Бихте ли изолирали детето си в името на здравословия му начин на живот?

Жоро обира точките на всички майки, когато в кварталното детско клубче мине край стелажа с чипсове и зайобайовци и заяви че това са "Букуци!"
Даже и някои други майки почнаха да го цитират на децата си. 
Иначе аз не давам вкъщи да влизат неща, за които знам че съдържат транс мазнини. Не мисля, че съм крайна - от тази година транс мазнините ги забраняват в Ню Йорк, в Дания от миналата също са почти забранени, това е нещо доказано вредно не само за детето, но и за възрастните. Много пъти съм носила в клубчето приготвени от мен пуканки например - всичките деца ги ядат и много ги харесват. Или домашно приготвени "кубети" - тоест крутони.
Когато другите деца ядат боклук и му дадат на него, нищо не мога да направя, но такива моменти свеждам до минимум колкото мога, поне докато сам се научи от нас с баща си кое е за ядене и кое не. Всъщност ние не искаме детето никога да не опита такива неща, просто искаме да се научи да различава добрата храна, а това няма как да не стане.
Проблемът с рекламите насочени към деца обаче е много сериозен и според мен ще трябва в един момент да има някакъв натиск за ограничаването й, както е в много други страни в Европа.

Ех, пък и ти!
Не е чак толкова трудно да си опазиш детето от боклуците и определено не е нужно да го изолираш. Казвам го от позицията на горда майка на алергична 3.5 годишна щерка и незахранен, но вече поопъпчен 6-месечен мушморок
Първо, докато са във възраст да не разбират за какво точно иде реч /вредни, мазни, пържени и оцветени с Бог знае какво храни/ и около тях има мъници, които здраво нагъват боклуци под възхитените погледи на родителките си трябва винаги да си носиш от вашите лакомства и, ако прояви детето интерес да си хапне, да ги предложиш. Моята раница винаги беше пълна със стафиди, банан, нарязана ябълка, обикновени бисквити и солетки. Отделно от това трябва да седиш с широко отворени очи, за да не ти нахранят детето въпросните родителки с боклуците, с които тъпчат децата си! Не един и два пъти съм издърпвала от ръцете й, току преди да ги лапне: Бестини с фъстъци, парче шоколад, желиран бонбон Ако ходите все на едно и също място да се разхождате, рано или късно хората ви запомнят и спират да си предлагат болуците на детето ти, но винаги трябва да имаш едно наум. Всъщност, никога не съм разбирала защо децата, когато са изведени навън да си играят, трябва да набиват нещо докато копаят в пясъка и тичат насам-натам , ама нейсе....
Когато вече попораснат и започнат да разбират им обясняваш на дълго и на широко защо те такова не ядат.
Дъщеря ми беше на две години и когато й предложеха нещо казваше важно-важно: "Аз такова не ям , защото съм Илиргична!" Никога не ми се е тръшкала за това, че еди-кой-си ядял еди-какво-си. Дори и сега, когато вече яде почти всичко, и някой й предложи нещо се провиква от другия край на парка: "Мааамооо, аз ям ли такова?" На което аз винаги отговарям с "не"
Май е време вече да й обяснявам защо, дори и ако яде даденото нещо, не трябва да го взема от чужди хора