Депресия по време на бременността

Ще отминат тези емоции, всичко е от бушуващите хормони и промени в тялото. Аз по време на бременност не съм изпадала в депресии, но мен ме удари следродилната и то и двата пъти. Знам как се чувствате. Хем втория път се бях зарекла, че няма да изпадна в депресия, а положението беше в пъти по-страшно от първия, но и това мина.
Колкото и да ви е тежко, не пушете. Излизайте повече навън, споделете притесненията си с някого, който ще ви изслуша и разбере. Наслаждавайте се на това време, защото колкото и банално да звучи, това е най-прекрасният период за една жена (аз бях с 2 тежко протекли бременности и въпреки това го казвам и твърдя).
Пуснете си някое хубаво смешно сериалче. При мен "Приятели" помогна много, като започнах още от първия сезон. Другият любим е "The big bang theory". Книги, разходки, музика, приятна компания, въобще време за вас. Сега ви се е паднало яко да се глезите!
И пак от опит казвам - нищо от това, което мислех, не се случи. Всичките ми страхове, притеснения- нищо лошо не се случи. Напротив! Сега съм безкрайно щастлива с двете най-невероятни човечета, които осмислят живота ми.
Напълно нормално е да се чувствате така, но ви съветвам наистина да се опитате да намерите здравословна за вас и бебето алтернатива да се справите с тези емоции. А и в крайна сметка, финалът си заслужава! ❤❤❤

Благодаря ви много,постоянно ми се иска да плача и го правя дразнят ме всички и всичко около мен дори и мъжа ми

Привет, от хормоните е. Бях в подобно състояние в началото на всяка бременност, но е просто период. Гледай да не се вглъбяваш е тези емоции и излизай, разхождай се, ако състоянието ти позволява. Намери си някакво занимание, което да отвлича вниманието и мисълта ти. Лека бременност ти желая

Първо детенце ли ви е? Използвайте всичко, което ви кара да се чувствате добре, тривиално, но голяма истина. Наистина сега е моментът да се глезите, както пише в един коментар. Депресията е за лошо, на вас ви се случва най-красивата емоция на света, няма защо да се чувствате недобре. Има жени без деца, други са без мъже, има и без двете, а вие ще сте една прекрасна мама. Не съм минавала през подобно състояние, но съм съгласна с останалите, че от разбъзиканите хормони е напълно нормално да ви варира така настроението. Освен това всяка жена неминуемо мисли и премисля всичко, притеснява се и това натоварва малко или много. Организмите ни са страхотно устроени, природата е помислила за всичко и имаме защитни механизми и за тялото, и за психиката. Нормално е да ви се сменя настроението. Правете каквото ви е приятно и задължително се разхождайте навън, защото разходките навън поддържат и тялото, и психиката в отлично състояние и нищо не може да ги замени. Аз много и пазарувах за бебето, от какви ли не магазини, всичките бебешки магазини проучих, ахаха… Нямате причина да сте потисната, благословена сте, ще ставате мама. Няма лесно, но най-трудното е да го няма трудното. Радвайте се, в днешно време много хора не могат да имат деца. Знам, че звуча тривиално, но само ако се замислите и ще осъзнаете, че сте голяма късметлийка. Леко раждане, животът си знае работата. Само трябва да му се усмихнете.

Проверете си нивата на вит Д и Б12, не е добре от толкова рано така да ви лашкат хормоните. И е важно да решите за себе си искате ли го това дете или не... защото като се роди вече ще е късно..

Може би ,когато почнете да усещате бебето как мърда и след ехографа всеки месец, ще ви минат натрапчивите мисли и дори няма и да си помислите за цигари или нещо друго което е вредно за вас и бъдещото ви дете
Да, живеем в малко странно несигурно време ,но щом е и желано бебето .. според мен ще бъдете най щастливата мама след няколко месеца !

Хормоните ти разбъркват мозъка.
Всичко е абсолютно нормално. Гледай повече положителни емоции да имаш и спирай пушенето. Детенцето заслужава хубав живот.
Незабравяй едно - в момента когато се роди това детенце то ще е най хубавото нещо в живота ти случвало се до момента.
А хормоните ще се бонтуват до време. Скоро ще отшумят. Няма да е дълго така. Приеми, че тялото ти се променя което е в полза и на теб и на бебенцето. А то няма как да не се промени без хормони.
Успех и не се кахъри толкоз. Случва ти се нещо прекрасно!!!

Elif9685 Не си единствена. И аз имам такива моменти, в 9та г.с. съм. Детето е желано и от мен и от партньора ми, макар и да бяхме притиснати малко от определени страхове и обстоятелства миналата година, които леко преждевременно ни накараха да вземем решението да започнем опити за беб по-рано (диагностицираха ме с вероятност за НЯР и бях посъветвана от АГ да не отлагам, защото след 2-3 години може и да е късно).

Съответно аз съм жена, която още от ученичка си е фантазирала да има дете, която фантазираше да има дете от настоящия ми партньор, макар и чисто по романтично му, и когато видях положителния тест се зарадвах толкова искрено, че най-сериозните ми страхове са само сенки и остават в миналото. Знам, че детето е желано. И въпреки това, в някои моменти като ме удари съзнанието, че животът ми от сега нататък ще се промени, може би изпитвам частично страх от неизвестното. Моменти, в които почвам да се депресирам, че вече няма да мога да съм щастлива да правя неща, които преди са ме карали да се чувствам саможива, да пътувам с приятелки, да се запиша на нов спорт, да се вманиача в хоби, да изненадам родителите си в друг град, да си планирам някакви неща, които са си мои неща и си ги правя отделно от ММ... и тези мисли, че чао-чао досегашен живот ме хващат за гърлото и ме стягат... но се опитвам да си напомням, че всичко в този живот се променя. Вече  нямам енергията, която имах на 20, купоните, пиенето, среднощните партита.... това не значи, че от както не съм на 24-25-27 съм вече постоянно нещастна, защото купоните ги няма, напротив, на 30+ съм намерила други радости в живота и аналогично когато малкото човече се появи, да, някои мои радости вече няма да са ми достъпни по същия начин, както досега, но ще се отвори място за много нови радости. Страх ме е от непознатото, защото никога досега не съм била майка и не мога да си представя какво предстои, само какво отминава. И хормоние най-вероятно поощряват тази обърканост. Тревога дали наистина съм искала бебето, след като малко бяхме притиснати от времето, но пак си напомням само някоко секунди преди положителния резултат колко силно ме ужасяваше мисълта никога да нямам и че може това да е дар от Бога, за това, че съм(сме) се усмелила(и) по-раничко да се заействаме.

Това, което правя аз, за да не се задържам в състояние на тези мисли е да споделя с ММ какви неща ме притесняват и с какво той би могъл да ми помогне (част от обзавеждането ни е недовършено и го помолих да ги задвижим тези неща, за да виждам, че се случват и поне това да не го мисл как ще ги правим паралелно като дойде и бебчето); говоря си честичко с приятелка, която е майка от скоро и която ми споделя за нещата, които открива всеки ден за детенцето си; Мисля си за всичките неща, които само съм си представяла какво ли ще е един ден да споделя с мое дете, които винаги са ми са се стрували забавни и интимни, искрени и чисти моменти - не мисля за безсънните нощи, рев и задължения, тези неща съпътстват човек по една или друга форма във всеки един начин на живот, например, ако не излезна в майчинство, ще трявба да продължавам да ходя на работа и да правя всичките досадни неща, които идват с работата в момента. Не, не мисля за лошата част, а си мисля за хубавите неща. Мисля си за радостта по лицата на родителите ми, когато за първи път прегърнат свое внуче. Обичам да ги виждам щастливи и това знам, че ще бъде една уникална по рода си радост от всяко друго мое начинание (едно време в училище, на работа, в личен план, всеки път, когато са се радвали за мен).

Ти трябва да разбереш каква е твоята причина да чувстваш депресия (моята лична е страха от непознатия начин по който животът ми ще се промени, но твоят може да е друг!). В отношенията с партьорът ти ли изпитваш колебания? Че ще загубиш позиция на работа, която си градила много продължително и трудно? Че външно може да се промениш (например да напълнееш или формата на гърдите ти да се промени, поява на стрии и т.н.)? Да е свържеш със себе си, да удостоиш чувствата си, че са истински, че ги изпитваш и да си позволиш честно да си отговориш защо са такива. И след това, като намериш отговора, да намериш и логичните доводи защо те най-веротно са плод само на фантазията ти (какво ще се случи, когато детето се роди, а не какво е сега в момента) и след това да приложиш най-приятните за теб начини да си в тук и сегашното.

Това са моите размисли и мисли.