Опитът ми за наклон на мисълта абсолютно няма общо с раждане на деца, баби, майки и купуване на кокали, нека да се разберем Както казах и по-рано, ако някой иска да съобразява всяка своя крачка с животинските инстинкти, няма проблем - стига да го прави вкъщи. Аз лично отказвам да обмислям реакциите си, преминавайки през поляна, чиято територия е завладяна от глутница псета и респективно пазена със зъби и нокти, като такава. Отказвам да се промъквам тихомълком покрай задрямало куче, щото сакън да не го стресна. Отказвам да слушам денонощен вой и лай, от който не мога да приспя децата си. И прочее, и прочее. Изглежда ми нелепо да се упрекват в непредпазливост нападнатите от квартални кучета хора... това за мен е крайно - да се поставя животно пред човек. Също така крайно е да се осакатяват уличните твари /кастрацията е точно това/ и да се твърди, че е за тяхно добро. Най-крайно е обаче да се хранят и поят - болни, с кърлежи, бълхи и глисти - и да се припада от щастие при всяко следващо тяхно бездомно котило... Да обичаш животните не означава да ги кастрираш и пускаш на произвола на съдбата, а да накараш отглеждащите ги - не държавата, не общината! - да носят отговорност за тях.