А знам, че ще ги нараня...

много добре казано

Моето мнение е, че трябва да гледаш ти да си щастлива и да си оправиш живота.  Детето ще порасне един ден и ще си замине, а ти ще се обърнеш назад и ще видиш как живота ти е минал и то най хубавите ти години. И ако очакваш дъщеря ти да ти каже "Браво" няма да стане. Аз живея с втори мъж и това беше най трудното нещо което направих, защото все се терзаех заради детето. Вече съм 5 години с втория ми мъж синът ми е много привързан към него изобщо те много се разбират. Но той също така се вижда и често с баща си и отношенията им не са се променили. Трябва да направиш крачка напред и ще видиш че всичко ще се нареди. Желая ти много, много щастие 

Жена, излязла си ми от контекста и си перефразираш както си щеш.
 Много ми е чудно как четете между редовете???
Разбрала ,недоразбрала- да напише там... постинги да се трупат. 


Сори за Офф-а.

И моето мнение е, че щом бракът ти е изчерпан - прекрати го. Без значение имаш ли друга връзка или не. Вярно, на детето ще му е трудно в началото, но ако и двамата родители му покажете, че все още сте такива за нея - бързо ще се оправи.
А за новата ти връзка - преди да се впуснеш в каквото и да е обвързване - помисли добре. Спомни си какво си преживяла и дали няма възможност пак да се случи нещо такова. Абе сърцето си знае най-добре...

И аз те подкрепям! Такъв брак, в който няма дори какво да си кажете е голям кошмар! А и щом секса липсва, то няма и близост и всичко наистина си е отишло. Влязло е безразличието, а това е по-страшно от това някой да те мрази.

Защо да те упреквам миличка,не му мисли-прекрасно е,че обичаш!Направила си всичко,за да спасиш брака си,тръшвай вратата,развеждай се и бягай при любовта!Детенцето ще е щастливо,като вижда мама усмихната,а предполагам,като се разделите с твоя и той ще намери щастие и така ще има двама щастливи родители,пък макар и разделени!По-добре от колкото заедно и нещастни!!!
Не мисли-бъди щастлива!!! 

ДА всеки има право да бъде щастлив, а не непрекъснато да поттиска емоциите си  защото може и сериозно да му се отрази здравословно,което не е на последно място!Щом мислиш,че си дала всичко от себе си и няма промяна,хич не се измъчвай.Никой не плаща данък обществено мнение.Но те съветвам ако искаш все пак не избързвай със развод.Ако имаш вариант къде да отидеш или той за известно време да се разделите.Може пък да разбере какво губи и да го оцени.Ти държиш ли на мъжът си още?мислиш ли ,че ако се промени си готова да продължиш да живееш с него или натделяват повече чуствата към другия.Аз ще ти кажа как бих реагирала в тази ситуация.Сядаме и му обяснявам как се чуствам и какво преживявам всичките тези години и аз как разбирам нещата за съвместното"съжителство"в прав текст ще го попитам той доволен ли е от начина ни на живот и може ли нещо да промени и да допринесе ако има желание да си останем семейство,защото семейството се гради и (разрушава от 2 души)Ако не ще му дам да разбере,че искам да променя живота си и да срещна човека който наистина би искал да живее с мен.Защото все пак детето ще има нужда и от него и той от нея разбира се щом я обича.Все пак е трудно да се дава съвет за тези неща.А що се отнася до въпросният господин датчанин,мислиш ли че трябва да хукваш през глава?
При всички случаи разбира се най добрият вариант според мен е твоя т........р да се вразуми и да си даде сметка какво става!!!!!

че ти откъде си мислиш,че ирландците са дребни, знаеш ли какви канари има

майтап, къде го намери този любим

Такъв е живота. Понякога нас някой ни наранява, понякога ние. Аз мисля, че е много по-лошо за детето ти да живееш със собствения му баща в тягостно мълчание и никакви отношения. Децата усещат всичко, дори да няма скандали и разправии. Тягостната тишина между двамата я виждат децата и разбират, че нещо не е наред и пак не са щастливи. Когато няма любов между майката и таткото се вижда отдалече. А да живеете така без любов има ли смисъл? То вярно е, че след години в брака нещата някак се променят, страстта не е толкова бурна, по-спокойни са чувствата, но когато съвсем ги няма? Това безразличие на мъжа ти мен лично би ме убило. Много особен човек ми се струва. Как някой ще ти подари гривна със сърце  и той поне няма да пита от кой е, каква е. Вие наистина нямате вече никаква връзка, дори приятелска. Раздели се с него. Всеки си има право да бъде щастлив. Защо трябва да те упрекваме? Напротив. Аз съм за да живееш по-щастлив живот. С такъв мъж и аз не бих живяла.  Детето някой ден ще те разбере, но съм сигурна че то няма да страда ако му показвате и двамата родители, че много го обичате, че то е най-важното за вас, но мама и тати не могат да живеят заедно. Успех!

ще се сети той откъде духа вятърът,но ще е късно 
а сега като работиш в друг град,дъщеричката ти с теб ли е или си я оставила при него?

Въобще не съм съгласна с  постингите на пове4ето тук.Аз така търпях с първия...заради детето...17 години!! А детето ще  прасне и се отдели,какво правиш ти тогава?? Явно вашият брак е към края си,и това са нормални неща.В българия има едно много тъпо и ограничено мислене,"...оххх здаради детето да не се развеждам,...оххх,ами какво ще кажат за мен роднините,...охххх майка ми ще получи инфаркт...ох...ама съседите в блока.
Стига бе хора сте мислили за другите.Кога ще живем СОБСТВЕННИЯ си живот и да имаме право на щастие.А в същото време всички тия съседи и роднини и близки те съжаляват и викат...оооххх горката жена,не и е лесно.Тоя брак,с тоя мъж..." Е така ли да я караме...да ни съжаляват!!
Аз срещнах мъжът на живота ми и той беше далеч от България.Хич не ми пукаше за роднини и близки...майка ми плачеше да не се развеждам.  Казах и ,"маме ,искаш дъщеря омъжена но нещастна,или ...омъжена и щастлива? Сега го обожават мъжът ми,и роднините и близките...и казаха" Добре че се разведе.Никога не сме те виждали толкова щастлива"
Към авторката...
Мила моя....Гледай себе си и детето! На вас да ви е добре.Такива жертви заради  някой мъж...да си с него до края на живота...пардон,до края на"мъките си"... Това си е лудост и заробване.
Срещни се с човека когото мислиш че обичаш,виж дали е такъв наистина какъвто си си го представяла и той дали е такъв  какъвто  се е представял по нета.И тогава ще разбереш...ако е той...само едно ти пожалавам..Имаш право,следвай сърцето си...и в крайна сметка БЪДИ ШАСТЛИВА !!! 
Ако не е той...продлжаваш напред...търси и ще ГО намериш  И никакви жертви зараеди "другите". Понеже те не живеят твоя живот  и няма как да знаят какво ти е,а само се тюхкат,отстрани.А  и ти недей да живееш техния...живей си твоя и на детето! Всичко е пред теб.
Успех