kassii, може някой лично да си е канил, но поне за миналата година не е имало общо решение, както и плащане. Освен това, както бях писала и преди, пред Шерътън е такава лудница от абитуриенти, родители, случайно минаващи. Имаше едни двама, които обикаляха с надеждата, че някой ще им даде пари. По-миналата година един родител ги изгони. За мен е по-важно да избегнем "чалга поведението", че музикалните вкусове се променят, ама другото не.
- Публикувана: 19 апр. 2024, 08:20 ч.
- Последно мнение: 4 май 2024, 09:28 ч.
Американски колеж - тридесета тема
Наборът на дъщеря ми си бяха организирали гласуване за избор на дискотека след ресторанта в 10 или 11 клас, не помня кога. Избраха Мегами, както се оказа основно защото им харесва как звучи, явно не са имали много активен дискотечен опит. Бяха се самоорганизирали със събирането на пари и резервациите, което за мен се оказа неудачно - най-малкото защото се изгубиха едни пари, трябваше отново да се събират и като цяло логистиката не беше добра. Всички, които не одобриха музиката, отидоха в друга дискотека и си изкараха весело. Аз не харесвам начина на празнуване на дипломирането като цяло - стресиращо ми действа, не ми допада модата, твърде е пищна за моите разбирания, всичко се случва ужасно бързо - два часа гала вечеря в ресторанта, тичане към дискотеката, преобличане някъде по пътя и някак ми се губи положителната емоция. Но това е положението, важното е младежите да се чувстват добре.
Ами, може и да не сте/съм разбрали/а, че си има такава покана от доста време в колежа. И дъщеря ми вчера ми потвърди, че и при тях е имало цигански оркестър ... през 22г. (упс 21г. - редакция)
Няма значение! Всички чуха различни мнение и казаха каквото мислят. Изводите и действията или бездействията си остават отговорност за всеки родител/дете.
Няма значение! Всички чуха различни мнение и казаха каквото мислят. Изводите и действията или бездействията си остават отговорност за всеки родител/дете.
Маграт е права - голяма суетня, голяма дискусия, а после всичко е на юруш. Организирайте си деня приятно - с приятели, снимки, където и както ви хареса. В двора на колежа се ходи към 16.00 часа или след това - оркестър там няма, пълно е с народ. От този момент нататък нямате досег с абитуриента - събират се със съученици, снимат се, към 18.30 часа ви издирва да го закарате пред Шератон, където даже няма смисъл да паркирате - оставяте го където успеете да спрете и заминавате. Изкарват 2-3 часа в ресторанта и хукват да се преобличат; после кой където иска. Изобщо не съм разбрала да има оркестър, но в тая суматоха хич няма и да го забележите. Голяма работа, че някои ще отидат в Мегами - поседят, пийнат малко, извикат такси и се приберат. Не е задължително и никой нищо на никого не натрапва.
Магграт, едва ли са го избрали мястото, защото им харесва името, по-скоро беше страшен хит това място преди няколко години 😃
И аз това си помислих, обаче ме опровергаха. Много по-интересно беше exe и бедрум поне за нейния клас. За мен, честно казано, няма значение. Иначе за децата, които познавам, това беше по-скоро минус, но надделя все пак доброто насторение. После си организираха изпращания в София, Пловдив, Троян и попътуваха, забавляваха се и продължиха напред!
Ще сменя темата, въпреки, че леко се шокирах от оркестъра, но 12 клас е далече 
8 ми клас дилема. Трябва да избираме втори език. По слухове от по-големи ученици в АК, цитирам: "испански избират децата, които са готини и забавни, немски - зубърите, френски, само който го е учил преди това."
Голяма дилема е вторият език и то не заради езика, а с кой ще се падне в един клас...
Също така, текат разсъждания колко смислено е да се учи по-труден език като втори, при положение, че часовете са малко и очакваното ниво в края на обучението е B1 максимум.
Моля за мнения и информация, както за формирането на класовете, така и за учителите по езиците.
Наистина ли се получават силни и слаби класове заради този избор?
8 ми клас дилема. Трябва да избираме втори език. По слухове от по-големи ученици в АК, цитирам: "испански избират децата, които са готини и забавни, немски - зубърите, френски, само който го е учил преди това."
Голяма дилема е вторият език и то не заради езика, а с кой ще се падне в един клас...
Също така, текат разсъждания колко смислено е да се учи по-труден език като втори, при положение, че часовете са малко и очакваното ниво в края на обучението е B1 максимум.
Моля за мнения и информация, както за формирането на класовете, така и за учителите по езиците.
Наистина ли се получават силни и слаби класове заради този избор?
Не знам кой какво казва, но дъщеря ми избра френски, без да знае и две думи. Не само тя. Започна да ходи на допълнителни уроци, защото много ѝ харесва езикът.
Титулярът-учител е прекрасен преподавател от старата школа.
Класовете се формират на случаен принцип и всяка година са различни. 9.- 12. клас се избират по втория език.
Смисълът за всеки е различен. Според нас има голям смисъл, защото сега е времето, ако не да се научи, поне да се постави основата.
За първи път чувам за силни и слаби класове поради причина втори език при това разместване всяка година.
Ще се въздържа да коментирам слагането в рамки: "испански избират децата, които са готини и забавни, немски - зубърите, френски, само който го е учил преди това." Звучи повърхностно и детинско.
Титулярът-учител е прекрасен преподавател от старата школа.
Класовете се формират на случаен принцип и всяка година са различни. 9.- 12. клас се избират по втория език.
Смисълът за всеки е различен. Според нас има голям смисъл, защото сега е времето, ако не да се научи, поне да се постави основата.
За първи път чувам за силни и слаби класове поради причина втори език при това разместване всяка година.
Ще се въздържа да коментирам слагането в рамки: "испански избират децата, които са готини и забавни, немски - зубърите, френски, само който го е учил преди това." Звучи повърхностно и детинско.
Не знам кой какво казва, но дъщеря ми избра френски, без да знае и две думи. Не само тя. Започна да ходи на допълнителни уроци, защото много ѝ харесва езикът.
Титулярът-учител е прекрасен преподавател от старата школа.
Класовете се формират на случаен принцип и всяка година са различни. 9.- 12. клас се избират по втория език.
Смисълът за всеки е различен. Според нас има голям смисъл, защото сега е времето, ако не да се научи, поне да се постави основата.
За първи път чувам за силни и слаби класове поради причина втори език при това разместване всяка година.
Ще се въздържа да коментирам слагането в рамки: "испански избират децата, които са готини и забавни, немски - зубърите, френски, само който го е учил преди това." Звучи повърхностно и детинско.
Титулярът-учител е прекрасен преподавател от старата школа.
Класовете се формират на случаен принцип и всяка година са различни. 9.- 12. клас се избират по втория език.
Смисълът за всеки е различен. Според нас има голям смисъл, защото сега е времето, ако не да се научи, поне да се постави основата.
За първи път чувам за силни и слаби класове поради причина втори език при това разместване всяка година.
Ще се въздържа да коментирам слагането в рамки: "испански избират децата, които са готини и забавни, немски - зубърите, френски, само който го е учил преди това." Звучи повърхностно и детинско.
Нейната логика при избора беше,че немския и френския са по трудни от испанския и че ще научи френски първо ,а пък след това ще научи и испански.В края да 12кл мисля че В1 го има
Искрено съм изненадана колко страници са изписани по темата с "Циганския оркестър"!
Моето дете завърши миналата година.
Нито е ходил по купони и дискотеки, нито имаше желание на бал да ходи, нито в Мегами (където е изкарал вечерта във фоайето, изчаквайки приятелката си).
Все пак последната година, по линия " Според социалните норми...", участва.
И беше страхотно да видя детето си в тази светлина. Без очаквания от двете страни, го видях усмихнат, в костюм! Организирахме му градинско парти с приятели и го изпратихме!
Вярвайте ми, всеки с отправната си точка! Все ми е тая, дали са го посрещнали с Бах или Азис пред ресторанта! Важното е, че той е бил там!
Сега учи в чужбина и си е припознал университета като втори дом! Желанието му да учи е впечатляващо! Но някаква доза желание за социални контакти би ми носило повече спокойствие!
Относно езика, неговите избори винаги са били продиктувани от негова вътрешна потребност, не наша, или на общността. Е, да, в края на гимназията чух "Защо не ме натиснахте да уча немски"(насочен е към науката)! Но аз съм майка му, знам през какво съм преминала с него и вярвам, че бъдещето му ще такова, каквото си го направи сам!
Моето дете завърши миналата година.
Нито е ходил по купони и дискотеки, нито имаше желание на бал да ходи, нито в Мегами (където е изкарал вечерта във фоайето, изчаквайки приятелката си).
Все пак последната година, по линия " Според социалните норми...", участва.
И беше страхотно да видя детето си в тази светлина. Без очаквания от двете страни, го видях усмихнат, в костюм! Организирахме му градинско парти с приятели и го изпратихме!
Вярвайте ми, всеки с отправната си точка! Все ми е тая, дали са го посрещнали с Бах или Азис пред ресторанта! Важното е, че той е бил там!
Сега учи в чужбина и си е припознал университета като втори дом! Желанието му да учи е впечатляващо! Но някаква доза желание за социални контакти би ми носило повече спокойствие!
Относно езика, неговите избори винаги са били продиктувани от негова вътрешна потребност, не наша, или на общността. Е, да, в края на гимназията чух "Защо не ме натиснахте да уча немски"(насочен е към науката)! Но аз съм майка му, знам през какво съм преминала с него и вярвам, че бъдещето му ще такова, каквото си го направи сам!
По темата за втори език и аз съм чувала подобна класификация. Испански записват тези, чиито път към университетите зад океана е предопределен от родители със съответните възможности (вероятно затова са и готини). Немски записват тези, които сериозно обмислят следване в Германия, което е по-достъпно, в случай, че не получат щедри стипендии в Америка или не искат да отплават толкова далеч. Вероятно голяма част от тази група са силно мотивирани и свикнали да се борят за собствения си успех, така че могат да попаднат в графа 'зубъри'. Френски записвали романтичните момичета. Моля, приемете всичко дотук по-скоро на шега и не ме нападайте. Сега сериозно. Моят записа немски. Започва се от нула, учи се много, учителите са строги. Записват се и вече учили езика и това рефлектира зле върху другите, тъй като имахме преподавателка, която се равняваше по тях, а не по начинаещите. Сам реши и записа немски и извън училище, така че няма да мога да кажа какво ниво постига колежа чисто. Класовете с немски са силни като цяло, но имам впечатления само от тях и не мога да ги сравня.
Две думи и за музикалната драма. Следях мненията, защото ми предстои догодина и сега се чувствам по-подготвена, иначе със сигурнист щях да реагирам като майката, която я започна. Преди всичко искам да пожелая на добър път на завършващите утре деца, независимо от музикалните им вкусове. Нека не забравят, че където и да отидат, колкото и успешни студенти да са, това което ще ги отличи е културата. Тя се определя от това колко естествено ти идва да уважаваш другите, да си склонен да направиш компромис с импулсивните си желания и дали винаги, когато срещнеш съпротива, се опитваш да погледнеш с очите на другия. В този смисъл, не 50, а дори 10 процента да бяха против, това трябва да се зачете, защото този ден е единствен и в живота на тези съученици/приятели и не е редно да им се натрапва нещо отблъскващо, че дори и да се плаща с техните пари. Към родителите, които подкрепят нещото, което се оказа, че не е бунт, а най-обикновен диктат на масата, също бих искала да кажа, че има семейства и компании, които не озвучават партитата си с чалга, че не е необходимо да застават зад всяка подобна изява на тинейджърите, за да са 'готини' родители и да не губят връзката си с тях. Светът би бил по приятно място за живеене, ако поне се опитаме да възпитаме толерантни и фини хора, които пак ще могат да се забавляват, както им харесва в подходящото време, на подходящото място и в сродно обкръжение. Иначе, всички сме минали през този етап в ученическите си години, аналогии могат да се правят, но като че ли все повече се стеснява периметърът на допустимото. Жалко е, че бъдещият елит, който би трябвало да излезе не само от АК, но и от другите споменати гимназии, има такова мнозинство. Не визирам музиката, а натрапването й.
Две думи и за музикалната драма. Следях мненията, защото ми предстои догодина и сега се чувствам по-подготвена, иначе със сигурнист щях да реагирам като майката, която я започна. Преди всичко искам да пожелая на добър път на завършващите утре деца, независимо от музикалните им вкусове. Нека не забравят, че където и да отидат, колкото и успешни студенти да са, това което ще ги отличи е културата. Тя се определя от това колко естествено ти идва да уважаваш другите, да си склонен да направиш компромис с импулсивните си желания и дали винаги, когато срещнеш съпротива, се опитваш да погледнеш с очите на другия. В този смисъл, не 50, а дори 10 процента да бяха против, това трябва да се зачете, защото този ден е единствен и в живота на тези съученици/приятели и не е редно да им се натрапва нещо отблъскващо, че дори и да се плаща с техните пари. Към родителите, които подкрепят нещото, което се оказа, че не е бунт, а най-обикновен диктат на масата, също бих искала да кажа, че има семейства и компании, които не озвучават партитата си с чалга, че не е необходимо да застават зад всяка подобна изява на тинейджърите, за да са 'готини' родители и да не губят връзката си с тях. Светът би бил по приятно място за живеене, ако поне се опитаме да възпитаме толерантни и фини хора, които пак ще могат да се забавляват, както им харесва в подходящото време, на подходящото място и в сродно обкръжение. Иначе, всички сме минали през този етап в ученическите си години, аналогии могат да се правят, но като че ли все повече се стеснява периметърът на допустимото. Жалко е, че бъдещият елит, който би трябвало да излезе не само от АК, но и от другите споменати гимназии, има такова мнозинство. Не визирам музиката, а натрапването й.