- Публикувана: 17 фев. 2007, 22:25 ч.
- Последно мнение: 21 март 2007, 00:00 ч.
Бебо в собствена стая - от кога?
За протокола- не сме го отделяли, а се изнесохме от стаята му 
Бях чела теория, че детето свиква със стаята си и ако има възможност е добре при отделяне родителите да се изнесат, за да не се чувства притеснено едновременно от липсата на мама и тати и от новото място. Стори ми се логично. Почувствах, че вече е достатъчно стабилен/силен, за да не ме е страх, че нещо може да се случи през нощта, без да чуя своевременно с Бебефона и да реагирам. Изнесохме се точно след като почна да вдига глава и да обръща внимание, че сме там. Всяко дете е различно и всяка майка усеща най-добре, но моето дете беше готово някъде след 4,5-5 месеца. Не сме имали никакви проблеми и всички започнахме да спим по-дълго и спокойно. Е, малко ми се налага да трамбовам при атака от зъби, ама няма как 
Бях чела теория, че детето свиква със стаята си и ако има възможност е добре при отделяне родителите да се изнесат, за да не се чувства притеснено едновременно от липсата на мама и тати и от новото място. Стори ми се логично. Почувствах, че вече е достатъчно стабилен/силен, за да не ме е страх, че нещо може да се случи през нощта, без да чуя своевременно с Бебефона и да реагирам. Изнесохме се точно след като почна да вдига глава и да обръща внимание, че сме там. Всяко дете е различно и всяка майка усеща най-добре, но моето дете беше готово някъде след 4,5-5 месеца. Не сме имали никакви проблеми и всички започнахме да спим по-дълго и спокойно. Е, малко ми се налага да трамбовам при атака от зъби, ама няма как
Благодаря на всички за отговорите до тук, макар че очаквам още. 
За протокола - и ние сме с камера на бейбифона, така че я поглеждам когато се събудя или като се размрънка, а за отвиването - спим в чувалче. Въпросът ми беше принципен, тези технически подробности все някак се оправят, а и едва ли ако е до мен ще се събуждам по-често, за да я завия...
Ние от няколко дни я отделихме, уж за проба, но според мен си се чувства добре там, заспива си спокойно, като огладнее почва да помрънква и пак ме събужда, храним си се и всичко продължава постарому... Да видим как ще е като почнат да никнат зъбките...
За протокола - и ние сме с камера на бейбифона, така че я поглеждам когато се събудя или като се размрънка, а за отвиването - спим в чувалче. Въпросът ми беше принципен, тези технически подробности все някак се оправят, а и едва ли ако е до мен ще се събуждам по-често, за да я завия...
Ние от няколко дни я отделихме, уж за проба, но според мен си се чувства добре там, заспива си спокойно, като огладнее почва да помрънква и пак ме събужда, храним си се и всичко продължава постарому... Да видим как ще е като почнат да никнат зъбките...
Моята дъщеря спи в собствената си стая от самото начало, но докъм третия месец и аз спях там, за да я наблюдавам. тя се отказа от нощното хранене, когато беше на 2,5 месеца. Кърмата ни също я давах от шише, така че не сме имали проблеми. Биберон залъгалка не искаше да ползва, така че не се е налагало да ставам, за да й давам такава. понякога проплаква за водичка, пие и пак заспива. Според мен и за самото дете е по-добре да спи самичко, защото и то има нужда от самостоятелност. Не знам дали това е помогнало или си е до характер на детето, но Миа заспива самичка от самото начало и сега като видя че й се приспи, слагам я в леглото и тя си заспива.
Ще я отделя към 3 годинки като разбира вече всичко.
И аз така смятам да постъпя със сина си.
Отделихме каката някъде след 3 годишната й възраст- купих й детско шарено спално бельо и едно от леглата в съседната стая стана "нейното"; започна да заспива там сравнително лесно, но е имало моменти, в които е искала да спи при нас- никога не съм отказвала;обикновено на втората вечер се връща в леглото си, защото на Мечо Пух (такава е картинката върху чаршафите й) му е вече мъчно за нея. Сега и аз спя в същата стая заедно с малката- кърмим се често през нощта, а и ако не съм до нея спи много неспокойно. Предполагам, че като отпадне нощното кърмене и ще се изнеса от детската.
Баткото спеше в същата стая с нас (но на своето си легло от раждането), докато стана на 5г, забременях и му направихме детска стая. Дребната спи при мен вече повече от 2г - безпроблемно прие да спи в нейното си легло, когато й го предложих (към 1,5г) и си продължаваме да спим в една стая. Предполагам, че лесно би свикнала да спи при батко си в детската - но засега още нямаме такива желания. Като реша, ще я преместя - но нямам идея кога ще е това, засега на всички ни е добре така.
Бтв - спи непрекъснато отвита и изобщо не правя опити да я завивам, защото се събужда моментално (а чувалче така и не прие).
За мен е твърдо неразумно дете под годинка да спи отделно - по всякакви причини, включващи кърмене, зъби, СВДС, боледувания и най-вече собственото ми спокойствие. Инстинктите на всяка една от нас са много силни - те просто крещят, че бебето трябва да е под непрекъснато наблюдение и в непосредствена близост до нас и един от (твърде многото) абсурди на цивилизацията ни е да се опитваме да ги залъгваме с бебефони. Бебефонът ще те събуди, ако бебето плаче - но не и ако спре да диша. А когато бебето е до теб, всяка промяна в дишането му предизвиква моментално разбуждане у майката - колкото и неудобен да ни се струва, това е един от съвършените природни механизми за съхраняване на поколението.Още много може да се пише по темата...
Бтв - спи непрекъснато отвита и изобщо не правя опити да я завивам, защото се събужда моментално (а чувалче така и не прие).
За мен е твърдо неразумно дете под годинка да спи отделно - по всякакви причини, включващи кърмене, зъби, СВДС, боледувания и най-вече собственото ми спокойствие. Инстинктите на всяка една от нас са много силни - те просто крещят, че бебето трябва да е под непрекъснато наблюдение и в непосредствена близост до нас и един от (твърде многото) абсурди на цивилизацията ни е да се опитваме да ги залъгваме с бебефони. Бебефонът ще те събуди, ако бебето плаче - но не и ако спре да диша. А когато бебето е до теб, всяка промяна в дишането му предизвиква моментално разбуждане у майката - колкото и неудобен да ни се струва, това е един от съвършените природни механизми за съхраняване на поколението.Още много може да се пише по темата...
Ние отделихме малките едновременно-каката беше на 3 и половина,малката на седем месеца.Понеже и двете не ядат нощем от едномесечни,също не се и будят,не сме имали никакви проблеми.Спят при нас само когато са болни или нещо нервни.Всъщност,тази,която по -тежко прие отделянето им,бях аз.Не спах въобще няколко нощи.Но после всичко се оправи-сега всички си спим по цяла нощ спокойно. 
А какво всъщност налага бебето да спи с родителите си, ако има и друга възможност? Тази концепция така и не можах да я разнищя - пък трябва скоро и аз за себе си да реша. Може ли някой да ми каже - има ли обективна причина, която да налага да държим бебето при нас нощем и ако да - каква е тя и до кога продължава?
Всичко е въпрос на избор.
Кой когато прецени, поиска и смята за правилно. Може още от раждането, може на няколко месеца, може и на 5 годинки...
Ние имаме детска стая, но Криско още си е при нас. Съвсем доскоро ядеше нощно време, по-лесно ми е да е в същата стая. Понякога иска водичка, изпуска си бибероната. Не ми пречи, спи добре, не го будим ако си приказваме или като лягаме след него, събуждаме се заедно, говорим си, засега ще е при нас.
Кой когато прецени, поиска и смята за правилно. Може още от раждането, може на няколко месеца, може и на 5 годинки...
Ние имаме детска стая, но Криско още си е при нас. Съвсем доскоро ядеше нощно време, по-лесно ми е да е в същата стая. Понякога иска водичка, изпуска си бибероната. Не ми пречи, спи добре, не го будим ако си приказваме или като лягаме след него, събуждаме се заедно, говорим си, засега ще е при нас.
