше 1 искра надежда, или 1 да кажеше има начин.....

Надежда...моят син никога няма да проходи...шансът да доживее зряла възраст е нищожен. И все пак се надяваме, че ще дочака някое медицинско откритие, което да му помогне да живее. Когато дойде този момент, аз и майка му ще сме до него и ще направим всичко възможно да му дадем шанс. Ако не успеем, поне ще знаем, че сме направили, каквото сме могли.
Искаш някой да ти каже "има начин". Аз мога да ти кажа само това: ако медицината постигне някакъв напредък в лечението на нелечимите сега болести, децата в социалните домове ще разберат това последни.

Единствената надежда, която мога да ти дам, е да се запознаеш със сина ми. И ти да прецениш с какво е по-зле от здравите деца, дали е по-нещастен от тях или ощетен.

# 16 13 март 2007, 18:30 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Мила, иди и се за познай с Живко.
За мен би било чест да го познавам лично
Това не е задължително да промени мнението ти... но може наистина да ти даде нещо... поне нещичко.
Той знае как се чувстваш най-добре и ще ти помогне истински - довери му се, плюс това е достатъчно тактичен човек - да не те натиска /както други биха направили/ в каква посока да вземеш решението си.
Но би ти дал възможност да сподели знанията си - да се запознаеш и ти с всичко, би ти дал и нагледен пример за многто неща...
Запознай се с него и най-веч с прекрасния му син - който радва форума ни вече толкова време от създаването му....

# 17 14 март 2007, 19:10 ч.

в полите на Балкана
Мнения: 3 462

Бъди силна и не се поддаваи на отчаянието. Аз познавам едно момиченце от Тервел със спина бифида .Няколко пъти се засичаме по санаториуми и знам че е претърпяла няколко операции проходила е късно и сега трябва да е първокласничка.За съжаление съм изгубила координатите им и немога да те свържа. Така че кураж и не губи надежда.

За дом за медикосоциални грижи за деца мога да ти кажа за дома в Златица .Той е един от малкото много добре поддържан и с чудесен персонал.
За мен обаче това не е решение.

# 18 14 март 2007, 19:37 ч.

Мнения: 430

Мило майче, моля те, не си оставяй детенцето Praynig

Повярвай ми, децата с увреждания в домовете, НЯМАТ НИКАКЪВ ШАНС да оздравеят! Много от тях нямат шанс дори да пораснат...

Пишеш, че си ходила на консултация в 20-поликлиника, което означава, че живииш близо до мен. Ако искаш, пиши ми на лични, за да се видим и да те взема някой път в някой от домовете (работя за Движение на българските майки ). Сигурна съм, че след това няма да искаш да се разделиш с твоята Вяра! Много е красива (тя е на аватара ти, нали?)! Дай й шанс да расте обичана и да усеща, че на някой му пука за нея! Не я превръщай в ничие дете! Моля те!

# 19 14 март 2007, 20:15 ч.

Мнения: 3 914

Цитат на: Кика в ср, 14 мар 2007, 19:37

Мило майче, моля те, не си оставяй детенцето Praynig

И аз те моля за това Praynig

Погледни снимките в подписа ми.Тя не вижда,не ходи ,на пет години е и е истински щастлива,аз също Peace

# 20 14 март 2007, 20:36 ч.

Мнения: 450

meyz,когато ти писах във форума на Моето бебе ,те поздравих за смелостта,че си гледате слънчицето у дома.Ти не ме поправи...сега разбирам,че търсиш дом... Исках да прочетеш историите на родителите в този форум и да разбереш,че надежда винаги има,дотогава,докато я търсиш и не се отказваш от нея... Срещни се с родителите на дечицата със спина бифида.Всички знаем,че трябва да питаш патило ,а не старило-пак го повтарям. И ако все още искаш да оставиш малката Вяра в дом,това ще означава ,че тя няма да има никакъв шанс,а е възможно да е имала...

# 21 14 март 2007, 21:16 ч.

Мнения: 774

Отдавна следя темата и се чудя дали да се включа!Скъпа meyz,надявам се да вземеш правилното решение!
Моята дъщеричка е парадокс в медицината в световен мащаб!
Вродена луксация,пареза на същото краче и огромен тумор в малкия таз.Пораженията са много големи.
Никой лекър не е виждал такова нещо,та какво остава да лекува.
След като се завъртяхме в девете кръга на ада,вече сме на повърхността.
Оказа се ,че нещата са поправими!Остава да се преборим с бюрокрацията!
Нито за миг не ми е минало през ум,да се разделя с момиченцето си!Каквото и да се случи тя си мое дете и не бих се отказала от нея!
Винаги има шанш!Тръбва да вярваш в това!
Не се отказвай!Без теб тя наистина няма шанс!
Все още си в емоционален шок,не мисля,че сега можеш да вземеш правилно решение!/казвам го от опит,аз дълго време не можех да према това,което се случваше/
Потърси добри специалисти,чуй тяхното мнение и тогава решаваи!
Моляте дай шанс на детето си!

# 22 14 март 2007, 21:46 ч.

Мнения: 4 585

Преди години се запознах с проблеми на деца от дом "майка и дете". Тогава събирахме детски дрешки, защото техните се скапваха бързо. Перяха ги с белина за дезинфекция.
Миналата година през пролетта при други обстоятелства се запознах в болница с десетина деца от дом. Имаше едно момченце, което никога не усещаше, че се е наяло. Можеше да чете, нямаше 7 години, но всичко за ядене, което не беше заключено смяташе, че трябва да натъпче в устата си. Ако не го изяде то, ще го изяде някой друг. Като излезехме навън, се качваше на една слива и ядеше зелени сливи.
Веднъж в столовата имаше за закуска макарони, сварени само, отвратителни на вкус, без нищо друго. Момченцето изяде макароните си, два пъти му дадоха допълнително, повърна част от макароните до масата, лелята не го видя. То пак поиска допълнително, лелята му даде една филия хляб и то я изяде. Просто хранителни навици от дом.

# 23 14 март 2007, 21:59 ч.

в полите на Балкана
Мнения: 3 462

Цитат на: Wolf в ср, 14 мар 2007, 21:46

Две поредни години засичам деца с увреждания от един дом в Русе в един санаториум гледката е потресаваща. Нямам думи да опиша това което съм видяла дори не искам да си спомням но аз се пребрах от там болна.

# 24 14 март 2007, 23:17 ч.

Мнения: 2 563

Позволявам си да пусна началото на една статия за децата в домовете за деца с увреждания. Давам линк и към цялата статия. Преди това искам да ви покажа една книга, мониторингов доклад на Български хелзинкски комитет за състиянието на домовете за деца с увреждания у нас.

http://www.bghelsinki.org/index.php?module=resources&lg=bg&id=18 Предупреждавам, че не е пълна с "правозащитнически измислици", а доста подробно описва живота на децата в тези институции. Посещавала съм доста от тях и мога да потвърдя написаното. Никога не съм ходила в дом за деца до 3 г, така нареченото ДМСГ. Чувала съм, че там е по-добре положението. Но навършат ли три, децата се местят в другия дом и стават герои на статията, която искам да ви покажа (От Капитал, но там е с абонамент, затова от друг сайт).

Домът, който убива

Децата в Добромирци умират заради престъпна немарливост

Яна БЮРЕР ТАВАНИЕ

Докато четете тази статия, Филип бавно изчезва.
Погледнете показалеца си. Това е дебелината на ръката му. Сега съберете два пръста. Това е обиколката на крака му. Спомнете си снимките на най-слабите деца в Африка, които сте виждали. Те са охранени в сравнение с Филип.
Филип изчезва, легнал в кошарката си. Тя е първата вдясно, в стаята на лежащо болните в дома за деца и младежи с умствени затруднения в село Добромирци, на 50 километра от Кърджали. „Вижте какви бузки е направил“, кима доволно в посока на Филип директорът на дома Айледин Кючюкали, бивш кмет на селото. Не виждаме. Виждаме само, че коремът на Филип е жестоко подут. Като от глад.

Останалото http://www.jabse.com/cache.php?did=%A4%98%A7%9B%A8%99%A5%A1%A7%9B%A8%9C

# 25 15 март 2007, 09:18 ч.

Мнения: 2 327

Другите са ти писали какво можеш да направиш. Предполагам вече са ти дали и координати на специалисти. Добре е да чуеш повече мнения. Помисли още малко преди да се решиш да оставиш детето. Не се лутай в мисълта, защо не са го видели. Ако го бяха видели сигурна ли си, че щеше да поискаш да направиш аборт? Така или иначе детето вече го има. Мисли за бъдещето, не за миналото каквото и да решиш. И накарай близките да ти помагат, вместо да се налага да се правиш на силна пред тях.

# 26 15 март 2007, 09:47 ч.

София
Мнения: 2 351

http://www.jabse.com/cache.php?did=%A4%98%A7%9B%A8%99%A5%A1%A7%9B%A8%9C

Прочетох го - цялото! Единственната ми мисъл е, че и на мен ми предлагаха тъй наречените соц. работници да си оставя детето в такъв дом.
Излишно е да казвам, че не ми стигат думите и мислите, и буцата ми в гърлото отново се появи.
ДА виновна е държавата - много.Но още по виновни са тези, които са ВИНОВНИ да има такива домове."Родителите" на тези деца.

# 27 15 март 2007, 10:01 ч.

Мнения: 572

МИЛИ ХОРА, АЗ ВЗЕХ РЕШЕНИЕ, ВЯРНО ИЛИ НЕ!
НИЩО НЕ СЕ РЕШАВА САМО С МИСЛИ ИЛИ ПИСАНЕ! НЕ СЪМ СИЛНА И НЕ ВЯРВАМ В ЧУДЕСА! ИСКАМ САМО ДА БЛАГОДАРЯ НА ВАС, МОИТЕ ВИРТУАЛНИ ПРИЯТЕЛИ ЗА ТЪРПЕНИЕТО И ПОДКРЕПАТА.
УВЕРЯВАМ ВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ БОРЯ ЗА ПО-ДОБЪР СВЯТ ЗА ЖИВОТ

Последна редакция: чт, 15 мар 2007, 10:21 от Maia Stoitseva

# 28 15 март 2007, 11:10 ч.

Мнения: 313

Цитат на: Катина в чт, 15 мар 2007, 09:47

Но още по виновни са тези, които са ВИНОВНИ да има такива домове."Родителите" на тези деца.

Аааа...не така! Коя си ти, че да съдиш родителите? Има хора, които не могат да си позволят единия родител да не работи, за да се грижи за болното им дете 24 часа/365 дни в годината. Има и хора, които не могат да понесат такъв стрес. И изведнъж се появяват Съдиите. По-полека...

Това решение е въпрос на личен избор. И, каквото и да е то, е правилно...

# 29 15 март 2007, 11:33 ч.

Мнения: 1 234

Цитат на: Zhivko в чт, 15 мар 2007, 11:10

Цитат на: Катина в чт, 15 мар 2007, 09:47

Но още по виновни са тези, които са ВИНОВНИ да има такива домове."Родителите" на тези деца.

Нямаме право да съдим така хората. Човек не знае, какво ще му се наложи да преживее, и как ще реагира на мястото на другия. Така че, ние само може да дадем съвет, да кажем нашето мнение, без да съдим, да подкрепим човека в труден за него момент. Нищо повече...

Препоръчани теми

174 души обгрижват плевенското Могилино. 16 годишни деца - 16 кг.

Еднократна помощ за първо дете

ПЛЕВЕН - 112

Дете в дом

Причина:

Причина: