С какво ви липсва бившия?

С нищо. Не съм от хората, които могат да имат семейство, докато някой с нещо им липсва.

Попринцип секса зависи до голяма степен дали двамата си пасвате. Тоест дори и двамата да сте страхотни любовници, ако я няма химията няма да се получи.

- Категорично не
- Обикновено съжалявам, че много съм изтърпяла и е можело по-рано да си тръгна.
- Че съм си тръгнала
- Зависи от отношенията, но почнах да блокирам/трия айде няма нужда да има достъп до живота ми както си иска, а и така не си мислят, че има оставена "вратичка", защото няма...

Конкретно от моя бивш мисля, че съм видяла и най-доброто, и най-лошото. Всичко ни е изживяно и няма какво да ме върне към него или да ми липсва. Понякога усещам децата ни само като мои и забравям, че имат и баща. Все едно сме били заедно в някакъв друг живот или на филм някъде. Много отдавна. И сега съм в други епизоди

На мен не ми липсва бивш, а един, с който се разминахме във времето и не успя да мине в графа бивши.
Бяхме в една група в университета. Аз обвързана със 7 години по-голям от мен, той беше с уникално красивата си ученическа любов, което не го спираше да и изневерява. Мисля, че скоро след като стартира първата ни година се разделиха. Аз обаче с първа сериозна връзка, исках да съм праволинейна. Даже се прибирах всяка седмица заради гаджето.А дори не го обичах истински..
Това момче беше абсолютен топ. Напомняше на най-яките рок музиканти, лоши момчета. Висок, строен, с тъмна коса и очи, плътни устни и огромни ръце, направо потъваш в тях. Ерудиран, с еднакъв вкус бяхме за музика и филми.. Във втори курс започна собствен бизнес и почти не се появяваше. Имахме няколко целувки в първи курс и заигравка, но до там. В трети курс нямам спомен да сме се засичали много, но последната година се завърна. Колегите ни още помнеха флиртът ни отпреди 3 години и все подмятаха по нещо. Още в началото започна да сяда до мен. После подновихме писането във фейса. Винаги след като пристигнех в града, в който учехме излизахме на кафе. Само разговори имаше, но се усещаше емоцията. Аз най-накрая бях необвързана, но той беше в близо 3 годишна връзка. Въпреки това общувах с него. След близо 2 месеца на един купон дойде след мен в кухнята и ме целуна. Като се прибирах по светло, не знаех къде се намирам. Като ученичка бях. После по време на упражненията си хващахме ръцете...Изпращахме се.. Имаше едно упражнение където влизахме само ние. Другите не проявяваха интерес, ние ходехме за да прекараме още малко време заедно. Целувахме се по коридорите след щателен оглед да не се появи приятелката му. И една вечер ме покани на кафе. После у тях. За мой лош късмет бях в цикъл..
Така и не му обясних, защо не правихме секс.
 Ден преди бала ме целуна отново. На следващата вечер почти всички момчета от групата танцуваха с мен. Той не пожела. Месеци след това поддържахме комуникация. После записахме една и съща магистратура по случайност. Пак се виждахме по изпитите, личеше си, че има искра, но беше твърде късно. Скоро след това започнах връзка, в която съм и до днес. Откакто разбра повече не ми е писал. Не пропуска обаче рождения ми ден. Определено за него съжалявам, че за 4 години нищо не успяхме да изживеем.

Затова съжаляваш, защото е неизживяно. Разминали сте се, съдба 🙂

И на мен ми липсва един човек, с който се разминахме. Една година бяхме диви и щастливи. После той пожела да си живее и работи някъде там, аз все още съм си тук и така. Нищо лошо не мога да кажа,  просто така е било писано.

Липсва ми много един бивш, не официален партньор, защото беше кратко и тайно, после започна пандемията и не можехме да мърдаме наникъде. Пишехме си през повечето време, но не се виждахме след това, случайно се засякохме на един филмов фестивал лятото и сякаш ток ме прониза, направо треперех, много беше емоционално, но аз бях във връзка, на която и се виждаше краят.
Бившият ми партньор не ми липсва като такъв, ние се виждаме понякога за кафе/обяд. Там нямаше силни емоции или химия, но много ми липсва начинът, по който ме гледаше, намираше ме много атрактивна, не съм имала друг, който да ме харесва толкова като жена, надали и ще имам, защото аз самата не се харесвам вече. Никога не съм се съмнявала, че може да има друга, което с всички други съм имала като усещане или страх.

С абсолютно нищо!
Щом одрежа веднъж някого,без значение кой и за какво,край!

Колко си одрязала досега ?

Имало е такива моменти.

Не съжалявам за нищо.Така е трябвало да стане и да се разминем в някакъв етап от живота.

Справям се като не мисля твърде много,не дълбая в миналото! Излизам,общувам,доставям си радости сама или с приятели,зная как да излизам от депресии и емоционални сривове,живота ме е научил на това.
Нормално е да има кратък период на страдание,но за щастие не стоя дълго там и да се терзая с въпроси,на които вече не искам да знам отговорите.

Блокирам всичко,за да не се сещам,за да нямат достъп до мен,тъй като често искат да се връщат,а промяна няма,няма и да има,само излишни нерви и пропиляно време.
Трия всичко и постепенно забравям миналото.С причина е минало,моят път е напред.

Баланса винаги се намира,важно е човек да се отръска и да продължи.
А и времето лекува,природата също,хората в моя тесен кръг също..
Въпрос на личен избор е..

Кой имаш в предвид?
Мен или авторката на темата? 🤔Не ми стана ясно!

Липсва ми секса с последното гадже. Много добре ни се получаваше.

Може да не съм права, но дамата май визира правописа ви. Не е по темата обаче да си поправяме грешките.

🤔Изобщо даже не съм обърнала внимание 🤔😂какво съм написала!