дайте да си направим един клуб и като ги няма мъжете да се събираме 
Уха, моят си е в къщи ,но щом е за купона аз ще се командировам!
- Публикувана: 26 фев. 2007, 15:02 ч.
- Последно мнение: 13 апр. 2007, 00:09 ч.
Мъже в командировки
Уха, моят си е в къщи ,но щом е за купона аз ще се командировам!
Ляга ли си или... 
Пътува саммо в страната и то не много често, веднъж на два месеца, ама пак ми е много гадно като го няма. И някак си изживявам всичко това преди да е тръгнал и това ме подлудява, даже почвам да му се карам за какво ли не. И как само се мразя после. Адски съм самотна когато не си е вкъщи, мисля си, че ако имахме дете нямаше да съм чак толкова унила ама знам ли.
Моят мъж не пътува чак толкова често, но когато е командировка в чужбина ми липсва много. Сега го няма, а бебчо е на финалната права. Ще го чакаме и тогава уж ще раждам 
Искам да ги видя тези дето искат мъжете им често да ги няма как ще се оправят когато замине за 5 месеца. Мъжът ми е морски и дори в момента е на рейс. Остави ме с 4,5 месечно бебе и аз съм човекът-оркестър. Само аз се занимавам с детето - къпане, приспиване, разходки. Да не говорим, че вече се разхождам с комплект отверки и съм се научила и кранчета да сменям. Не само, че не си почивам, ами и направо подлудявам като го няма. 
И на всичкото отгоре страшно ми липсва
И на всичкото отгоре страшно ми липсва
MamaDonna, аз си изкарах почти цялата бременност сама, после замина на плаване, когато детето беше на три месеца, върна се когато беше на девет и замина след два и така до сега 
...Свикнала съм и нищо ми няма- мобилизираш се и се справяш 
.
Тъпо е когато за поредна вечер вечеряш сама, тъпо е когато детето е болно и ти си болна, но нямаш право да си легнеш, гадничко е да не можеш да си кажеш две думи с най-близкия ти човек и да не можеш да се гушнеш в него, но ние сме заедно от девет години и аз знаех каква му е професията още докато я учеше.
Аз също се дразня понякога от теми "мъжът ми излезе с приятел, а детето е болно" сякаш е излязъл за 6 месеца и няма да се върне
, а пък аз си се справям девет месеца в годината без мъж и не съм умряла. Но всеки си гледа от "камбанарията" и си изживява нещата индивидуално. Но че е тежко- тежко е, когато любимият човек не е до теб независимо за какъв период от време.
...Свикнала съм и нищо ми няма- мобилизираш се и се справяш .Тъпо е когато за поредна вечер вечеряш сама, тъпо е когато детето е болно и ти си болна, но нямаш право да си легнеш, гадничко е да не можеш да си кажеш две думи с най-близкия ти човек и да не можеш да се гушнеш в него, но ние сме заедно от девет години и аз знаех каква му е професията още докато я учеше.
Аз също се дразня понякога от теми "мъжът ми излезе с приятел, а детето е болно" сякаш е излязъл за 6 месеца и няма да се върне
, а пък аз си се справям девет месеца в годината без мъж и не съм умряла. Но всеки си гледа от "камбанарията" и си изживява нещата индивидуално. Но че е тежко- тежко е, когато любимият човек не е до теб независимо за какъв период от време.
Катюша , чета те и дори ти завиждам.Ти знаеш,че мъжа ти го няма за дълго,но знаеш,че когато се върне ще ти покаже на теб и детето ,че ви обича.Моя мъж го няма често за по 3-6дни,но дори да е тук не ми помага за детето,нито за къщата,нито за крушки и кранчета,дори колата си правя сама.Дори да е тук спи в хола..... Това е,малко ми е болна тази тема и за това се включвам така често.
Катюша , чета те и дори ти завиждам.Ти знаеш,че мъжа ти го няма за дълго,но знаеш,че когато се върне ще ти покаже на теб и детето ,че ви обича.Моя мъж го няма често за по 3-6дни,но дори да е тук не ми помага за детето,нито за къщата,нито за крушки и кранчета,дори колата си правя сама.Дори да е тук спи в хола..... Това е,малко ми е болна тази тема и за това се включвам така често.
... финансова ли ви е връзката? не те упреквам, просто ми е чудно.Катюша и аз бях сама през бременността и сега също; през 2 седмици сме болни и двамата и няма баба, няма дядо, няма чичо, няма леля ... Само аз и бебето. Не е тежко. Нечовешко е направо! Ама търпя, щото си обичам мъжа и той ме обича. Ако нямаше чувства, щях да си свиркам и да си намеря "татко заместител"
Знаех, че това му е професията, но всеки път се оказвам неподготвена и вместо да свикна, става все по-зле. 
Ох, моят пътува доста често от години...
Всеки път ми е тъжно, че оставам без него, но се благодаря на това че живеем в 21 век
Почти всяка вечер се "виждаме в нета", през събота и неделя се чуваме по СКАЙП...
Много кофти ми беше първият път, когато замина за 4 месеца. После свикнах с командировките и добре си организирам времето... Сега страдам само, че е далеч от детето и попуска важни моменти от развитието му, но е чудесен баща.
Всеки път ми е тъжно, че оставам без него, но се благодаря на това че живеем в 21 век
Почти всяка вечер се "виждаме в нета", през събота и неделя се чуваме по СКАЙП...
Много кофти ми беше първият път, когато замина за 4 месеца. После свикнах с командировките и добре си организирам времето... Сега страдам само, че е далеч от детето и попуска важни моменти от развитието му, но е чудесен баща.
Ей, как ме нацелихте с тази тема 
Моят мъж е в командировка от вторник и ще се върне най-вероятно след около седмица.
Не ходи често в командировки, така че като замине не рева с глас. Семейство сме от 15 години и само веднъж сме се разделяли за дълго - 3м. Е, тогава ми беше тежко, но поне бяхме само с едно дете.
Сега като го няма просто си отдъхвам от присъствието му
. Много го обичам, нямаме повече проблеми отколкото другите семейства, добре живеем. Като го няма си говорим мили думички по телефона и като се върне е по-хубаво от преди 
. За съжаление на дискотека не мога да ходя, нито да се разнообразявам много, даже заради командировката му трябваше да спра да ходя на фитнес.
Има си и предимства. Като заспят децата никой не ми мрънка, че вися във форума
Пък и подаръче извънредно може да получа. Все ме пита какво да ми донесе 
Моят мъж е в командировка от вторник и ще се върне най-вероятно след около седмица. Не ходи често в командировки, така че като замине не рева с глас. Семейство сме от 15 години и само веднъж сме се разделяли за дълго - 3м. Е, тогава ми беше тежко, но поне бяхме само с едно дете.
Сега като го няма просто си отдъхвам от присъствието му
. Много го обичам, нямаме повече проблеми отколкото другите семейства, добре живеем. Като го няма си говорим мили думички по телефона и като се върне е по-хубаво от преди . За съжаление на дискотека не мога да ходя, нито да се разнообразявам много, даже заради командировката му трябваше да спра да ходя на фитнес. Има си и предимства. Като заспят децата никой не ми мрънка, че вися във форума
Пък и подаръче извънредно може да получа. Все ме пита какво да ми донесе