Февруарчета 2024 -Тема 13

  • 20 443
  • 407
  •   1
Отговори
# 375
  • София
  • Мнения: 8 580
Аз съм тотално спихната психически, с Виктор сме в болница от две седмици, преди това той беше две седмици в Надежда в неонатологията. Има си човекът вроден дефект на надбъбречната жлеза, но това докато го установят мина сума време (неонатолозите не са ендокринолози).  От Надежда докараха детето в Педиатрията и от 26.02 съм тук с него. Чувствам се като самотна майка, защото татко му няма как да стои при нас постоянно. Свиквах с първо бебе ей така, в болнични условия. Понякога имам чувството, че тая работа не е за мен и че ще прецакам детето. Понякога ме ядосва като не ми съдейства. Понякога си искам стария живот обратно. Понякога не мога да дишам без Вики и не искам да го сложа в леглото, ами спи върху мен дори и да няма нужда. Имат някакъв психолог тук, чакам уж да дойде да поговорим.
Гастроентеролозите (и ендокринолозите) тук  са най-добрите. Първо ни приеха  в гастро отделението и лекарите там са уникални хора (особено Байчева).

# 376
  • София
  • Мнения: 324
Тони пожелавам ви съвсем скоро да се приберете вкъщи и всичко да остане зад гърба ви 🤗
За възстановяването след нормално раждане на мен ми отне долу горе три седмици за шевовете (+ бях на антибиотик, от който дойдоха допълнителни проблеми) и другите бонуси от естественото раждане. Като цяло вече три седмици по-късно мога да седна без болки и ми е по-лесно с грижите по малката, че това допълнително ги затрудняваше.
За кърменето и аз се дразня на върлите привърженици къде само те съдят. Моя приятелка, като й казах че дохранвам с АМ и се почна, ама нали знаеш, че така ще ти намалее кърмата .. ами какво да направя, като детето е гладно. Само няколко пъти съм давала, тъй като ми отне време да се регулират нещата, но все пак такова джъджи отношение ме дразни много. Аз като не съм била кърмена щото е станало нещо, ама както и да е, в такива ситуации трябва да си го преместиш от единия крачол в другия и толкова(с извинение).

# 377
  • Мнения: 231
А спазми имате ли преди тоалетна и без да е по време на кърмене? Нас ни мъчи голяма жълтеничка и колики явно и не ми помагаше много със сучене а от всичко останало ми станаха запушвания, бучки и какво ли не.
Относно сядането 14дни и все още не мога, с бонус хемороиди съм след раждането

# 378
  • Мнения: 33
Тони, дано бързо да са намери решение на проблема и много скоро да се гушкате вкъщи!

Момичета, при тези от вас, които са на смесено хранене, с какво количество АМ дохранвате? И с колко е било изоставането в теглото, че да прибегнете до дохранване? Отделно към какви мл на дневно се придържате? Указаните на кутиите ми звучат като доста големи?

На 5я ден като дойде педиатърката бях изцедила кърма, за да видя какво количество имам, но излезе не повече от 30тина мл, което док каза че не е достатъчно и да съм дохранвала. Реших на своя глава да го пробвам само с кърма.
Сега бебо е на 14 дни и си върна теглото от раждането (3кг), пълни памперсите, спи по 3 часа непробудно, рядко го закачам отново на гърда след като е минал и през двете.
Пробвах на няколко пъти да доизцеждам но излиза не повече от 10мл и ми се струва, че с помпа излиза много по-малко отколкото суче той. Не ми се иска да обърквам допълнително с АМ
Аз родих естествено и на 2та седмица вече почти нямам болежки(с няколко външни шева съм). За по-бързо изтичане на лохии и разни остатъци в болницата казсха, че с редовно закачване на гърда ще минат по-бързо и действително забелязам че доста намаляват. Едиствено гърба и кръста много ме болят, но още се борим с кърменето и често съм много изкривена

Последна редакция: ср, 13 мар 2024, 20:20 от deizy17

# 379
  • София
  • Мнения: 324
Проблемът с гърба и кръста и при мен се получи,направо ми гори на моменти. Аз АМ използвах буквално не повече от 5-6 пъти. Към 11-13 ден видях, че си е върнала теглото и на три дни я тегля, като акушерка ми каза, че трябва да качва поне 80гр., което го и прави, отделно си има много напишани и наакани памперси, та спрях да давам тотално АМ и да се притеснявам, че не й стига кърмата. Иначе и аз вадех толкова с помпата до преди няколко дни(малката сега е на  24дни), но от няколко дни е по-добре в определени моменти от деня.

Последна редакция: ср, 13 мар 2024, 23:19 от Sour Cherry

# 380
  • Мнения: 223
Момичета,
При нас проблема с коликите става нетърпим по два часа плаче ,трудно се изхожда детето…. Днес бяхме на консултация за 20 дни е качила 700 гр.което е супер.Успокойха ни ,че не било запек и да не сменяме АМ/Нав опит про/ , но виждам ,че я мъчи…на всичкото отгоре педиатърката каза ,че чувала шум в сърцето 😱, но отново да не се притесняваме ,можело да бъди “адаптационен”
Просто положението е шах с пешката, утре смятам да я заведа и при личния и лекар да видим и той какво ще каже

# 381
  • Мнения: 231
И при нас изхождането не е достатъчно. На ден веднъж и после цяла вечер се свива и плаче

# 382
  • Мнения: 223
Толкова да ми е познато 😞


И при нас изхождането не е достатъчно. На ден веднъж и после цяла вечер се свива и плаче

# 383
  • Мнения: 97
ToniShu, ще се справите! Всичко ще е лош спомен!
 Казвам го от опит.. първото ми дете 30 дни беше далеч от сърцето ми, доста време не можех да го докосна дори, плачех, не знаех на кой свят съм, бях сама, в болницата и гледах как носят бебета на другите майки, криех се под юргана да се наплача на спокойствие. Болката е голяма, само майките я познават. Ще видиш с времето нещата ще се нареждат и трудностите ще отстъпят място на радост и слънчеви дни, на проходило и проговорило човече, на усмивки, на бели и веселие.
На въпроса ти по-горе към мен - сякаш болката е от секциото, някакво опъване, не знам, на моменти е. Още тялото ми не е на себе си. Кръста ми е слаб, уморявам се лесно, а за суета няма да говоря...
За бебето, фототерапията и жълтеницата съм наясно, защото голямото ми дете беше под синя лампа. Сега такова нещо уж не се наложи, но се моля да отшуми скоро, защото ще се побъркам като чета в интернет.
Мама Еднорог, чувствата ми са същите. Умора, напрежение, едното дете, другото, да няма пренебрегнат, трудно жонглирам и малко се побърквам по цял ден с двете деца. Започнах да нервнича. Не знам как ще се оправя, пия някакви витамини. В този ред на мисли, вие, момичета какво приемате? Подсилвате ли се с нещо?

# 384
  • София
  • Мнения: 324
Аз съм с ниски нива на б12 и Д, които установих при бебеправенето, та и сега продължавам да си ги пия, би трябвало да пия и желязо, че доста ми падна хемоглобина при раждането, ама още не съм го почнала, че от него получавам ужасен запек, та отлагам малко. Друго не пия за сега, честно казано покрай всички добавки по време на бременността сега хич не ми се занимава, но четох, че липсата на витамини би могла да допринесе за следродилната депресия.

# 385
  • Мнения: 2 254
Момичета, а как се вписват татковците в картинката? Помагат ли или са пълноправни участници в грижите. Тези особено, които са за първи път как свикнаха с ролята си?

# 386
  • Мнения: 37
Някой да е имал изтичане на големи съсиреци около 2 седмици след раждането? Одеве имах един доста голям съсирек (или подобно на съсирек) около 7-8 см и доста ме пооплаши. Лохиите ми бяха понамалели значително, но това доста ме притесни, съпроводено е с леки менструални болки. Разбира се ще отида на лекар, но се чудя дали и при някой друг е имало нещо подобно на толкова късен етап след раждането.

# 387
  • Мнения: 100
Момичета,
При нас проблема с коликите става нетърпим по два часа плаче ,трудно се изхожда детето…. Днес бяхме на консултация за 20 дни е качила 700 гр.което е супер.Успокойха ни ,че не било запек и да не сменяме АМ/Нав опит про/ , но виждам ,че я мъчи…на всичкото отгоре педиатърката каза ,че чувала шум в сърцето 😱, но отново да не се притесняваме ,можело да бъди “адаптационен”
Просто положението е шах с пешката, утре смятам да я заведа и при личния и лекар да видим и той какво ще каже

И ние бяхме така, но от както приема Лефакс и омни панда се нормализират нещата.. пу пу
Детенце беше на биоамика и прониен и беше ад- без ако и мн плач, свиване, ръмжене..

# 388
  • Мнения: 1 009
Момичета, а как се вписват татковците в картинката? Помагат ли или са пълноправни участници в грижите. Тези особено, които са за първи път как свикнаха с ролята си?

Моят ми помага изключително много. Сменя памперси, мие дупето, къпе я, дори я храни вечер, за да мога да спя. Аз цедя някакво количество, лягам в 8 9 и той ми я носи после, нахранена и приспана. Взема я да я гледа, да я приспива през деня и ме "праща да излизам да си почина". 🥲 Случила съм на мъж.. като знам какви има..
Иначе аз психически съм добре, може би ми липсва малко социална интеракция и някаква занимавка, защото по цял ден с бебето само ми идва малко.. абе като цяло свиквам с новото ежедневие 😄

Пробвах на няколко пъти да доизцеждам но излиза не повече от 10мл и ми се закачване на гърда ще минат по-бързо и действително забелязам че доста намаляват.

Бебето е най-добрата помпа. Това, че вадиш 10мл не значи, че толкова суче, въпреки че действително е много малко като количество.

Аз пък съм другата крайност - имам ужасно много кърма, гърдите ми сутрин са на камък и цедя след храненето 70 - 100мл, като гледам да не изцеждам докрай. През деня също се налага понякога да цедя. Направо е някакъв ад. Та и другата крайност не е готино..

Последна редакция: чт, 14 мар 2024, 07:14 от НямаСмисъл

# 389
  • София
  • Мнения: 324
Моят приятел също ми помага много, макар че по принцип в домакинските работи хич го няма, даже напротив, с малката останах приятно изненадана.  Сменя, мие, храни понякога вечер с изцедена кърма, за да мога аз да поспя малко повече. Та пу пу, но като цяло гледам повече аз да си я обгрижвам.

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт