Двамата се запознават в началото на октомври 1890 г. на соаре в дома на писателя Михалаки Георгиев, който отдавна се е зарекъл, че ще намери съпруга на Вазов. Атина тогава е на 30 години. Много скоро, буквално след няколко седмици, е обявен годежът им, а след още две – сватбата в църквата „Свети Крал“.
Двамата явно се харесват още от пръв поглед, щом толкова набързо създават семейство. Но се разделят след малко повече от година.
Основната виновница за развода им е баба Съба. Още щом вижда Атина, тя си дава сметка, че тази красива жена е замесена от друго тесто – „цапната и с много волен характер“, не върши почти никаква домашна работа, не си стои вечер вкъщи, дава мило и драго за соарета, чайове и балове.
Много по-късно, години след развода, към греховете на снахата ще се добави още един „кусур“: нейната алчност.
Атина със зъби и нокти воюва за правото си да бъде „г-жа Вазова“ и използва връзките си с владиците делото за развода да се протака до безкрай, та един ден да получи наследството на мъжа си.
Да не забравяме, че тя е любимата племенница на митрополит Климент /Васил Друмев/. Един приятел на поета – Атанас Илиев, разказва, че още преди венчавката тя пита годеника си: „Иванчо, колко получаваш?“.
Той отговаря: „Ами 500-600 лева.“ „Е, ами как ще живеем с тези пари?!“ – разочаровано възкликва тя.
Властната свекърва се уверява, че тази няма начин да не поиска да промени реда в къщата.
Макар че иначе е умна и общителна жена, баба Съба не дава и дума да изрече, че нещо може да бъде разместено или изхвърлено от патриархалния й домашен свят.
А що се отнася до сина й, тя дотолкова ревнува, че не може да допусне някоя друга жена да завладее сърцето му.
Така започва тиха в началото, а сетне и шумна война между нея и Атина за дребни на пръв поглед неща.
Докато един ден, на 17 януари 1892 г., когато Атина се прибира вкъщи на ул. „Солунска“17, след като е била на гости у своя приятелка, установява, че вратата е заключена.
В този момент на балкона се появява баба Съба и с нетърпящ възражение глас извиква:
Вазов подава молба за развод, Атина – за издръжка. Но едва след четири години съдът уважава молбата на поета. „Г-жа Вазова“ обаче обжалва и Светият синод отменя решението.
Междувременно Атина прави опит да се върне при мъжа си. В единственото запазено писмо на Атина до Вазов четем:
Известен и тачен от цял народ и освен това доста представителен на вид, Вазов е много харесван от жените.
И през целия си живот има завидни успехи сред тях. Той е само на 19 години, когато в Сопот се влюбва в една 30-годишна покръстена еврейка на име Катерина. Средна на ръст, леко мургава, с много красиви очи, говори завалено български.
В поезията си я нарича Рина. Тя е омъжена, но съпругът й по това време е на гурбет във Влашко и с Вазов живеят цяла година в блаженство. Още повече че са съседи и ги дели само един дувар. Изгарящият от страст младеж го прескача в тъмното, за да не го усетят домашните на Катерина, и остава там до сутринта. Накрая обаче гурбетчията я прибира във Влашко и така слага край на тяхната любов.
Не след дълго и Вазов заминава за Влашко, но не за да търси Катерина, а да се учи на търговия с жито при вуйчо си Кирко. там се залюбва с румънката Магдалена Крецу, пак комшийка.
Но и тази му връзка не продължава дълго. Откъде да знае, че и вуйчо му също изгаря от мерак по тази дама? Избухва лют скандал, след който Иванчо събира набързо багажа си, качва се на една гемия и заминава за Браила – там да си търси късмета…
В Букурещ, където споделя с хъшовете „братски техния живот“, поетът има бурен роман с полякиня, в която е влюбен и бъдещият премиер Стефан Стамболов.
След Освобождението една година Вазов живее в Русе и там се залюбва с туркиня от шантана на име Руфие.
Баба Съба обаче попада на едно негово стихотворение, посветено на туркинята, и бързо го вкарва в пътя:
Докато е преводач от френски на строежа на железницата София-Кюстендил, той успява да се залюби и със съпругата на белгийския инженер Бош – доста завехнал старец, докато тя е същинска тигрица.
Пак на този строеж отнема и държанката на мъж от Далмация на име Джовани – българка, родом от Самоков.
Рогоносецът обаче се оказва бясно ревнив и щом разбира, че Вазов се люби с нея под носа му, една вечер грабва револвер и стреля в него. Но съдбата отклонява ръката му и не успява да го улучи.
Пак по същото време Вазов започва любовна връзка и с перничанката Струмка, за която разказва:
Както и трябва да се очаква, любовта им веднага е анатемосана от берковските еснафи. А годеникът Абдул и баща му – ходжата на общината, затрупват властите с оплаквания и доноси срещу кадията, че не си гледа „каяфета“, а се е залюбил с мома, която нито се покръства, нито пък той се потурчва, та да се оженят. Така идва предложението Вазов да стане прокурор във Видин, а окръжният съд в Берковица е закрит. Вазов обаче отказва да замине за Видин и се установява в Пловдив. Тръгва си от Берковица и Фатме. Отива в Цариград, където се заема да учи „докторлък“. И никога повече не се връща в България.
На нея Вазов посвещава една от най-хубавите си поеми – „Зихра“.
низ маргари чудесни,
с усмивката си те зовят
цалувките небесни.
Лице й диша страст и лен
и райски пожеланья,
въздуха цял е напоен
с любов, благоухания.
Коса блестяща, кат венец,
е света на чело й,
покривка тънка, кат димец,
издава ни тело й
и негов прелестний размер
и кожа бяла, гладка,
и шия снежна, кат мермер
и като захар сладка…
Може би най-сладкодумният летописец на Пловдив – Никола Алваджиев, я описва витиевато:
„Тази страст раздруса твърде дълбоко моето същество“, признава поетът на старини.
Причината за раздялата му с Пелагия е банална – изгората му се влюбва в руснак, полковник, който живее в София, и му пристава.
Следва красив любовен роман с една госпожица от Пазарджик на име Мария Великова, 19-годишна, току-що завършила прочутия Пансион за източни славяни в Русия, стройна, с кестенява коса и кадифени очи.
Вазов дори я моли да му даде ръката си, но тя му отвръща:
В Одеса, където емигрира през 1886 г. и започва да пише „Под игото“, младият поет има няколко любовни авантюри, но най-продължителната е с Вера Алексеевна Тимони – прелестна, интелигентна 25-годишна дама, чийто съпруг е заточеник в Сибир. В един момент двамата дори обмислят сватба и Вазов праща на майка си снимка на своята избраница. И как, мислите, реагира баба Съба? Хич не й се понравило – как първородният й син Иванчо ще вземе чужденка, че свършиха ли се българките? И тутакси се заема да издейства разрешение от Стефан Стамболов Вазов да се върне в Одеса.
Други любовни авантюри на поета – с белгийка, от чиито ласки „се е ползвал“, и французойка, вдъхновила неговите „швейцарски сонети“.
Така той си живее като волна птица, повтаряйки пред приятели, че само вързаните мъже се обвързват с една жена за цял живот.
Да, но един ден си дава сметка, че вече е на 40 години и е крайно време да се задоми. И както става в онези години, роднини и близки на баба Съба се захващат трескаво да му търсят подходяща булка в Сопот, Казанлък, Пловдив, София и в други градове на страната.
Накрая се спират на Атина Болярска.
Макар че двамата се разделят скандално, Атина, изглежда, продължава да страда за него. Съвременници разказват, че на погребението на народния поет на 21 септември 1921 г., тоест 33 години след раздялата им, тя се появява неочаквано за всички, облечена в черно, минава покрай цялата му рода и застава дори пред царя.
Рояк от клюки зажужява след тази нейна постъпка! Братът на поета – Борис Вазов, моли министър Омарчевски, който произнася траурното слово, да изгони „нахалницата“. Той не се съгласява.