Здравейте на всички. Не знам дали темата е за правилното място и къде да я сложа, затова я пускам тук и искам да споделя една много тежка тема в нашето семейство.
Имаме прекрасен мъж и татко, които много си обичаме с нашето бебче и много искаме да го запазим здрав.
От доста години той има проблем със сладкото, за който проблем той е добре запознат, дори сме се борили с него и после отново всичко се проваля и започва една и съща сага, която се повтаря с години. За съжаление здравето полека се влошава. Миналата година след поредните изследвания и ходене на диетолози, временно справяне с проблема казаха, че е в пред диабетно състояние.
Всяка година решава че ще отслабне, ще мине на диета, ще спре сладкото, ходи при специалисти, които доста му помагат. За 2-3 месеца успява, спрява се отлично. Имахме план за диета, всеки ден готвех и му помагах. Аз също се храня като него, за да не го изкушавам. И изведнъж той самостоятелно спира с всичко това и си навакса с огромни количества. И след всяка такава диета качва повече килограми, отколкото е бил преди нея.
Има и още едно нещо. Всеки път, когато се опитам да поговорим на тази тема, започва да се сърди и да казва че едва ли не му броя храната, която консумира. А не е така, просто искам да е здрав, да го запазим, да бъдем пример за нашето дете. Много ли искам? Къде греша в комуникацията ни? Как трябва да се говори с такъв човек? Чудя се дали не трябва да се обърна към психолог, за да се науча как да комуникирам с него на тази тема.
Вкъщи избягвам да готвя сладки неща, старая се да готвя здравословно, но забелязвам че той предпочита да си направи сандвич, вместо да хапне например една пилешка супа или сготвена манджа.
И сладкото, което е в огромни количества. Мога да дам пример от вчера, бяхме на пазар в лидл и накупи разни бити сметани, които си ги яде ей така минавайки през хладилника. Изяде една торта в тарелка, вечерта яде течен шоколад. Мисля че това е много количество сладко за един ден.
Моля за помощ, наистина искам да му помогна. 🙂
Имаме прекрасен мъж и татко, които много си обичаме с нашето бебче и много искаме да го запазим здрав.
От доста години той има проблем със сладкото, за който проблем той е добре запознат, дори сме се борили с него и после отново всичко се проваля и започва една и съща сага, която се повтаря с години. За съжаление здравето полека се влошава. Миналата година след поредните изследвания и ходене на диетолози, временно справяне с проблема казаха, че е в пред диабетно състояние.
Всяка година решава че ще отслабне, ще мине на диета, ще спре сладкото, ходи при специалисти, които доста му помагат. За 2-3 месеца успява, спрява се отлично. Имахме план за диета, всеки ден готвех и му помагах. Аз също се храня като него, за да не го изкушавам. И изведнъж той самостоятелно спира с всичко това и си навакса с огромни количества. И след всяка такава диета качва повече килограми, отколкото е бил преди нея.
Има и още едно нещо. Всеки път, когато се опитам да поговорим на тази тема, започва да се сърди и да казва че едва ли не му броя храната, която консумира. А не е така, просто искам да е здрав, да го запазим, да бъдем пример за нашето дете. Много ли искам? Къде греша в комуникацията ни? Как трябва да се говори с такъв човек? Чудя се дали не трябва да се обърна към психолог, за да се науча как да комуникирам с него на тази тема.
Вкъщи избягвам да готвя сладки неща, старая се да готвя здравословно, но забелязвам че той предпочита да си направи сандвич, вместо да хапне например една пилешка супа или сготвена манджа.
И сладкото, което е в огромни количества. Мога да дам пример от вчера, бяхме на пазар в лидл и накупи разни бити сметани, които си ги яде ей така минавайки през хладилника. Изяде една торта в тарелка, вечерта яде течен шоколад. Мисля че това е много количество сладко за един ден.
Моля за помощ, наистина искам да му помогна. 🙂
. 
