Любители на котки - Тема 194

  • 17 504
  • 517
  •   4
Отговори
# 300
  • Мнения: 9 829
Има успокоителни спрейове за такива случай, попитайте в зоомагазин. Сигурна съм че feliway имат, но има и други марки. Кастрацията и престоят при ветеринар са силен стрес.

# 301
  • Мнения: 549
Има успокоителни спрейове за такива случай, попитайте в зоомагазин. Сигурна съм че feliway имат, но има и други марки. Кастрацията и престоят при ветеринар са силен стрес.
Беше на успокоителни хапчета и дифузер взехме, който да пръска феромони ... нищо не подейства, затова ни посъветваха че кастрацията ще успокои хормоните

# 302
  • Мнения: 9 829
Спрейовете са за краткосрочно решение, не изискват натрупване като дифузер или хапчета. Само за моментен проблем, докато я пренасяте обратно вкъщи, защото тя сега е моментно стресирана от чуждо място с други животни и кастрация. Дали ще се успокои трайно след кастрацията не може да се каже сега като в е клиниката, под стрес, и след упойка.

# 303
  • Стара Загора
  • Мнения: 1 437
Съвсем ви изпуснахме, ама никакво време нямам. Отивам да чета.

# 304
  • Мнения: 549
Спрейовете са за краткосрочно решение, не изискват натрупване като дифузер или хапчета. Само за моментен проблем, докато я пренасяте обратно вкъщи, защото тя сега е моментно стресирана от чуждо място с други животни и кастрация. Дали ще се успокои трайно след кастрацията не може да се каже сега като в е клиниката, под стрес, и след упойка.

Проблема е че ме е страх да я пусна вкъщи в това състояние, за да не нападне детето ми и отделно как ще спим спокойно ако знаем че е още толкова емоционална. Мислите ли че, ако примерно за около 2 седмици ( за толкова казаха че ще отшумят хормоните) я отделя някъде другаде и примерно й давам храна само й и говоря, ще има успех или ще е нов стрес за нея ? Просто не знам какво да направим вече, защото ако не се оправи просто трябва да я занеса някъде на село и да я пусна Sad SadSad

# 305
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 828
Съвсем ви изпуснахме, ама никакво време нямам. Отивам да чета.

Със сини очи ли е котанката? Ако да, то прилича на моята Минка, не съм виждала много такива!


Проблема е че ме е страх да я пусна вкъщи в това състояние, за да не нападне детето ми и отделно как ще спим спокойно ако знаем че е още толкова емоционална. Мислите ли че, ако примерно за около 2 седмици ( за толкова казаха че ще отшумят хормоните) я отделя някъде другаде и примерно й давам храна само й и говоря, ще има успех или ще е нов стрес за нея ? Просто не знам какво да направим вече, защото ако не се оправи просто трябва да я занеса някъде на село и да я пусна Sad SadSad
Marble_beach, дали не прибързваш? Стресът за котката е много голям. Сменили сте обстановката, хората около нея, и сте махнали котенцата ѝ също (впрочем много рано - котетата се отделят на възраст 10+ седмици минимум).
Виж видеата на Jaxon Galaxy за агресивни котки - котката не е виновна, реагира инстинктивно. Ако я отделиш сега, някъде само с храна и контакт само от време на време, още повече ще се стресира. Притеснително е с детето наоколо, но може би можеш да обясниш на детето да я заобикаля отдалеч, да не я закача по никакъв повод, но всичко останало да остане познато и нормално за котката, заедно със стратегии, които може би ще намериш във видеата, да се върне към обичайното?

# 306
  • Мнения: 549
Съвсем ви изпуснахме, ама никакво време нямам. Отивам да чета.

Със сини очи ли е котанката? Ако да, то прилича на моята Минка, не съм виждала много такива!


Проблема е че ме е страх да я пусна вкъщи в това състояние, за да не нападне детето ми и отделно как ще спим спокойно ако знаем че е още толкова емоционална. Мислите ли че, ако примерно за около 2 седмици ( за толкова казаха че ще отшумят хормоните) я отделя някъде другаде и примерно й давам храна само й и говоря, ще има успех или ще е нов стрес за нея ? Просто не знам какво да направим вече, защото ако не се оправи просто трябва да я занеса някъде на село и да я пусна Sad SadSad
Marble_beach, дали не прибързваш? Стресът за котката е много голям. Сменили сте обстановката, хората около нея, и сте махнали котенцата ѝ също (впрочем много рано - котетата се отделят на възраст 10+ седмици минимум).
Виж видеата на Jaxon Galaxy за агресивни котки - котката не е виновна, реагира инстинктивно. Ако я отделиш сега, някъде само с храна и контакт само от време на време, още повече ще се стресира. Притеснително е с детето наоколо, но може би можеш да обясниш на детето да я заобикаля отдалеч, да не я закача по никакъв повод, но всичко останало да остане познато и нормално за котката, заедно със стратегии, които може би ще намериш във видеата, да се върне към обичайното?

Ситуацията е следната - тя ни напада- стои в коридора,ръмжи и реално не можем да влезем в апартамента. Котетата са на 10 седмици, но дори след като и отделихме в една стая , където да е само с тях продължи да ни ръмжи през вратата. Влизах 2 пъти да им почистя и сложа храна. Съответно тя излизаше проверяваше бързо апартамента (естествено мъжа и детето бяха навън) и след това се връщаше и ме наблюдаваше. Втория ден като й обърнах гръб се спусна към мен за да ме нападне, но спря. И през цялото време мяучи смразяващо. Знам че е стрес и хормони, но и мен вече ме е страх да я доближа

# 307
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 828
Виж тук, ако не говориш английски, с преводач трябва да е смислен превод. Поне няколко варианта има, с натрупване може би във тоя случай - агресия, насочена към хората, вместо към истинския източник, агресия от страх, агресия на некастрирано животно (сега вече е кастрирана) и агресия от стрес при смяна на обстоятелствата (килима, брата, който я храни, ветеринар, кастрация). Може би ветеринарят може да предложи да накапе на врата успокоителни капки, плюс дифузери по къщата, успокоителни спрейове на повече места (с по-висока концентрация са от дифузерите, с по-кратко действие уж). Кой знае какво ѝ става в главата. Играе ли, ако ѝ предложиш игра с играчки, които не изискват директен контакт с теб?

Последна редакция: чт, 18 апр 2024, 10:17 от Бу

# 308
  • Мнения: 4 000
Добре, но вие сте хората (разумните), а животното реагира първосигнало. Стигнало се е до раждане. Следва да се поемат и последиците. Повечето кастрираме котките си преди първо разгонване или веднага след него. Тук е имало сватба....Не бива заради естествената му реакция животното да бъде наказано.

# 309
  • София
  • Мнения: 6 099
Аз бих я оставила на спокойствие сама с котетата в стаята. Когато те поотраснат и се раздадат, може да се поуспокои.

# 310
  • Мнения: 549
Добре, но вие сте хората (разумните), а животното реагира първосигнало. Стигнало се е до раждане. Следва да се поемат и последиците. Повечето кастрираме котките си преди първо разгонване или веднага след него. Тук е имало сватба....Не бива заради естествената му реакция животното да бъде наказано.
Хубаво, сочете ме с пръст .. Обърнах се с молба за съвет или опит от някой в подобна ситуация, а не да ми се натяква, защо не е била кастрирана по - рано. Благодаря на хората с конкретни съвети, а на тези, които само критикуват ви пожелавам никога да не изпадате в подобна ситуация. Попитах имате ли наблюдения върху котешка агресия на хормонално ниво, дали кастрацията помога и какво може да направим ние за да мине през този период по - леко без ние да проливаме кръв. Защото не знам вие как ще реагирате ако котка ви нападне с ярост на диво животно и после сте на антибиотици заради надраните крака и ухапванията

# 311
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 828
Положението е, каквото е - дай да мислим и да пробваш какво може да работи, за да си върнете спокойствието и любовта с котанката.

На моите давам и лакомства с успокояващо - не са агресивни и си играят заедно, но Цура се дразни на Минка (която е диване), когато я тормози, искам да постигна идеалния момент, в който спят заедно на котешка купчинка. Затова имам дифузер в основната стая и сутрин и вечер им давам 2х лакомства, плюс накапвах на врата в началото, като добавих Минка към домакинството. Самата Минка е пълно перде и няма нужда от успокояване, давам ѝ лакомства само, защото е винаги гладна и да не се чувства изолирана.
В твоя случай бих играла всичко коз - дифузери навсякъде, спрейове по всички повърхности, редовно подновявани, котката накапана по врата и с успокоителни лакомства максимална доза. Също в съветите на Джаксън Галакси пише, че много хора имат успех, ако една котка от домакинството се отдели, например на ветеринар, и другите не я приемат след връщане заради различната миризма, да накапят с ванилова есенция всичките котки, да си миришат еднакво. Ти не си котка, но какво пречи да опиташ да сложиш малко течна ванилова есенция по вашите ръце и крака, както и на място, на което не могат да се ближат котките - малките директно на гушката към брадичката (майка им и да ги мие, вероятно на тая възраст повече ги минава отгоре), а голямата - между ушите?

# 312
  • София
  • Мнения: 486
Също и да не се страхуваме от нея. Тя усеща и напада. Аз го гледам по Анималпланет. Всяка сутрин има предаване със субтитри. Много е полезно и определено помага. Примерно е това да не я пипам моят котка постоянно. Тя не обича, но аз само я мачкам. Сега по съвет не го правя и тя сама идва и е спокойна. Също и да се играя често докато е малка. Много е полезно предаването.

# 313
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 828
Ох, как си изкарах акъла. Цура си свали каишката с еъртага и вече няколко дена не успяваме да се свържем с хората, в чийто двор показва да е, затова ходи "гола". Тая сутрин не я бях виждала и реших, че спи по горните етажи, в стаите на децата бомба е паднала и не се вижда на пръв поглед има ли котка, няма ли. Питах голямата, преди да излезе, там ли е котката, не я била виждала. А на остъклената тераса/зимна градина, където е котешката вратичка, съм заключила вратичката само да може да се влиза, не да се излиза, защото уча Минка постепенно да излиза и не искам да се изсули незабелязано. Цура пък, като не работи в едната посока вратичката, решава, че изобщо не работи и даже не се опитва да си влезе през нея, стои на вратата да мяука за излизане и влизане. Обиколих къщата, пис-пис, тук Цура, там Цура, няма я. По двора я виках, не се обажда. Така ми се разтуптя сърцето, януари кола остави на място най-голямата ни котка и вече си представях как пак някой ми се обажда с такава новина - Цурето обичайно обикаля само в нашия и непосредствено до нас дворовете.
Две минути след като я виках навън, измяука отвън на вратата и си я прибрах, ама много се стреснах, трябва възможно най-скоро да ѝ намеря каишката и да я сложа пак.

# 314
  • Мнения: 22 949
И моето диване като не се прибере след няколко часа и полудявам от притеснение.
Не помня дали съм се похвалила, но раната от травмата мина отдавна и опашката ѝ се възстанови.

Общи условия

Активация на акаунт