аман от пишман природозащитници

Ох, не мислех да се включвам отново, защото съм силно пристрастна.
Още веднъж ще кажа, че моето дете беше жестоко нахапано от глутница улични кучета - не беше до смърт, само защото се е намесил случаен минувач. И единственото, с което детето е предизвикало кучетата, е, че е бягало - у тях се е задействал ловният инстинкт. Не ги е нападало, не ги е замервало, не ги е дразнило. Дори не ги е видяло, преди до го погнат. Значи, в случая детето ми не е виновно - естествено е децата да тичат. И кучетата не са виновни - естествено е да ловуват. И какво правим в такъв случай? Нека ми кажат природозащитниците. И особено много ще съм им задължена, ако го обяснят на детето.
Навсякъде в цивилизования свят бездомните животни се прибират, изчаква се някакъв срок, в който някой може да ги осинови, да ги прибере в дома си и да се грижи и отговаря за тях. Ако не се намери осиновител - се приспиват завинаги. Не се пускат отново по улиците. Какво, че са кастрирани. Не ни изнасилват, хапят ни.
Защо у нас не се прилагат тези правила? Очевидно, заради нечии финансови интереси - ще прибира, ще ваксинира (или не), ще кастрира (или не), ще отчита, ще прибира пари, ще пуска пак по улиците, пак ще прибира... добър оборот става. Пък децата... кучета ги яли.

много съжалявам,че са нахапали детенцето ти,наистина много
но според мен вината трябва да се търси у власт имащите,които са злоупотребили с парите насочени към решаване този проблем а не у децата,кучетата или природозащитниците

Да, има злоупотреба, защото са създадени условия за злоупотреба. Ако правилата са, както навсякъде: прибиране - период на изчакване на осиновяване - приспиване, този проблем отдавна да е в миналото.
Доколкото знам, в Пловдив така е решен проблемът.

Права си Кабо Алма. Така се прави в цивилизования свят. Там където хората първо съм хуманни към себеподобните си и се стараят да пазят живота и здравето им.
А не като тука, където за хуманно се приема да се умиляваш пред безпризорните псета хапещи и плашещи децата ни и пълнещи ни с бълхи и кърлежи, а в същото време си затваряме очите за бабките подлагащи ръка за някоя стотинка, защото умират от глад или пък за децата заврени в домовете, вързани за леглата и изяждани от мухите.

Никога няма да забравя думите на една от тези бабки - "прородозащитнички", когато се опитвах да отърва малката от зъбите на уличното псе, което уж било нейно. С такава злоба ме изгледа и най безочливо ми заяви, че ако види детето ми умиращо от глад залък хляб не би му дала, но на безпризорните псета всеки ден кренвирши купувала 

Точно това исках и аз да кажа,но Кабо Алма вече го е написала. Наистина,нека не бъдем крайни  но и мястото на кучетата не е на улицата.Проблема идва не от животните,а от управляващите които явно нищо не правят по този въпрос 

  Кастрацията намалява агресията и притъпява инстинктите, ако тези кучета бяха кастрирани, нямаше да реагират така.
  На детето можеш да кажеш това, което казваш и тук и то не е виновно и те не са виновни, това е истината, не всяко поведение е виновно , което не означава, че няма последствия.
  Не подценявам случката, със сигурност е била ужасна, но отговорът със страх и агресия не води до нищо добро.
 

Щерката е на годинка и десет месеца. В периода на сваляне на памперса.Вчера най- изненадващо за мен, клекна в градинката пред ГУМ в Благоевград и се изака  Никога не го е правила. Докато аз притеснена събирах аките в торбичка и дори бършех с мокра кърпичка тревата се чуха немалко възклицания от близкото заведение "Тая как можада остави детето да се изака тука"
Тъжнто е, че в съседство, дори не на тревата, а на пешеходната зона се изакаха две кучета. Никой не почисти след тях, но и на никой не му направи впечаление
 

доказано е,че чрез кастрацията се решава проблема а не чрез изтребване
защото кастрираните кучета си пазят територията а на мястото на изтребените идват новите попълнения от селата
също закони за големи данъци за собствениците на некастрирани домашни кучета
кофтито е,че на власт имащите не им се решава проблема с кучетата, защото предпочитат да получават средства за решаването му ,които да отклоняват
това е очевидно и не мисля ,че негативите трябва да ги отнасят природозащитниците или да бъдат тровени животните ,по разумното е да се търси сметката на управляващите
а и още нещо ме притеснява в това самоуправство и тровене и стреляне-ами ако някое детенце пострада като налапа отрова за кучетата или бива застреляно
п.с.в Пловдив е пълно с бездомни котки(така се получава................,ако се изтрепят и котките идват плъховете,а ако се оставят кучетата кастрирани се регулира положението)

Аз също като Кабо Алма съм пристрастна.
Не исках да се впускам в подробности, но понеже мненията станаха много крайни, ще разкажа.

Изпратих децата си (на 7 и 4 години) до близкото магазинче за нещо. Магазинчето беше през два блока, не се пресичаше, беше посред бял ден. Мина повече от половин час, децата не се върнаха и аз притеснена излязох да ги търся. Намерих ги на покрива на една кола, заобиколени от глутница оглушително лаещи кучета, малкият с разкъсано панталонче и драскотини по крачетата, а каката - с две огромни разкъсни рани на дупето. Каката спасявала малкия, помогнала му да се изкатери на колата, а през това време кучетата я ръфали. Цялата работа очевидно е станала заради сандвичите, които децата си купили, а изгладнелите псета се нахвърлили да им ги вземат. А децата не се сетили да им ги хвърлят и да се отърват.
По прозорците на най-близкия блок имаше хора. Било ги страх да изскочат и да се намесят. Не се сърдя - ако не бяха моите деца, сигурно и мене щеше да ме е страх. После, в Пирогов, като се поуталожиха нещата, се оказа, че са ми изпокъсали анцуга, с който бях, и че имам няколко следи отзад по прасците - не съм ги усетила.
Разбира се, че с този разказ няма да убедя "природозащитничките" - ще кажат, че е трябвало да си науча децата как да се държат в такава ситуация, а и че не е трябвало да ги пускам сами навън.

Не съм против животните. Вкъщи гледаме няколко различни животинки, а през 90-те години изкарвах хляба на семейството си, като развъждах декоративни птички, рибки и животни за магазините за домашни любимци. По времето на инцидента имахме куче - английски сетер.

ПП. Говоря за европейския град София, квартал Хиподрума, последните години на цивилизования 20-ти век.

Кучетата СА кастрирани. В квартала няма други. Точно това се опитвам да обясня, че на теория може да им се намалява агресията, на практика - децата са изпохапани.


И защо така в нито един европейски град не съм видяла бездомни кучета (а доста съм пообиколила)? Как ли горките хора там си решават проблема с бездомните котки?

Невада, ужасна случка. Само който го е преживял, може да разбере за какво става дума. Иначе е лесно да се теоретизира.

Тук си противоречиш и то много. Не можеш да решиш проблема с кастрация, след като кучето си остава агресивно и си пази територията. И съм ЗА много големи глоби за разните хора хранещи и завъждащи около блоковете и дворовете улични кучета. Да си ги вземат вкъщи, като са им мили. Както правя и аз впрочем.
За мен решението е прибиране, обезпаразитяване, период на изчакване за осиновяване и после приспиване.  Другото е затворен цикъл от който няма излизане. Ние ги кастрираме, те си ни хапят и нападат. И после идват новите попълнения от сладките кученца, които си играят в кварталната градинка....

Кабо Алма заминавам и няма да мога да ти отговарям за напред-само ще ти кажа,че и аз съм пътувала адски много и бездомни животни имаше в много европейски градове(например Барселона,Париж,Рим и Атина-туй на прима виста)
jujavka си противореча защото то си пази територията от др.кучета без да е агресивно

като миролюбиво си оголва зъбките , нали 

Само ще вметна, за информация на тези, които тръбят как било по "белите страни" - имам приятел италианец, който е доброволец към кучешки приют в едно градче там...Та той остана учуден, когато го попитах дали убиват животните след определен период, ако никoй не ги поиска. Каза, че живеят там, колкото се наложи, които нямат късмета да бъдат осиновени - и по цял живот... Но тук се изнася само информация, която е от полза на някого, имаше и разследвания на кого му изнася тази практика, но... всеки вярва, в каквото си иска.

Ужасна случка, Кабо Алма, наистина. Както и с твоето дете. Но все пак ние и децата ни сме късметлии.
Имаше други деца из България през онези години, при това по-големи от нашите, които не извадиха този късмет да могат сега да разказват какво им се е случило.

Между другото, синът ми, заедно с още няколко момчета и момичета от Втора английска и Първа немска гимназии основаха миналата година екоклуб за опазване природата на Витоша. В момента са кандидат-студенти и учат за изпити, но последно вчера се качваха до Боянския водопад да почистват боклуци. И други неща правят, няма да се разпростирам. Искам да кажа само, че си мисля, че правилно съм възпитавала децата си.