Операция на щитовидната жлеза-20

Благодаря,  Вятър и мъгла ! Аз съм от Бургас и вчера бях при доц. Сечанов . Евентуално ще ме оперира тук в Бургас

Цялата жлеза ли махнаха. Доктора какво казва за тази умора, нормална ли е? Пиеш ли хормон?

Здравейте на всички,

След диагнозата, която получих преди повече от месец, изчетох доста материал от всякакъв тип източници. Определено темата в този форум си има важен информативен характер, защото дава една по различна гледна точка, от медицинските факти и мнения на специалисти  и доктори. За да бъда полезен, надявам се, за темата и хората, които я следят, ще споделя моите преживявания и гледна точка за нещата.
При стандартен преглед при ендокринолог, при който отидох заради лечение на инсулинова резистентност, ми откриха 3 възела, 2 от които около и под милиметър и един 5мм. Ендокринолога ме прати на изследвания и препоръча биопсия за големия възел, за да разберем все пак има ли нещо притеснително. Приех препоръката, направих биопсията и цитологичния анализ показа папиларна неоплазия 6 категория. Още от вземането на резултата ме посрещнаха с "много лош резултат", "трябва да се видите с лекар", "необходима е операция", "не трябва да отлагате", "вземете мерки незабавно", все страсиращи коментари. Доктора, който прави биопсията, потвърди, че е необходима операция. Питах го само на възела ли, той отговори да се консултирам с хирург за да прецени. Питах го, има ли други варианти, той ми каза, че мога и да го наблюдавам, да си преценя сам, но той препоръчва операция. Същевременно резултатите от кръвните изследвания бяха добри и в норма. Пуснах допълнителни изследвания CEA и калцетонин, които излязоха в норма. Срещнах се с ендокринолога, който ме прегледа и препоръча биопсията, прегледа резултатите и каза категорично, че трябва да се оперирам. Питах стандартния въпрос, само възела ли ще се отстрани, отговора беше, "Ааа, направо цялата жлеза", "Няма смисъл само възела или половината". Почнаха едни уверения, че няма никакви проблеми с този тип интервенции, ставали бързо, лесно, възстановяването също било леко, после пиеш си хапченцата до края на живота и дето се вика, всичко е наред и ти продължаваш да водиш нормален живот.

Започнах да се депресирам, взех си плочките от биопсията и ги пратих за второ мнение в друга болница, там потвърдиха цитологията.
Започнах да проучвам, кога, как, къде да отивам да правя втора биопсия, в друг град, друга клиника, друг доктор, за да имам още едно независимо мнение. Докато се борех с депресивното си състояние, трябваше да започна да чета повече за тази диагноза, как протича, какво представлява, как се лекува, също така трябваше да проучвам евентално къде да се оперирам, евентуално изследвам допълнително и т.н. Кофти момент, беше. За да не раздувам емоционално целия процес, както виждате, той съвпада с на повечето хора, мислите, също, действита, също, така че не смятам да разтягам локуми за това.

Какво установих и съответно изградих, като мнение и познание покрай този случай, мисля, че това е съществената част.
Преди всичко, съвсем категорично заявявам, че няма лекар в България (а може би и в много други държави, било то и развити), който при наличие на един фактор, даващ злокачествена диагноза, да каже нещо по-различно от това да се направи операция. Независимо, колко изследвания или биопсии си направи и независимо какви са резултатите им. И да направя втора, трета, 10 биопсия, съмнението, че няма категоричност остава, няма как да се знае, коя е точната и правилна. Единствения точен начин да се разбере истината за възлите е да се премахне жлезата и хистологичния анализ ще го покаже. Всичко останало е някакви проценти вероятност, при които никога не знаеш, в коя част а тези проценти си, по-малката или по-голямата.
Истината е, че медицинските проучвания на раковите заболявания на щитовидната жлеза все още не са категорични и продължават да се правят изследвания. Ще отнеме много години, за да се стигне до нещо по-категорично като данни, до тогава се анализират проучванията на 10 годишни интервали и се коригират препоръките за да са актуални спрямо събраните данни от предишните етапи и резултатите им.
Последните данни показват, че свръх диагностицирането през последните 20 години са довели до ръст на случаите на заболявания и карциноми на щитовидната жлеза, но своевременното им диагностициране и взети мерки не са довели до съществена разлика в намалване на смъртността. Прочуванията показват, че дори и с карциномни възли, човек може да си живее дълги години и дори да приключи жизнения си цъкъл от друг (несвързан) фактор или естествен край.
Създадени са класификации, спрямо които се изследват по задълбочено само конкретни случаи. Възли под 1.5см, при пацинети до 45г (а вече в следващия официален доклад се обсъжда да бъде 55г), само се наблюдават.
Наблюденията показват, че възлите на щитовидната жлеза, прогресират изключително бавно и рядко метастазират, но дори и с карциномен характер, ако са малки, въобще не е необходима оперативна интервенция или каквото и да е лечение с йод или лазерна/радио аблация.
Няма да раздувам още коментара. Ще завърша с това, че регулярни прегледи и изследвания трябва да се правят, наблюдението е от съществено значение. Биопсиите, според мен са краен случай, освен ако не са налице големи възли с наистина подозрителни характеристики или ако има наличие на много възли. Това е мое мнение и аз за себе си реших да не се оперирам на този етап, а да наблюдавам развитието им. Може и след време да не се окажа прав и да трябва да се оперирам или нещата да прогресират, не знам. Взех своето решение, приемайки възмжните рискове. Мога още много да плямапам мои разсъждения, но ще спра до тук.
Желая успех на всички, които са в подобна ситуация и им предстои да вземат решението дали да се оперират или не. Знайте, че то винаги е правилното, в момента в който го вземете. Бъдете здрави!

А може ли да споделите от къде сте,кой лекар ви изпрати на биопсия,кой ви я направи и кой хирург ви препоръчаха.
Мисля че това ще бъде от полза за четящите,защото забелязвам при определени лекари някаква организирана схема.
Аз също като вас си взех стъкълцата и потърсих още цели две мнения ,но никой не иска да застане срещу колега и от " лоялност" пишат същото. Искат задължително да видят хистологията от предишния колега. А идеята на второто мнение е да напишат какво виждат,а не каквото е написал колегата им. Така че трудно се оборва веднъж поставена такава диагноза. Най сигурно е да се отиде във друга клиника и да се направи нова биопсия без да се казва за предишната.
Аз доста спорих със патоанатомите на другите две места,защото не исках да им покажа предната хистология. И незнам дали това повлия,другите две мнения не съвпаднаха със първото. Само написаха че има атипични клетки,без да ги наричат папиларна неоплазия и по Бетесда 3 - 5. Но вече беше посято съмнението и реших да се оперирам. И там също беше голяма борба,за да ми запазят поне половината жлеза.
Та ако може,дайте някаква информация,за да да може четящите да са информирани и внимателни.

То не случайно дават дълъг болничен след такава операция. Тялото ти още е в шок от случилото се и реагира неадекватно.

Но и това ще мине, не се притеснявай 👍

Преди доста години вече съм имала 2 други оперативни намеси от съвсем различно естество: LASIK операция на двете очи и премахване на някакво странно образувание от вътрешната страня на едното бедро. Наистина и двете бяха с местна упойка, но и при двете си имаше кратък период на носене на превръзка и некъпане, както и възстановителен период. Искам да кажа само, че това, което изживявам в момента, е качествено различно като травма за организма. С остаряването, всяка година, стават все по-тежко поносими всякакви намеси по тялото. Има го и момента, че психиката малко или много закостенява и отделянето от обичайната среда и начин на живот много депресират. За себе си съм убедена, че 10 години по-рано ако се беше стигнало до това лечение, сега щях да се чувствам значително по-бял човек.

Напълно разбирам защо хората искат да проследяват по-дълго време и да се уверят сами за себе си, че действително има причини за притеснения и смисъл от раздялата с цял орган... И в момента докато чакам епикризата се чудя как ли бих приела евентуална новина, че тази операция не е била нужна. Трудно е човек да се реши и признавам си, решението се свежда едновременно до доверие в лекаря и страх за себе си. Каквото и да решите всички, на които предстои, ще бъдете прави за себе си.

Darvo12, пия хормон, витамини и други, касаещи само моите заболявания лекарства. Дози не е коректно да пиша, понеже все пак сме различни хора - различен пол,  телесно тегло и медицинска история. Не ми се иска някой да пострада, ако реши да прилага самолечение. Премахната ми е цялата жлеза. Все още не съм се консултирала с лекар за умората, понеже ми е трудно да остана активна за по-дълго време. През следващите дни и това ще сторя.

Понеже умората се свързва предимно с хипофункция на жлезата затова питам дали пиеш хормон. Може би хормона ти е малко и затова е тази внезапна умора и сънливост.

Много е рано още да се каже какво й е на Вятър и мъгла - всичко е много прясно и съвсем наскоро случило се. 🤗

Тепърва организмът й ще се пренаглася...

Да, един от основните симптоми на хипофункцията е точно умората, но не ми се вярва да е започнала да се проявява толкова бързо и рано. 🤔
И все пак, като се види с доктора, той най-добре ще й разясни кое какво е и откъде идва. 🙂

Преди известно време във форума на момичетата с Автоимунен тиреоидит на Хашимото коментираха, че самият
"L-Тироксин" (и другите му разновидности) - на някои от тях им действат едва ли не като сънотворни и приспивателни. 🥴

Което по принцип е доста странно - аз също очаквах, че "L-Тироксин"-ът ще ме привдига и ободрява. 🤷
Нали уж е външен хормон, който трябва да "бори" хипофункцията и да те поддържа жизнен и енергичен. 🍀

А мен ме прави отпусната и вяла, леко сънлива и отнесена. 😴

Разбира се, не при всички е така, аз само споделям някаква допълнителна информация, с която се опитвам да помогна. 😇
Различно реагира организмът при всеки.
Няма "общи правила".
Просто в някои симптоми си приличаме, а в други не.

А на този етап на Вятър и мъгла й е нужно най-вече време...
И спокойствие, и обич. ❤️

В този ред на мисли има ли някакъв страничен ефект елтиросинът? Все пак е синтетичен хормон, а ще го приемаме доживот.

Не, Mia Rulana, 🤗

Не се притеснявай, мило момиче. 🍀
Само при някои го има този ефект на сънливост.
И аз, както винаги, не правя изключение и явно съм си вечният "карък"...🫠

Просто изказвах някакво предположение за състоянието на Вятър и мъгла - че е възможно да се дължи на реакция от хормона.
Но разбира се - може и съвсем да не е това.
В момента само гадая и се опитвам да помогна с някаква информация. 😇
То сега при нея всичко тепърва ще се намества и синхронизира - все още е твърде крехка и "чуплива". 🌺
Тя ще си усети след време "кое, как, какво и защо"...

А ние с теб сме вече "гърмени зайци" - било каквото било.
Не се плаши и стресирай от всичко, написано тук. 🤗
Хормонът си е хормон - измислили са го хората навремето за такива "зайовци" като нас. 🙃🐇
И е въпрос на организъм кой как го усеща и доколко успява да го усвои и приеме.

Ти си слушай твоето тяло и твоите реакции.
Най-важното е ТИ да се чувстваш добре. 🌈
Нали знаеш - колкото сме еднакви в някои отношения - ние, хората - толкова сме и различни.
Всичко е относително за всеки... 💖

От Варна съм и мога да кажа, че в 99% от случаите пътя на всеки с биопсията минава през Райков и лаборатория Патанов. Ендокринолога е Гергана Тошева.
Относно съмненията за организирана схема, може и да изглежда така, но аз бих се въздържал от коментар.
Искам да заявя, че към момента от ендокринолога съм доволен, млад и амбициран специалист, за съжаление имаме разминаване в гледните точки за тази диагноза, но както вече обясних в коментара, напълно разбирам позицията. В случая лекарите дават тежест на биопсията и за да е сигурно ще искат операция, защото е доказано, че след нея, усложненията не са толкова често явление и човек ще продължи живота си, без притеснения (може би?).
За доктор Райков също не мога да кажа, нищо лошо, доколкото успях да проуча, преди биопсията, е добър специалист в ендокринологията. Не мога да преценя как е направил биопсията, защото за първи път си правих в живота и не знам как се прави по принцип, така и не отидох на втора някъде другаде за да съпоставя. Това, което ми хареса в разговора с него, след като обсъждахме диагнозата, е че не беше настоятелен за операция, да, каза, че това препоръчва, но също така ми каза, че може и да го наблюдавам, също така, нещо, което в предния коментар реших да спестя, за да не става дълъг,е че той ми даде насоки и източници на информация, международни, статии, с които да се запозная повече, за диагнозата и като цяло за рака на щитовидната жлеза.
Дотук беше "доброто", ако мога така да се изразя. Относно лабораторията и начина на процедиране с пробите, сам да си ги караш там след като ти направят биопсията беше за мен покъртително. Самата лаборатория изглежда на външен вид, все едно времето е спряло през 80-те години, едни тефтери, едни стари маси, табуретки, отваряш входната врата и една леля седнала зад бюро/масичка е пред теб, ако я няма се заключва и трябва да звъниш на звънец и да чакаш да дойде да отключи, всичко като данни се пише на едни листи, тетреадки няма ПОС терминал, абе мъка. За капак това да ми искат пари да си получа пробите обратно, не считам че е нормално и правилно, предвид факта, че вече съм си платил за анализа и те не са тяхна собственост. Но, за Варна разбрах, че е доста проблемно да се изследват такива проби, поради липсата достатъчно лаборатории, които правят този тип изследвания. Така, че тази се явява единствената популярна и тясно специализирана, тя прави само цитологичен и хистологичен анализ.
Като грешка отчитам даването на същите проби за второ мнение - моя съвет към всички е, не го правете! По добре втора биопсия в друг град, в друга клиника, при друг лекар, в друга лаборатория.
Пробите ги закарах за второ мнение, по препоръка, при д-р Красналиев, Терапията, който както се разбра потвърди предишната диагноза. Тук трябва да кажа обаче, че той изискваше да се запознае със случая и резултата от предишния анализ за да "знаел" какво да гледа. Няма нужда от допълнителен коментар.
Относно хирург, ендокринолога ми препоръча Сечанов, но също така, каза, че като цяло в София и Пловдив има доста добри специалисти, ако реша да не се оперирам във Варна.
От контакта ми в последствия с хора, които са си правили операции, в това число жени и мъже също, всички са се оперирали при Сечанов. Всички го хвалят и едва ли не е най-добрия в България. Не го оспорвам, няма как, явно е добър хирург. От информацията, която събрах от различни източници, аз лично, към този момент, бих отишъл при Видинов. Но силно се надявам, да не ми се налага.

За последното нищо не мога да кажа: нямам база за сравнение. Чувала съм добри думи и за проф. Румен Пандев. Третият лекар, който ми бе препоръчан е Видинов. До тук ми е информацията.

Аз исках да попитам тези от вас, които вече са минали операция и са с потвърдена диагноза Папиларен карцином - как продължавате живота си от тук насетне? Променихте ли нещо в начина си на хранене, на живот, поведението си като цяло? Избягвате ли нещо, наблягате ли на нещо повече?

На мен преди четири години ми казаха да спра захарта заради феохромацитома на надбъбречната жлеза. Заради него ми беше много леко завишена,но превантивно за да не минавам на лекарства трябваше да намаля захарта. Сега когато ми оперираха щитовидната жлеза и като отстраниха възелчето във епикризата пишеше,че е бил склерозирал. Доколкото знам при карциноми те препоръчват спиране на захарта. От 4 години не съм хапнала сладко и въглехидрати. Единствените въглехидрати са ми от хляб и картофи. Явно без да искам съм го уморила от глад. Не са ми препоръчвали някаква специална диета.

Похвално за въглехидратите и сладкото!