- Публикувана: 2 март 2007, 10:36 ч.
- Последно мнение: 8 апр. 2007, 20:09 ч.
Коя болка е по-силна?
Говорим за естествено раждалите, нали? Тези с анестезия не би трябвало да се включват в дискусията.
Не съм имала бъбтречни кризи, Слава Богу, но не ми се вярва нещо да може да се сравни с родилната болка
Просто няма такава болка!
Не съм имала бъбтречни кризи, Слава Богу, но не ми се вярва нещо да може да се сравни с родилната болка
Просто няма такава болка! Аз не съм имала бъбречна криза. Освен това раждах с упойка, накрая беше и май много не подейства. Но мога да кажа, че... абе много боли бе, ужас си е. Единствено това, че е на етапи я прави поносима (въпреки че не знам дали мога да кажа че съм я понесла, защото при всяка контракция припадах) и че е с очакване на щастливия момент. Не ми се вярва бъбречната криза да е по-ужасна. Всъщност някъде бях чела, че преди родилната болка в списъка по сила са само болката от ампутация на крайник май беше и една друга май беше свързана с някакви нерви на гърба - не помня точно. Въпреки че оня ден си прещипах нокъта и болеше адски
А от преди си спомням болка в петата от обувки - моля се да не ми се случва повече такъв ужас. Представете си и болка от изгаряне. И тя е толкова силна, че хората изпадат в шок от нея. Нещо подобно усещах в петите си тогава - все едно ходя по въглени . Много ужасно беше... Май предпочитам раждане пред онова 
имам бъбречни кризи от ученичка
изкарах тежка бъбречна криза в края на 6 месец и лежах 10 дни в Шейново
докторката там ми каза, че правя репетиция за раждането и щом съм минала бъбречната, няма да се плаша от родилните
е, НЕ Е ВЯРНО
бъбречните са ужасни, но болките при самото раждане са много по-силни
за протокола: раждала съм по нормален път, без упойка
иначе може да е по-различно
изкарах тежка бъбречна криза в края на 6 месец и лежах 10 дни в Шейново
докторката там ми каза, че правя репетиция за раждането и щом съм минала бъбречната, няма да се плаша от родилните
е, НЕ Е ВЯРНО
бъбречните са ужасни, но болките при самото раждане са много по-силни
за протокола: раждала съм по нормален път, без упойка
иначе може да е по-различно
Така като чета и се радвам, че не съм имала бъбречни кризи...
А аз - родилни...
Аз мога да отговоря на въпрос от рода "Кое по-силно боли: бъбречна или жлъчна криза в деветия месец". Добре, че поне от родилните се лиших
Чета тази страховита тема, въпреки, че още след първа страница си казах, че няма да я чета, понеже изпаднах в ужас от страх.
Та чета ужасяващите разкажи за родилните болки и се питам... какъв беше мотивът ви да изберете да раждате без упойка?
Понеже съм чувала, че след като се постави епидурална упойка, времето до раждането се съкращава неколкократно, пък и не боли, освен това. Напъните могат да се усещат, ако ти влеят по-малко количество течност към края, за да ги усещаш.
Така че се чудя какво може да накара една жена да избере да ражда без упойка.
Та чета ужасяващите разкажи за родилните болки и се питам... какъв беше мотивът ви да изберете да раждате без упойка?
Понеже съм чувала, че след като се постави епидурална упойка, времето до раждането се съкращава неколкократно, пък и не боли, освен това. Напъните могат да се усещат, ако ти влеят по-малко количество течност към края, за да ги усещаш.
Така че се чудя какво може да накара една жена да избере да ражда без упойка.
Не съм искала да обидя никого, просто отговарям на Карина. Мисълта ми беше че болките, каквито и да са се изтърпяват, но някои жени като мен не понасят упойки( бях бременна в седмия месец като ми биха упойка за да ми шият ръката и припаднах на масата), а секциото просто не можех да си го позволч, защото нямаше кой да изкъпе детето ми дори и един път, така че се молех да не ми се налага. А колкото до това, че постинга не е по темата, мисля че темата е точно за това, нераждалите да могат да преценят какво да очакват и да им е по-лесно да вземат решение за своето раждане, така че всяко мнение им е от полза.