Обръщенията - кака и бати - при по-малка разлика между децата...

Казвам "леля" само на двете ми лели.Към всички други се обръщам по име.Братовчед ми е с 10 год. по-голям от мен и като малка ми беше много трудно да го баткосвам,даже ми правеха забележки защо нямам никакво обръщение към него,но като поотраснах започнах да му викам по име и всичко е наред.Васи казва на Криси кака защото още не може да и казва името.
Като излизаме с майките, децата ни са 6-7 годишни, никой никого не лельосва.Криси на всичките ми приятелки говори на име.

Голямата е "кака" за малката, когато нещо трябва да се направи, да не се направи и пр.
Ако не е по свирката й, обръщението е "Ралицо"!
Аналогично - Какенце, донеси ми ..., дай ми моля те..., до - Радо, ти защо... еди какво си!
Разликата - почти 3 години.

Аз съм стринка на четири броя - двата по-големи се обръщат към мен по име.
Нямам нищо против.

Не само че у нас няма кака и бати, няма и леля, чичо и прочие. Освен към бабите и дядовците си децата ми карат на име, аз и мъжа ми също. Всеки си има собствено име, нали така, затова си е уникална и неповторима личност; а пък разните обръщения ми приличат на заемане на пост в семейните работи.

Сестра ми и до сега се обръща към мене с "како", въпреки че разликата ни е година и десет дена. Така сме си свикнали и не ни пречи.
Моята щерка вика на племенника ми бате или Иво. Не сме специално и казвали как да му вика. Както реши се обръща към него. Единственото правило е да няма обидни обръщения 
Племенницата ми също вика на моята щерка , на брат си и на сестра си или по име или како и бате.
За племенниците ми съм лельо. Никога не са се дори опитвали да ми казват по име. Явно ги респектирам 

Не ми е странно, смешно или неприемливо, нито по име обръщението, нито како, батко и от сорта.

Аз като в много други неща съм малко крайна, та и племенниците ми  и децата на приятелките ми ми/ни говорят на малки имена.
Брат ми е с 14 години по-голям от мене и винаги сме се обръщали един към друг по име (включително и с компаниите му).
За мен какосване, лельосване, стринкьосване и т.н. са колоритна отживелица.

Брат ми още ми казва како, но пред други хора понякога сестра ми - разликата ни е1г7м.

Големият ми син казва на малкия "Ела при бате...", малкия още не може да говори и е на ба = бате.
Разлика - 5г.

Малкият брат на мъжът ми ни казва како и батко, но той е на 13. Ние обаче не казваме батко на големият му брат.

Въпрос на навик...Кой както иска, така да се обръща

между мен и малкият ми брат разликата е 1,8м и ми вика по име,но разликата с големият е 8г. и ние и двамата му викаме батко ,на мъжа ми племеницата е с 9г по голяма от Вики и много се кефи когато Вики и каже како чувства се по голяма пък и отстрани се вижда колко и е кеф.лично аз нямам нищо против тези обръщения но когато разликата е по голяма ,а не с една година например.а с майките с който излизаме и децата ни играят заедно сме се разбрали още от сега децата ни да се обръщат по имена към нас.абе за тези обръщения най вече настояват бабите и дядовците.

Моите са с разлика 1г.8м. Казала съм никакво како. Каква кака й е Дени всъщност на малката с тази разлика?! Уча ги да си казват по име.

Аз имам един племенник и той ми казва лельо.

На брат ми също му казвам батко /той е с 5г. по-голям/, макар че това ми тежи вече. Някак си м/у възрастни хора са ми смешни тези обръщения. Но пък не мога да си пречупя езика да му казвам по различен начин, след като цял живот така съм се обръщала към него.

Имам и братовчедка с 10г. по-голяма на която казвам како, но ми е толкова смешно като я закакосвам, а тя с една глава по-ниска от мен и с 30кг. по-слаба! Ама пусти навик!

Затова уча децата си да си казват по име.

Не мисля , че е има значение това как се обръщаш към братята и сестрите си.Когато бях малка постоянно ми се караха , че не се обръщам към брат си с бате.

Като малка много се бунтувах, че ме караха да викам на сестра си како и името й. Успях да си извоювам да я наричам само "како", но като пораснахме малко започнах да я наричам по име. Разликата ни е 2 години. Племенницата ми ме наричка "лельо" и така ми харесва. 

 Разликата м/у двамата е 1г и 6м. Малкия не казва "батко" на големия, не го и караме. И аз не си падам по този вид обръщения- на лелите си говоря на име.
 А и мен да ме наричат "лельо" не ми е кеф, не се възприемам още за леля, предпочитам на име и много от познатите ми деца се съобразяват с това.

Синът и дъщеря ми  имат 2 години и 3 месеца разлика. Тя се обръща с батко само когато иска нещо от него и той естествено се размеква и всичко и  дава. Никога не съм насилвала дъщеря си да се обръща към брат си с батко. Всяко нещо с времето си нали????

 Сестра ми и брат ми още ми казват како(за пред хората сестра ми ). Толкова съм свикнала, че ще ми бъде супер необичайно да се обръщат по име към мен.

 Тези неща не ми правят толкова впечатление - кой както иска и както е свикнал.

 Между моите деца разликата е 3 год и 3 месеца. Малкият казва на сестра си како, но много често вече го чувам да вика "Крееееми". Не го коригирам - както му е по-добре.

 Обаче мъжът ми пък се възмущава, когато някое малко дете го вика по име - Сякаш съм му набор . Разни хора, разни идеали...нали!

Като бяхме малки, колежки на баба ми бяха убедили сестра ми да почне да ми казва "како"
Отучих я скорострелно, като спрях да й обръщам внимание, докато не се обърне към мен по име.
Ще науча и децата си да се обръщат един към друг по име, все пак разликата им ще е 1.5г., живот и здраве.

Сестра ми е с година и 2 месеца по-малка от мен. Винаги е била по-висока и по-едра от мен. Никога не ми е казвала "како". Братов4ед ми е с 3 години по-малък и с две глави над мен  , но дори и като бяхме малки не ме е "какосвал", нито пък сестра му, която е с 4,5 години по-малка от мен.

   За батко и кака,не знам...Но си мисля че е по възпитателно за едно дете да използва другите обръщения...Някак не върви,като-ЕЙ наборе,пък утре може и да те прати по дяволите...Сигурно изглеждам консервативна,но смятам че думите лельо,чичо,вуйчо и пр. будят уважение...

Моите деца се обръщат по име към всички хора, към които и аз се обръщам по име.
Изключение правят само мама, тати, баба и дядо.   

На мен пък ме кефи да се какосват и баткосват 

Ива е кака на Мони (разлика година и три месеца)
Дани е батко на Ива (разлика година и девет месеца) и Мони (разлика 3 години)   

Не ми е особено приятно, когато 2-3-5 годишно хлапе ме извика по име - та аз съм на цели 29 години - различни хора, различни разбирания 

Брат ми е година и 4 месеца по-малък от мен. Честно казано много ми е мило като ме какосва по телефона или по скайпа или като се видим на живо (последното се случва много рядко, за жалост.) Това става като си говорим сериозно обаче. Иначе като се лигавим си говорим със закачливо-смешни имена.
Мили са ми тези нашенски обръщения и са ми много близки... и туй то.  Може би и защото живея и извън България, а тук такива неща като "кака" и "батко" няма...    Виж обаче,  "лельо", "чичо", "како", "батко" за непознати и не роднини не ми понася. Тук съм за имената.

Обръщенията ''кака'' и ''батко'' в семейството са като '' мама'' и ''татко''.
За мен звучат мило и сладко. Още повече, че тук в езика няма подобни обръщения.

Много ми е грозно, едно дете да се обръща по име към голям възрастен човек ..
Аз към всички роднини се обръщам със съответните им титли - леля, чичо, вуйчо и т.н.
Ще уча детето на същото .. за сега казва по име само на една от леличките й в яслата, но като направих забележка на дъщеря ми, жената ми обясни, че всички деца й викат по име, защото тя няма нищо против и защото тя така ги е научила ... щом е така, няма лошо (когато човек държи да му се казва по име), но иначе не съм съгласна .. 

Аз пък не приемам тези обръщения нито между деца с по- малка, нито между деца с по- голяма разлика. Много държа на абсолютната равнопоставеност между децата в едно семейство и това ме кара да уча малкото ми дете да се обръща по име към брат си, който е с 6 години по- голям от него. Аз също имам по- голям брат, на когото винаги съм казвала по име и отношенията ни винаги са били на равнопоставена нога. Не помня в къщи думи от сорта: "Прави й отстъпки, ти си по- голям" или "Отстъпи, ти като си по- малка" и т.н. И двама си имаме имена и се обръщаме един към друг чрез тях. Така желая да бъде и при моите деца. Считам, че това запазва по- близка връзката между тях и "орязва" до някаква степен дистанцията по между им, която налага разликата във възрастта между тях.
Що се отнася до обръщения към лели и чичовци също не държа на тях, но не уча децата си съзнателно и целенасочено да се обръщат по име към тези роднини. Моята племенница, напр., и до днес се обръща към съпруга ми по име, както и сина ми към моя брат и отношенията между семействата ни по никакъв начин не страдат от това. Напротив, това ни сближава и прави по- близки както децата с техните чичовци и лели /учинайки и т.н./, така и между деца- братовчеди. Дори майка ми заяви, че предпочита снаха й да се обръща по име към нея.
Не мисля, че това са "титли", които някой някога с поведение е заслужил и тяхната неупотреба в никакъв случай не означава неуважение, поне аз не съм видяла подобно нещо. Напротив, нагледала съм се на мамосване и татосване на свекърва и свекър, на какосване и батосване между хора, които иначе не могат да се гледат. Така че това не е критерий за уважение. Това е личното ми мнение.

няма такова нещо. Няма друга държава, в която да се какосват и баткосват, освен тук и в Русия. Отвратано е  . Пускала съм тема по повод тези обръщения, преди 1г. и нещо.
Там категорично съм п/в обръщения от този род. 
Моите деца се обръщат по име, независимо 6-те им г. разлика.

Брат ми има 2 момчета. На тях съм леля и на 2-те ми съседчета. До там и с лелята. Всъщност аз съм по-малката от 2-ма ни с 1г.10м. и винаги сме били по име или брат ми, сестра ми...

само на шега наричахме с 9 месеца по- голямата братовчедка на сина ми кака, и така си остана... иначе не намирам за наложително да се ползват такива титли

хората си имат имена. обикновено ги използвам. надявам се децата ми да следват моя пример.

По-голяма съм от сестра ми с 3г. и 6м. и тя си ме какосва постоянно  Когато родих, тя много държеше дъщеря ми да вика "леля" единствено и само на нея  За мен тези обръщения са напълно нормални 

Моето мнение по въпроса е толкова различно, в смисъл хич не съм последователна. Никога самата аз не съм казвала лельо и чичо на роднините. Даже ми се подиграваха като ми казваха "наборе". Доскоро един много възрастен роднина ми казваше така, той почина на 90 и няколко години. Разликата със сестра ми е 13 години и положих неистови усилия да я отуча да ме какосва, но безуспешно. Имам доведена сестра, която е с три години по-малка и уж на майтап първо, но сега си ме какосва непрекъснато.  А брат ми, който е с 18 години по-малък от мен си ми казва на име и много ми харесва.
Сега вече като родител уча децата си различно - не знам защо. Синът ми знае, че е батко на малката. Тя засега е твърде малка и не знам как ще се развият нещата по-нататък. Освен това синът ми казва леля и вуйчо на брат ми и сестра ми, на което те адски много се кефят. А на останалите роднини на име, както и на моите приятели. На тях май им беше странно, но го приеха. Синът ми има чичо - брат на мъжа ми, но там на стринката казваме на име. Както и аз не съм стринка за дъщеря им - само на име.

Тези обръщения са ми много грозни и остарели Сестра ми никога не ме е какосвала, нали си имаме имена!

Моя приятелка се омъжи в род, където какосват и баткосват наред. Много сложна наука, повярвайте. Не се определя само от възрастта. По-млада жена на по-голям брат е кака. Всички братовчеди до 9то коляно са каки и батковци.

Аз съм единствено дете,така че за себе си пример не мода да дам.Мъжът ми е с 4,5г по-малък от брат си,но го нарича по име.До момента имам само едно дете,но и мен не ме блазни идеята следващото (когато и да е) да я нарича кака.Не мисля обаче,че ще има някаква опозиция от страна на роднините за това.

Разликата ми с моята сестра е 1 година и 1 месец и никога не съм и казвала кака. Майка ми така ме е научила. Разликата ни е много малка.
За другите роднини употребявам само - баба, дядо, леля, и вуйчо. Това е.

Шани, моля те прати темата, за която казваш, че сега съм бясно заинтересувана ... 

Уау,  to4ica ...
Много чистки и подредби се случиха в бг-мамата от тогава. Боя се, че няма да мога да помогна... 

Нямам братя и сестри, към всичките си братовчеди се обръщам по име, към чичо ми също. Единствено на леля ми /сестрата на баба ми/, казвам леля / а то май и това не е правилното обръщение/. Честно казано даже незнам и повечето от традиционните български обръщения какво значат - стринка, чинка и пр. Зависи от семейството според мен. В семейството на мъжа ми е обратното. Наблюдавам например свекърва ми, тя страшно много държи на обръщенията и то в умалителна форма. Отсега казва на дъщеря ми, че братовчед й е бати, чичо й е чичи...Когато говори пред мъжа ми за по-големият му брат, го нарича не по име, а бати, държи и към по-възрастните хора, които не са ти роднини  да се обръщаш с чичо и леля и след това името, един вид форма на уважение. На мен лично не ми допада, но то си е до човек и до семейство както казах.

Със сестра ми имаме две години и половина разлика. Дълго време ме какосваше, баща ми много й се караше, когато пропусне да го направи.
Неусетно обаче спря да го прави. Премина на име и така ни беше дори по- добре. Още повече, че така не всички разбират коя е каката 

И при нас са в действие тези обръщения.Разликата между мен и сестра ми е 3г.и 4мес. и винаги се е обръщала към мен с "како"(баща ни много държеше на това),но от скоро си викаме на имена или пък "сестра ми" Братовчедите,които са с 6-7год.по малки от мен,а сега по големи  с една,две глави от мен,продължават да ме "какосват".Иначе и аз не държа на това,но явно е навик от детството,защото никой(нито сестра ми,нито братовчедите)викат на мъжа ми "батко"

викали са ми, до едно време после се нау4и систър или сестрами, племенницата и тя ми вика: сестра ми,ела мама те вика!м/у големите деца много за кратко си викаха, но те са  с малка разлика 2.5 г, малката вика на тях кака и батко, да не си забрави бг  корените!

Моите деца имат 1 година и 5 месеца разлика. От самото начало не допуснах обръщението "кака", макар че едната баба и разни роднини (колкото по-далечни, толкова по-нахални и бъркащи се) се опитаха да ги "какосват". Мисля, че и 10 години да им беше разликата, пак нямаше да го допусна.
Не приемам това обръщение, защото ми звучи безлично и по задължение.

Брат ми се обръща към мен по име, ако ми каже како, сигурно няма да разбера, че говори на мен  Не ми е привично, обръщаме се един към друг на име. Мъжът ми също не вика на брат си "бате". Предполагам, че няма да учим и малкото да се обръща с "батко" към Иво.

Да при нас малката първата дума и беше бати .Разликата им е 4г и 11 месеца.ако беше по малка нямаше да има нужда но  с по голяма си е друго.Баткото се кефи а и се чувства по отговорен като е БАТИ

Ееее,разбихте ме отвсякъде!Малката от вчера правилно произнася "кака"и толкова й се радвахме и поощрявахме...докато не прочетох тази тема

Аз не харесвам тези обръщения и никога не съм поощрявала децата ми да ги използват. Единствено приемам: дядо, баба, леля, чичо, вуйчо и вуйна, ако има родствена връзка. Лельосване на разни съседки или мои приятелки - НЕ! "Кака" и "бати" също не ми харесват. Както аз, така и децата, се обръщат към всички по-възрастни по име, или с г-жо, г-не.

Ох, хич не мога да ги търпя тия обръщения. Нещо много селско има според мен в тях. И ако може със закон бих ги отстранила. У нас брат ми ми казваше дълго време како. По едно време обаче явно нещо и на него не му хареса и започна да да се обръща мък мен със 'сестра ми'. Мен това ме влудяваше още повече и от каката и му казах че ми е неприятно и ако иска може да се обръща към мен по име. На него обаче нещо май му стана неудобно и се върна пак на каката. И така сега съм 'кака' в първо лице и 'сестра ми' в трето лице. Разликата ни е голяма, но аз наистина нямам нищо против да ме нарича по име.

Аз отказах племеницата на мъжа ми да ми казва леля. Брат ми пък отказа да е вуйчо на дъщеря ми и каза че иска да го нарича по име. Нямам никакъв проблем с това, но майка ми не може да се примири вече 2 години и продължава да мърмори. На улицата никога не съм казала на дъщеря ми че някое хлапе дето е 2 месеца по-голямо от нея и е кака или батко. Но и на това съм се нагледала по градинките.

Разликата ни с братята ми (близнаци) е 1 г. и 2 месеца. Никога не са ми викали како

Това баткосване и какосване на мен лично ми се струва смешно, тъпо и селско. Моят брат е по-голям от мен с 3 години, но никога не съм му казвала "батко". Според мен това е типично за по-малките градове. Живея от много години в София, но съм заобиколена от баткосване и какосване и тук. И честно казано, много се дразня. Между сина ми и племенника ми има 1,6 г. разлика и свекърите упорито се опитват да наложат на сина ми да му вика батко, докато аз веднага обръщам по име. Мъжът ми също е против баткосването. Неговият брат е по-голям със 7 години от него, преди му е викал "батко", но от няколко години се обръща към него с един прякор. Аз също не обичам по-малките от мен да ми викат "како", "лельо", но това е традиция в България, която едва ли скоро ще се заличи. Разбира се, ако става дума за дете, което е с 20-30 год. по-младо от мен, нормално е да ми каже "лельо", но няма да се обидя, ако се обръщат към мен по име.

никога не съм се обръщала с бате към брат ми-разликата ни е 2 години

Аз никога не съм се обръщала към брат си с "батко", разликата ни е 8 години.
Днес точно мислих в/у това, вероятно няма да уча и малкото си дете казва така на брат си.

Брат ми е по-малък от мен с 3г и 9 месеца, но винаги ми е казвал "како", на мен ми харесва, а и той не се срамува от това, дори пред чужди хора да ми казва "како".
Само мога да ви дам пример, на един купон с мои приятели, брат ми идва и се обръща към мен с "како,...." и в този момент повечето 
"колко мило ти каза, како.....";
Не съм се замисляла, но на мен ми харесва, той да се обръща към мен така, а и друга "кака" няма 
Ирино, Марийо, Иванке... (случайни имена) някак си грубо ми звучи  хмм като че ли сме познати и приятели и по този начин не се показва връзката която имаме: брат-сестра

Аз също като теб, рано-рано станах леля . Но ми беше някак, хем, страннно, хем, мило племенницата ми да ми казва "леля" , но така и до днес не позволявам никое друго дете да се обръща така към мен.
Това е "запазено" за моята племенница, защото аз съм леля само за нея, за другите-си имам име.

Като малка не исках сестра ми да  ми казва "како"
Не съм го налагала при децата си, дъщеря ми също не искаше брат й да се обръща към нея с како. Малкият обаче, започна сам да казва на брат си "бако", известно време упорито го бакосваше, а после, някак неусетно премина на "Арчи" и "Тана". Разликата им е по 6г7м

Нали името индивидуализира човека и неговата личност - защо изобщо са необходими тези отживели обръщения. В къщи сме на обръщения на име -  и децата и ние към роднините ни. Използваме думите "мамо, тате, бабо, дядо" и толкова.

Относно лелята- много ще държа единственият ми засега племенник да ме нарича така. Също държа дъщеря ми да нарича така двете си лели  Нищо, че на бабите си говори на име 

и леля, чичо.
Иначе, абсоютно по същия начин е и при нас. А за значително по-възрастните сам преценя как да им вика. Готино става, когато към леля ми и чичо ми се обръща съответно с дядо и леля  

Хм ... А заради тези отживелици единият ми племеник се обръща с леля Вени към мен и Явор към съпруга ми ... Е, хайде сега обяснете ми ... ТО детето се обърка кой какъв е ... За информация: той в момента е в 4 клас. А-а-а, преди да се омъжа бях кака

Като деца,сестра ми ми казваше како.Сега ми вика Сиси.. ..Малкия почти на никого на казва батко,како ,лельо или чичо.Само бабо и дядо.Много смешно се получи с наше приятелско семейство;бащата и детето са с едно и също име Валентин.Та Дани ги подрежда така: Лени,чичо Вальо и Валката...

За пръв път чувам, че в Русия има "кака" и "батко" ...Можеш ли да ми кажеш как са думите?
По темата - не поощрявам такива обръщения, особено "кака" - на почти всички езици означава "лайна".

За деца с малка разлика не ми харесва подобни обръщения да са задължителни. Децата няма да са винаги малки и колкото повече порастват, толкова повече ще се изравняват в развитието си.
Нашите са с 1 година разлика и никога не е имало такива обръщения, но е имало опити от външни лица да се опитват да го прокарват.

Мен като малка ме караха да казвам "кака" и "батко" и сега на дърти години не мога да се отуча ...и майка ми казва на сестра си "како", като вече са на над 40 ужасно смешно е...ама и аз ще съм така. Като си го използвал с години, после ходи да казваш по име, няма отучване...

Не си падам по какосване и баткосване. Само че Танти е горда от това, че е кака на Емма и за сега тя е кака. Надявам се по-натам да "й мине". Сестра ми е с 6г по-голяма и се обръщам със "сестра ми" към нея. Констанца съм я научила, а и всички майки в градинката сме на едно мнение, да се обръща с лельо, вуйчо и т.н. само към тези, които са й леля, вуйчо и т.н. Към другите-по име.

Обръщенията "како" и "бате" не ми харесват, особено когато разликата между децата е по-малка.Предпочитам по име

И аз това какосване и баткосване не го харесвам,ама трудно мога да убедя останалите около мен.Нашите в това отношение са със закостеняло мислене и държеха да казвам на брат си батко.Той е с пет години по-голям от мен и сестра ми.Обаче аз не исках и сега се стигна дотам че не му викам никак. Сестра ми само му казва "Брат ми" но много рядко.А моите племенници са с разлика година и половина и малкия като каже "како" направо се изприщвам.Ама всеки да парви каквото ще.
Конкретно по въпроса аз съм за говоренето на малки имена.

малката какосваше до 4 си година,а  после-по имеhttp://images21.snimka.bg/004116955-big.ipg

Малката ми дъщеря говори по име на голямата,въпреки,че разликата в годините им е голяма.И двете не използват обръщенията батко и како към по-големи деца.Към познати,съседи се обръщат по име.Единствено към една възрастна съседка използват обръщението "лельо" и то защото я обичат.Не харесвам използването на обръщения като леля и чичо към хора,които не са роднини.

ЕЕе  айде сега някое 6 г  да дойде и да ми каже  по име ми че да не съм му набор
  .А по темата аз пък станах леля на 11г и кво леля съм и леля нека ми викат

Еми да.Ти като не си ни роднина,дъщеря ми просто ще ти казва "орхидея".

Никога не съм казвала на брат си "батко". Винаги сме се обръщали един към друг на име. Разликата ни е много малка, година и половина, затова не си говорим на "батко". Нито майка ми и сестра й се какосват /те са с голяма разлика/, нито баща ми с брат си. Изобщо, тези обръщения у нас никога не са се използвали. И децата ми не си говорят така. Крисо се обръща към сестра си с "Наталка".

Със сестра ми имаме 1 г.и 8 мес. и майка тогава не ни е научила да се какосваме тъй като сме и на една височина много гсмешно щеше да е.И сега съм доволна че не ни е научила.ВСЕКИ СИ ИМА ИМЕ ВСЕ ПАК!!!

По нашите географски ширини това са обръщения-титли. Дават понятие за йерархията в семейството.
Но сега сме доста различни, поне част от населението. Но на много места в БГ още се държи на тези неща, пък ако ще децата да са с 1 година разлика или жената на по-малкия брат да е по-възрастна от тази на по-големия брат.

Използваме само мамо, татко и бабо, за останалите хора децата сами си избират как да се обърнат.

 Разликата между нашите момиченца е 2г 5м ,малката ту казва "како",ту Дарина на по-голямата.
 Чичо казва на брата на мъжа ми ,към другите се обръщат по име,ние така ги учим.Не съм забелязала някой да се е обидил.Когато се обръщат към непознати си използват господине и госпожо.

Към всички малкия се обръща по име с изключение на баба , дядо, мама и тате. Макар че снощи чух " Деси трябваш ми "

Ние сме свикнали да се какосваме,баткосваме и т.н,но дъщеря ми е друго нещо,на всички вика по име   Няма бабо,дядо,лельо,како и т.н,всички ги нарича по имена ,само мама си е мама Никой не я е учил,просто детето така си иска и така вика  

Сестра ми като малка ме наричаше како, но като поотрасна категорично отказа и сега ме нарича Лина(казвам се Цветелина  ). Разликата ни е 2 год. и 6 месеца. Аз вече свикнах и никой не и обръща внимание