- Публикувана: 2 апр. 2024, 22:06 ч.
- Последно мнение: 29 апр. 2024, 20:53 ч.
Априлски книжен клуб - 2024
Geia, колко си бърза! Аз само съм я свалила 😄 Инатя се да си дочета друга подхваната книга.
Ами аз предните съм ги чела, една пропуснах, че нямах желание да чета на такава тема и бях точно след като свърших това, което четях. А тази е увлекателна и се чете много бързо. Освен това ми беше много забавна и през цялото време си мислех, че ще има подобна развръзка
Докато я четях и си мислех, колко често хората сме увлечени да гоним някаква мечта, очаквайки че светът, вселената ще ни я поднесе на тепсия и когато не стане така, се отказваме или просто оставяме живота си на пауза и чакаме някой, нещо, вселенския пръст да ни подбутне. А е трябвало сами да решим въпроса. И как понякога нещо се намесва и намираме сродни души там, където не очакваме. Как може би понякога има шанс да намерим онази единствена душа, която отговаря на нашата душа и заедно можем да изградим една хармонична връзка, но ако дори и най-малкото съмнение съществува, сме в състояние да се откажем от щастието, което ни се предлага.
Хареса ми много, накара ме да се позамисля за някои неща и да видя една друга гледна точка за нещата, които искаме да ни се поднесат от вселената...
Привет група,
Благодаря на Inferiya за новата тема!
Изтеглих новата книга и вече я започнах, но съм още много в началото. Имам някаква идея как ще се развие, като прочетох анотацията, но да видим дали ще се окажа права и дали пак съм "писала сценария", както се казва.
Като понатрупам впечатления, ще коментирам пак.
Прочетох разказите. "Татко" ми хареса повече, заради това, че темата ми е повече на сърце. Но като цяло и двата бяха интересни.
Хубав уикенд на всички!
Благодаря на Inferiya за новата тема!
Изтеглих новата книга и вече я започнах, но съм още много в началото. Имам някаква идея как ще се развие, като прочетох анотацията, но да видим дали ще се окажа права и дали пак съм "писала сценария", както се казва.
Като понатрупам впечатления, ще коментирам пак.
Прочетох разказите. "Татко" ми хареса повече, заради това, че темата ми е повече на сърце. Но като цяло и двата бяха интересни.
Хубав уикенд на всички!
Пак съм захванала дълга поредица и затова книгата от клуба ще пропусна, а разказа Татко го предложих- очевидно ми е харесал 😃, та по повод разказите - от другата тема сега се сетих, че мога да предложа още един за следващия месец -
Скрит текст:
това е разказа на Даниел Кийс, след който е написана книгата, историята вече в по-разширен вариант. Разказът е доста добър и мисля, че заслужава да бъде прочетен, може би (зависи и от конкретния читател) е по-добър от книгата. 
Пак съм захванала дълга поредица и затова книгата от клуба ще пропусна, а разказа Татко го предложих- очевидно ми е харесал 😃, та по повод разказите - от другата тема сега се сетих, че мога да предложа още един за следващия месец -
Скрит текст:
това е разказа на Даниел Кийс, след който е написана книгата, историята вече в по-разширен вариант. Разказът е доста добър и мисля, че заслужава да бъде прочетен, може би (зависи и от конкретния читател) е по-добър от книгата.Страхотен разказ! Много ми хареса 🙂
Здравейте,
прочетох и двата разказа. Едно и също житейско явление е засегнато, но разгледано през призмата на "новото" и "старото" поколение. Първият разказ беше по-емоционален, но сякаш имаше и някои ненужни детайли. Във втория пък имах нужда от още малко развитие на сюжета и героите. Не много, все пак е разказ, но още мъничко.
Замислих се, защо се получава това отчуждаване между родители и пораснали деца. Разбирам че живота на работещите е много натоварен, но ми е интересно дали това е световен факт или в различните държави е различно. Скоро в "Аз обичам България" казаха че средната възраст , на която "младежите" напускат дома си е около 30 -тата година (не помня точната цифра). Т.е според мен до много късно децата са на отглеждане при родителите си. И после какво се случва?
прочетох и двата разказа. Едно и също житейско явление е засегнато, но разгледано през призмата на "новото" и "старото" поколение. Първият разказ беше по-емоционален, но сякаш имаше и някои ненужни детайли. Във втория пък имах нужда от още малко развитие на сюжета и героите. Не много, все пак е разказ, но още мъничко.
Замислих се, защо се получава това отчуждаване между родители и пораснали деца. Разбирам че живота на работещите е много натоварен, но ми е интересно дали това е световен факт или в различните държави е различно. Скоро в "Аз обичам България" казаха че средната възраст , на която "младежите" напускат дома си е около 30 -тата година (не помня точната цифра). Т.е според мен до много късно децата са на отглеждане при родителите си. И после какво се случва?
За разказ бих предложила една новела (ако не ви се струва много дълго) на Светослав Славчев, която снощи четох- Крепостта на безсмъртните https://chitanka.info/text/16552-krepostta-na-bezsmyrtnite#ref_3-1
Харесвам темата и макар че този месец съм затрупана с работа, в другия ще се включа и с четене + коментар.
Оставям ви предложение на любим класик - Хорхе Луис Борхес и разказа му "Кръглите развалини": https://chitanka.info/text/31577-kryglite-razvalini
Оставям ви предложение на любим класик - Хорхе Луис Борхес и разказа му "Кръглите развалини": https://chitanka.info/text/31577-kryglite-razvalini