В къщи сме с децата болни . Те кашлят, аз куцам - семейна идилия. Пуснах пералня и излязох да я простра. Простирам аз те ми махат от вътре и лепят мазни целувки по стъклото. Видях, че едното е проточило сопол и почечих да вляза да го забърша .... ъъъъ тц не става . Затворили ме на балкона. Вратата е с двойно отваряне и бутнали држката точно на 45 градуса. Изтръпнах, започнах са им обяснявам как да бутат, уж спокойно, ама те се усетиха че има нещо нередно и изпаднаха в паника, ревввв, истериии, безпомощност .... не могат, и не могат .
Викам от балкона (за късмет пред блока има детска площадка ), за късмет беше топло и имаше деца. Една баба с внуче звънна на мъжа ми (за късмет беше в София) и дойде за 30 мин. Отвори въшната врата точно за 3 минутки с нещо като назъбено ножче (безобиден инструмент, който ползват ежедневно в работата). След още 5 дойде и ключар ... (между другото третият, който са повикали, един е отказал да дойде, защото си имал принципи и по адреси не ходел , а другият не му било почнало работното време , ама това са подробности )
Не искам да си мисля, какво би станало, ако ги нямаше горните"за късмет"
та моите съвети са :
1.простирайте, когато спят или когато има и друг възрастен... ако не е възможно простирайте с гсм на врата и на изцяло отворена врата
2. не си дръжте ключовете в заключените ключалки, когато сте в къщи и особено нощем. отварянето на вратата с ключ вътре детска игра (нашият е касов при това)
3. децата са най-важни - на другото майната му, домакинската работа може и трябва да чака
4. не си мислете, че няма да се случи на вас, аз честно казано подсъзнателно си го мислех, като съм чела и слушала подобни случки
това е просто исках да споделя ...