Е, какво не му харесвате на слънчицето? Има хора, на които им отива да говорят по този начин. Аз не си харесвам много името и много мразя, когато близък се обърне към ме с цялото ми име.
- Публикувана: 3 апр. 2024, 19:54 ч.
- Последно мнение: 30 апр. 2024, 15:18 ч.
Номинации за най-голяма муня (тема 9)
Хората помнят различни неща. Аз помня имена и дати, но с лицата съм пълна трагедия. Пълна! Колеги, с които работех от години, не можех да ги позная в обстановка различна от обичайната. На улицата, в магазина, на заведение - аз този човек го виждам за пръв път в живота си. Иначе - две имена и вътрешен телефон можех на сън да ги кажа.
Живеех в кооперация с 9 апартамента. Засичаме се със съседите, знам ги по име, кой им е апартаментът, колко и кои са членовете на семействата им, говорим си достатъчно често по стълбите. Познаваме се всички от години.
Отидох с приятелка на организирано мероприятие - благотворителен базар. На един от щандовете приятелката ми се заглежда в изложените вещи, идват две момичета и една дама. Канят приятелката ми навътре да разгледа отблизо. Момичетата показват и приказват, а дамата застава срещу мен, усмихва се щастливо и започва да ми говори. Аз отговарям общо, но пък учтиво. Тя обаче не само, че ми говори на ти (!?!), ами виждам, че отвлечените ми отговори не ѝ допадат. Започва да ми задава конкретни въпроси и явно очаква съвсем конкретни отговори, обаче аз идея си нямам за какво става дума и защо се е лепнала за мен. На 5-6 минута вече приятелката ми идва, а аз поглеждам дамата съвсем открито и и казвам, че много съжалявам, но не мога да се сетя от къде се познаваме. Тя премига, премига, очевидно включи, защо сме водили такъв странен разговор и също толкова открито ми казва:
- Аз съм съседката ти отгоре.
Живеех в кооперация с 9 апартамента. Засичаме се със съседите, знам ги по име, кой им е апартаментът, колко и кои са членовете на семействата им, говорим си достатъчно често по стълбите. Познаваме се всички от години.
Отидох с приятелка на организирано мероприятие - благотворителен базар. На един от щандовете приятелката ми се заглежда в изложените вещи, идват две момичета и една дама. Канят приятелката ми навътре да разгледа отблизо. Момичетата показват и приказват, а дамата застава срещу мен, усмихва се щастливо и започва да ми говори. Аз отговарям общо, но пък учтиво. Тя обаче не само, че ми говори на ти (!?!), ами виждам, че отвлечените ми отговори не ѝ допадат. Започва да ми задава конкретни въпроси и явно очаква съвсем конкретни отговори, обаче аз идея си нямам за какво става дума и защо се е лепнала за мен. На 5-6 минута вече приятелката ми идва, а аз поглеждам дамата съвсем открито и и казвам, че много съжалявам, но не мога да се сетя от къде се познаваме. Тя премига, премига, очевидно включи, защо сме водили такъв странен разговор и също толкова открито ми казва:
- Аз съм съседката ти отгоре.
Имах абсолютно същата случка! Отивам на колхозен съботен пазар. Паркирам, пред мен минава младо момиче и ми се усмихва! Викам си, много любезни тук! Отивам на щанда да си купя зеленчуци, същото момиче, тя ми избира хубави продукти и пак се усмихва! В следващия момент ми казва “Аз съм Сара, живея срещу вас. Вие сте с Попи, нали?” Ами да, то било съседчето отсреща. Детето продава зеленчуци през ваканцията.
Аз не разпознавам ЛЛ,АГ,зъболекарката,,фризьорката… като ги срещна някъде навън 😏
Виждала съм ги все в работна среда,с престилки,маски и са ми неразпознаваеми извън нея 😎
Случвало ми се е те да ме заговарят навън,говорим си общи приказки,а аз се сещам кой е бил няколко часа след това 🤔
Виждала съм ги все в работна среда,с престилки,маски и са ми неразпознаваеми извън нея 😎
Случвало ми се е те да ме заговарят навън,говорим си общи приказки,а аз се сещам кой е бил няколко часа след това 🤔
Аз съм така с имената. Лица помня като слон - веднъж съм се заговорил с някакъв човек във фитнеса в съседния град, след 5 години ако го видя ще го позная и ще се сетя. За сметка на това имената, максимум 5 минути след като сме се запознали съм забравил. Даже се шегуваме с половинката, че ще предложа брак, че като я питат приема ли ме да ми припомнят името.
вие поне нещо помните!
аз ни имена, ни лица
ММ поздравява и заговаря някого , и ми казва после с Х. бяхме на гости заедно на У., не помниш ли? когато Z.имаше РД.!
от всичкото, може и да се сетя ,че е имало РД...
аз не пообщувам ли директно, продължително, с някого, не му запомням ни името , ни физиономията
а най- лошото е, че и на бивши колеги, примерно след няколко години, съм забравяла имената
в същото време, все още помня и на последния , и на предпоследния ми работодател данните за фактура, адреса, служебните телефони...
аз ни имена, ни лица
ММ поздравява и заговаря някого , и ми казва после с Х. бяхме на гости заедно на У., не помниш ли? когато Z.имаше РД.!
от всичкото, може и да се сетя ,че е имало РД...
аз не пообщувам ли директно, продължително, с някого, не му запомням ни името , ни физиономията
а най- лошото е, че и на бивши колеги, примерно след няколко години, съм забравяла имената
в същото време, все още помня и на последния , и на предпоследния ми работодател данните за фактура, адреса, служебните телефони...
Тези способности сякаш се менят с годините. Навремето помнех всяко, наистина всяко лице, което видя някъде. С години (интересно, че дори и сега) си спомнях детайлно лицата на хората в купетата на влаковете, с които пътувах често. Сега (над 30 години по-късно) пак помня лица, но извън привичната обстановка някои не мога да ги свържа с нищо, а се оказват комшии от входа (за мое оправдание ще кажа, че е във високоетажен блок с много апартаменти).
Тези способности сякаш се менят с годините. Навремето помнех всяко, наистина всяко лице, което видя някъде. С години (интересно, че дори и сега) си спомнях детайлно лицата на хората в купетата на влаковете, с които пътувах често. Сега (над 30 години по-късно) пак помня лица, но извън привичната обстановка някои не мога да ги свържа с нищо, а се оказват комшии от входа (за мое оправдание ще кажа, че е във високоетажен блок с много апартаменти).
Какви са тези файлове в главата ми, не знам 
Тези способности сякаш се менят с годините. Навремето помнех всяко, наистина всяко лице, което видя някъде. С години (интересно, че дори и сега) си спомнях детайлно лицата на хората в купетата на влаковете, с които пътувах често. Сега (над 30 години по-късно) пак помня лица, но извън привичната обстановка някои не мога да ги свържа с нищо, а се оказват комшии от входа (за мое оправдание ще кажа, че е във високоетажен блок с много апартаменти).
Затова много мразя да ме черпят с шоколадови бонбони с алкохол - ни да го изядеш навън (къде ще полегнеш?!), ни да го прибереш, ни да го хвърлиш.
Нямам памет никаква, не помня какво съм яла вчера. И това е от около 3г.някъде, тогава изкарах ковида и обвинявам него. А преди какви глупости "пазех" в главата си, не е истина. Сега клиенти, които виждам всеки ден, името ми е бяло петно. Или срещам човек на улицата, познат ми е, но абсурд да се сетя как се казва.
Тази сутрин една дама на летището, пробва около стотина пъти да мине на гейта с паспорт, а не с бордна карта. Слага, не я пуска и пак и пак... И никой нищо не и казва или не я вижда. Едва дочаках да ми дойде реда да и кажа. Разбирам я жената, под стрес е.
Аз пък винаги пътувам с една чантичка на кръста за документи, телефони и т.н. Е, с такъв хъс затворих ципа, че плъзгача ми остана в ръката. Последва настървено разтваряне "по втория начин".
Аз пък винаги пътувам с една чантичка на кръста за документи, телефони и т.н. Е, с такъв хъс затворих ципа, че плъзгача ми остана в ръката. Последва настървено разтваряне "по втория начин".