В момента чета....88

След като много харесах "Удавниците" и умерено "Поканените" на Дженифър Макмеън, прочетох на английски първата й книга "Promise Not to Tell". Честно казано нищо не сме загубили, че не е преведена на български. Пак духове и разходки в миналото, доста невероятна история. Лошото е, че от 2007-ма до 2020-та почти нищо не се е променило в стила и сюжета на авторката. Следваща нейна книга бих прочела, ако ми попадне без пари.

Сериалът е хубав, според мен ще се хареса...
Различията са в някои факти, идеята е една и съща. Държи под напрежение и завладява. Да се има предвид, че всичко се развива под земята - сцените са мрачни, тъмни и сиви.

Благодаря, че ме подсетихте за “Тел”/“Силоз”, ще я прочета след фентъзи поредицата и “Нова земя” - снощи четох началото на книгата, жалко че е била в някакъв период не така представяна на вниманието ни, мисля, че има какво да се научи от тази творба.

Последните две вечери чета "Подобрен" на Блейк Крауч. Първа среща с автора. На половината съм на книгата и засега ми харесва как пише и самия замисъл на историята.

Аз приключих "Изкуството на победата" и мога да я препоръчам с чисто сърце. Мислех си, че ще е някаква мотивационна, коуч или каквото е там съвременното име на този род книги, а се оказа съвсем  "обикновена", откровена история за човека, хората зад марката Найк и пътя до това, което е тя днес. А той изобщо не е бил лесен, нито пък сигурен. И се искало голяма доза вяра, отдаденост, късмет, за да успее да се пребори за челните места. А на всичкото отгоре създателят и е запазил човешкото си лице и не се е възгордял и самозабравил. Много ми напомни на Чарли Чаплин. А може би всички велики личности са замесени от едно тесто Краят беше особено силен, някак тъжен, отрезвяващ.
Доволна съм, че я прочетох. И ако може да ми препоръчате друга автобиография или биография, която ви е направила силно впечатление?

С риск да пусна бомба, ще препоръчам автобиографиите на Веселин Маринов и братя Аргирови - интересни младини са имали, съответно и има какво да разкажат зажсебе си. На Стефан Диомов и Краси Майски също са интересни. На Наско Сираков.
Иначе от световните звези - "Аз съм най-великият" на Мохамед Али, "Моята автобоография" на сър Алекс Фъргюсън и "Само да вметна" на Уди Алън. В списъка ми е, но още не съм чела "Трип за децата" на Флий.
Не точно автобиография, но все пак лично преживяване " За да живея" от Йонми Парк, която описва бягството си от Северна Корея.

Най-интересната автобиография, която ми е попадала е на Кончаловски. Прекрасно написана, интелигентна, с тънък хумор. Две книги са "Долни истини. 7 години по-късно" и "Възвисяваща лъжа".
Анри Троая има интересни биографии на големи личности от руската история и култура. Ървинг Стоун също има няколко много добри - за Фройд, за Шлиман и откриването на Троя и др.

И на Никита Михалков е интересна. Тук  там единият брат споменава другия. Засичат се някои случки в двете /трите/ автобиографични книги.

PolkaDotUmbrella, pppqqq, аз бях се насочила към това издание на Инфо Дар на "Гордост и предразсъдъци", но понеже съм отпуска една седмица реших да попътувам и да видя приятели и позабравени места също, та само в две книжарници в двата града влязох. И там го нямаше. Бях се спряла на него заради преводачката. Но най-накрая взех ето това:
https://c.helikon.bg/212359-gordost-i-predrazsadatci-luksozno-iz … zTAAACBOZrUmbN2EA
Има илюстрации, не са нещо особено, но невероятно стабилна корица и това натежа. С много желание да зарадва е избрана най-вече. Надявам се да носи радост и усмивки. Аз се колебах дали да не си взема и на мен, но реших да не изневерявам на старото издание. С белези от обичане не пречи, дори напротив.. А на всички вас благодаря за препоръките!
Аз пътувах с влак и си припомних студентските години. И понеже пътуването е към три часа и за двата града и после още три на връщане успях да прочета по половината и повече от две книжки: "Черен диамант" на Мартин Уокър и "Джейн Остин и "Изкуството на думите"-Катерине Бел. И двете не са лоши. Осигуряват атмосфера от две различни държави-Франция и Англия, две различни епохи и култури , в първата има някои "вкусни" моменти. Французите и тяхната любов към храната и домашно направените с майсторлък неща ме усмихват винаги. Втората книга говори за любима моя авторка и дори и да има, а със сигурност има художествена измислица ме накара да се замисля за Джейн Остин като жена и писателка и да уважавам майсторството, с което е извайвала думите още повече, защото й е било трудно и заради времето, в което е живяла и заради пола й. Но таланта е като светлина, която винаги намира път, дори и в най-тъмния мрак. А за мен тя го притежава-талант и остроумно поднасяне на думите и историята. Много я обичам! Особено "Гордост и..."
Аз обичам да чета понякога така по две книги наведнъж. Това много често показва, че не са ме запленили толкова много индивидуално, както е сега, но също така го направих и защото сещайки се за пътуването до двата града ще се сещам и за книгите, така дори и да не ми допадат толкова много както някои други, винаги ще са специални, защото са ми правили компания в това приятно пътуване... Времето лети когато четеш, макар че днес се запознах с нови хора във влака и не четох особено, но пък пак си изкарах много добре. Наистина много обичам да чета във влак!  Дългото пътуване е благословия тогава с книжка. Няма скука, ако не си с компания и още преди да пристигнеш вече си в добро настроение, зареден с книжна енергия и магията на думите!

Да, изданието на Хермес изглежда много добре, даже се бях замислила дали да не го поръчам, но имам две издания на тази книга и реших, че ми е излишно.
Все пак не разбрах критиката към изданието на Инфо дар - сега го разлистих; не видях да има грешки при шрифтовете. Писмата са с италик, което е стандарт. Илюстрациите са от художник, който е починал през 1938г. и няма как да са с по-добро качество, това не е грешка на издателството. Ето една:


За сравнение - ретро илюстрация от нова книга на Ташен (която представя различни творби на илюстратори от 20-ти век; съответно качеството е различно):

Изображението е малко зърнесто - така да се каже резолюцията не е на ниво, но няма как да е друго.

Отскоро чета автобиографии. Досега най-много ме е впечатлила "Открито" на Агаси. Харесва ми, че е написана в 1-о лице. Открива се различна гледна точка и колко трудно е за един спортист да се наложи и да изгради име (а Агаси мразел тениса 😄 ). Взела съм допълнително на Ибрахимович, но още не съм я прочела. Напоследък все към спортисти ме дърпа. Федерер също съм набелязала.
Минах през Мишел и Барак Обама (пф, Барак ми беше голяма мъка, но го изчетох), Паганини, Стив Джобс. Имам едно издание за Никола Тесла от Книгомания, толкова сухо написано, че остана недочетено и нямам никакво желание да я довърша.
Приятелка ми препоръча Едит Пиаф и Тина Търнър, та ако ми попаднат, със сигурност ще се пробвам да видя дали ще ме грабнат.
За протокола чета "Цар плъх".

На Мишел Обама и на мен ми е интересна и бих искала да я прочета. Обаче не съм сигурна има ли я он лайн някъде, а не ми се иска да я купувам

https://www.pdfdrive.com/becoming-e195236203.html

О, много благодаря! Ще я добавя в листата за четене при първа възможност!

Аз сега почнах да чета две книги(бройката ще стане на три,след като днес си получа пратката),защото,ако чакам да приключа с „ Вавилон“,ще  минат месеци сигурно,докато приключа с нея и почна друга.Книгата не е лоша в никакъв случай,но има части,които се четат като учебник и също не ми харесва Лети.Много ме напряга.До момента ми е направило негативно впечатление следните неща:Разбирам каква е идеята за Лети,но според мен образът и е не е изграден никак добре.Много ми е плоска и ми е като карикатура.Не мога да повярвам,че двете момичета (после и с Робин и Реми)има истинско приятелство и т.н.Още от първата й появява,може да си направиш някакви изводи,става ти неприятна и по никакъв начин не би се изненадал от бъдещи нейни действия.Според мен,по друг не толкова в лицето ти начин,Ребека можеше да предаде,същото,което е искала.И другото е ,че мислех ,че и 4-та ни герои са ни главни герои.Разбира се,мислех,че ще прекараме повече време с Робин(нормално),ама не очаквах да виждам (засега поне)толкова малко от другите.Реми,криво-ляво го виждаме покрай Робин,понякога,ама момичета някак си се губят още повече.Засега ,ще купувам нейни единични книги и не бих рискувала с нейни поредици(„Войната на маковете) “,защото не съм сигурна,че е моят автор,но я оценявам.Вижда се,че е талантлива.

iveto_11, препоръчвам ти да прочетеш" Зимните хора".За мен лично тя е по-добра от "Удавниците",макар че и тя ми допадна.Мисля ,първо да купя новата книга,която излезе  след това и "Поканените",защото ми се струва,че "Децата на хълма "ще ми хареса повече.След като ги прочета и тях,ще мога вече да кажа,дали споделям мнението ти.Ако в действителност за толкова години ,авторката не  е претърпяла някакво развитие,би било много жалко наистина,защото се вижда,че може да пише и има какво да ни предложи.