Ох и аз се разкъсвам- хем да кажем, хем да не кажем. Много е трудно да се вземе решение. На сестра ми вече казахме. Тя беше подготвена донякъде, така че... Издирвахме леля ми толкова много време, че уж очаквахме и този вариант.
За татко обаче- не знам. Много ще е трудно да му кажем като дойде.Но пък и сега ако му кажем- работата му е много отговорна, свързана с машини, а и той не е в идеално здраве. Ще се разстрои, че не може да е тук и може да стане беля. А и единствено с радиограма може да му съобщим за момента. Майка взе решение - да не му праща такава.
Повярвай Джемма, ще се разстрои много повече от факта, че не сте се отнесли с уважение към чувствата му. Ще се чувства многократно по-зле от факта, че това е скрито от него, и че мислено не е могъл да бъде с вас в скръбта. Как ще тръгне друг път на пътуване, знаейки, че ако се случи нещо лошо в дома му, той дори няма да бъде поставен в известност?
Виж, мъката си е мъка, работата-работа. Ако сметнат за нужно, от ръководството му ще му дадат нужното време да дойде на себе си и ще го подкрепят в изживяването на траура. Но ще си ляга с мислена молитва за упокой на душата и и ще се чувства по-добре от този факт, отколкото в последствие да си спомня как се е веселил на някакво парти, когато за полагали сестра му в гроба.
Моите съболезнования, мила! Мир на праха и!
Но според мен също не бива да се крие този факт от баща ти, наистина. Вярно, той с нищо не може да помогне, но нима вие можете??? А как би се почувствал след месец-два, когато разбере? Шокът ще е още по-голям, така мисля аз. И след това винаги когато е на път ще се пита дали не се е случило нещо лошо, за което той не знае. Няма лесен начин да се съобщи и да се преживее подобна новина...
