Защо източно европейците излизаме високо в класациите за нездравословни навици?

Няма да споря, но пък имам обратна връзка от дъщеря ми, която живее в Англия. Там да се добереш в разумно време до лекар е невъзможна мисия, даже да говориш с човек е невъзможно - всичко става онлайн и получаваш час след месец. У нас нямам проблем да си осигуря преглед в рамките на дни. Чувам същото и за други западни държави. И да, при нас се доплаща и е концентрирано само в големите градове, ама там да не би да има супер болници по селата? Неслучайно масово при проблем хората хващат самолета за България.

Имам и пример за родителите ми. В последните години на живота му на баща ми какво ли не му правиха, какви ли не лечения не му прилагаха, професори и хабилитирани лица, лежа в болници. И да дадоха му няколко години отгоре. Майка ми също има сменени стави, коремни операции, стентове, периодично ходи на всякакви доктори... Свеки наскоро нещо се впрегна, че не е добре със сърцето, за два дена и намерихме супер лекар, който не я натъпка с лекарства, а и отмени фармакопеята, която гълташе.

А за Ковида лекарите се учеха в движение. Аз лежах две седмици в болница и да, наливаха ме с антибиотици, чаршафите бяха мизерни, но иначе си имаха всичките му консумативи и други лекарства - системи, инхалации и какво ли не. И в крайна сметка ме оправиха, а бях със сатурация 70.

Та трески за дялане има, ама не е чак каквото обичат да го описват някои.

Испания, Италия и Гърция конкретно се хранят по-добре - средиземноморската диета. Консумацията на 15мл студено-пресован зехтин на ден се свързва с редукция в риск от сърдечно-съдови инциденти, наднормено тегло, някои онкологични заболявания и деменция. В Япония диетата също има значение, защото те пък се хранят често и по-малко, с много зеленчуци и риба. У нас, няма какво да се лъжем, са повече меса, теста и основната мазнина е олио.

ЧС, знам каква е системата у нас, в Англия и в още 2 страни от първа ръка, защото съм живял на толкова места. Да, в Англия се чака за специалист, ако разчиташ на NHS, но, ако имаш допълнително осигуряване - не се чака. У нас на теория имаш достъп до специалист с направление, но голяма част от добрите специалисти не работят с такива. Тоест, пак стигаме до доплащане, което за един пенсионер (а и не само) не е посилно.

Радвам се, че лекарите тук са успели да спечелят време на твоя баща. На моя му дадоха 8-9 месеца живот през 2019г. Заминахме в чужбина (Запад) да го лекуваме. В момента прави 4 години в ремисия. И не сме ходили при случайни лекари тук, напротив, бяха ангажирани основно лекари от експертните съвети на МЗ - до ден днешен съм им благодарен, че в прав текст ми казаха, че има как да живее, но не и с възможностите на системата тук (имам го написано и на амбулаторен лист това). Много труден случай беше, факт, и изискваше ново лечение, но и до ден днешен се питам колко още хора можеше да са живи, ако имаха достъп до лечението, което той получи.

Относно ковид - това с ученето в движение не е аргумент. Навсякъде по света се учеха в движение. Свръхпредписването на АБ и КС от нашите учещи се лекари е в пряко сравнение с предписанията на учещите се лекари в други страни. Условията са абсолютно равни. Статиската не е в наша полза, нито тази за терапиите, нито тази за смъртността.

Ако трябваше да избирам животът ми да зависи от една здравна система, от всички четири, с които съм се сблъсквал пряко, българската би била на последно място. Дори не бих се замислил. И не, не защото тук-там няма някой отличен специалист, а защото системата в цялост е зле. Казвам го като човек, който все пак е решил да се върне тук след доста години навън, тоест смятам, че съотношението позитиви/негативи в България е с положителен знак.

Редно е да си подобряваме  и гледаме нашето си здравеопазване, а не да се сравняваме с още по-ниско качество здравна система.
Това не ни помага.
Всяка жаба да си знае гьолчето и всеки да си гледа в канчето.

Абе и със скъпа частна застраховка, не с NHS, пак не било цвете. То лекари няма просто. Е, Чарлз и Уилям сигурно ги лекуват  по най-добрите стандарти.

Латвия и Естония не са баш в нашия край. А иначе, че пият, пият много. Бившият ми работеше с такива и направо се утрепваха уикенда.

Българското здравеопазване е зле.
За съжаление, лично се сблъсках и опитах лечение на онкологично заболяване.
Фермани мога да напиша през какво минах.

Сега теглим с баща ми. Пациентът ако е възрастен, болниците не искат да се занимават изобщо.

Българското здравеопазване е месомелачка!

Истински случай:
При химиотерапия един от страничните ефекти е диария/запек.
По този повод онкологът пита пациентката:
"Дрискаш ли?".......

Периодично се сещам за една може би хумористична, но доста вярна картинка - географско-кулинарно разделение на Европа. Та като цяло, Южна Европа беше означена като "доматена", всичко над Италия, Гърция, Румъния (Франция и Испания не помня, честно казано) беше "картофена Европа". Какво означава ли? Това, че в "доматената" зеленчуците са много по-застъпени в традиционното хранене и достъпни (като цени, разнообразие, вкус) в сравнение с "картофената Европа". Живяла съм и в двете. Не можах да свикна как се купуват по 1бр чушка, домат, праз лук, краставица.... Брой, не кг. За цвят, колкото да се каже, че има и зеленчук. Останалото хранене, т.е основното? - хляб, шунка/кашкавал, пакетирани сосове и майонези, колбаси, бира. И захарни изделия. Всеки ден, по 3х на ден.

Нооо - пак опираме до здравеопазването. Чехия допреди няколко години беше Но. 1 по рак на дебелото черво. Не заради здравословна диета Вкараха превентивна програма - колоноскопия веднъж на 5г след 50г възраст. Безплатно, масово. Изненада? Слязоха от върха, сега са мисля на 3то място с тенденция още да слизат (програмата е започната преди не повече от 10г).

В същата тая Чехия по улиците няма дебели деца - видяла съм го лично. Във всеки квартал има спортен клуб, с по няколко различни игрища и/или спортна зала. Басейни, площадки за кънки на лед и на асфалт, велоалеи почти на всяка улица (вкл. специални, само вело-маршрути в тяхната версия на гугъл мапс). Такса за посещение на лекар не се плаща. Лекарства - доста също не се плащат или са с минимално доплащане. Талони няма - да, чака се за специалист и не всички ги има във всяко село, но пациентът не вади от джоба си пари. За изследвания по преценка на лекаря - също (неограничено какви). Да не повдигам темата за мед. хеликоптери изобщо... До утре мога да пиша.

Та, като направим сравнението...

Испанците ядат много пържени храни.
Паеля, тортиля, крокети, чурос.

Въобще не мисля, че българското здравеопазване е зле, и съм съгласна, че някои нездравословни “практики”, няма как статистически да бъдат отразени, защото данните са неофициални. Но определено алкохолизмът и рекреативното използване на анти-депресанти и др видове разрешени и забранени вещества, е вероятно доста по-ниско като процент, от това в западна Европа. Обаче, стресът вероятно все пак влияе на здравното състояние на хората силно, и това е нещо, което не може да се измери с голям процент достоверност.

Темата я пуснах, защото в друга тема се обсъжда надълго и широко месоядството, което в горния индекс дори не е споменато, въпреки че моите спомени от детсвото ми са за малко месо и само по празници, а сега мисля, яденето на месо е масово и много по-често от препоръчаното няколко пъти на седмица.

Смотаната им здравна система 😁

Бедни сме, за това.

Според мен нещата опират до тип физиология. Аз например не понасям мляко и не мога без месо. Други хора просто не налитат на месо, трети на тесто... Имаше там май някакви теории за ловци/номади и селяни/земеделци със съответните гени...

Аз например принципно имам стомашно-чревни проблеми но на последните ски го ударих само на меса и почти никакви въглехидрати. И се чувствах перфектно. Просто съм си месарче

Правя винаги паралел с Германия. Казвам масовият случай, а не изключенията. Естествено, че и тук има алкохолици, мързели и хора с наднормено тегло.
Тук събота и неделя хората ходят да карат километри колело, ски, преходи в планината, туристически обиколки. В България събота ходим на мол, неделя се събираме да ядем и пием. Имаме много малко колоездачни маршрути. Дори ежедневно е трудно да се движиш с колело. Нямаме нито условията, нито инфраструктурата да се се качиш с колелото във Варна, да слезеш в Плевен и да посетиш там някакъв хубав маршрут. Ако решиш да го правиш ще ти трябват поне два дни предвид нашите влакове.
Тук хората имат навика вечер да правят една разходка задължително. Неработещите обикновено се разхождат и всеки ден на обяд след хранене. Ние вечер купуваме готова храна (често) и викаме комшията да се черпим.
За обяд на работа обикновено се носи домашна храна. В България често - кебапче от топлата витрина на Била, закуски.
Германеца смята, че всеки който е с наднормено тегло е недисциплиниран, яде много, спортува малко. Българинът има поговорка “Под голям камък голяма риба се крие” и докато го казва се смее и се потупва по търбуха.
Германците се напиват с бира, българинът се гордее, че изтрезнява с бира. Да се пие всяка вечер по 50-100 гр ракия и после 1-2 литра пластмасова бира е нещо нормално, а всъщност е битов алкохолизъм.
Тук ежедневно срещам хора, които бягат - млади, стари, всякакви. Научени са да бягат за спорт. Аз като бях дете в нашия панелен блок от 4 входа имаше само един!!!  съсед, който бягаше за здраве и всички му се смееха, че е въртоглав.
Децата тук имат спорт - със съблекални, обикновено по 2 часа един след друг, истинско спортуване с волейбол, баскетбол, игри, някъде и плуване. В България ги караха да се преобличат в стаята, а спортът беше нещо като сутрешна гимнастика. Често правеха “спорт” по дънки и якета. Едва от няколко години в България има спортни уреди и е много радостно, че почти винаги са пълни с млади хора.

Разбира се, че в горното има преувеличение, но за мен в България все още няма традиции за здравословно хранене и начин на живот. Образованието не учи на това. Средата не позволява това. Един от първите въпроси, които новопристигналите майки задават в Германия е “Има ли детска кухня?” Няма. На никоя германка няма да ѝ дойде на ума, че някой може да сготви на бебето ѝ. Даже не знам изобщо дали готвят отделно на децата. Това не значи, че не бухат макарони и картофи, но поне от малки имат някаква традиция за домашната храна и всеки си ходи с кутийките, вечер си прави разходката, а спортът е задължителен.

Месарството не е панацея.
В по-късна възраст носи подагра.
Да има от всичко. Без да се прекалява. Порциите да са аскетични. Това е решението. Особено с възрастта нямаме огромна нужда от храна.
За пушене и алкохол, естествено не е добре.  Ако можехме да си слагаме спирачки...

Пак повтарям - зависи от организма. Аз гоня 60-така. Не вярвам тепърва да хващам подагра.