ами ти като си му казала че не искаш и той ти уважава желанието.
аз преди един месец бях болна,но нямах грам глас да говоря.и с колегите/ние с мъж ми работехме заедно/отиваме да пием по едно кафе и се прибираме.такава е уговорката.
да но всички си поръчаха питие,аз на сок. всички пушат ,вътре се задими и ми стана лошо.казах му веднъж че искам да си ходя,втори път и накрая станах и си тръгнах.той ми вика да почакам още 5мин.и аз го насмотах и му казах да си остане там където е.Той да вземе думите ми буквално/защото така му се е искало/ и ме остави болна с температура да си ходя сама в 9ч вечерта. бях бясна.и аз мислех че ще тръгне веднага ,но ......
прибрах се и се обадих на брат му да идва и да си го прибира.
но от тогава се научи да чете между редовете както се казва.след като за малко не си го пратих при майка му.
Но то май си е в природата на всички мъже.