И аз на още по-дърти всеки ден проверявам майка ми, защото на 85 години не се знае кога ще и трябва помощ. Е, не говорим много, но пък редовно.
- Публикувана: 14 март 2024, 20:14 ч.
- Последно мнение: 31 март 2024, 21:50 ч.
Родителски неволи
Как успяхте да го заведете на психолог след като е в друг град или само му казахте какво е предписал психолога? 
лесно го заведох 
Аз имам дъщеря, студентка в Пловдив, разликата е, че и ние живеем в Пловдив. Откакто е завършила 12 клас, ние джобни пари не й даваме ( освен по поводи и за особени заслуги). Работи, учи, живее отделно от нас. Понякога идва за ден два вкъщи (обикновено преди заплата или аванс), да измъкне каквото й трябва (най-вече от хладилника). Разказва какво що е правила или ходила и това е. Постоянно е с гаджето или с приятелки по купони, концерти, обикалят цялата страна, ходят по разни музеи, пещери, еко пътеки. Така расте, развива се, гради собствени познанства, приятелства. За последните 5 дни имам едно единствено съобщение от нея, което гласи "Мамо полей ми цветето" , цветето баща й го подари за 8 Март и тя го заряза вкъщи, че беше минала през нас набързо преди да отиде на купон с гаджето.
Изобщо живее и гради живота си.
Обаче е отличничка, много амбициозна, тази година завършва магистратура, после ще продължава да учи. Казали сме й, че ако се отпусне и тръгне по нанадолнището от нас ще получи единствено храна и подслон. Няма да получи нищо повече, а ако иска да е свободна, да решава и да живее живота си както иска, то трябва сега да положи всички усилия, да учи, да знае, да може. Времето ще покаже дали подхода ни е бил правилен, но вече пета година тактиката свобода срещу усилия сработва.
Съвета ми към родителите на момчето е:
Оставете го да порасне, да се научи да се справя сам. Може да му говорите колко е важно образованието, знанията и уменията, но го правете така, че момчето да го приеме като негов избор и решение, а не като ваше настояване.
Освен това не се притеснявайте, че не се чувате всеки ден, лошите вести идват бързо, щом не звъни постоянно най-вероятно всичко е наред.
Изобщо живее и гради живота си.
Обаче е отличничка, много амбициозна, тази година завършва магистратура, после ще продължава да учи. Казали сме й, че ако се отпусне и тръгне по нанадолнището от нас ще получи единствено храна и подслон. Няма да получи нищо повече, а ако иска да е свободна, да решава и да живее живота си както иска, то трябва сега да положи всички усилия, да учи, да знае, да може. Времето ще покаже дали подхода ни е бил правилен, но вече пета година тактиката свобода срещу усилия сработва.
Съвета ми към родителите на момчето е:
Оставете го да порасне, да се научи да се справя сам. Може да му говорите колко е важно образованието, знанията и уменията, но го правете така, че момчето да го приеме като негов избор и решение, а не като ваше настояване.
Освен това не се притеснявайте, че не се чувате всеки ден, лошите вести идват бързо, щом не звъни постоянно най-вероятно всичко е наред.
Аз имам дъщеря, студентка в Пловдив, разликата е, че и ние живеем в Пловдив. Откакто е завършила 12 клас, ние джобни пари не й даваме ( освен по поводи и за особени заслуги). Работи, учи, живее отделно от нас. Понякога идва за ден два вкъщи (обикновено преди заплата или аванс), да измъкне каквото й трябва (най-вече от хладилника). Разказва какво що е правила или ходила и това е. Постоянно е с гаджето или с приятелки по купони, концерти, обикалят цялата страна, ходят по разни музеи, пещери, еко пътеки. Така расте, развива се, гради собствени познанства, приятелства. За последните 5 дни имам едно единствено съобщение от нея, което гласи "Мамо полей ми цветето" , цветето баща й го подари за 8 Март и тя го заряза вкъщи, че беше минала през нас набързо преди да отиде на купон с гаджето.
Изобщо живее и гради живота си.
Обаче е отличничка, много амбициозна, тази година завършва магистратура, после ще продължава да учи. Казали сме й, че ако се отпусне и тръгне по нанадолнището от нас ще получи единствено храна и подслон. Няма да получи нищо повече, а ако иска да е свободна, да решава и да живее живота си както иска, то трябва сега да положи всички усилия, да учи, да знае, да може. Времето ще покаже дали подхода ни е бил правилен, но вече пета година тактиката свобода срещу усилия сработва.
Съвета ми към родителите на момчето е:
Оставете го да порасне, да се научи да се справя сам. Може да му говорите колко е важно образованието, знанията и уменията, но го правете така, че момчето да го приеме като негов избор и решение, а не като ваше настояване.
Освен това не се притеснявайте, че не се чувате всеки ден, лошите вести идват бързо, щом не звъни постоянно най-вероятно всичко е наред.
Изобщо живее и гради живота си.
Обаче е отличничка, много амбициозна, тази година завършва магистратура, после ще продължава да учи. Казали сме й, че ако се отпусне и тръгне по нанадолнището от нас ще получи единствено храна и подслон. Няма да получи нищо повече, а ако иска да е свободна, да решава и да живее живота си както иска, то трябва сега да положи всички усилия, да учи, да знае, да може. Времето ще покаже дали подхода ни е бил правилен, но вече пета година тактиката свобода срещу усилия сработва.
Съвета ми към родителите на момчето е:
Оставете го да порасне, да се научи да се справя сам. Може да му говорите колко е важно образованието, знанията и уменията, но го правете така, че момчето да го приеме като негов избор и решение, а не като ваше настояване.
Освен това не се притеснявайте, че не се чувате всеки ден, лошите вести идват бързо, щом не звъни постоянно най-вероятно всичко е наред.
Сериозно ли го заведохте на психолог, защото не ви се обажда всеки ден?
Майка сте, разбираемо е, че се притеснявате за детето си; без значение от годините на които е, той винаги ще ви е дете и винаги ще искате да знаете как е, да знаете, че е добре. Притеснителното тук не е това, което пишете, че не ви се обажда всекидневно, нормално е, в друг етап от живота си е, няма желанието да ви чува толкова често. За мен лично, по-притеснителното е шофирането в богаташките среди; идея си нямате какви глупости правят, не мислят въобще.
Е, като ви е в леглото бил мамино синче, щот не пускал полата на майка си, а ся като е вашият - "ама той как така няма да звъни". Намерете си работа, че се занимавате с глупости.
Впрочем не е нужно да са богаташи само щото имат коли. Те тия коли са най- вероятно некви убити опели или голфчета на по 15г, не са М5-ци. Пък в дискотеките не им е скъпо, щот 10 човека цепят и сърбат цяла вечер една бутилка. Можете спокойно да си лягате.
Впрочем не е нужно да са богаташи само щото имат коли. Те тия коли са най- вероятно некви убити опели или голфчета на по 15г, не са М5-ци. Пък в дискотеките не им е скъпо, щот 10 човека цепят и сърбат цяла вечер една бутилка. Можете спокойно да си лягате.
Е, като ви е в леглото бил мамино синче, щот не пускал полата на майка си, а ся като е вашият - "ама той как така няма да звъни". Намерете си работа, че се занимавате с глупости.
Впрочем не е нужно да са богаташи само щото имат коли. Те тия коли са най- вероятно некви убити опели или голфчета на по 15г, не са М5-ци. Пък в дискотеките не им е скъпо, щот 10 човека цепят и сърбат цяла вечер една бутилка. Можете спокойно да си лягате.
Впрочем не е нужно да са богаташи само щото имат коли. Те тия коли са най- вероятно некви убити опели или голфчета на по 15г, не са М5-ци. Пък в дискотеките не им е скъпо, щот 10 човека цепят и сърбат цяла вечер една бутилка. Можете спокойно да си лягате.
На 19 не е дете вече, би трябвало да го разбирате. Иска да е самостоятелен - нека бъде. Веднъж седмично ако се чувате, не би било зле. Не го дръжте толкова изкъсо, нали искате да стане отговорен мъж.
А всякакви капризи за кола бих отрязала, от къде накъде. Да си вземе хляба в ръцете и да си купи. На вас да не би на 19 някой да ви е купувал кола.
А всякакви капризи за кола бих отрязала, от къде накъде. Да си вземе хляба в ръцете и да си купи. На вас да не би на 19 някой да ви е купувал кола.
Мисля, че трябва да скъсате пъпната връв. Нека му залипсвате. Пробвайте да не се обаждате седмица, след това звъннете. За скъпи вещи и коли , ако учи задочно - да работи, да спестява. Аз не съм любител на даването даром на такива големи подаръци. За да не съм голословна - големият ми син е почти на 23г и преди една година сам реши, че иска да живее в Англия, сам си оправи документи, намери си работа, плати си всички разходи сам и отиде. Преди това работеше във Варна. С него се чуваме веднъж седмично, когато не е на работа. Наскоро му бяхме за 2 дни на гости.
Малкият е почти на 18, от няколко години си ходи сам при баба във Варна и в последните 2 години не звъня аз, той ми звъни. Момче е все пак, няма да се отчита на мама през час. Знае, че завърши ли гимназията се връща във Варна ( от там сме , но живеем на 300 км), дали ще учи и работи или само ще работи - той си решава, но след гимназията няма да го издържаме. Помощ - да, но цялостно издържане - не. От сега си търси работа за лятото, и макар в малък град - откри дори две и ще работи здраво. При добър успех ще му платим шофьорски курсове, но за кола е решил да си събира сам - с труд.
Малкият е почти на 18, от няколко години си ходи сам при баба във Варна и в последните 2 години не звъня аз, той ми звъни. Момче е все пак, няма да се отчита на мама през час. Знае, че завърши ли гимназията се връща във Варна ( от там сме , но живеем на 300 км), дали ще учи и работи или само ще работи - той си решава, но след гимназията няма да го издържаме. Помощ - да, но цялостно издържане - не. От сега си търси работа за лятото, и макар в малък град - откри дори две и ще работи здраво. При добър успех ще му платим шофьорски курсове, но за кола е решил да си събира сам - с труд.