За емоционалната еманципация от родителите

Там проблемите са други просто. Не означава, че ги няма. Принцовете и принцесите изпадат в големи кризи, когато разберат, че света не се върти около тях, и че освен мама, никой друг няма да им даде нищо наготово. И не е само това...

Е, защо да е неуважение, при положение, че всеки ден и вечер съм с тях и в една от въпросните вечери приятелка иска да ми каже нещо по телефона, а аз не говоря често по телефона? Разбирам да не сме се виждали от много време, но аз съм на почивка с тях цяла седмица, а и извън почивката пак съм прекарала много време вкъщи, и една от вечерите просто отивам да говоря, а те двамата си продължават вечерята. Какво неуважително има в това? Искаше да ми разкаже лични неща, не върви да седя на масата и да говоря за това. Освен това пак заради майка ми, когато съм вкъщи и някой приятел иска да се чуем за нещо, аз шептя и се крия в стаята си, за да не ме пита тя после какво сме говорили, защото го е правила. Пита с кого говоря, ако спомена въпросната приятелка или друга, тя пита какво е казала. В мен ли е неуважението?!

Наистина ли питаш защо е неуважение да станеш от масата по време на вечеря?

И според мен е така. В повечето случаи точно родителите имат (имаме) най-голяма вина. Травмата започва от ден първи, а има теории за наследствена травма. За повтарящи се модели в семейства и пренасяне на модели на зависимост и насилие. Тези, които са ни травмирали, са били счупени, травмирани хора. Тези, които ще травмираме несъзнателно - обичаме най-много на света. Мисля, че няма не травмирани хора. Просто има такива, които са научени да са гъвкави - да имат капацитета да устоят и да се възстановят бързо и такива, които не са.

Дълбоко в сърцето си вярвам, че разликата между двата вида е, дали детето се е чувствало обичано, въпреки слабостите и грешките на родителя. Дали се е усещало обичано, без значение какво се случва и въпреки действията му.

Може да греша, но се надявам детето ми поне да се чувства обичано и прието каквото  и да прави.

Хей, Джуд!
Много интересна тема.
Честно казано и аз съм била от бунтарите. Връвта се скъса през пубертета, но имах приятелка в университета като теб.
Много красиво момиче, но изключително затворено и с ниско самочувствие. Винаги съм се чудила защо? Нямаше никаква логика да изглежда така смачкано и да седи сама, предвид колко е красива и умна. Родителите ѝ са заможни. Майка ѝ е адвокатка. Баща ѝ е зъболекар. Изключително харизматични и интелигентни хора.
Беше ми странно като сме си говорили за израстването и пубертета как тя никога не е повишава тон на родителите си. Никога не е блъскала врати. Не е нарушавала вечерен час. Никога не е имала директни конфронтация. Никой не ѝ е крещял. И пак беше по-смачкана и с по-ниско самочувствие от мен, която идвам от явно токсично рождено семейство.
Майка ѝ и купуваше всички дрехи - О, колко бяха стилни и хубави! Тя се консултираше за всичко с нея. Говореха си по телефона често.
Бащата ѝ е пътувал много в чужбина ина  майка ѝ се е налагало да се оправя сама.
Благодарение на теб имам някакво разбиране, че и там може да има токсичност.
Някой видове насилие се виждат и се чуват - синини, крясъци, обиди... Други са тънки - мълчание, студенина, неодобрение, контрол, игнориране, лоша реакция при всяка силна емоция, насаждане на срам...
Поздравление, че си осъзнала, че имаш проблем. Моята приятелка тогава, не го разбираше.

A аз се чудя как е възможно да идеш цяла седмица с родителите си на почивка, когато си на 30 години?

Ами да, питам, защото това не са външни хора, с които да се съобразя и да не ставам, а родители, с които пак подчертавам, съм прекарвала всяка минута на тая почивка, без изобщо да стана настрани и да си проведа някакъв личен разговор, освен във въпросната вечер. Не мисля, че между близки хора трябва да се спазват такива правила. Освен това наблюдавам хората покрай мен, всеки, който е в приятелска или домашна обстановка, си говори свободно и си отделя време за разговори без да мисли дали на някой това му е неуважително. Аз също уважавам някой, който е преценил, че трябва да проведе някакъв разговор в друга стая, защото така е преценил.

Нямаш ли приятели, с които да отидеш на почивка? Щом си "закъсала" да отидеш с тях ще трябва да спазваш правилата им.

Ами в момента нямам такива, с които да отидем на почивка. Приятелки много имам, въпреки че миналата година загубих три приятелства, заради разни неразбирателства, тежко го изживях. Но се сприятелявам, обичам хората. Другите са семейни, имам и една в моето положение, даже на морето живее, подхвърляла е да отида някога на гости, но без конкретика и аз не смея да се натрапя. Тази година ще променя това, няма да ходя с тях. Просто и това с баща ми ми влияе, защото просто исках да сме заедно, докато си е тук, но ще го променя. Ще потърся някой да отидем заедно. Аз и сама бих отишла, въобще нямам притеснения за това, но пак се съобразявам, че няма да одобрят. Може би трябва да отида сама.

Седнали сте на една маса да вемеряте и ти намираш за нормално да станеш внезапно и да говориш един час. Има си елементарни правила на добро възпитание. Казваш на приятелката, че ще се обадиш след 20 минути примерно. Извиняваш се на родителите си, довършнаш  вечерята и отиваш да приказваш колкото си искаш.

Показателно е, че пускаш подобна тема в 0.45 на 1 януари. Ти с родителите си празнува?

Да, с тях празнувах, защото другата ми опция беше да бъда с две обвързани двойки, от които съм близка само с едното момиче, и прецених, че няма да ми е комфортно.
P.S. Говорих един час, защото момичето ме държеше на телефона, а аз не мога да ѝ кажа не, пък и наистина го приех като малко време за себе си, да се откъсна. Да, знам, че и това не е окей. Възпитан човек съм, но прекалено многото правила карат и възпитания да не иска да спазва.

Честита нова година, Джуд.  Това по -горе е за добър психолог и или дори психиатър.  Няма нишо  срамно в това  да потърсиш помощ.  Няма да стане бързо, но ако си мотивирана и постоянна ше ти се получи. Започни с малки крачки, които да ти вдъхнат увереност . Например днес ще се обадиш на  5 специалисти, от които ще избереш с кого да работиш,  в сряда намираш и се записваш на курс по патагонски/акварел/дърворезба/салса,  или каквото там ти е интерсно ,  от петък ходиш за 30 мин на фитнес всяка седмица....Ня следващия празник (Великден май се пада) ще идеш на екскурзия с група......

 Родителите ти на са лоши. По-скоро са са едни очукани от живота хорица, на които им се е наложило и продължава да им се налага  да живеят в неприятна конфигурация и те се справят както и доколкото могат. Съветите, които ти дават, ( които всяка една от нас тук ти дава  всъщност) са пречупени през  призмата на  личните им истории, (не)успехи, разочарования и неосъществени мечти.  Не е нужно да им се отчиташ  какво правиш, нито  да се придържаш към съветите им.  Има 101  начина да си сърдечна без да бъдеш  управлявана.

На 30 не си момиче, а жена
И "момчето", с което си се запознала, вероятно на 30+, не е момче, а мъж! Спри да се изживяваш като момиченце, Джуд, поеми отговорност за живота си. Голяма драма, майка ти споменала да си купиш ново сако, май беше, ма направо я зачеркни, не й вдигай телефона, и търси психиатър?! Ами може би наистина след хоум офиса да имаш нужда от дрехи.  Направо недоумявам каква епидемия се вихри сред хора, които вечно търсят виновен за собствените си неприятни черти на характера, неудачи, и всичко останало. Ако беше станала от масата, за да говориш един час, чужди хора нямаше да бъдат очаровани, а вероятно много обидени. А ти недоумяваш защо. Възпитание се нарича.
Щастлива нова година ти пожелавам!

По-малък е от мен, затова написах момче.

Психолози, психиатри и прочие се навъдиха и станаха модерни след като обществото се измързеливи. И не само, ами и на терапии с връщане към минали животи ходят за да си решат проблемите. Проблеми, които нямат, измислени от мързел. А защо се измързеливи това общество? Прекъсна връзката със селото. А на село - мотика! Еми това е! Като чуя, че на някой му е скучно изпадам в недуумение. Каква скука хора?  Стига с тези психологически книги, стига с това мислене, виждате по-добре не става. Смирение! Смиряваш се, че не всичко е цветя и рози и това е. Има и по-лошо, има хора без родители, такива, които не ги познават изобщо или такива, които са починали млади. Те какво да кажат?  Дано, дано си възпитам разумно дете, че да не стига до там да обвинява мен за това, че съм се облъскала да го отгледам

Авторке, на години може и да си на 30, но като емоционална зрялост звучиш на 15. Порастни, започни да вземаш самостоятелни решения, откъсни се от полата на мама. Разбери, че действията и последиците от тях носиш ти, а не родителите ти. Прекалената обидчивост е форма на пасивна агресия, целта на хората не е да те обидят и да се почувстваш зле. Докато самата ти не предприемеш стъпки, за да промениш нещо, дори и да работиш с психолог, пак няма да отбележиш съществен напредък.
Пиша го съвсем добронамерено, защото виждам подобна ситуация с една от най-близките ми приятелки, която е доста по-възрастна от теб, но до ден днешен се върти в същия омагьосан кръг.