Общо дете в семейство с доведени деца

  • 7 583
  • 193
  •   1
Отговори
# 105
  • София
  • Мнения: 35 276
Значи, има извисени хора, които забравят подигравката, унижението, обидата, болката, двете години, усмихват се, лафят си, викат му баджо, дават си благословията на новата/ стара двойка и си продължават живота.
Има, но не съм виждала.

# 106
  • Мнения: 19 174
Той трябва да в стигнал вече етапа за преодоляване на болката и продължаване на живота, щом за тоя две години е срещнал нова жена и ѝ е направил дете.

# 107
  • Мнения: 6 237
Значи, има извисени хора, които забравят подигравката, унижението, обидата, болката, двете години, усмихват се, лафят си, викат му баджо, дават си благословията на новата/ стара двойка и си продължават живота.
Има, но не съм виждала.
Не бе, те всичките тук са такива. Само докато не им дойде до тяхната глава ( аи да не използвам други изразни средства...).

# 108
  • Мнения: 12 875
Моят опит е, че някои неща човек не може да ги преглътне и прости, та ако ще да са минали колкото си искат години. Вредно е за самия човек, да, но като не може, не може.
А партньорът на този човек би могъл да приеме този факт, защото това е част от човека.
Или да не го приеме, разбира се, не е длъжен.

# 109
  • Мнения: 6 627
Не е нужно да си извисен и да даваш благословия, а може просто да сложиш хикса на изневеряващия партньор - не те обича, не те уважава, предал те е, защо трябва да си тровиш нервите и мислите с този човек? Пускаш го да пасе. Да, като има дете в картинката е сложно, защото не може съвсем да игнорираш бившия партньор, но омразата вреди само на теб самия. Защото на бившия партньор предполагам грам не му пука за твоите чувства.

# 110
  • София
  • Мнения: 35 276
Защото може би си видял достатъчно и не, не става въпрос за теб, а за детето ти.
Там е вече непростимо.

# 111
  • Мнения: 1 162
Никой от тук не би приел и мъжът/жена му да има претенции бившия/бившата с кой живее. Хайде да не се лъжем, че някоя жена с усмивка ще се примири с това.
Стана ясно, че момичето познава този мъж, присъства в живота им, ходят на почивки, излизат... Претенциите не са от притеснения за детето, а чиста проба злоба и опити за стъжняване на живота.

И ако мислеше за детето, щеше да сложи хикса, да. Защото точно то най-много страда от тези отношения. Тези забрани да се говори за това какво е правила или да се споменава този и онзи, не се отразява на психиката ли? 7 годишно не може да разкаже на любящия си баща какво е правило през седмицата и се старае да не се изтърве с някоя реплика вероятно. Голям стрес!

# 112
  • Мнения: 6 237
Мен ми е интересно защо не са се събрали с любовника си още? Нека авторката да поясни ако иска. Защото бившата се е праскала 2 години зад гърба на мъжа си, като му е стъжнила живота през това време, но после още няколко години до колкото разбрах, не се е събрала с него без да има други пречки? Едва ли е от уважение към мнението на мъжа, (както казаха, нищо не я спира или задължава), или другия не става, или е финансово зависима от бащата на детето си. Или второто е следствие на първото. Все тая, и все зле за бившата.

# 113
  • Мнения: 6 807
Може да иска само да се праска, без да пере мръсни гащи.
Нищо ново под слънцето - моето и твоето бият нашето.

# 114
  • София
  • Мнения: 35 276
Защото любовник е едно, издръжка и грижа за жената и детето - друго.
И не, не бившия ѝ е виновен, колкото и крив и чепат да е.

Може да иска само да се праска, без да пере мръсни гащи.
И майка ѝ и баща ѝ си мечтаят за същото за порасналата си дъщеря, докато гледат нея и детето ѝ.

# 115
  • France
  • Мнения: 12 975
Не е нужно да си извисен и да даваш благословия, а може просто да сложиш хикса на изневеряващия партньор - не те обича, не те уважава, предал те е, защо трябва да си тровиш нервите и мислите с този човек?
Именно. Не казвам, че това не е болезнен опит. Напротив. Просто правилният начин за справяне е да го оставиш зад теб. Не да се тровиш хронично - на час по лъжичка с някой коварен план как да им стъжниш битието. Просто продължаваш както е казал Чърчил: "ако се намираш в ада, не спирай да вървиш". Дори не е нужно да прощаваш, само си подреждаш битието с куртоазна, но минимална комуникация.

Бившата от разказа не я мисля. Тя си е построила комунизма. Уикендите изживява втора младост с любовник и без дете. Да му мисли авторката.

# 116
  • Мнения: 18 355
Да, представям си как бившия/бившата ви казват: "Този/тази не става, намери друг/а!" и вие: "Добре, отивам да му/й кажа, че късаме! Щом така си преценил/а ти, тъй ще стане! Ти знаеш най-добре за моя живот!" Wink

# 117
  • Мнения: 18 663
Не вземайте чак толкова навътре поредната даскалкова драма.

# 118
  • Мнения: 6 789
Не е нужно да прощава, а да се държи така, че детето му да живее спокойно, след като майката е избрала друг. Това е да си родител, да поставиш детето на първо място, не твоите чувства и наранено его.

# 119
  • Мнения: 50
Когато нашите се разделиха нито майка ми се е бъркала на баща ми с коя ще живее, ще се жени или ще има деца, нито баща ми на майка ми. Нито единият, нито другият са имали проблем колко често и къде ще съм с другия родител. От страна на баща ми имам брат, когото много обичам, а и той мен. На бала ми баща ми беше с жена си и детето им, майка ми с приятеля си. Нормални отношения между зрели хора. Продължили са напред и толкова. Всякакви дандании и прочее изпълнения към бившите са незрели.
За протокола да отбележа, че аз бях чак болезнено ревнива и обсебваща към баща ми, съпругата му много дипломатично и внимателно се отнасяше с мен. Каквото за братчето ми, това и за мен. Аз много се радвах, като разбрах, че ще имат дете. Радвах се, че баща ми е щастлив. Никога не съм си чувствала пренебрегната. Днес, моето дете пише картички за осми март и на майка ми и на съпругата на баща ми.

Общи условия

Активация на акаунт