В момента чета....88

" Четвъртото крило" е първата прочетена от мен книга за тази година. Най-много харесах драконите. Изпитанията, битките също ми бяха интересни като елемент от историята. Харесах постепенно и главният герой. Как бавно се разкри истината за характера му. Иначе описанието на външността му и как спира дъха на главата е голямо клише. Не бях впечатлена. Главната героиня и откриването й на истинската й същност също не ми беше нещо ново като история. Не че не я харесах, напротив, но някак си като изключим драконите самото поднасяне на историята не можа да ме спечели така, както други. Но съм любопитна какво става нататък и ще видя как ще е в другата книга.
Най-много въртях очи на експлозивното описание на любовните моменти. Малко попрекали за мен. Но поне се посмях, което е плюс винаги.Не знам, за да не съм несправедлива ще кажа, че просто за момента не можа да ме спечели докрай авторката. Някакси ясно,е че е събрала доста популярни елементи и е създала история и няма лошо, просто начинът на поднасяне не беше съвсем моето. Трогателен момент, на който плаках беше загубата на приятел.
Миналият уикенд се насладих на " Лудостта на тълпите" на Луиз Пени. Боже, много ми липсваше Гамаш и компания! Конкретно тази история освен криминалната линия, поставяше въпроси като асистираното самоубийство, евгеника, изолация от болестите, манипулация на тълпите и още много. Не всички части на поредицата ми харесват еднакво, но общо взето много обичам как авторката съчетава чисто човешките преживявания и криминалните елементи, както и уютната атмосфера на място, в което се чувстваш уютно, място заобиколен от хората които са ти скъпи.
Сега чета " Убийство на дансинга"- Хелена Диксън. Леко крими в стил Агата Кристи. Другите книги от поредицата ми бяха приятни, но тази макар и да съчетава в себе си елементи от предните, а и хубавата атмосфера на провинциална Англия не можаха да ме накарат да чета , както предните... надявам се да я довърша тези дни.

За феновете на тази поредица на Ребека Ярос (общо 5 книги трябва да бъдат), ето една интересна стария, в която обаче има и спойлери
https://www.businessinsider.com/fourth-wing-details-you-missed-r … eries-2023-12?amp

Вече писах няколко пъти, че на мен стилово ама никак, никак не ми допадна тази книга (четох на английски, на български - само няколко страници и даже ми се стори малко по-поносима в превода). Втората книга “прочетох” само в резюме - нямам намерение да губя повече време с нея, сюжетно е … да кажа странна

В момента чета Съветистан Книгата е на издателство Вакон. Автор е Ерика Фатланд. Напоследък чета все повече пътеписи. Авторката успява да пропътува Туркменистан, Казахстан, Таджикистан, Киргизстан и Узбекистан от Централна Азия. Това, което ме привлече освен, че са малко непознати държави е авторката, която е всъщност социален антрополог. Почти съм я изчела на 80%, много увлекателно пише. Препоръчвам, за който обича пътеписи и книги за пътешествия.

За тази книга все хубави отзиви съм срещала. Тип пътеписи или за живота в не толкова познати за нас страни са и книгите на Изабела Шопова, много харесвам нейната за Антарктида (и не само нея).

"Олива Денаро" ми е мега любима, яд ме е че не спечели.
Аз съм в книжна дупка, което е разбираемо и винаги ми се случва след прочита на много добра и силна книга ("Магистрала Линкълн"). Започнах "Мацакурци" на Асен Г. Христофоров - започна много обещаващо. Уж хумор, уж ирония, но засяга тежки теми (като насилието над жени, лошият манталитет на бъгарите и тн). Дотук добре, но вече съм на средата и почна да се повтаря едно и също.
Започнах "Анатомия - любовна история". АМи страшна боза. Само корицата и е хубава. Аз съм си виновна де, че не прочетох повечко преди да я взема от библиотеката. На всичкото отгоре е YA.
Чудя се с какво да изляза от дупката. Взела съм и две книги на Нийл Шустърман (непознат за мен автор), както и една на Атууд (тя поне смятам, че няма да ме разочарова).

Аз в момента чета "Железен пламък" - втората част на крилото.
Остават ми към 200 стр и мога да кажа, че ми харесва повече от първата част и това, което ми липсваше в крилото - повече история, повече дракони, повече описания на света, е добавено, а това, което ми беше в повече - въздишките, ох, ах, Богове!, пресолената манджа с любовните сцени, са доста по-малко.
Честно казано, въпреки елементарния стил на писане, има доста plot twist-ове, така да се каже и чета с интерес.

Започнах "Годината на свинята" на Кармен Мола. "Кървавата годеница" я прочетох буквално на един дъх. Втората започва отново ударно. Много ми харесва всичко прочетено до тук!

Значи има надежда и на мен да ми допадне и аз исках повече история и описание на света, в който се развива история, за по-цялостна атмосфера, повече приключения и най-вече 🐉. А точно любовните моменти ми бяха най-слабите.  Бива експлозии, бива чудо, ама от Космоса явно е било видно, малко прекалено ми дойде ... То това си е напълно човешко и прекрасно, но авторите в много книги ползват такива клишета, като че всичко е копи-пейст. Някак си имаш чувството, че това вече си го чел и за жалост не става дума само за тези сцени. За мен авторите трябва да търсят нещо ново и да го добавят, нещо от себе си би било най-добре. А не само и единствено това, което всички пишат. Много уважавам тези, които го правят и то поднесено с уважение и обич към читателите.

Geia, втората книга е "Пурпурната мрежа" и има значение да се четат поред. "Годината на свинята" е третата.

Благодаря, че ми обърна внимание. Щях да се чудя какво става. Уж вече нямам температура

Да, задължително подред! Втората ми беше толкова интересна, разнасях я с мен да чета по път за работа, забравих я някъде и си я купих втори път, че не можех да мирясам да не разбера какво ще стане 😆 Третата още не мога да приема, че се случи каквото се случи…

Бре, аз първата май много не я харесах и се отказах от следващите, освен да им дам шанс...

Бързо оздравяване, Geia!

А на мен "Червената царица" ми харесва все повече, испанците могат да пишат много оригинални криминалета. Сантяго Диас с поредицата за Индира Рамос (която не знам да е планирана за издаване у нас) също е много добър.

На мен първата най-малко ми хареса, сега като сравнявам трите.

Аз прочетох “Недовършеният ръкопис”, много ми хареса, но не разбрах за какво бяха подчертаните думи палиндроми. Дано в следващите части да става ясно. Продължавам с втората “Имало едно време два пъти”.

Мен ме дразни използването на глаголното време - все едно героя е отдалечен от събитията и това става някъде извън него. Но може да е само в моята глава. Както и четеш, четеш и изведнъж из от никъде едно е*си... Ами не ме кефи особено. Но като фабула, история, криминалистика - определено е топ!
Благодаря, Cioccolata!
Аз съм фен на испанците - за криминални истории - книги и филми, нямат равни!