Частно училище в Русе

Не, не трябва вкъщи да му обяснявате наново целия материал. Трябва(ло е) вкъщи да го научите на дисциплина и отговорност, че учителите се уважават, че в часовете се внимава и че домашните се пишат. Толкова.
Всички деца в класа ли са със слаби оценки? Има ли такива, които изкарват 5-ци и 6-ци? Ако има (и особено ако повечето са такива), значи проблема е в детето ви, а не в учителите.

Ако детето няма специални образователни потребности, то вие не сте си свършили вашата работа на родител да го накарате да си напише домашното, най-общо казано.
Частното училище няма да го стресне докато вие не го направите.

Няма училище в което да налеят знания и умения у детето.
Всичко става с дисциплина и постоянност.
Разбира се, че трябва да следите детето вкъщи дали е написало домашните и ако има затруднения да помагате.
Когато сте решили да имате дете, никой не ви е обещал че ще е лесно, нито че ангажимента с образованието му е на училището.

Ако контролирате детето, защото в тази възраст повечето деца не успяват сами да седнат и да напишат домашните или да науват всичко. То би трябвало детето да има подобрение.
И не е необходимо да сте безработна за да го вършите. Согурна съм че има стотичци майки, които го правят при 8 часов работен ден.

А и материала за 3 клас не е кой знае какъв.

Може да пробвате с частна следобедна занималня, ако не успява да се справи в училищната. Там са по-малко деца. Има достатъчно много в града.
Аз като цяло също съм на мнение, че домашните трябва да се пишат на занималнята (ако детето посещава такава), а не вечер тепърва да се занимаваме с учене (то не е и човешко това дете от 07:30 до 17:00 да е било на училище и после да продължава да учи), но за съжаление се налага. Дъщеря ми е втори клас и понякога не успява да свърши всичко на занималнята. По някои предмети се упражняваме вкъщи през почивните дни. Не ми харесва, на нея също, нямаме много време, но това е положението. ходеше 2 месеца на частна занималня и там беше по-добре от тази гледна точка, но я отписахме по други причини, а в училищната само отбиват номера.

Както вече са казали и преди мен, не е нужно детето вкъщи тепърва да учи, та и вие с него. Учи се първо в час, след това вкъщи при нужда отново се прочита урокът, пишат се домашни, четат се книги и така... Това никой не може да го направи вместо детето.

Запишете го на частна занималня по-добре, отколкото в частно училище. Не че и частно е лошо, стига да можете да си го позволите, но и то не е гаранция за успех. Само дето тогава ще те е яд, че и сума ти пари сте дали без резултат.

Трябва да създадете навици у детето да учи само, не някой да му налива в главата с фуния. А пък ако все пак полага усилия, но изпитва големи затруднения, вижте дали няма някакви обективни причини за това.

И последно - приемете, че не може всички деца да са отличници. Може обаче да се се научат да се стараят, да полагат усилия и да поискат помощ при нужда.

Авторке, частното училище няма да ти реши проблема с домашните. Трябва да контролираш детето кое, какво, кога и как е написало. Синът ми е на 11 години, шести клас, в частно училище с много високи изисквания и строга дисциплина. На тази възраст все още се нуждае от този контрол - проверявам какво има за домашно, какво е написал, как е написал. Ако видя, че съчинението е претупано, го карам да го поправи. Преди тестове прави допълнителни упражнения. Когато има презентации, го карам първо сам да помисли какво и как ще направи, после обсъждаме, задавам въпроси с идеята да помисли и сам да стигне до някакви идеи. Всичко това е изморително, но поне при моето дете друг начин няма засега. И не съм безработна - работя на 8-часов работен ден, понякога давам дежурства след работно време или през почивните дни.

Аз бих предложила първо консултация със специалисти, за да се разбере какъв точно е проблема. След това разговор с учителите и директора, за да изговорите проблема и да видите вариантите за помощ в училище.
После иде ред на частен учител/занималня.
Съвсем накрая е смяната на училището.
И в тази връзка - внучката на колежка смени три държавни и едно частно училище, повече от четворки не получи никъде.

Съмнявам се, че има проблем. Просто на детето не му се занимава с домашни. Особено пък ако има достъп до видео игри, таблет, конзола, считай, че без ограничаване и контрол не става. Малко е да осъзнае принципа, че първо се работи, после забавленията. И понеже явно майката не контролира, то изобщо не се чувства задължено да прави каквото и да е. Възможно е детето да е слаб ученик по най-различни причини, но това, че ходи без домашно, е абсолютно поправимо.

В частното училище "Леонардо да Винчи" децата са много малко в клас и им се обръща много повече индивидуално внимание, за разлика от класовете в общинските училища, които са по 25-26 деца. Това е огромен плюс и ако може да си позволите таксата пробвайте.
Преди това обаче проверете дали детето няма обучителни затруднения - дислексия, дискалкулия, дисграфия, проблем с концентрацията, малък капацитет на работа, дефицит на внимание... Може да пробвате и вариант частна занималня, особено ако детето е втора смяна - сутрин ще има по няколко деца само. Ако е първа смяна и можете да отделите средства за частно училище или частна занималня, опитайте и с вариант индивидуална помощ у дома.
Също може да разгледате и частно училище "Вяра, Надежда, Любов" в парка. То е към католическата църква и също отделят нужното индивидуално внимание на детето, но е само до четвърти клас (начално).
Нединка, ако детето ходи на занималня до 17-17:30 или е на училище втора смяна, а занималнята е до обед и са по 26-30 деца там, познай колко е поправимо и какви сили има да дописва това, което в училище някоя учителка не си е свършила като работа. Това в случай, че няма обучителни затруднения. А да се прави заключение от неспециалисти и от хора, които не познават детето, че е мързеливо е некоректно. Доста учители лепят етикети "глупав", "разсеян" и "мързелив" на деца, които имат обучителни затруднения и така ги смачкват допълнително. За обема домашни, които някои учители дават изобщо не ми се говори.

Синът ми е на училище от 8:30 до 16:00 ч. - редовни учебни часове, не е занималня. След това следва около час и половина или два писане на домашни у дома и около 3 часа домашни и допълнителна работа у дома през уикенда. Много му е, но това е положението. Ако не го контролирам, вероятно и той ще ходи без домашни. При все че имам съмнения за това, защото пък ги наказват, а той никак не обича да бъде наказван. Има деца, които съвестно пишат домашни, има и такива, които не го правят. Това не прави вторите глупави или мързеливи. Просто още не са осъзнали задълженията си. Синът ми нито е глупав, нито мързелив - просто обича да се занимава с други неща: да чете, да играе шах, да говори с приятели, да спортува, да играе видео игри и все още му е много трудно да се насили и да седне у дома да работи сам. В училище няма този проблем. И тук идва ролята на родителите - да контролират доколко детето си е свършило работата за училище. Пробвали сме със занималня, резултатът не беше удовлетворяващ. И понеже аз много държа на образованието, съм решила за себе си, че ще контролирам и надзиравам, при все че е уморително, изтощаващо, изнервящо и отнемащо много време. Да не говорим, че понякога се налага и тон да повишавам.

Обаче не всеки има такава възможност. Моят третокласник е втора смяна - на училище е от 13:30 до 18:30 часа. Добре, че се справя самостоятелно сутрин и, че има възрастен човек, който е у дома. Естествено, че им се играе, та те са на 9 години (набор 2014). Но той няма големи домашни и има минимум нужда от помощ тук-там + майка, която не е максималист. Обаче с каката се налага все още да се помага, а там където работи сама резултатите не са високи. В първи клас се налагаше дописване, защото в занималнята работеше много бавно и оставаше голям обем недовършено. Във втори клас занималнята беше преди обед, часовете следобед и с помощта на госпожата се готвеше в занималнята. В трети клас се наложи да я спра и да учим и пишем вечер след 19-20 часа като се прибера от работа. Децата са различни. Частното училище би било голямо облекчение при класове с под 10 деца срещу 26 в клас. Не всеки родител има нужните качества и капацитет да обучава детето у дома. Основната работа трябва да е свършена в училище, а родителят само малко да побутне при нужда, ако има някъде нещо неясно.

Всеки родител сам преценява според приоритетите си и възможностите какво ше прави и как ще подходи. За да контролираш дали детето е написало домашното, не се изисква особен капацитет и умения. И от поста на авторката се разбира точно, че детето ходи без домашно и че според учителката трябва да бъде контролирано, за да ходи с домашно. Дали домашното е качествено написано, е друг въпрос. Но при положение че става въпрос за дете в трети клас, ми се струва, че и това може лесно да се прецени.

Частното училище не е панацея. Особено ако детето вече е натрупало пропуски и няма основата. Няма училище, което изцяло до отмени нуждата от родителски контрол. На първо време може да пробвате с частна занималня, но при всички случаи трябва да се включите активно в процеса, преди изцяло да сте изтървали нещата. Това все пак е малко дете, като вижда, че никой не го проверява и не го е грижа какво се случва в училище, естествено, че ще се занимава с по-приятни за него неща от домашните.
Частните училища, при които няма никакъв подбор на входа и приемат всеки, който може да си позволи таксата, за съжаление не гарантират нито добра среда, нито непременно качествено обучение. Предимство са малкото деца, но не рядко там отиват и деца, които са имали проблеми с дисциплината другаде. Друга вероятност е училището да играе ролята на забавачница, проблемите и пропуските да се замазват с добри оценки, за да са доволни родителите и таксата да си върви. Не казвам, че случаят е такъв, но извън София и може би Варна, като че ли няма много голяма конкуренция между частните училища, нито пък особено висока резултатност.

А може би не всеки гони максимални резултати, но със сигурност в частно училище с 5-8 деца в клас ще се обърне повече внимание на детето и ще се работи повече, отколкото в елитното с 26 деца в клас, където никой няма да обърне внимание на дете, което не се справя.