Дахан има ли кола?
- Публикувана: 29 март 2024, 22:23 ч.
- Последно мнение: 10 апр. 2024, 11:21 ч.
🦊 ЧААТАЙ УЛУСОЙ 🦊 В ОЧАКВАНЕ НА КЮБРА 2 И ДЖЕНТЪЛМЕН 🦊 ПРОЕКТИ, ПАРТНЬОРИ И ПРИЯТЕЛИ 🦊 ТЕМА 9
Дахан има ли кола?
Когато му дадат ключове!
А Серенай вече е на път към Ню Йорк, за да получи наградата на GQ -GQGlobalCreativityAwards
Скрит текст:
Наистина с Чачо имат почти еднакви пръстени
Наистина с Чачо имат почти еднакви пръстени
Сега да не пуснат слух, че се е сгодил за Серенай.
Тръгнала съм да пиша и не съм го публикувала...
За който го спомена. Червените шорти имат и син вариант , но вече и с черни не го виждаме. Като споменах черни, като изреждах къде го показват с черните гащи май не споменах шивачът. Там има две такива сцени.
Цвети, това с календер от онзи ден като го видях и още ми е смешно като се сетя за този актьор. Много са сладки, от няколко години правят такива видеа и той се справя много добре. Него го взимаме за денсинг старс.
Това ще е интересен слух за пръстените.
Нези, Серенай е неразпознаваечма направо. много ми харесва.
За който го спомена. Червените шорти имат и син вариант
, но вече и с черни не го виждаме. Като споменах черни, като изреждах къде го показват с черните гащи май не споменах шивачът. Там има две такива сцени. Цвети, това с календер от онзи ден като го видях и още ми е смешно като се сетя за този актьор. Много са сладки, от няколко години правят такива видеа и той се справя много добре. Него го взимаме за денсинг старс.
Това ще е интересен слух за пръстените.
Нези, Серенай е неразпознаваечма направо. много ми харесва.
Да, би било страхотно, но не !
Нея онзи ден я снимаха на летището, как се прибира от Италия с гаджето си.
Е, те нарочно се разделиха и излезнаха по отделно, но на всички им е ясно, че са били заедно.
Едно време и с Чачо са го правили тоя номер.
Гледала съм клипчета как се прибират уж случайно с един самолет от някъде.
Нея онзи ден я снимаха на летището, как се прибира от Италия с гаджето си.
Е, те нарочно се разделиха и излезнаха по отделно, но на всички им е ясно, че са били заедно.
Едно време и с Чачо са го правили тоя номер.
Гледала съм клипчета как се прибират уж случайно с един самолет от някъде.
Интервюто на Серенай
Творческа смелост | serenay sarıkaya
С вдъхновяващия си талант на актриса тя участва в най-гледаните продукции в чужбина и печели множество награди. В допълнение към актьорската си кариера, тя се превърна в емблематично име на турски и международни марки в модата със своята позиция за повишаване на осведомеността. Тя освободи вътрешния си глас и го пренесе на театралните сцени с главната си роля в 100 пиеси в мюзикъла „Алиса“. „GQ Global Creativity Awards“, който отличава и награждава световните вдъхновяващи звезди с оценките на световни редактори, с гордост представя... Победителят в GQ Turkey Creativity Award: Серенай Сарикая.
Йозгюр Атанур
09 април 2024 г
Супермодерният нов ренесанс на креативността се празнува едновременно с всички издания на GQ по света, водени от глобалния редакционен директор на GQ Уил Уелч и изданието на GQ в САЩ. Новаторски създатели в областта на киното, телевизията, дигиталните платформи, спорта, изкуството, модата, дизайна и иновациите се отличават всяка година на много специална вечер на наградите в Ню Йорк през април.
Вълнението в екипа ни е на върха си, снимачната площадка е готова, а суматохата в студиото продължава. Защото скоро ще се проведе заснемането на концептуалната корицата на „Творческо възраждане“ на Серенай Сарикая, носителката на наградата за креативност GQ Turkey, дадена за първи път тази година. За нея е писано и говорено много; Носител е на множество награди в света на модата, киното, телевизията, дигиталните платформи и актьорството. Много е вълнуващо да се впуснем в това пътешествие на творчество и вдъхновение със Серенай като звездата на Турция, едновременно с нашите световни звезди от кориците.
Ще говорим за нейния път, изпълнен с опиянение от победата. Първо, започвам да следя плейлиста, който тя слушаше, докато се подготвяше за снимките в Spotify. А светлината, която се разлива през целия кадър, е придружена от избраните от нея песни. Тя безсрамно разкрива тъгата, гласа, музиката и наивната и силна жена в нея, която подхранва нейната креативност. И онази красива утайка, останала в края на всяка добра работа, нашепва в ума ми: „Птицата умира, помни полета!“ Ето я Серенай Саръкая...
Творческа смелост | serenay sarıkaya
С вдъхновяващия си талант на актриса тя участва в най-гледаните продукции в чужбина и печели множество награди. В допълнение към актьорската си кариера, тя се превърна в емблематично име на турски и международни марки в модата със своята позиция за повишаване на осведомеността. Тя освободи вътрешния си глас и го пренесе на театралните сцени с главната си роля в 100 пиеси в мюзикъла „Алиса“. „GQ Global Creativity Awards“, който отличава и награждава световните вдъхновяващи звезди с оценките на световни редактори, с гордост представя... Победителят в GQ Turkey Creativity Award: Серенай Сарикая.
Йозгюр Атанур
09 април 2024 г
Супермодерният нов ренесанс на креативността се празнува едновременно с всички издания на GQ по света, водени от глобалния редакционен директор на GQ Уил Уелч и изданието на GQ в САЩ. Новаторски създатели в областта на киното, телевизията, дигиталните платформи, спорта, изкуството, модата, дизайна и иновациите се отличават всяка година на много специална вечер на наградите в Ню Йорк през април.
Вълнението в екипа ни е на върха си, снимачната площадка е готова, а суматохата в студиото продължава. Защото скоро ще се проведе заснемането на концептуалната корицата на „Творческо възраждане“ на Серенай Сарикая, носителката на наградата за креативност GQ Turkey, дадена за първи път тази година. За нея е писано и говорено много; Носител е на множество награди в света на модата, киното, телевизията, дигиталните платформи и актьорството. Много е вълнуващо да се впуснем в това пътешествие на творчество и вдъхновение със Серенай като звездата на Турция, едновременно с нашите световни звезди от кориците.
Ще говорим за нейния път, изпълнен с опиянение от победата. Първо, започвам да следя плейлиста, който тя слушаше, докато се подготвяше за снимките в Spotify. А светлината, която се разлива през целия кадър, е придружена от избраните от нея песни. Тя безсрамно разкрива тъгата, гласа, музиката и наивната и силна жена в нея, която подхранва нейната креативност. И онази красива утайка, останала в края на всяка добра работа, нашепва в ума ми: „Птицата умира, помни полета!“ Ето я Серенай Саръкая...
Скрит текст:
Това е като цикъла в книгата на Джоузеф Кембъл Безкрайното пътуване на героя ... За да започне този цикъл, първо трябва да напуснете мястото, където сте. В този смисъл историята за раздялата, която разказахте по толкова искрен и реалистичен начин, всъщност беше началото на вашето пътуване.
Не оценявам нищо, което ми се случва, като лошо. Там трябва да има нещо, което трябва да разбера, видя, чуя. Когато не гледате на това, което ви се случва като „защо това се случи с мен, защо винаги ми се случват толкова лоши неща?“, наистина се отваря такава безкрайна скала, че нещата, които можете да намерите там, са много вълнуващи.
Може би точно на този етап ставаме смели, както Роло Мей обяснява в книгата си Смелостта да създаваш как възможността да нарушиш ежедневието увеличава креативността. Кои рутини сте нарушили или обичате да нарушавате?
Отначало трябваше да бъда свободна и смела, нямах друг избор, за да оцелея, трябваше да взема смели решения и незабавно да приложа тези решения на практика. Но по-късно това се превърна в черта на характера. Наистина обичам да правя неща извън рутината, разбивайки и разрушавайки тези възприятия и стереотипни мисли. Мисля, че тук има много важен момент, не правя това със смелостта да съм невежа. Ако тръгна по път или искам да направя нещо реално, първо разглеждам собствените си данни и след това гледам къде мога да се подобря и къде мога да допринеса за този проблем. Ако не приличате на някого или определени форми, няма да ви приемат много. Ако хората не могат да ви нарекат добър или лош или да определят какъв сте, те често го приемат като нещо негативно. И ако го приемеш, това се случва с теб. Винаги съм намирала различността, оригиналността и необикновеността за много по-добри и по-силни.
Честно казано, за да се основава това на солидни основи, първо трябваше да се опозная много добре. Трябваше да се опозная напълно с моите недостатъци и слабости и след като успях да бъда много честна със себе си за това и да знам всички тези недостатъци, работата ми стана много по-лесна.
Тогава вие не правите разлика заради самата промяна, вие преследвате нещо, в което наистина вярвате с цялото си сърце. Да, звучи много различно, в началото хората искат да те отхвърлят, искат да те изоставят, но когато го прегърнеш с цялата истина, която знаеш, и търпеливо чакаш резултата от него, когато правиш нещата, които изискват постоянство в това път, дори ако резултатът не направи всички щастливи, ще имате с какво да се гордеете. Освен че просто разчупих калъпа, всъщност търсех „е, знам нещо, моля, позволете ми и нека ви покажа“. Поради тази причина винаги съм била много щастлива в съвестта си. Защото работата, която върша, вече е много трудна и пренебрегва моя малък личен свят. Ако мога да бъда честна със себе си в този мой тесен кръг и да правя неща, които ме правят щастлива, тогава го правя устойчиво, това е, което преследвам,
Във вашето пътуване на осъзнаване, има ли конкретен период от време или опит в живота ви, който ви е накарал да мислите, че сте намерили себе си и сте станали просветлени? Или това е нещо, което сте разбрали по пътя?
Определено няма такъв специфичен момент. Събудих се за тях чрез готвене и узряване с времето. Всъщност дойдох тук от преживяванията, които имах, тежките удари и историите. Мисля, че гледната ми точка по тези въпроси промени хода на целия ми живот. Наистина, някъде вътре имаше нещо, което знаех. Всичко, което бях преживяла и знаела до този момент, сякаш беше натрупано пред една врата и само тази врата трябваше да се отвори. Мисля, че трябва да се доверим на Вселената и времето по отношение на някои неща. Дори и да мислите, че сте готови за нещо, не е възможно да предвидите на 100% какво ще ви донесат нещата, с които се заемате, какви разрушения или санкции могат да причинят. Просто ми трябваше тази врата да се отвори. Знаех, че имам голяма стойност във всеки един смисъл. Защото просто исках да съм там с много чисто сърце, правейки това, което е добро и което ме прави щастлива. Мислех, че е безобидно. Честно казано, просто имах усилията и целта да споделя това. Тази врата не се отвори широко веднага. Разбира се, че се разпространи с времето. Започнах много малка, на 15 години. Всичките ми преживявания в крайна сметка отвориха широко тази врата. И се случи нещо много голямо. Има още толкова много неща, които с нетърпение искам да покажа, които искам да направя, за които казвам, че все още не знаете. Аз също съм човек, изпълнен с радост от живота. Много обичам да живея. Живея, без да бързам в нищо, наслаждавайки се на всичките си моменти, добри или лоши, като ги осъзнавам и ги усвоявам. Да си много известен в млада възраст всъщност е трудно нещо, има много недостатъци. Ако си посветен на това, трябва много. Това е единственият начин да установя този баланс. Мога да кажа без да бързам: "Добре, това е тук, това е добре, добре, няма проблем." Виждам, разбирам и увеличавам. Ден след ден отварях възприятието си малко повече за това преживяване.
Припомнихте ми интервюто на Брус Лий "Бъди като вода". Отвън изглеждаш твърд човек като Брус Лий. По отношение на позицията изглежда, че той има строг характер. Твърдо, течно, газообразно, кой сте?
Аз съм вода, чиста вода, всичко свързано с водата. Обичам да теча, обичам да пълня контейнера, в който съм, обичам да бъда гъвкава, обичам да съм в потока, наистина обичам да теча навсякъде и във всичко като вода. Честно казано не знаех, че изглеждам солидно, ще помисля.
Ние сме в епохата на музикални форми, произведения, мода, модели, актьори, където несъвършенствата се превръщат в съвършенство... Смятате ли, че сте перфектна?
Не се намирам за перфектна, всъщност намирам перфектните неща за скучни. Както казах, не ми се струва оригинално или уникално. Тогава изглежда сякаш се опитват да намерят място в някакви форми. Честно казано, не намирам съвършенството за реалистично. Не се намирам за перфектна, но толкова много обичам недостатъците си, защото те са мои.
Кой недостатък ви харесва най-много?
Определено имам много недостатъци и това може да варира в зависимост от човека, но мисля, че това, което изглежда недостатъчно за един човек, може да изглежда много нормално за друг. Според мен, когато човек се примири с всичките си недостатъци, освобождава толкова пълна и мощна енергия, че те кара да изглеждаш съвършен пред хората. Мога да определя това, което изглежда перфектно за хората, като състояние на пълен мир със себе си. Не мисля, че съм перфектна, но разбира се, имам личност, която нося навън, която не искам да бъда повредена и която съм създала, чесайки ноктите си години наред. Като позиция на марката се стремя да запазя Serenay непокътната. Но хората, които ме познават много добре в личния ми живот, знаят, че съм много щастлив човек по свой начин, дори и с моите недостатъци.
Импровизацията и креативността са правопропорционални. Импровизацията е един от най-добрите начини човек да преодолее вътрешната си цензура. Как живееш? Подготвяте се или импровизирате?
Всъщност способността ми да импровизирам ме доведе дотук. Защото внезапно попаднах в непозната среда с хора, които изобщо не познавах. Всъщност съм от Анкара, но цялото това пътуване се случи, докато живеех в Анталия. И след тази професия, този сектор, който беше голяма неизвестност за мен, дойдох в Истанбул, който също беше голяма неизвестност. Борбата с тази житейска борба като две жени всъщност ме хвана неподготвена. Мисля, че тази липса на подготовка не беше недостатък, тъй като бях малка. Повечето неща научих на път и чрез импровизация. Вярвах, че нещата ще вървят добре само като защитя себе си, тази, която познавах в корените си, тази, на която вярвах и обичах. В интерес на истината се случи, но сега, в този момент, усещането ми е следното; Това, че съм напълно неподготвена, малко ме плаши. Мисля, че е точно като този пример с водата. Да бъдеш гъвкав към всичко и може би обратното. Като имате предвид, че може да е вярно и сте готови за всяка възможност (говоря за това само като мисъл, добра или лоша), готовността за всичко ще ви помогне да излезете от определени събития с по-малко наранявания. Докато искате нещо да е много добро, възможно е то да е и много лошо. Но ако смятате, че фактът, че той е толкова лош, няма нищо общо с вас, или ако знаете, че има някои неща, които са по-големи от вас и които не можете да промените, и за които не трябва да се тревожите твърде много тях, тогава можете да останете по-силни. Дори в най-големия ураган за мен беше много важно да мога да се изправя силно срещу всички тези урагани. Защото започнах да се боря да оцелявам сама от много малка. Поради тази причина винаги съм предпочитала да правя изчисления с всички лоши сценарии в ума си и да съм готова за тях. Случвали са ми се много хубави неща, като влизам в мазето и правя импровизирани неща. Затова бих казал, че съм малко подготвена и оставям вратата отворена за импровизация.
Кой и какво ви вдъхнови за това пътуване? Има ли някой, когото можеш да наречеш първото си вдъхновение?
Първото ми вдъхновение беше майка ми. Очевидно тя беше толкова смела, толкова безстрашна жена и все още е, че ми даде голяма смелост. Тя никога не е казвала неща като не прави това, не прави онова. Тя винаги ми е внушавала, че трябва да преследвам всичко, което искам да преживея и ако съм готова да го направя. Тя винаги е вземала много смели решения през целия си живот. Тя беше жена, която отмени всичко написано и го преработи. Ето защо никога не ме е страх да не загубя това, което имам. Защото ако наистина всичко беше загубено от мен, имам смелостта да създам себе си отново от нулата и да намеря отново път за себе си. Мисля, че това е едно от най-добрите неща, които могат да се получат от семейството, майката и бащата. Защото тогава те наистина ви подготвят за живота като индивид. Наистина най-голямото ми вдъхновение за дълго, дълго време беше майка ми. Тогава моят мениджър Айше Баръм. Тя също е много силна, много безстрашна жена. Тя ме вдъхнови толкова много и ние създадохме толкова красив баланс с нея, докато наистина се впускахме в пътуването на живота заедно. В живота ми винаги има толкова важни женски фигури, чиято смелост, безстрашие, решения и избори ме вдъхновяват. Има символи на власт и сила. Мисля, че те са тези, които ме вдъхновяват.
Като много талантлива жена с вдъхновението, което получавате от силни жени, вие сте избрана за вдъхновение на GQ Turkey. Метафорично, това поражда силна история и от наша гледна точка. Това, което ни казвате, ви кара да осъзнаете колко много ви укрепват тъгата и преживяванията във вас. По-креативна ли си, когато си тъжна или щастлива?
Аз съм много креативна, когато съм тъжна, но когато съм щастлива, се разкрива такава светлина... Ето защо мога да кажа, че знаейки съществуването на тази тъга някъде вътре, все пак избирайки да бъда щастлива, за да огрея тази светлина. Всъщност не съм човек, който има много тъжни истории или си спомня тъжни събития от миналото. Те са прекрасни преживявания, които ме оформиха в силната жена, която съм днес. Но когато съм щастлива, се освобождава такава светлина и такава енергия, че имам чувството, че мога да направя всичко възможно. Работя много усилено, за да гарантирам, че светлината ми не изгасва. Премахвам всичко и всеки от живота си, което ме прави неспокойна и нещастна, никога не мога да направя компромис с това.
Вие наистина осветихте тази светлина в нашата претъпкана снимачна обложка. И така, харесвате ли тълпите или самотата? Кой искаш да бъде с теб в края на деня?
Аз съм човек, който много обича самотата и е отдаден на самотата. Нямам много приятели, имам много малко хора в живота си. Навлизането в претъпкана среда ме кара да се чувствам като нереалистична задача, която трябва да изпълня. След такава пренаселена среда понякога се прибирам и не ставам от леглото си с дни. Да изчистя отново цялата си енергия и да се върна към същността си... Но има хора, които много обичам. Това, че са винаги с мен, ме кара да се чувствам сякаш не съм сама, но не премахва и самотата ми. Хора, които могат да установят този баланс с мен в живота ми. Ето защо съм такава късметлийка. Има малко хора, но много.
Радостта от победата, изпитана в творчески пътешествия, е много ценна. Ами ако те попитам за един от най-незабравимите ти първи моменти на победа?
Мисля, че един от най-силните, ако не и първият, беше Алиса Мюзикълът . Алиса беше истинска мечта за мен и започна с много малка мечта. Тогава преживяхме много труден и нерадостен период като държава. Излязох и от нов сериал. Айше Баръм ме попита: „Какво искаш да направиш? Искаш ли да направиш сцена сега?“ попита тя. Казах, че може би искам да го направя, ако в него има радост, танци или музика, за да отвлекат хората от проблемите им за няколко часа, да ги направят щастливи и да си прекарат приятно. Предприехме действия много бързо, за да съживим Алиса , защото смятахме, че означава нещо, ако можем да го споделим с всички. Много дълго време не можех да повярвам, че това е истина. Репетиционни процеси, селекции на танцьори, много тренировки с танцьорите; обучение по музика, обучение по пеене, песни... Процесът на създаване на онези песни, които бяха написани от нулата и принадлежаха на нас, беше толкова завладяващ.
Изобщо не помня премиерата. Играем 90 минути без прекъсване и аз отивам зад кулисите само за да се преоблека и тичам през цялото време. Така че тичам, танцувам, скачам, пея на сцената; Тичам обратно, обличам си дрехите, тичам пак. 90 минути без дъх. И когато пиесата свърши, когато видях всички тези хора с аплодисментите и светлината, тогава щях да изгубя ума си. „Как така, беше ли тук?“ Бях шокирана от чувството. Срещата с тази реалност беше много завладяваща, невероятна за мен. Все още настръхвам, когато се сетя за това. Все още не мога да повярвам, че успях да направя това. Това ще остане много специален спомен за мен през целия ми живот.
100 игри, които са лесни за казване... Това е една от най-важните причини да получите тази международна награда, тъй като изисква множество умения и множество постижения. Търсите ли нещо ново, което да ви донесе триумфално усещане като Алиса ? Или Алиса ще продължи?
Алиса вероятно няма да продължи, ние го завършихме. Никога не се знае, имахме толкова страхотен екип и целият декор беше проектиран само за Zorlu. Може би ще се завърне след много години, нямам идея. Но ние всъщност завършихме Алиса , за да не се върнем никога повече . Всъщност отношенията ми със сцената не бяха много добри, или по-скоро това беше нещо, което винаги ме е плашело, щеше да е много плашещо преживяване, ако не бях с имена като Езги, Мерве, Ибрахим, Енис, и ако нямах приятели актьори като тях, които са прекарали години на сцената и сега са спокойни на сцената. Ето защо, за да се осмеля отново да направя нещо подобно, бих искал да тръгна на пътешествие с хора, на които вярвам и обичам, и да направя нещо, което включва танци, музика и хубави емоции. Все още може да нямам смелостта да направя друга театрална пиеса или драма, или моноспектакъл. Все още искам да използвам тази натруфена, играчка част от сцената малко повече. Може би искам да направя нещо подобно. Всъщност искам, имаме някои мисли по въпроса, но все още нищо конкретно.
И вашето пътуване продължава, напускате дома си, борбите, които току-що описахте в най-ниската си точка, с вашите чудовища и демони в тази тъмнина, ви правят чисто нов човек. Като станеш малко по-зрял и зрял, се връщаш отново у дома. И тази къща никога не остава същата къща, която сте напуснали. Вирджиния Улф каза: „Беше такова удоволствие да преоткрия дома си, когато се върнах.“ Преоткриване, преоткриване... И аз това искам да попитам. Къде е Серенай на пътя?
Всеки ден съм в началото, всеки ден пак съм в началото. Според мен завършването на пътуването означава да мислиш, че си завършил нещо и вече не искаш да го продължиш. Искам да вярвам, че мога да създавам нови неща всеки ден, да ходя на нови пътешествия, да пътувам до неизвестното отново всеки ден, това ме държи много жив. Не ме плаши, този адреналин е като нещо, което постоянно ме събужда, за да остана в играта, обичам го, започвам това пътуване отначало всеки ден.
Останалата част от интервюто е на рафтовете в броя на GQ Türkiye пролет 2024 г.
Всички бижута: BVLGARI
Гримът за цялата снимка е направен с продукти на Dior Beauty.
Не оценявам нищо, което ми се случва, като лошо. Там трябва да има нещо, което трябва да разбера, видя, чуя. Когато не гледате на това, което ви се случва като „защо това се случи с мен, защо винаги ми се случват толкова лоши неща?“, наистина се отваря такава безкрайна скала, че нещата, които можете да намерите там, са много вълнуващи.
Може би точно на този етап ставаме смели, както Роло Мей обяснява в книгата си Смелостта да създаваш как възможността да нарушиш ежедневието увеличава креативността. Кои рутини сте нарушили или обичате да нарушавате?
Отначало трябваше да бъда свободна и смела, нямах друг избор, за да оцелея, трябваше да взема смели решения и незабавно да приложа тези решения на практика. Но по-късно това се превърна в черта на характера. Наистина обичам да правя неща извън рутината, разбивайки и разрушавайки тези възприятия и стереотипни мисли. Мисля, че тук има много важен момент, не правя това със смелостта да съм невежа. Ако тръгна по път или искам да направя нещо реално, първо разглеждам собствените си данни и след това гледам къде мога да се подобря и къде мога да допринеса за този проблем. Ако не приличате на някого или определени форми, няма да ви приемат много. Ако хората не могат да ви нарекат добър или лош или да определят какъв сте, те често го приемат като нещо негативно. И ако го приемеш, това се случва с теб. Винаги съм намирала различността, оригиналността и необикновеността за много по-добри и по-силни.
Честно казано, за да се основава това на солидни основи, първо трябваше да се опозная много добре. Трябваше да се опозная напълно с моите недостатъци и слабости и след като успях да бъда много честна със себе си за това и да знам всички тези недостатъци, работата ми стана много по-лесна.
Тогава вие не правите разлика заради самата промяна, вие преследвате нещо, в което наистина вярвате с цялото си сърце. Да, звучи много различно, в началото хората искат да те отхвърлят, искат да те изоставят, но когато го прегърнеш с цялата истина, която знаеш, и търпеливо чакаш резултата от него, когато правиш нещата, които изискват постоянство в това път, дори ако резултатът не направи всички щастливи, ще имате с какво да се гордеете. Освен че просто разчупих калъпа, всъщност търсех „е, знам нещо, моля, позволете ми и нека ви покажа“. Поради тази причина винаги съм била много щастлива в съвестта си. Защото работата, която върша, вече е много трудна и пренебрегва моя малък личен свят. Ако мога да бъда честна със себе си в този мой тесен кръг и да правя неща, които ме правят щастлива, тогава го правя устойчиво, това е, което преследвам,
Във вашето пътуване на осъзнаване, има ли конкретен период от време или опит в живота ви, който ви е накарал да мислите, че сте намерили себе си и сте станали просветлени? Или това е нещо, което сте разбрали по пътя?
Определено няма такъв специфичен момент. Събудих се за тях чрез готвене и узряване с времето. Всъщност дойдох тук от преживяванията, които имах, тежките удари и историите. Мисля, че гледната ми точка по тези въпроси промени хода на целия ми живот. Наистина, някъде вътре имаше нещо, което знаех. Всичко, което бях преживяла и знаела до този момент, сякаш беше натрупано пред една врата и само тази врата трябваше да се отвори. Мисля, че трябва да се доверим на Вселената и времето по отношение на някои неща. Дори и да мислите, че сте готови за нещо, не е възможно да предвидите на 100% какво ще ви донесат нещата, с които се заемате, какви разрушения или санкции могат да причинят. Просто ми трябваше тази врата да се отвори. Знаех, че имам голяма стойност във всеки един смисъл. Защото просто исках да съм там с много чисто сърце, правейки това, което е добро и което ме прави щастлива. Мислех, че е безобидно. Честно казано, просто имах усилията и целта да споделя това. Тази врата не се отвори широко веднага. Разбира се, че се разпространи с времето. Започнах много малка, на 15 години. Всичките ми преживявания в крайна сметка отвориха широко тази врата. И се случи нещо много голямо. Има още толкова много неща, които с нетърпение искам да покажа, които искам да направя, за които казвам, че все още не знаете. Аз също съм човек, изпълнен с радост от живота. Много обичам да живея. Живея, без да бързам в нищо, наслаждавайки се на всичките си моменти, добри или лоши, като ги осъзнавам и ги усвоявам. Да си много известен в млада възраст всъщност е трудно нещо, има много недостатъци. Ако си посветен на това, трябва много. Това е единственият начин да установя този баланс. Мога да кажа без да бързам: "Добре, това е тук, това е добре, добре, няма проблем." Виждам, разбирам и увеличавам. Ден след ден отварях възприятието си малко повече за това преживяване.
Припомнихте ми интервюто на Брус Лий "Бъди като вода". Отвън изглеждаш твърд човек като Брус Лий. По отношение на позицията изглежда, че той има строг характер. Твърдо, течно, газообразно, кой сте?
Аз съм вода, чиста вода, всичко свързано с водата. Обичам да теча, обичам да пълня контейнера, в който съм, обичам да бъда гъвкава, обичам да съм в потока, наистина обичам да теча навсякъде и във всичко като вода. Честно казано не знаех, че изглеждам солидно, ще помисля.
Ние сме в епохата на музикални форми, произведения, мода, модели, актьори, където несъвършенствата се превръщат в съвършенство... Смятате ли, че сте перфектна?
Не се намирам за перфектна, всъщност намирам перфектните неща за скучни. Както казах, не ми се струва оригинално или уникално. Тогава изглежда сякаш се опитват да намерят място в някакви форми. Честно казано, не намирам съвършенството за реалистично. Не се намирам за перфектна, но толкова много обичам недостатъците си, защото те са мои.
Кой недостатък ви харесва най-много?
Определено имам много недостатъци и това може да варира в зависимост от човека, но мисля, че това, което изглежда недостатъчно за един човек, може да изглежда много нормално за друг. Според мен, когато човек се примири с всичките си недостатъци, освобождава толкова пълна и мощна енергия, че те кара да изглеждаш съвършен пред хората. Мога да определя това, което изглежда перфектно за хората, като състояние на пълен мир със себе си. Не мисля, че съм перфектна, но разбира се, имам личност, която нося навън, която не искам да бъда повредена и която съм създала, чесайки ноктите си години наред. Като позиция на марката се стремя да запазя Serenay непокътната. Но хората, които ме познават много добре в личния ми живот, знаят, че съм много щастлив човек по свой начин, дори и с моите недостатъци.
Импровизацията и креативността са правопропорционални. Импровизацията е един от най-добрите начини човек да преодолее вътрешната си цензура. Как живееш? Подготвяте се или импровизирате?
Всъщност способността ми да импровизирам ме доведе дотук. Защото внезапно попаднах в непозната среда с хора, които изобщо не познавах. Всъщност съм от Анкара, но цялото това пътуване се случи, докато живеех в Анталия. И след тази професия, този сектор, който беше голяма неизвестност за мен, дойдох в Истанбул, който също беше голяма неизвестност. Борбата с тази житейска борба като две жени всъщност ме хвана неподготвена. Мисля, че тази липса на подготовка не беше недостатък, тъй като бях малка. Повечето неща научих на път и чрез импровизация. Вярвах, че нещата ще вървят добре само като защитя себе си, тази, която познавах в корените си, тази, на която вярвах и обичах. В интерес на истината се случи, но сега, в този момент, усещането ми е следното; Това, че съм напълно неподготвена, малко ме плаши. Мисля, че е точно като този пример с водата. Да бъдеш гъвкав към всичко и може би обратното. Като имате предвид, че може да е вярно и сте готови за всяка възможност (говоря за това само като мисъл, добра или лоша), готовността за всичко ще ви помогне да излезете от определени събития с по-малко наранявания. Докато искате нещо да е много добро, възможно е то да е и много лошо. Но ако смятате, че фактът, че той е толкова лош, няма нищо общо с вас, или ако знаете, че има някои неща, които са по-големи от вас и които не можете да промените, и за които не трябва да се тревожите твърде много тях, тогава можете да останете по-силни. Дори в най-големия ураган за мен беше много важно да мога да се изправя силно срещу всички тези урагани. Защото започнах да се боря да оцелявам сама от много малка. Поради тази причина винаги съм предпочитала да правя изчисления с всички лоши сценарии в ума си и да съм готова за тях. Случвали са ми се много хубави неща, като влизам в мазето и правя импровизирани неща. Затова бих казал, че съм малко подготвена и оставям вратата отворена за импровизация.
Кой и какво ви вдъхнови за това пътуване? Има ли някой, когото можеш да наречеш първото си вдъхновение?
Първото ми вдъхновение беше майка ми. Очевидно тя беше толкова смела, толкова безстрашна жена и все още е, че ми даде голяма смелост. Тя никога не е казвала неща като не прави това, не прави онова. Тя винаги ми е внушавала, че трябва да преследвам всичко, което искам да преживея и ако съм готова да го направя. Тя винаги е вземала много смели решения през целия си живот. Тя беше жена, която отмени всичко написано и го преработи. Ето защо никога не ме е страх да не загубя това, което имам. Защото ако наистина всичко беше загубено от мен, имам смелостта да създам себе си отново от нулата и да намеря отново път за себе си. Мисля, че това е едно от най-добрите неща, които могат да се получат от семейството, майката и бащата. Защото тогава те наистина ви подготвят за живота като индивид. Наистина най-голямото ми вдъхновение за дълго, дълго време беше майка ми. Тогава моят мениджър Айше Баръм. Тя също е много силна, много безстрашна жена. Тя ме вдъхнови толкова много и ние създадохме толкова красив баланс с нея, докато наистина се впускахме в пътуването на живота заедно. В живота ми винаги има толкова важни женски фигури, чиято смелост, безстрашие, решения и избори ме вдъхновяват. Има символи на власт и сила. Мисля, че те са тези, които ме вдъхновяват.
Като много талантлива жена с вдъхновението, което получавате от силни жени, вие сте избрана за вдъхновение на GQ Turkey. Метафорично, това поражда силна история и от наша гледна точка. Това, което ни казвате, ви кара да осъзнаете колко много ви укрепват тъгата и преживяванията във вас. По-креативна ли си, когато си тъжна или щастлива?
Аз съм много креативна, когато съм тъжна, но когато съм щастлива, се разкрива такава светлина... Ето защо мога да кажа, че знаейки съществуването на тази тъга някъде вътре, все пак избирайки да бъда щастлива, за да огрея тази светлина. Всъщност не съм човек, който има много тъжни истории или си спомня тъжни събития от миналото. Те са прекрасни преживявания, които ме оформиха в силната жена, която съм днес. Но когато съм щастлива, се освобождава такава светлина и такава енергия, че имам чувството, че мога да направя всичко възможно. Работя много усилено, за да гарантирам, че светлината ми не изгасва. Премахвам всичко и всеки от живота си, което ме прави неспокойна и нещастна, никога не мога да направя компромис с това.
Вие наистина осветихте тази светлина в нашата претъпкана снимачна обложка. И така, харесвате ли тълпите или самотата? Кой искаш да бъде с теб в края на деня?
Аз съм човек, който много обича самотата и е отдаден на самотата. Нямам много приятели, имам много малко хора в живота си. Навлизането в претъпкана среда ме кара да се чувствам като нереалистична задача, която трябва да изпълня. След такава пренаселена среда понякога се прибирам и не ставам от леглото си с дни. Да изчистя отново цялата си енергия и да се върна към същността си... Но има хора, които много обичам. Това, че са винаги с мен, ме кара да се чувствам сякаш не съм сама, но не премахва и самотата ми. Хора, които могат да установят този баланс с мен в живота ми. Ето защо съм такава късметлийка. Има малко хора, но много.
Радостта от победата, изпитана в творчески пътешествия, е много ценна. Ами ако те попитам за един от най-незабравимите ти първи моменти на победа?
Мисля, че един от най-силните, ако не и първият, беше Алиса Мюзикълът . Алиса беше истинска мечта за мен и започна с много малка мечта. Тогава преживяхме много труден и нерадостен период като държава. Излязох и от нов сериал. Айше Баръм ме попита: „Какво искаш да направиш? Искаш ли да направиш сцена сега?“ попита тя. Казах, че може би искам да го направя, ако в него има радост, танци или музика, за да отвлекат хората от проблемите им за няколко часа, да ги направят щастливи и да си прекарат приятно. Предприехме действия много бързо, за да съживим Алиса , защото смятахме, че означава нещо, ако можем да го споделим с всички. Много дълго време не можех да повярвам, че това е истина. Репетиционни процеси, селекции на танцьори, много тренировки с танцьорите; обучение по музика, обучение по пеене, песни... Процесът на създаване на онези песни, които бяха написани от нулата и принадлежаха на нас, беше толкова завладяващ.
Изобщо не помня премиерата. Играем 90 минути без прекъсване и аз отивам зад кулисите само за да се преоблека и тичам през цялото време. Така че тичам, танцувам, скачам, пея на сцената; Тичам обратно, обличам си дрехите, тичам пак. 90 минути без дъх. И когато пиесата свърши, когато видях всички тези хора с аплодисментите и светлината, тогава щях да изгубя ума си. „Как така, беше ли тук?“ Бях шокирана от чувството. Срещата с тази реалност беше много завладяваща, невероятна за мен. Все още настръхвам, когато се сетя за това. Все още не мога да повярвам, че успях да направя това. Това ще остане много специален спомен за мен през целия ми живот.
100 игри, които са лесни за казване... Това е една от най-важните причини да получите тази международна награда, тъй като изисква множество умения и множество постижения. Търсите ли нещо ново, което да ви донесе триумфално усещане като Алиса ? Или Алиса ще продължи?
Алиса вероятно няма да продължи, ние го завършихме. Никога не се знае, имахме толкова страхотен екип и целият декор беше проектиран само за Zorlu. Може би ще се завърне след много години, нямам идея. Но ние всъщност завършихме Алиса , за да не се върнем никога повече . Всъщност отношенията ми със сцената не бяха много добри, или по-скоро това беше нещо, което винаги ме е плашело, щеше да е много плашещо преживяване, ако не бях с имена като Езги, Мерве, Ибрахим, Енис, и ако нямах приятели актьори като тях, които са прекарали години на сцената и сега са спокойни на сцената. Ето защо, за да се осмеля отново да направя нещо подобно, бих искал да тръгна на пътешествие с хора, на които вярвам и обичам, и да направя нещо, което включва танци, музика и хубави емоции. Все още може да нямам смелостта да направя друга театрална пиеса или драма, или моноспектакъл. Все още искам да използвам тази натруфена, играчка част от сцената малко повече. Може би искам да направя нещо подобно. Всъщност искам, имаме някои мисли по въпроса, но все още нищо конкретно.
И вашето пътуване продължава, напускате дома си, борбите, които току-що описахте в най-ниската си точка, с вашите чудовища и демони в тази тъмнина, ви правят чисто нов човек. Като станеш малко по-зрял и зрял, се връщаш отново у дома. И тази къща никога не остава същата къща, която сте напуснали. Вирджиния Улф каза: „Беше такова удоволствие да преоткрия дома си, когато се върнах.“ Преоткриване, преоткриване... И аз това искам да попитам. Къде е Серенай на пътя?
Всеки ден съм в началото, всеки ден пак съм в началото. Според мен завършването на пътуването означава да мислиш, че си завършил нещо и вече не искаш да го продължиш. Искам да вярвам, че мога да създавам нови неща всеки ден, да ходя на нови пътешествия, да пътувам до неизвестното отново всеки ден, това ме държи много жив. Не ме плаши, този адреналин е като нещо, което постоянно ме събужда, за да остана в играта, обичам го, започвам това пътуване отначало всеки ден.
Останалата част от интервюто е на рафтовете в броя на GQ Türkiye пролет 2024 г.
Всички бижута: BVLGARI
Гримът за цялата снимка е направен с продукти на Dior Beauty.
Аз подозирам, че тя е била и малко притеснена. Уж много смело го раздава, но тя няма неговия тв опит. Да се надяваме да се отпусне, че според мен езикът на тялото казваше, че е изпаднала в ступор. Сякаш не знае какво се случва и не го е очаквала.
Обаче кега като се замисля сцените от предисторията бяха по-романтични. Може и сценариста така да го е решил. Пак ще кажа, че репликите бяха пълен потрес.
Обаче кега като се замисля сцените от предисторията бяха по-романтични. Може и сценариста така да го е решил. Пак ще кажа, че репликите бяха пълен потрес.
И според мен така е замислено. Все пак и дойде изневиделица тази прегръдка, пък и целувка!
До вчера където я видеше, започваше да и крещи.
Репликите и на мен на първо гледане ми се сториха безумни, но после като се замислих, тя се изплаши много от това, което чу и изпадна в паника. Започна първо да му говори да не се вижда повече с този човек, после, че и тя ще отиде с него, че ще се разправя заедно с него.
С две думи, още веднъж му показа колко държи на него и,че ще го подкрепя във всичко.
До вчера където я видеше, започваше да и крещи.
Репликите и на мен на първо гледане ми се сториха безумни, но после като се замислих, тя се изплаши много от това, което чу и изпадна в паника. Започна първо да му говори да не се вижда повече с този човек, после, че и тя ще отиде с него, че ще се разправя заедно с него.
С две думи, още веднъж му показа колко държи на него и,че ще го подкрепя във всичко.
Препоръчани теми