Проблеми с 13 годишно осиновено дете

Лоша работа, мамите на тинове , че са малко, малко са, ама появете се бе, хора, да си кажем приказаката тук, че в другия форум се чувствам като извънземно.Е, както кажете....

Тука съм, наоколо, но съм страшно заета и само надничам на прибежки.
Нали сме 7 клас, ще кандидатстваме - сега гоним успех, че ни трябва диплома. Иначе сме професионално ориентирани още от 2-годишна възраст - народни танци и хореография - това си е наумило детето, това си иска и дума не дава да се издума за каквото и да е друго. Ама - няма лошо, като това му е на сърце на момичето.
След 2 месеца ще навърши 14, чак не ми се вярва че така бързо се изтърколи времето. Не мога да се оплача засега от начина й на справяне с пубертета. Да, настроенията й се сменят понякога без видима причина, предпочита да се върти пред огледалото вместо да решава задачи (ама го прави с мисълта, че това й трябва и даже вчера имаше 6 по алгебра), вълнува се дали я харесват и кой точно... Но е не по детски отговорна и емоционално зряла.
Та така. Не успях много да се оплача. Дано и да нямам поводи. И на вас от сърце ви го пожелавам.
И на мен Корни ми липсва, дано момчето й бързо порасне и превъмогне тази сложна и объркана възраст.

  за всички

Щом е за оплакване от тийновете, то имам цял арсенал от поводи и причини. Голямата поизрастна този етап що годе, сега завършва и е абитуриентка, но се изживява за извънредно зряла и самостоятелна. Ходи на у-ще от дъжд на вятър, чувства се завършила, строи едни розови въздушни кули и ме побиват тръпки да не се срутят от раз и да осъзнае минусите на съзряването бързо-бързо. Малката е точно във вихъра на пуберитета и изнемогвам. Тя също е решила, че е достатъчно голяма за да ме слуша, непрекъснато е нервна и аз съм най-идеалният отдушник на негативните и емоции. Навърта непрекъснато едни сметки за телефон и както и да я наказвам, няма оправия, неудобно било да кликва, искала да се чувства освободена....................какви ли не пуберски доводи. Най-притеснителното обаче от всичко е това, че успеха и рязко спадна, дори когато я накарам някак да седне и да учи, чете и не може да запомни нищо, дори заглавието. Мислите и витаят в съвсем друга посока и не може да се съсредоточи,  в редките моменти когато самата тя иска. Как ще я караме не ми е ясно, пробвах с наказания-не става, не съм привърженик на насилието и не мога да започна да я бия, както мнозина ме съветват. Никога не съм удряла децата си и не мисля, че боят е възпитателен и изграждащ авторитет, но много хора това ми вменяват непрекъснато. За сега сърдце не ми дава да посегна, освен това се чувствам адски унизително само при мисълта, че мога да и ударя някой шамар, та не мога да си представя да го направя.
Дайте акъл как да се преборя с проблема, без да губя човешкият си облик.

Радвам се , че се включихте.
Мерипопинс, естествено , че с бой не става. То май с нищо не става. Само здрави нерви и търпение ти пожелавам да имаш.
Дефи, успех на изпитите, сериозно е момичето ти. А това с огледалото - неизбежно .

 То от съвети никой  не е прокопсал ама.... да си кажа и аз.  По книги не се гледат деца- казват някои  ,но в тях откривам много неща , които ми помагат.  Мога да кажа , че направо съм възхитена  от две книги: " Детето и ние " от Хаим Гинът и "Как да общумаме с детето" от Юлия Гипенрейтер
Осиновените деца са като всички останали деца.   Във втората книга има много практични съвети, които много ми допаднаха.  Прочетете ги! Аз самата ги препрочитам. Намерих ги в електронните книжарници

МЕрипопинз, ние с теб се познаваме и затова като БИЕЩА майка ще ти споделя че с бой стават някои неща, но страничните ефекти са толкова много и така се разпростират...че по-добре без бой
още повече вие сте твърде големи и унижението ще е огромно...
няма да помогне и като пляскаща мама го казвам и като пляскана - боя помага в по-млади годинии то пак с цената на много странични ефекти и последиците им

мен най-много ме болеше ако родителите ми са сърдити и просто не искат контакт...не да не говорят...а просто да се затворят и да не ги бъркам - това при мен бе най-лошото наказание, висичко др ме амбицираше да докажа, че и да ме наказват - все тая аз ще издържа
но изрази "прави каквото искаш и както знаеш" ме убиваха, още повече че ме лишаваха от възможност да споря и да доказвам колок съм права и колко те грешат

Благодаря за съветите момичета,
така е, не става с бой. Истината е че не става с нищо, на моменти разбирането и разговорите помагат, но на моменти не. Това с игнорирането е добър метод, но проблема е, че сме много тясно свързани в ежедневието, непрекъснато трябва да ги закарам до някъде, да се уговориме съответно и т.н. и това подронва сериозноста на сърденето. Като уж съм сърдита и съм ги игнорирала а в следващият момент десет  минути се уговаряме за туй-онуй и страшно олеквам, не ме взимат насериозно вече.
Както вече писах, иска ми се да не си вредят на развитието и бъдещето, другото бих понесла, но те не могат да разберат в тази възраст какви са последиците за тях.Дори и когато го осъзнават, подхождат лековато и разчитат на нещо, което да ги измъкне от неприятности и лоши последици- ей така просто.Затова се моля да са родени с късмет и дивотиите от пуберитетският им период да не попречат на бъдещето им, да се реализират и намерят своето място под слънцето.

 писах, брисах,няма сми