Как се отразява липсата на пандемия на вашите СО и интимни запознанства? Трета женска.

Ох, аман от тази романтика!
Селско момиче съм аз, та се бях запалила по разните там романтики- цветя, сърчица, съобщения в Месинджър-гушки, цунки, излияния във Фейса - "ти си мойто всичко".Добре, че отидох в града у братчедката, та оня напомпан лигльо, гаджето ѝ, ме излекува наведнъж!
Уж "любов моя", уж сърчица, пък ѝ заби шамар, че не му донесла купата с люцерна навреме.
Пък не било люцерна, ами друго!
Абе ей, аз съм ветеринар, ти на мен ли ще ми кажеш какво е люцерна?
Та малко се сдърпахме двамата.
То всъщност аз му забих един, ама де да знам, че ще прибели очите!
Вярно, ръката ми е тежка, но как се спира иначе разгонена крава?
Та се прибрах безславно на село, оскубана като кокошка за пред кум.
Какъв зор беше, думи нямам!
И гражданките пари дават за това!
Викам си-Велке, тая няма да я бъде!
Ами я си вземай Иван тракториста, че е мъж на място и няма да ти припада, ако го фраснеш случайно.
Че нали го ших без упойка, кога си разпра ръката.
Мълчи, пот се лее от него, ама ни гък!
Даже когато го полях с първак само прибеля, но не припадна!
И ей го иде след два дена.
Стиснал една саксия с орхидея, дето взима - дава горката!
-Какво е това? - питам го.
-Цвете - вика.
-От града ти го купих, нали не щеш бурени от къра. Ама го забравих в пикапа, та малко поувехна.
Миличкият той!
Награбих го аз, орхидеята отлетя нейде в реката.
Има да се чудят как са се появили диви орхидеи в нашта река, ако оцелее.
Та това, онова, пък накрая той ми вика:
-Велке, сега ще са женим ли или кво - и си загащва ризата в дънките.
-Ти искаш ли?
-Искам - вика- как да не искам! На сърце си ми от първи клас, кога ме бутна от люлката, та си сцепих главата.
-Ми досега сливи ли имаше в устата?
-Де да те знам, нали само романтика ти беше в главата!
-Слушай-казвам- тая дума да не си я споменал повече пред мен. Че ще видиш сватба през крив макарон.
-Като рече сватба, каква я искаш?
-Виж - казвам- в града с братчедката гледахме списания за булки.
Ама то глупава работа, ти казвам!
Булката овъртяна цялата в някакво перде, пък то шаферки, пък то рокли, ресторанти, цветя!
Не е за мен.
Аз още на първата крачка ще се препъна с тия токчета и воали!
-Ама няма как без сватба. Мама знаеш ли колко чеиз е приготвила?
-Не ща пък! Слушай, не можеш ли да ме откраднеш? Ей тъй, да ме метнеш на рамото и да стана пристануша.
На тях сватби не са им правили, че било голям резил навремето, от баба знам.
-Бе аз за мятането ще те метна, няма да тежиш повече от гумата на големия трактор. Ама като те знаят в селото каква си, кой ще повярва?
-Ще ме грабнеш на публично място, да видят повече хора. Пък който ще да вярва. Искаш ли ме за булка или не?
Та се уговорихме.
Вечерта се изкъпах, че цял ден прасета бях скопявала. Намазах се с един крем, за какво беше, не знам.
Сложих си дантеленото бельо, рекох да облека и новата рокля, ама се освестих.
Така работата ачик ачик щеше да се разбере!
-Вело, къде ма, майка? Сериалът почва.
-Отивам - казвам- до кръчмата, че ми се пие лимонада.
-Ми то в хладилника има кока-кола, майка. Откога пиеш лимонада?
Избягах аз, докато не са ме хванали.
Пред кръчмата вечните присъстващи.
Абе стават за свидетели, то други и няма.
Завъртях се аз, купих лимонада и ей ти го Иван иде.
Лъснат, бръснат, за малко да издаде работата.
Та си говорим ние с кръчмарката Фанка.
Иде той и вика:
-Омръзна ми да ме лъжеш! Крада те, Вело, крада те!
Два часа го учих и пак тая!
От едно време не го бива в декламациите!
Метна ме той на рамо, писнах аз наужким- готова работата!
Занесе ме той у баба си, че е по-близо, иначе щеше да баялдиса!
И се оженихме!
Няма рокли, няма ресторанти, няма фотосесии!
Е, после подписахме и в кметството, ама колко му е?
Пък и кметът боядисваше стаята, та само ни даде да се разпишем.
Ни речи, ни тостове!
Живем си с Иван баш добре.
Ама той не ще заврян зет, аз пък не ща снаха.
Та се премести баба му у тях и ни отстъпи къщата.
Истинска къща, с чардак и миндери.
Седим си, бъбрим си, слушаме реката и ни мирише на здравец.
Живот за приказ!
.
Таня Арабова