Третото българско царство в снимки 1878 – 1946 г.

Препоръчвам тази книга за всеки, който иска да разбере каква е била България преди червената чума и какво сме загубили. Особено по отношение на културния елит. А модернизацията е била зашеметяваща. Като гледам снимките в темата - абсолютно потвърждават написаното от Константин Константинов.

Например неговият вуйчо, Спас Донков, си губи крака при инцидент по време на любителско тетрално представление в Сливен. Става адвокат, заживяват със съпругата си в София, имат един син, който умира още като дете, а повече не са могли да си родят. Но какво правят - вместо да се озлобят, те подпомагат някое талантливо, но бедно българче, да се изучи; едно изкласява и те започват да помагат на второ, трето - и така цял живот. И много заможни българи са постъпвали така.
Спас Донков също помага финансово на племенницата си (сестрата на Константин Константинов) Донка, да завърши Рисувалното училище (днес НХА) и така тя става една от първите български художнички. Във времена, когато от жената се иска да се омъжи, да ражда и да се грижи за мъжа си и децата. После дори й помага да специализира в Париж.
В книгата има спомени за Вазов, за Пенчо Славейков, за Яворов, за Дебелянов, за Йовков, за театъра, за Фердинанд, за Турция, за Сърбия, Франция, за войните, поднесени много човешки и автентично.

Малко царски блясък:
Н.В. Цар Борис III, княгиня Евдокия, Началникът на 3-та военноинспекционна област (3-та армия) генерал-лейтенант Константин Соларов, Н.Ц.В. Княз Кирил Преславски, княгиня Надежда - по- малката сестра на Царя и съпругът и Албрехт-Ойген Херцог фон Вюртемберг.
1930 год. Варна.
Н.В. Цар Борис III на церемония по случай 50-ата годишнина от създаването на Морското училище - 9 август 1931 г.  Варна.
На снимката от ляво надясно: Началникът на Варненския гарнизон - генерал-майор Кирил Жечев (преди това Началник на Софийския гарнизон, брат на генерал-лейтенант Рафаил Жечев - флигел-адютант на Цар Борис III), Н.В. Цар Борис III, Н.В. Царица Йоанна, Княгиня Евдокия, Княгиня Надежда, съпругът и Албрехт-Ойген херцог фон Вюртемберг и Княз Кирил Преславски.
Варна, 3 октомври 1932 година.Цар Борис Трети, Царица Йоанна/ бременна с княгиня Мария Луиза/.

Д-р Марена Колушева, казват че тя е протипа на Ирина от Тютюн.
И един спомен за детството  ѝ от архивите:
https://lit.libsofia.bg/bg/getfile.php?iid=DO-8L0006833&doid=5023&page=0012

Гарата в Бургас

Стара Загора, Италианският мост край Змейово - редактирах го

На последната снимка има грешка. Мостът е Италианският мост край Змейово, няма нищо общо с Борущица.
Явно става въпрос не за местонахождението на моста, а че по него минава жп линията, която свързва Борущица със Стара Загора.

Този мост има интересна история.

Много интересна тема, поздравления за начинанието!
Ето една снимка от архива на дядо ми, отзад пише Бачковски манастир и името на дядо ми.
Но аз не го разпознавам - може би е бебето или момченцето, за съжаление дядо почина отдавна и няма как да разбера. Интересно ми е защо тези хора са там, някакъв църковен празник ли е, кръщене на бебето ли е?
Също ми е много любопитно за тогашния живот - дори  в снимка ясно си личат различните съсловия на обществото - по дрехите и прическите се виждат гражданите, селяните, по-заможните и т.н.

Съща Виола.

25 октомври 1930 г. - Венчавката на Цар Борис III и Царица Йоанна

Двамата се срещат на 25 септември 1927 г.

Цар Борис гостува на официален обяд в имението на италианския крал Виктор Емануил и кралица Елена. Именно в този ден българският монарх за първи път вижда красивата принцеса Джованна Елизабет Антония Романа Мария – една от дъщерите на краля. Младата 20-годишна благородничка е една от най-красивите дами по онова време. Според източниците 33-годишният тогава Борис е възхитен, но и малко озадачен, защото Джованна е различна от благородничките, които той познава. Млада, свежа и грациозна, принцесата създава впечатление на весело, чуруликащо птиче.

Те се виждат отново чак през 1930 година на сватбата на италианския престолонаследник Умберто. Няколко седмици по-късно той й предлага брак в дома на нейната сестра Мафалда. Тя приема.

Първата спънка е тяхното вероизповедание – той е православен, тя – католичка. И двете църкви първоначално не приемат брака, но в края на краищата, след редица перипетии, двамата получават разрешение да се оженят. Като условие те приемат да имат две венчавки – първата по католическия обряд в Италия, а втората – по православните канони в България. Първата венчавка се състои на 25 октомври 1930 г. в италианското градче Асизи.

Няколко дни по-късно цар Борис и принцеса Джована, която приема името Йоанна, в чест на Свети Йоан Рилски, отпътуват за България. От палубата на кораба Борис с удоволствие показва на жена си крайбрежието: "Никога няма да видите такива плажове другаде в Европа…” При пристигането на младоженците на пристанище Бургас, сливенският митрополит Иларион подарява на принцесата иконка на Иисус Христос, която оттогава тя носи винаги в себе си, до края на своя живот.
Когато те слизат от парахода, военната музика свири „Шуми Марица”, а няколко десетки възторжени граждани изливат вода върху прекрасните килими пред краката на доста изненаданата царица.

„Един стар обичай – обяснява цар Борис. – Да върви всичко гладко като по вода!”

Източник:
"На тази дата"

И една клюка, която не знам дали не е градска легенда, но е доста забавна.
Царица Йоана още преди сватбата е пристигнала във Варна с кораб, а на пристанището е имало събрано множество отбрани хора да я посрещнат. Със стъпването на земя Йоана подравява множеството:
 " Салути е бачи! " Множеството се споглежда сконфузено...

**Saluti e baci (поздрави и целувки)

Разтоварване на камбаните за „Св.Александър Невски” във Варна през 1909 г
Цветна картичка от зимата на 1903 година, на замръзналото езеро пред фабрика "Принц Борис" във Варна......
Булевард Владислав Варна, до Катедралата.
На тази директно си пише кой , кога:
Айде дайте друго място, че и на мен ми писна от Варна..

Много са интересни снимките от Варна. Обаче ако не се заблуждавам,в православните държави титлата на престолонаследника е княз,а не принц. Тоест не може да е "Принц Борис".

Натъкнах се на много хубави снимки.Има и от войните,снимали хората умрелите..
Ето малко от пазарите в началото на 20ти век.

Много хубаво уточнение. Според Уикипедия, фабриката наистина се е казвала Княз Борис. Пълното име е :
 “Първо българско анонимно привилегировано дружество за памучни прежди, фабрика “Княз Борис”
Аз лично съм я чувала само като Принц Борис. А и  името на дружеството, което я основава е Принц Борис .

Попаднах и на акция на русенска фабрика за барут със същото име.
Тоест принц Борис се е ползвало като титла.

Люба Велич ❤  
 Люба Величкова ( 1913-1996)
Оперна певица

Интересна тема. Пускам в скрит текст, защото е личен (семеен) архив. Тази снимка е около 1908-1909г.

Тази е от 1916г. или малко след това

Тази вероятно е правена в края на 1927 или началото на 1928 година

1939 година Клептуза.


1936 и 1949