Да ти разкажа и аз моята история:Аз от Пловдив се омъжих в Асеновград.Отначало всичките ми близки и приятели викаха,че съм луда-заради един мъж да зарежа Пловдив.Изобщо не съм имала проблеми с адаптацията и с намирането на приятели.Пазаруваме от МЕТРО и БИЛЛА в Пловдив(разстоянието до там е около 18 км.).Децата ми ходят на балет и на баскетбол,при това не се налага да ги водя на големи разстояния.Голямата ми дъщеря тази година ще кандидатства в гимназия в Пловдив и ще пътува,както много други деца на нейната възраст.Много от познатите ми вече ми завиждат за спокойния живот в по-малкия град.Моят съвет към теб е да си помислиш добре,защото много зависи и от твоята нагласа,но не би трябвало да е грешка преместването ви,особено ако се разбирате и обичате със съпруга ти. 
Извън сезона само строителни работници от ромски произход се шляят наоколо, продуктите в магазините задължително са с изтекъл срок на годност /минимум месец/ а другите апартаменти в блокчето са продадени на англичани и трябва да стоя дни наред сама с детето в 6-етажна кооперация. Като добавим, че и не шофирам - не мога и да си го помисля даже - ще изкукам на първия месец.
), липсваше ми и независимостта (всички възможни близки роднини са на 10 мин. разстояние пеша), но открих и много положителни страни (особено след като родих - 4 баби са си цял втори фронт 
). С другото се свиква - имаме си DVD, с приятелите от София често си ходим на гости (даже по-често, отколкото с някои в Пловдив), ако ни се ходи на концерт или пиеса, не е проблем да се вдигнем и да се върнем още същата вечер. 
Ама като гледам, и в София започва да стават истанбулски задръствания 
