А аз виждам. Когато ние бяхме ученици, не се сещам да съм имала възможност да си набавя треволяци и по-тежка дрога. И това е само един пример.
- Публикувана: 26 март 2024, 22:21 ч.
- Последно мнение: 1 апр. 2024, 20:40 ч.
Да пусна ли детето ми да учи в София, при положение, че баща му е там 3 от 4 седмици в месеца?
Сега като се разрази темата и се стигна чак до закони се сещам, че когато бях ученичка след 7ми клас в областен град имахме много съученици от малки градове, които бяха на квартира често по 2ма или 3ма и с хазаи. Та времената бяха други, градът не беше София и тези деца се справиха, но подчертавам - по няколко, в квартира с хазаин.
Не го надценяват, виждат, че за математическата или царската гимназии в Хасково няма да го приемат и затова търсят друг вариант, в което няма лошо, всеки иска най-доброто за детето си.
И да ви кажа в АК в последните години не се влиза толкова сложно колкото вие го изкарвате. Логиката която имаше в теста (която между другото се учи в 4 клас за деца кандидатстващи в МГ - отпадна), сега теста е доста по-близък до НВО и не е с космическите 100 точки.
Не знам от какво ниво на обучение се "нуждае" детето, но и вие предполагам че нямате идея все още.
При две деца завършили колежа и учещи в чужбина ще ви кажа, че кандидатстването им е с българската диплома. Та дали са от АК или Мало Бучино, никой не ги е питал.
Дете навлизащо в пубертета няма вариант да се справи само с отглеждането си. Без да има до себе си възрастен, който да го контролира. Един от вариантите е да намрази семейството, което го е отделило. На тази възраст имат по-голяма нужда от подкрепа и грижи отколкото от "невероятни" знания.
Хлапето май по-скоро иска да се отърве от родителското тяло и да си вее байрака, отколкото да му се учи чак толкова много.
Навсякъде може да си учи усилено и сериозно и след това да си кандидатства каквото пожелае. Аз имам познат, завършил техникума по цветни метали в Асеновград и станал впоследствие юрист, а на този малък Волтер всичко му е под нивото.
Да идва в Пловдив и да пътува всеки ден. Пътят е 1 час. Това в кръга на шегата де. Или не съвсем...
Навсякъде може да си учи усилено и сериозно и след това да си кандидатства каквото пожелае. Аз имам познат, завършил техникума по цветни метали в Асеновград и станал впоследствие юрист, а на този малък Волтер всичко му е под нивото.
Да идва в Пловдив и да пътува всеки ден. Пътят е 1 час. Това в кръга на шегата де. Или не съвсем...
Абсолютно нищо лошо няма в желанието и на детето, и на майката, да се пробва за АК. Живеене сам обаче - в никакъв случай.
Детето само да си прецени, дали му е по-важно да учи в АК (и да живее в общежитие), или му е по-важно да не дели стая в общежитие (съответно да си остане в града).
На тази възраст вече е достатъчно голям да взема такива решения.
Детето само да си прецени, дали му е по-важно да учи в АК (и да живее в общежитие), или му е по-важно да не дели стая в общежитие (съответно да си остане в града).
На тази възраст вече е достатъчно голям да взема такива решения.
Не знам защо решихте, че темата не е писана от майка?
Интересно ми е колко от вас знаеха как да разпределят бюджет или да се пазят при социални контакти на тази възраст?
Живеем в сложни времена, с много изкушения, изключения и неефикасни институции. При злополука кой ще поеме отговорност за детето?
Следейки темата забелязвам доста омъжени инфантили с деца, които не могат да се справят с живота. На тази възраст детето трябва да има стабилна опека и мотивация, не да се бори с битовизми. Отделно в у-ще има конкуренция, интриги и всякакви превратности. Дори не може да определи менюто си само. В общежитията е джънк фуудс.
Сетих се за гениално дете- програмист. Родителите продават селския имот и се пренасят в Пловдив , за по- доброто му образование. Така правят разумните родители, ангажирани с бъдещото развитие на детето си.
Интересно ми е колко от вас знаеха как да разпределят бюджет или да се пазят при социални контакти на тази възраст?
Живеем в сложни времена, с много изкушения, изключения и неефикасни институции. При злополука кой ще поеме отговорност за детето?
Следейки темата забелязвам доста омъжени инфантили с деца, които не могат да се справят с живота. На тази възраст детето трябва да има стабилна опека и мотивация, не да се бори с битовизми. Отделно в у-ще има конкуренция, интриги и всякакви превратности. Дори не може да определи менюто си само. В общежитията е джънк фуудс.
Сетих се за гениално дете- програмист. Родителите продават селския имот и се пренасят в Пловдив , за по- доброто му образование. Така правят разумните родители, ангажирани с бъдещото развитие на детето си.
Магдена, не ти схванах тезата. Но конкретните родители са осъзнали, че сина им ще се развие успешно и ще ги надгради. Апропо момчето вече продава приложения и има награди.
Селската идилия не дава переспективи за съвременни професии, особено са IT специалисти.
Бащата на известните близнаци - пианисти също жертва имоти и комфорт и емигрира успешно.
Селската идилия не дава переспективи за съвременни професии, особено са IT специалисти.
Бащата на известните близнаци - пианисти също жертва имоти и комфорт и емигрира успешно.
Наскоро излъчиха филм за гимнастичката Стилияна Николова, която също е отишла да живее сама в София, но е настанена в общежитие. Ето го филма: https://bnt.bg/news/sportnite-talanti-na-balgariya-mezhdu-svetov … a-320709news.html.
И да е в общежитие, пак има риск. Спомням си един много трагичен случай отпреди няколко години, когато младеж от Търново, учещ в Софийската духовна семинария, почина: https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/404468.
Аз съм учила в детски санаториум с училище към него до 8-и клас. Той беше край гр. Балчик. Бяхме настанени без родители, деца от всички краища на България, на възраст от 4 до 16-годишна възраст, но имахме много персонал - лекари, мед. сестри, санитари, рехабилитатори, учители и възпитатели... Преглеждаха ни редовно, настаняваха ни и в болница, когато е необходимо. Имали сме случаи на шарка, спираха свиждането дори за по 2-3 месеца и въвеждаха карантина... Бяхме около 100 деца.
Грижеха се много добре за нас, имахме прекрасна храна, рехабилитация; прекрасно училище и занимания в свободното време. Но аз завърших през 1992 г., а училището съществуваше до 2007 г. Друго време беше...
Може да опитате с общежитие. Ако бях родител, нямаше да си пусна детето да учи самО в друг град без постоянен надзор на възрастен/възрастни.
И да е в общежитие, пак има риск. Спомням си един много трагичен случай отпреди няколко години, когато младеж от Търново, учещ в Софийската духовна семинария, почина: https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/404468.
Аз съм учила в детски санаториум с училище към него до 8-и клас. Той беше край гр. Балчик. Бяхме настанени без родители, деца от всички краища на България, на възраст от 4 до 16-годишна възраст, но имахме много персонал - лекари, мед. сестри, санитари, рехабилитатори, учители и възпитатели... Преглеждаха ни редовно, настаняваха ни и в болница, когато е необходимо. Имали сме случаи на шарка, спираха свиждането дори за по 2-3 месеца и въвеждаха карантина... Бяхме около 100 деца.
Грижеха се много добре за нас, имахме прекрасна храна, рехабилитация; прекрасно училище и занимания в свободното време. Но аз завърших през 1992 г., а училището съществуваше до 2007 г. Друго време беше...
Може да опитате с общежитие. Ако бях родител, нямаше да си пусна детето да учи самО в друг град без постоянен надзор на възрастен/възрастни.