Голям, голям град, ама, ако има дежурни на пейката пред блока, че и в съседния вход, отиде 
Всичко е до манталитет и както ги научите. Един поздрав и до там.
Всичко е до манталитет и както ги научите. Един поздрав и до там.
- Публикувана: 28 март 2024, 10:03 ч.
- Последно мнение: 1 апр. 2024, 00:36 ч.
Нездравият интерес към чуждия живот
Ако отговаряш уклончиво, от рода на "Нормално", "Всичко е наред с тях / с нас / с мен", "Не се оплаквам. Но кажете, вие как сте? Как са децата?", тогава от клюкарстване, без конкретна информация ще се превърне в обикновена любезност.
На тези хора това са им сериалите, и си ги следят с интерес.
На тези хора това са им сериалите, и си ги следят с интерес.
Освен това зависи и ти каква информация подаваш за себе си. Например ако имаш проблеми със свекървата и започнеш да се оплакваш от нея, после хората е нормално да те питат какво се случва. Ако се скараш с мъжа си и започнеш да разправяш "моят мъж е такъв и онакъв", ще последва същото. Някои неща никога не бива да излизат извън семейството, като трябва също така да разграничиш и кое е истинското ти семейство, т.е. хората, на които разчиташ безрезервно, и разширеното такова, с което трябва да поддържаш само учтиви взаимоотношения.
Освен това съм забелязала, че тези, които се оплакват от клюките, обикновено са най-големите клюкари. Умират си да обсъдят нещо или да научат някоя информация и завързват разговор с продавачката, после пък тя ги пита нещо, което не им е приятно и следва "ауу, тя защо се навира в моя живот". Може би трябва да станеш по-обрана в комуникацията със случайни хора.
Освен това съм забелязала, че тези, които се оплакват от клюките, обикновено са най-големите клюкари. Умират си да обсъдят нещо или да научат някоя информация и завързват разговор с продавачката, после пък тя ги пита нещо, което не им е приятно и следва "ауу, тя защо се навира в моя живот". Може би трябва да станеш по-обрана в комуникацията със случайни хора.
Родена съм в малък град с 10 000 жители, София и сега в село с 1000 жителя. В малкия град наистина много се клюкареше. Трябваше много да внимавам, че а са ме видяли с някой неподходящ, веднага се предаваше на родителите ми. И от там много го има това какво ще кажат хората. Сега на село повече се говорят общи приказки както казват и другите потребители - за градина, ала бала. Но аз съм и пришълец - може би местните повече си клюкарат между тях. Обаче още първите месеци едни баби тръгнаха да ни разпитват с мъжа ми какви сме си, сами ли ще живеем без родители, за колко сме купили къщата. Още съжалявам, че не им казахме, че сме брат и сестра, както бях в трети месец бременна, да се ошашавят после какво става.
Охх, манталитет. В селото на мъжа ми са предимно стари ергени, баби и дядовци. Случвало ми се е да пия кафе в кръчмата на мегдана, а на другата маса бабичките да ме обсъждат. Къде съм се повлякла без децата, къде бил мъжа ми, млада невяста по кафета тръгнала 😀. Нормално, там са 200 години назад.
Не би ме подразнило да ме питат в очите какво ги интересува, дразни ме да ми шушнат зад гърба.
Не би ме подразнило да ме питат в очите какво ги интересува, дразни ме да ми шушнат зад гърба.
Бях останала с впечатлението, че авторката и мъжът й вече са разделени.
Иначе аз съм от град с около 70 000 души население - нито малък, нито много голям. Завърших средното си образование там и се преместих в София. Оттогава само съм се прибирала за кратки периоди (а от много време насам - само за празници). Нормално е роднини и познати, които не ме виждат често да ми задават въпроси, но не съм усетила нищо дразнещо в любопитството им. В родния ми град не е като да се познават всички, но си го има това какво щели да си помислят и кажат хората. Поне моята рода е много досадна в това отношение, а аз не съм с такова мислене. А за любопитството на съседи и познати - по принцип ми е приятно да ги видя тези хора, не са ми се бъркали или давали акъл. Не съм и забелязала да ми се шушука зад гърба, а може би го правят умело, знам ли. Не се срещам с хора, от които усещам лоша енергия, а тези, които любопитстват за живота ми всъщност са много мили към мен и за някои от тях съм сигурна, че ме харесват. Обикновено по-възрастните хора ми се радват, но и аз се държа възпитано и учтиво с тях и не ги гледам на кръв. Може би все пак е важно и как ти реагираш на останалите.
Иначе аз съм от град с около 70 000 души население - нито малък, нито много голям. Завърших средното си образование там и се преместих в София. Оттогава само съм се прибирала за кратки периоди (а от много време насам - само за празници). Нормално е роднини и познати, които не ме виждат често да ми задават въпроси, но не съм усетила нищо дразнещо в любопитството им. В родния ми град не е като да се познават всички, но си го има това какво щели да си помислят и кажат хората. Поне моята рода е много досадна в това отношение, а аз не съм с такова мислене. А за любопитството на съседи и познати - по принцип ми е приятно да ги видя тези хора, не са ми се бъркали или давали акъл. Не съм и забелязала да ми се шушука зад гърба, а може би го правят умело, знам ли. Не се срещам с хора, от които усещам лоша енергия, а тези, които любопитстват за живота ми всъщност са много мили към мен и за някои от тях съм сигурна, че ме харесват. Обикновено по-възрастните хора ми се радват, но и аз се държа възпитано и учтиво с тях и не ги гледам на кръв. Може би все пак е важно и как ти реагираш на останалите.
Къде сте живели сега дето не е било така? Навсякъде се обсъждат околните, и в трамвая, и в офиса, и в кафене като седнеш от съседната маса те обсъждат, и в интернет дори да не го чуваш пак се шушука за теб и се интересуват хората какво си, що си, какво правиш , що правиш, що не правиш. Дори да не го чуеш директно в лице хората пак ще говорят за тебе, някои дори снимат и си правят досиета, свиквай, няма друг начин.
А нормално ли е мъжът да обвинява жената за интересът към семейството, при положение, че на 90% идва от негови познати, приятели и роднини? Как се постъпва в такава ситуация? Всичко е толкова нечестно и боли.. Защо се случва така?
Колкото до интереса – mовече хора те познават, поздравяват, питат те нещо... Ако си представиш вариант 20 години да си купуваш цигари всеки ден от една и съща будка и всеки ден да те гледа продавачката сякаш те вижда за пръв път и ще разбереш, че повечето хора биха се чувствали по-комфортно с това всеки да ги поздравява и да ги пита нещо.
В твоя случай е вероятно мъжът ти да е познат като насилник и хората да се тревожат, вероятно с право. Бягай от там.
Да, нечестно е мъжът ти да обвинява теб затова, че някой познат те питал нещо си, нечестно е да обвинява теб за интереса на съседите какво сте, що сте, боли мъжът ти вместо да каже "не им обръщай внимание, на село е така" да каже "ти си виновна". Нездравото в цялата история е мъжовото ти поведение.
Нормално е, когато се поддаваш и даваш вид, че това те засяга. Така и ти влизаш в интригите като говориш на трети лица, че еди- кой- си те коментирал и търсиш причини.
Няма какво да се направи, това си е тип манталитет, носител на който си и самата ти.
Та мъжът, та приятелите, та кварталната магазинерка.
Живей си живота и не се занимавай с глупости.
Няма какво да се направи, това си е тип манталитет, носител на който си и самата ти.
Та мъжът, та приятелите, та кварталната магазинерка.
Живей си живота и не се занимавай с глупости.
Питат те, защото вероятно се обясняваш и даваш отговори! Отрежи ги или отвърни с неприятен за тях въпрос и ще спрат. Или поне пред теб.
В малък или голям град, винаги се формира обкръжение от познати и не толкова познати, които винаги ще любопитстват и ровят. Аз не се интересувам от чужди животи, не допускам ровене в моя и не ме вълнува изобщо, че бабите от блока или някоя леля, стринка ме смята за лоша и говори зад гърба ми.
Научи се да бъдеш лицемер, където е нужно и спри да храниш подобни индивиди.
В малък или голям град, винаги се формира обкръжение от познати и не толкова познати, които винаги ще любопитстват и ровят. Аз не се интересувам от чужди животи, не допускам ровене в моя и не ме вълнува изобщо, че бабите от блока или някоя леля, стринка ме смята за лоша и говори зад гърба ми.
Научи се да бъдеш лицемер, където е нужно и спри да храниш подобни индивиди.