Отговори
# 210
  • Мнения: 5 678
буквалисти сте

# 211
  • Мнения: 4 212
Ми това прегръщане и тем подобни е с цел. И аз не обичам, ама поне не ви карат да се целувате едни с други 😂 прегръдките пак са безобидни.
Тя и Наталия на нейните семинари ги кара да се прегръщат, "изповядват" по двойки и какво ли не. Скоро танцуваха и на някаква чалга на Преслава май,при  Тонкин скачат та  та има си цел всичкото това.
Като отидеш на танци пак непознати те пипат и прегръщат.

# 212
  • Мнения: 501
Мразя да ми влизат в личния периметър, още по-малко да се прегръщам с непознати хора. Работих (върху себе си) в група много малко, беше психодрама - изобщо не е моето и след 3-4 ходения приключих с груповите практики.

# 213
  • Мнения: 466
И аз мразя да ми нарушават личния периметър непознати хора, ужасен дискомфорт е за мен. В същото време имам много близки отношения с моите си приятели, целуваме се, прегръщаме се -мъже и жени, но просто хора, които аз съм допуснала в душата ми.
Не мисля, че и аз бих имала успех в групови практики, затова пък в индивидуална среда се отпускам много. Донякъде такъв семинар като Инсайт би ми помогнал да си изляза от зоната на комфорт, но все повече не съм убедена, че би ми помогнал в други направления.

# 214
  • SF
  • Мнения: 21 230
Аз също не обичам да ме доближават непознати хора. По опашки в супермаркета изпадам в ужас, когато някой така се залепи, че при неволни движения с ръце ме побутва.
Едно време, когато се возех в претъпкани автобуси, съм слизала от това, че ми е неприятно.
Дори ръка не обичам да подавам, но няма как. Заради Ковид хората леко поотвикнаха, но особено в онези времена много ми правеше впечатление, че някой си издухва носа и после подава ръка.
С приятели се гушвам вяло. Целувки в България не разменяме.  Даже вече не се сещам кога за последно съм целувала някого за Рожден ден.

# 215
  • Melmak
  • Мнения: 3 025
А ако отидете на урок по танци, как танцувате? Аз на народни ходих малко и там като се хванеш на хорото пак сте близо?

# 216
  • SF
  • Мнения: 21 230
Е... И в самолет се качваме и седим по трима на редче. Ако сме много плътно, ми е неприятно.
На танци, ако ходя, танцувам самостоятелно. Да, права си, на партитата е гъчканица. Но е необходимото зло, което трябва да изтърпя в името на концерта.
Днес бях на Фантомът на операта. Жените до мене бяха пушили и вчера, и онзи ден, и днес точно преди да дойдат на концерта и бяха пили. Воняха. На антракта пак пушиха и пак воняха. Та какво правя - търпя.

# 217
  • Мнения: 5 678
Говорим за толкова различни неща...

# 218
  • Мнения: 466
И аз говоря за различни неща.. нарушаването на личния периметър по време на подобни сесии, за които горе питам (семинари Инсайт) може да ми докара дискомфорт. Да споделям лични страхове (ако включва такова нещо) дадената транформация, също не бих. Споделям само с близките ( имам не малко приятели, с които мога да го правя). С някой от тях имаме общи интереси по себеопознаване и мога да водя доста стойностни разговори с тях.
На танци не ходя и не бих ходила на уроци по салса или подобно, гадно ми е да танцувам  с всякакви потни мъже...

Това не означава, че нямам близки (много близки) контакти с приятелите си, даже от мъжки пол, винаги се целуваме и прегръщаме, като се видим. Нямам нищо против и да си танцуваме заедно, но това са хора, които с годините съм приела като част от сърцето ми и съм допуснала в личния ми периметър -доверие.
За партньор и дете, разбира се там няма какво да говорим. Обичам емоционалния си контакт с тях.
Та, общо взето, май не са много за мен тези семинари, имам чувството, че ще изглеждам нелепо отдръпната на всяка такава игра изискваща някаква близост с непознат.

# 219
  • Мнения: 501
А ако отидете на урок по танци, как танцувате? Аз на народни ходих малко и там като се хванеш на хорото пак сте близо?
То и на работни срещи се здрависваш с хората... но няма смисъла на интимност, каквито са прегръдките и целувките, макар и приятелски.

Последна редакция: нд, 14 апр 2024, 22:40 от zlatenceto

# 220
  • Мнения: 466
Прясна информация от семинара (аз не се записах), моя позната е там: 1вия ден, стояха до 22:30 с едно хранене за деня.. Доста тежка програма, макар да има почивки. Правят някакъв тип ролеви игри, НЛП, преоткриване (уж) на себе си, прошка, вина и такива неща. За някакви танци спомена Simple Smile)
За сега тя каза, че няма нещо, което да е ново за нея и общо взето е въпрос на настройка на мозъка. Беше скапана, от дългото стоене без храна и като цяло звучеше тъжна, а не заредена с енергия.
Тя към момента си има трудни моменти и вероятно не успява вероятно да се изключи, за да се настрои на трансфромацията, за която говорят. Честно да ви кажа, за сега опредлено не е моето място.. Ще изчакам да разкаже повече..

# 221
  • Мнения: 5 678
Мислех да коментирам но ще се въздържа.

# 222
  • France
  • Мнения: 12 602
Интересно колко пари струва да стоиш гладен по цял ден?

# 223
  • Мнения: 501
Американско нпо с регистрация в Санта Моника, което иска да му платим, за да сме одухотворени, свободни и щастливи?
Не, мерси!

# 224
  • Боса по асфалта вървя си ...
  • Мнения: 20 837
Прясна информация от семинара (аз не се записах), моя позната е там:
......
Тя към момента си има трудни моменти и вероятно не успява вероятно да се изключи, за да се настрои на трансфромацията, за която говорят.
А защо проблемът да е в нея?! Като цяло е много грешно човек винаги да търси вината в себе си. Тогава започва и да търси всякакви семинари/курсове/лечители, че да си "намести правилно чакрите". Понякога просто нещо/някой не са твоето, не те грабват, не резонират с възприятията ти или са откровени тъпотии.

Да опънеш човек до 22:30ч с 1 ядене....баси. Първо не можеш да бъдеш концентриран толкова време. Второ си гладен. Трето - изнервен.

Общи условия

Активация на акаунт