Съболезнования и от мен.Момичета и сега като се замисля,8 дни след като се роди моят син почина чичо ми.Знаете ли че май има нещо.
- Публикувана: 5 фев. 2007, 18:02 ч.
- Последно мнение: 11 фев. 2007, 21:19 ч.
Човек и добре да живее умира...
Докато бях бременна починаха баба ми през март и чичо ми през май на 2004 г. Аз родих дъщеря ми през септември същата година, а месец след това почина и другия ми дядо. Вече нямам баби и дядовци. Не присъствах на нито едно погребение, съобщиха ми впоследствие за всички. За да не се разстройвам в моето положение, защото майка ми знае колко съм чувствителна на тази тема и тежко изживявам подобни събития.
А колежката ми беше бременна в 6-тия месец същата 2004 г., когато през април почина болната й майка, но тя е силен характер и се държа мъжки.
Съжалявам за загубата ти.
А колежката ми беше бременна в 6-тия месец същата 2004 г., когато през април почина болната й майка, но тя е силен характер и се държа мъжки.
Съжалявам за загубата ти.
Мили форумки, приемете, че животът е пъстър и разнообразен, че в различни моменти ни поднася и хубави, и не до там хубави неща. Моята баба почина в деня, в който съпругът ми е мислил да ме" поиска" от родителите ми и да ми предложи брак. Това не попречи 50 дни след смъртта й да направим сватбата. Не че не я обичах, просто животът продължи и изпълних едно от предсмъртните й желания- да създам семейство, да родя дете.
Аналогичен е случаят и със сватбата на дъщеря ми, макар и с малко по- голям интервал от няколко месеца след смъртта на свекърва ми.
Тези, които сме обичали и не са вече сред нас, ще помним и обичаме, докато ни има, но животът продължава напред с цялата си пъстрота и разнообразие и в името на това, което идва, трябва да го приемем такъв, какъвто е и да му се радваме. Нашите свидни покойници от отвъдното ще ни простят, защото не са забравени.
Аналогичен е случаят и със сватбата на дъщеря ми, макар и с малко по- голям интервал от няколко месеца след смъртта на свекърва ми.
Тези, които сме обичали и не са вече сред нас, ще помним и обичаме, докато ни има, но животът продължава напред с цялата си пъстрота и разнообразие и в името на това, което идва, трябва да го приемем такъв, какъвто е и да му се радваме. Нашите свидни покойници от отвъдното ще ни простят, защото не са забравени.