Много ми е криво и искам да споделя какво ме тормози. Става въпрос за майка ми - по принцип отношенията ми с нея са много добри. Тя работи в чужбина от доста време. Проблемът е, че непрекъснато иска да ни помага. На някой може да му се стори смешно, но ще обясня. Днес сутринта се скарахме по телефона и сега направо не мога да си намеря място. Помогнала ни е много до сега, въпреки че не сме искали и сами се оправяме доста добре. Най-новото е, че купи кола и сега казва, че е за нас. Не мога да го приема . Знам как с какъв тежък труд изкарва парите си (видяла съм, била съм там), съсипва си здравето. Искам да поработи, да си събере пари, за да има някакво спокойствие и сигурност. И точно за това се скарахме. Казах, че така се чувстваме задължени (съпругът ми не иска и да чуе да задържим колата), достатъчно големи сме да се грижим за себе си. Тя се обиди, започна да плаче Попита ме аз няма ли да се опитвам да правя същото за детето си. Тя е израстнала без никаква помощ и сега и доставяло удоволствие да ни помага.
В момента ми е страшно съвестно, че и казах това. От друга страна докога ще мисли за нас - цял живот ли? На нея не и трябвало вече нищо (на 50 години е). Накрая каза, че нямало вече да се обажда толкова често, да не ни притеснява А и още нещо - никога не сме били доволни, каквото и да направи.
Чудя се аз ли нещо не разсъждавам правилно или какво?
Ами това е. Благодаря, че прочетохте объркания ми постинг.