Любители на кучета - 140

Зарка съм я научила даже целувки да ми дава, много е смешна Но с яденето на боклуци не успях да се справя. ММ още се ядосва, на мен вече не ми пука. Тези нерви не съм ги намерила на улицата. Да яде и каквото такова. Слава богу нищо не повръща, че май друга песен щях да пея иначе.
Добре дошла на пролетта!

Честита да е Берга. Все така весела, щастлива и обичана да е 🥰💐
По въпроса с децата и кучето. Може да опиташ ако имате приятелско детенце да го помолиш да играе заедно с кучето и да му дава лакомства/ да е чуждо дете, не тези с който живее/. В началото ще тръгва да го лае, но самото дете да бъде спокойно да му говори и да му даде лакомство. Лека полека не всичко от веднъж, първо да премахнете дистанцията и да може да се доближи до детето, после да го гали внимателно и да му говори тихо и спокойно. Много е важна реакцията на детето. При нас когато малката тича из двора, вика и щирее Съни подир нея тича, скача и щурее и тя. Когато стоим на едно място говорим й и й даваме лакомство и тя стои спокойна и не скача,а съвсем културно си взима от ръката на малката бисквитката. Ние сме обратния случай "лекуваме" страх от кучета при детето.

Не мисля, че това е правилно. Не се обиждай. Кучето не бива да приема храна от чужди хора. Кучето дори може да яде по команда. Нашият не пипва докато не му се каже, че може. Така не яде и нищо навън, защото не му е казано, че може. Освен това ако свързва детето с лакомството без да има задача, тогава ще проси лакомства от децата. Същото както няколко страници напред беше обяснено за пръчките - ще отиде и ще ги дърпа от децата. Освен тове толкова малки деца не трябва да се занимават с тренировка на кучето. Те нямат нито интонация на гласа, нито категоричност. Най-важното е, че те са деца и на тази възраст на кучето (също дете) те са за него връстници за игра. След няколко месеца, когато кучето съзрее полово то ще стане тийнейджър, а те ще си останат деца. То ще ги счита вече за малки, себе си за голям л. След още 1-2 години кучето ще е зряло, а децата още ще са деца. То може да опита да поеме отговорности по тяхната охрана и дори възпитание. Промяна ще настъпи когато децата съзреят полово около 12 година. Тогава за кучето те ще бъдат равноправни.
Най-правилното според мен е точно наблюдаването на деца отстрани и осъзнаването, че те не са заплаха.
Всички случаи, които знам за кучета, които ръмжат и лаят деца са свързани точно с лош опит. Примерно в едно семейство лабрадорът е бил подложен на игра от две деца гостенчета - настъпван с крак под масата, дърпан за опашката, не оставян да си легне на мястото. Стопаните не са защитили животното си адекватно и на време. На децата не са поставени граници. Кучето започва да ръмжи гостенчета. Стопаните правят втора грешка - затварят кучето докато има гости. Едно доста голямо наказание за кучето, което иска да е винаги с хората си. Негативното отношение към децата нараства.
Втори пример: семейство с малко дете на 2 години забелязва, че нюфаунленда им на година изръмжава бебето докато то играе в близост до кучето, което се храни. Хората са неопитни. Решават да тренират кучето като по време на хранене му вземат от храна, дават на детето да бърка в купата на кучето за да му покажат, че не са заплаха и те контролират храненето. Храненето както и оттеглянето на кучето на неговото място трябва да стават без безспокойство за кучето. То има право да се храни без да му бъркат в купата. Кучето развива т.нар. Хранителна агресия (по природа то си има този инстинкт). Отношението към детето се влошава. Детето ползва кучето за игра - да участва в ролевите му игри на готвене и кукли. Кучето го изръмжава и посяга към играчката му. Родителите не осъзнават, че кучето реагира така както би реагирало с малките си братя и сестри - ще ги ръмжат по време на хранене, ще ги ръмжат ако им досаждат. Зрялото куче поема възпитанието на бебето, понеже родителите не реагират. Резултат …. поредното куче дадено на друг с етикета “проблем с деца”. Без дори да са потърсили помощ от специалист.
За това нека авторката да потърси треньор, за което съм сигурна, че ще стане, четейки отношението и мерките ѝ. И нека хората не вземат за първо куче породи, които са по-подходящи за опитни стопани.

За съжаление не винаги приучването към чакане на разрешение за хранене вкъщи, е решение за яденето навън. За много кучета двете нямат нищо общо. Моето е жив пример. От тримесечен не пипа без разрешение вкъщи. Навън не му пречеше обаче. Доста усилия ни отне и още има изцепки чат-пат.

Също смятам, че децата трябва да се въвличат в тренировъчния процес, не да им се делегира отговорност по обучение, но за установяване на връзка и йерархия между тях е важно. Когато говорим за членове на семейството. Външен човек - без значение дете или възрастен няма работа да командва кучето.

Бихте ли препоръчали конкретна марка рибено масло, понеже не мога да се ориентирам, и какво да избера масло за кучета или мога да давам и такова предназначено за хора. Освен това прочетох, че маслото от сьомга е по- добър вариант.

Напълно съм съгласна. Няма “правило”, което да е панацея за всяко нещо и за всяко куче. Навън има толкова привлекателни … боклуци, умрели животни, 💩 … изкушението е голямо 🤭

За въвличането на децата за мен границата и мярката е много важна. В ранна възраст за кучето и за детето има правила, често еднакви. Както казах командите се дават от възрастен и детето присъства за да види водене и изграждане на отношения с любов и взаимно уважение. Не ми харесва 3 годишно да дава команди на куче. Както казах, те не се изразяват точно и постоянно и не владеят езика на тялото. Към 6 г. биха могли да правят разни трикове с кучето и вече на по-голяма възраст сами да задават командите. Кучето трябва да ги владее и тогава да ги изпълнява от дете. Пък и изпълняването на вечни команди е работа за кучето. Когато го прави в присъствието на деца асоциацията е “децата са тук - пак трябва да работя”. Лично мое мнение, което не налагам на никого.
Винаги е удоволствие човек да види дете и куче в пълна хармония и разбирателство! Много работа от страна на родителите 😉

Тъй като ценя опита ви и чета с внимание всеки пост, моля, как постигнахте резултат с яденето навън! Защото нашите вкъщи не пипат нищо, не "просят" ако някой се храни на външната маса, започват да ядат от купите си само след подаден сигнал - могат да стоят седнали минути, но не посягат, само са в поза готови да "нападнат".
Обаче навън....налитат на всяко л@йно, ако не го лапнат, поне ще го оближат. Откачам вече с тоз добитък и понеже съпругът ми е от Пловдив, ще ме разберат пловдивчанки, че ги наричам "мундар"

ПП Пропуснах да кажа, че Рая си опитва "изходния" материал от поляната и това е - не можаме да я откажем. Ще опитам още веднъж със специалните таблетки за това, но нямам много вяра

При нас е същото. Вкъщи може да седи, лигите да текат, но да не яде, докато не кажа.
Навън - тренирахме първо вкъщи команда "остави" и "пусни", после пренесохме тренировката навън. "Остави" - слагам на земята лакомства, когато посегне да ги яде, казвам "остави". Може да ги прикрия, с ръка или крак. Когато ги остави, награждавам. По същия начин навън - казвам "остави", ако не пипне - давам награда. За "пусни" е ясно - трябва да изплюе нещо, което вече е взела, обучението става с играчка, че с храна е трудно.
Но  е много трудно това отучване от боклуците навън, особено с лакоми кучета...

Няма как куче и дете да изградят връзка, ако три години са съжителствали някак и изведнъж да се събудят с ясна йерархия помежду им.

Кучето трябва да може да изпълнява команди И покрай деца. Не е казано, че само покрай тях ще го прави. Но тренировките покрай дразнители са задължителна част от репертоара, а при девиантно поведение още повече.

Галена, основно корекция като посегне (и успеем да реагираме), поощрение, като подмине. Оставяла съм лакомство на земята преди разходката, за да тренираме целенасочено около него. По едно време захитря и подминаваше, като знаеше, че го следя и после забавяше ход, за да изостане и да го вземе зад гърба ми.   Не знам дали поотрасна, но и много помогна, че като се преместихме, вече нямаше толкова боклуци наоколо и отвикна. Ще го видя пак сега как ще се държи в България, като започне да подминава многостепенното меню на всяка разходка.

Коментирали сме тук, че конкретно яденето навън и въргалянето са в голяма степен до куче. Не го ли влече, няма да го прави, а стопаните ще се гордеят, че добре са го научили. Моето екскременти не яде, но пък на кутия бисквити Савоярди не прости, че даже и ме гледаше свил уши, но абсолютно готов да приеме последствията, само и само да си хапне още една.

И ние сме в кюпа с чакащите пред храна вкъщи с течащи лиги, но навън е на принципа щом съм го видял - ще го изям. От сутринта е с разтройство, изчаках до обяд, но пак същата работа. Оказа се, че в кваратала има вирус и масово боледуват кучовци с темп и диария. Разбира се, че не даде да му сложат инжекция и отказа доктора, под предтекст, че бил много жилав та вместо подготвени 3 инжекции, и тръгнахме с едно хапче ..
Сега глад, вода и ще варя ориз..

Моя поне ако не яде, не че и такова куче съм нямала, но това поне ако не яде. Последните дни като налапа нещо и посегна да му го вадя от устата сам го изплюва в ръката ми или на земята още преди да се наведа, та го броя за някакъв прогрес.

То май всички сме в кюпа. Вълчо в къщи също чака с течащи лиги, но навън не е така.
 Ние сега се учим да не се радваме и скимтим по всички хора с които се разминем по улицата. Само и само да му обърнат внимание. Има голям напредък.

Честит Тодоровден.  В България сме си...Лори вече има летателни часове за пилот.

Или поне стюардеса!
Честит празник на имениците!

Зара никога не се е търкаляла в боклуци, не я влече изобщо. Минаваме покрай един размазан гълъб, тя тръгва да го яде, друго куче би се овъргаляло. Лакомства предлагах, бих, наказвах, виках, полза никаква освен че се натоварвам.
От известно време забелязвам промяна в поведението й. Все по-недоверчива е към хора. ММ каза, че вчера е лаела по някакъв надупен да бере лапад на поляната, и после се зъбила на един тъмнокож. Ще я видим тая работа..
Честито на именниците!