имам нужда да споделя

Имах малко неудобства от тази гледна точка, защото дъщеря ми основно я гледат майка ми и свекърва ми. Полека, внимателно и малко по-малко се уравновесиха нещата - стараят се да се вслушват в думите ми.
Но има и още нещо, аз съм им благодарна за помощта. Никой не е длъжен да ми гледа детето, а аз изобщо не разбрах, че имам дете, както се казва. Бъди благодарна, че имаш помощ, защото има много майчета, които са без грам подкрепа и повярвай, не е лесно.

Ази, напълно си давам сметка за помощта и подкрепата. Мисля, че ги ценя достатъчно. Тук обаче става въпрос и за психическото ми състояние като човек, защото мисля, че никой не може и най-вече не трябва да мълчи и да чака да се побърка, само защото помощта е нещо неоценимо. Мисля, че е важно да разбереш че имаш дете, защото аз лично не съм родила моето за да го гледат майка ми и свекърва ми, а аз и съпруга ми. Когато ни е нужна помощ - да, намираме я и сме благодарни. А за другото нали трябва да сме уверени, психически стабилни и щастливи родители. Аз поне така смятам и не искам да позволя нищо да помрачи хубавите години, когато имам шанса да бъда с детето си. Пък като тръгна на работа след две години, живот и здраве, тогава ще помагат повече.

Зависи много. Зависи от това, дали ти трябва помощ и дали можеш спокойно и открито да говориш с майка ти. Ако имаш нужда от помощ - то тогава трябва да се съобразяваш с тези, които ти помагат /колкото и неприятно да звучи/. Ако можеш да говориш открито с майка ти, без тя да се обиди - говори - това енай-добрия вариант, защото скритите емоции винаги в един момент избухват и става много неприятно. Но ако смяташ, че ще се обиди /както е в моя случай/ - тогава не знам. Аз още не съм говорила с майка ми и си се ядосвам тайно............ Но ние не живеем заедно и не я викам много често да помага, защото свекърва ми е основния помощник, а тя ме слуша за всичко /даже е на другата крайност/. Така че - ако можеш - говори, ако не - ядосвай си се тайно, докато можеш  Аз така правя /за съжаление/.

Мммммм дааааа,със свекървите работата е много по-сложна.На майка си можеш спокойно да обясниш всичко което те притеснява или тревожи.Може отначало да не асимилира какво й казваш,но при всички положения рано или късно ще се примири.
Виж със другата страна нещата са слооожни-каквото и да кажеш ще се извърти през съвсем различна призма.
Успех!Просто недей да търпиш,а казвай каквото трябва.
И на мен май ще ми се налага скоро,но аз ще съм при по-сложния вариант - свекърва. [/color]

При мен също е много сложно.Мога да кажа, че свекърва ми ми създава по-малко главоболия отколкото майка ми.Със свеки и да се скараме на висок глас, казваме си го и толкова, тя не се сърди после, нито пък аз, за острите думи.Но с майка ми.......е голям зор.Тя е от тези, които като чуят, че дадена баба гледа внучето си вместо дъщеря си, не пропуска да изтъкне - "ей, тая тормози майка си да и гледа детето".По същия начин, ако  на нея не и отърва това,което и казвам започва да се сърди,мълчи,дори се прави че не ме вижда понякога .А как ми е писнало от подобни фасони и колко ги мразя....На всичко отгоре ние живеем самостоятелно, двамата с мъжа ми се грижим сами за детето, бабите ги викаме само при нужда.С пари, с работа, с гледане на дете, проблеми по него и т.н. съвсем сами се справяме.И майка ми пак не е доволна, все ми мърмори за едно-друго и си мисли, че не аз, а тя знае кое е най-доброто за детето ми.Мисля си, че трябва поне малко да ме уважава затова,че успявам да се справям сама, а не да ми създава допълнително грижи...
Това, което мога да ти кажа е, просто да не обръщаш толкова внимание на всяка дума, защото ще останеш без нерви.Бъди силна и успех в трудното начинание.Ако успееш да поговориш с нея и да и кажеш какво чувстваш, добре.

Не давай така да ти се мешат скръцни със зъби.Аз не давам никой да ми дава акъл(особено свекиІ как да си гледам моето си дете.А помощ ако ми трябва разчитам на майка ми,но не да ми гледа детето а да ми напазарува,зготви изчисти.
Не се давай

Аз разчитам за отглеждането на сина ми изцяло на моя инстинкт!
Майка ми идваше да ми помага за къпането първия месец,че мъжа ми беше в командировка и наистина жената си мислеше,че това,което тя казва е добро за бебето.Само че практиката показа,че не е точно така.Понеже търпението не ми е най-силната черта и казах всичко направо в очите.Обясних и докъде може да се меси в отглеждането на МОЕТО дете.Явно не ме разбра от първия път,та се наложи да повторим и потретим. В крайна сметка нещата бързо си дойдоха на мястото и сега идва само да го гушка и да му се радва.Не се меси и не си налага мнението.Със свеки постъпвам по същия начин и нямам проблем и с двете.Ако пак се опитат да ми се налагат,пак ще се "съветваме"!

аз бих ти дала същия съвет 

Кофти ситуация!Аз разчитам на помощта от  моята майка -никога не си е налагала мнението за нищо  и винаги ме е питала дали дадено нещо може да даде на детето или да направи с него.За мен тя е от голяма помощ-понякога я оставям тя да се занимава с него а аз да си изчистя така някак си времето си е само за мен без да съм нащрек че нещо може да стане.Свеки се беше опитала да се наложи но и обясних че от преди 30 години на гледане на деца и сега има голяма разлика и че всеки сам решава кое е най-добро за детето му и спря!За 2г.и почти 5 мес имам пълната подкрепа и помощ от майка ми, въпреки че не живеем заедно.Дано нещата се оправят!

миличка,толкова ми е познато това,което разказваш.аз още не съм родила,но от началото на бременността майка ми "от загриженост" постоянно ми говори какви ужаси могат да ми се случат по време на бременността и раждането и какви мерки,според нея трябва да взема,независимо какво ми казват лекарите.опитах да и говоря как се чувствам от нейните думи,но тя ме обвини,че не оценявам загрижеността и и се стига до караници всеки път.живеем в различни градове-тя е в Пловдив-и аз правя всичко възможно да се виждаме възможно най-рядко,та бих те посъветвала да си измисляш причини да не се виждате-аз се уверих,че след като с истината не става,трябва малко хитрост,да не каж лъжа,за да ти е мирна главата.и недей да спестяваш на съпруга си терзанията си-направи го съюзник!успех!

Щом сте говорили и не разбира от дума - отсвири я! Казваш, че и сама се справяш, тогава я острани, но по-полека и ако може без скандали. Майка ти е все пак, а може пи-късно да ти дотрябва помощта и.

Майка или свекърва, всеки трябва да си знае мястото  . Моята лично е много разбрана и нямам никави проблеми с нея, взема децата когато с мъж ми преценим и не ни се меси въобще. Няма мания за постоянна намеса и ме подкрепя напълно. Казва си мнението и винаги звършва изречението: " .... но вие си преценето как да го направите". Страхотна е няма за бележки тя си ми е злато  .  За мен не е нормално собствената ми майка да ми се сърди, че искам да се справям сама  и хубавото е че и за нея не е нормално. Ами естествено, какво по-естествено от това да не съм в детската градина още. Това по-скоро ми прилича на манипулация от нейна страна и тя не е никак добра нито за теб нито за семейството ти. Всяко нещо си е до времето. Когато си се науждаела повече от мама тя е била до теб, сега детето ти се нуждае повече от теб и ти трябва да си до него. Щом си направила крачка да се омъжиш и да имаш собтвени деца, то майката вече остава тихия помощник, който не би следвало да се меси ако няма нужда от това. Звучи малко гадно, защото майки са ни все пак, но си е така. Спекулация с това че видите ли тя ми е майка и ще търпя, че мир да има и по-добре нея да търпя отколкото свеки или  трай булка за хубост щото ако нямаше кой да помага още по-зле -  ами не съм съгласна. дай да се изяждам отвътре и да търпя щото майка ми или някой друг не искат да си принзят, че не са прави. В крайна сметка ако тя се сърди проблема е в нея не в теб. Има майки, които трудно приемат факта, че вече не са на първо място в живота на децата им и това че чувството на контрол им се изплъзва ги прави криви. Не мога да ти дам съвет как точно да се справиш  със ситуацията понеже не познавам нито теб нито майка ти аз изказах мое лично мнение с написаното по-горе, но мисля, че ако тази ситуация ти нарушава мира и спокоствието трябва да направиш нещо.

Ей, не съм само аз значи с този проблем! Да де, при мен не е майка ми, за свекърва ми става въпрос: не разбира от дума и това си е! Все знае кое е по-добро, все не съм достатъчно компетентна, все нещо пропускам... тя и мама е такава, но откакто живее в чужбина, просто няма как да ми се меша. Абе аман от нежелани съвети, толкова ли съм загубена, че ми нямат грам доверие че мога и сама да се оправя?
 
Извинете, отплеснах се. Така, ето какво измислих, и момичета, ДЕЙСТВА!! Всеки път когато свеки прекали /със съветите де/, пускам следната плоча: 'Да, Тони. Разбира се, Тони. Непременно, Тони. '... в този стил. В началото това много я вдъхновяваше да продължава, но един ден се спря по средата на изречението, поглеееедна ме, и ми се извини. !!!!!!!!!!! Оттогава се разбираме чуууууудесно - всеки път като тя се отплесне, аз пускам плочата. Понякога се усеща, понякога - не, но важното е, че аз с тази 'плоча' вътрешно триумфирам - хем не я обиждам /много внимавам с физиономиите/, хем пак си правя каквото си зная. Същото ми се наложи да приложа няколко пъти с други доброжелатели, които не разбират от дума, и действа безотказно.

Горещо препоръчвам!

P.S. Внимание! Не действа върху съпрузи!

И моята майка знае, кое е най-добро за детето, но аз още в самото начало и показах, че сама ще си гледам детето и тя се кротна!
Все още мисли, че детето ми е лишено от куп полезни неща за ядене, но гледам да не и се връзвам много, много 

Здравейте мили мамчета,
Благодаря на всички ви за подкрепата и разбирането. Послушах съвета на няколко от вас и поговорих с мойта майка. Отначало пак почна по старому, взе да се дърпа да ми се сърди, но после се размисли, отприщши й се душата, разбрахме се и всичко е наред. Всичко е съвсем друго сега!Благодаря ви! Обичам ви!Помогнахте ми в много тежък момент.