- Публикувана: 27 дек. 2023, 23:12 ч.
- Последно мнение: 9 май 2024, 16:33 ч.
Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33
Здравейте. Четох, четох. Чудих се да пиша ли, какво да напиша, как да го напиша. Синът ми е на 6 години и 3 месеца. Усмихнато, добро и много послушно момче. Има проблеми с храненето от раждането, кърма не пиеше, АМ отказа сам на 7 месеца. Захранването - мъка. Отказваше да пие вода до горе - долу две годишен. Проговори трудно. Когато започна да посещава ясла, сестрата един ден ми каза, че според нея детето ми има проблем, но не била лекар. Обидих се и се притесних, но ако трябва да съм честна не обърнах внимание. Яде само пилешки хапки с корнфлейкс, сандвич с кашкавал, пържени картофи, Хамбургер от Макдоналдс или Хесбургер, кисело мляко, шоколад и всевъзможни сладкиши, чипс и пуканки, да не забравя - кренвирши също. От около 3 годишен при силна емоция на щастие започва да скача на едно място. Баща му му се караше все, аз пък се карах на баща му, че му се кара. Това скачане продължава и до днес. При въпрос “защо скачаш?”, той ми отговаря, че не знае. Не общува много с деца. Не обича да ходи по площадки. Има 2-3 деца, с които си играе и това е. Изключително много се срамува, не иска да се запознава с никой, не иска да играе с непознати деца и изключително трудно може да се отпусне и това да се случи. Единични случаи. Рисува, много, почти постоянно, но ми отказва да участва в конкурси в градинката. Учи лесно наизуст, но явно чувства неувереност ли не знам и не иска да казва това, което е научил. Не може да си напише името дори, пише числата наобратно /огледално/. Опитвам се да го насърчавам и да го подкрепям за всичко, но когато се чувства, че не е достатъчно “добър” за нещо, започва да плаче. Къса ми се сърцето. Сигурно пропускам нещо. А може би и хаотично съм описала ситуацията. За пръв път споделих на съпруга ми миналата седмица, че според мен има проблем. Не знаем какво да правим и към кого да се обърнем. Живеем в района на гр. Бургас. Ще съм благодарна за някакви съвети или да ме насочите къде да отидем.
Отговарям, но е малко дълго и го слагам в скрит текст
Скрит текст:
Няма нужда да се извинявате. С Вашите въпроси ми помагате да уточнявам неща, които не съм.
Няма диагноза от детската градина. Тогава обърнах внимание, че има късно проговаряне, затруднения по този начин да се разбира с децата, с всички всъщност. Харесваше му да се занимава сам, и се включваше в общите занимания с участие, ако му е интересно. Не е буйствал, не е правил скандали, просто е стоял при децата без участие. От градината ни предложиха да му осигурят ресурсен учител, психолог, и логопед. Това наложи да спрем да посещаваме център на общински бюджет, където с него работеше логопед.
В момента не е ресурсно в училище, защото се справя с материала. Ходи с желание и с интерес.
Няма тантруми /това ми се наложи да проверя какво е/, освен обичаен инат, ако нещо не му харесва.
В Св.Никола направихме обследване, първото такова сериозно, защото продължавам да се притеснявам, че определено не комуникира на нивото на връсниците си /да, сравнявам децата, все пак донякъде това е някаква индикация/
Според мен основният му дефицит е свързан с речевата комуникация, която е свързана и с разбиране. По отношение на обучението не мисля, че се различата от връсниците си. Справя се с материала, интересно му е, самообслужва се напълно – обличане, събличане, къпане, измиване, зъби, обувки и т.н.
На 6 години го заведохме на невролог и тя му направи ЕЕГ и тя каза, че всичко е наред, мозъкът му изцяло развит и като за седем годишен.
След детската градина потърсих отново логопед, която да се занимава с него в посока разбиране, комуникация. Може би не попаднахме на точната, защото ни каза, че той се справя отлично с материалите, които му дава?! Аз не исках да го готви за училище, защото той вече смяташе до 10, познаваше българската и английската азбука и можеше по малко да чете. На мен ми трябваше помощ за дефицитът според мен, но имах чувството, че не ме приемат на сериозно след като той се справя с това, което му дават.
Във форума прочетох за обследването в Св. Никола и се опитах да се свържа с тях. Оттам ми писаха, че се чака много, и ако искам ще ме запишат, а през това време мога да потърся и друго мнение. Дадоха ми координати на детски психиатър и ние отидохме. 1 час ме разпитваше, говореше с него, наблюдаваше го и накрая каза, че не вижда някакъв сериозен проблем, даде ми насоки как да го насърчаваме да говори, да го събираме с деца и т.н. Но определено не ми каза аутизъм, но и тя не проведе никакви тестове с него.
Може и аз да не обяснявам точно, но не е само комуникация с връсниците. Разбирането понякога на правилата на игри е проблем. Отделно е стеснителен и не успява да се включи в групички.
Не ми трябваше документ за ресурсно. Исках някой да го прегледа и да ми каже какво да правим, как да го подпомогнем. Никой около мен не вижда проблем.
И да, никой не ми намекваше, че може да има по-сериозен проблем. Само аз си се притеснявах. Психоложката в училището казала, че за момента няма проблем след като той се справя отлично с материала.
Това, което са ми записали, че социалното му разбиране е ниско. Сериозни нарушения в езиков план. Като цяло не се е справил много добре в тестовете, които са му направили. И още...
Заключение: Данните от анамнезата, клиничното наблюдение и психологичното изследване показват изразени нарушения във вербалната и невербалната комуникация, кигнитивни дефицити, попадащи в ниската норма на възрастта, стереотипно поведение. Клиничната картина съответства на диагностичните критерии за Генерализирано разстройство от аутистичния спектър – детски аутизъм.
Той пазарува, но когато е с някой възрастен
Няма диагноза от детската градина. Тогава обърнах внимание, че има късно проговаряне, затруднения по този начин да се разбира с децата, с всички всъщност. Харесваше му да се занимава сам, и се включваше в общите занимания с участие, ако му е интересно. Не е буйствал, не е правил скандали, просто е стоял при децата без участие. От градината ни предложиха да му осигурят ресурсен учител, психолог, и логопед. Това наложи да спрем да посещаваме център на общински бюджет, където с него работеше логопед.
В момента не е ресурсно в училище, защото се справя с материала. Ходи с желание и с интерес.
Няма тантруми /това ми се наложи да проверя какво е/, освен обичаен инат, ако нещо не му харесва.
В Св.Никола направихме обследване, първото такова сериозно, защото продължавам да се притеснявам, че определено не комуникира на нивото на връсниците си /да, сравнявам децата, все пак донякъде това е някаква индикация/
Според мен основният му дефицит е свързан с речевата комуникация, която е свързана и с разбиране. По отношение на обучението не мисля, че се различата от връсниците си. Справя се с материала, интересно му е, самообслужва се напълно – обличане, събличане, къпане, измиване, зъби, обувки и т.н.
На 6 години го заведохме на невролог и тя му направи ЕЕГ и тя каза, че всичко е наред, мозъкът му изцяло развит и като за седем годишен.
След детската градина потърсих отново логопед, която да се занимава с него в посока разбиране, комуникация. Може би не попаднахме на точната, защото ни каза, че той се справя отлично с материалите, които му дава?! Аз не исках да го готви за училище, защото той вече смяташе до 10, познаваше българската и английската азбука и можеше по малко да чете. На мен ми трябваше помощ за дефицитът според мен, но имах чувството, че не ме приемат на сериозно след като той се справя с това, което му дават.
Във форума прочетох за обследването в Св. Никола и се опитах да се свържа с тях. Оттам ми писаха, че се чака много, и ако искам ще ме запишат, а през това време мога да потърся и друго мнение. Дадоха ми координати на детски психиатър и ние отидохме. 1 час ме разпитваше, говореше с него, наблюдаваше го и накрая каза, че не вижда някакъв сериозен проблем, даде ми насоки как да го насърчаваме да говори, да го събираме с деца и т.н. Но определено не ми каза аутизъм, но и тя не проведе никакви тестове с него.
Може и аз да не обяснявам точно, но не е само комуникация с връсниците. Разбирането понякога на правилата на игри е проблем. Отделно е стеснителен и не успява да се включи в групички.
Не ми трябваше документ за ресурсно. Исках някой да го прегледа и да ми каже какво да правим, как да го подпомогнем. Никой около мен не вижда проблем.
И да, никой не ми намекваше, че може да има по-сериозен проблем. Само аз си се притеснявах. Психоложката в училището казала, че за момента няма проблем след като той се справя отлично с материала.
Това, което са ми записали, че социалното му разбиране е ниско. Сериозни нарушения в езиков план. Като цяло не се е справил много добре в тестовете, които са му направили. И още...
Заключение: Данните от анамнезата, клиничното наблюдение и психологичното изследване показват изразени нарушения във вербалната и невербалната комуникация, кигнитивни дефицити, попадащи в ниската норма на възрастта, стереотипно поведение. Клиничната картина съответства на диагностичните критерии за Генерализирано разстройство от аутистичния спектър – детски аутизъм.
Той пазарува, но когато е с някой възрастен
Здравейте. Реших да попитам тук именно родители с повече опит от мен. Ситуацията е малко сложна - аз самата съм клиничен психолог и от две години работя именно с деца с увреждания.
Синът ми е на 3г. и половина. Проходи на 1г и 1м. Първите осъзнати думи на 2г и 6м. Към момента много рядко казва изречение от 3 думи (Искам гушка тати например). Когато ние го питаме нещо, не ни отговаря в повечето случай.
Ходеше и на ясла, сега на детска градина, но не играе с децата. Не ги отразява.
Памперсът не е махнат.
Плаках много на коледното тържество в детската градина, детето ми нямаше стихче, разхождаше се по време на общите танци...
От половин година го водя в центъра за деца с увреждания, където работя аз и с него работят педагог и логопед. Включихме и психолог в екипа, също и кинезитерапевт. Синът ми не тича, спъва се често като ходи, иначе е много активен. Може 30 минути да седи на столче и да работи със специалист.
Познава цветове и форми, но не може да нарисува кръг например. Брои до 10, знае азбуката. Не сочи с пръст обаче и комуникацията с другите най- много ме притеснява.
В понеделник имам час за консултация в Тацитус, ще звъня и в Александровска детска психиатрия да запазя час. Видно е, че детето изостава в развитието. Не е редно аз да поставям диагноза, първо защото съм му майка, второ - не съм детски психиатър.
Как ви изглеждат нещата на вас? Колегите ми са много лаконични, страх ги е да ми кажат те какво мислят и това още повече ме напряга. Мъжът ми вкъщи се сърди, сякаш аз съм виновна...и изобщо ми е много тежко тези дни.
Синът ми е на 3г. и половина. Проходи на 1г и 1м. Първите осъзнати думи на 2г и 6м. Към момента много рядко казва изречение от 3 думи (Искам гушка тати например). Когато ние го питаме нещо, не ни отговаря в повечето случай.
Ходеше и на ясла, сега на детска градина, но не играе с децата. Не ги отразява.
Памперсът не е махнат.
Плаках много на коледното тържество в детската градина, детето ми нямаше стихче, разхождаше се по време на общите танци...
От половин година го водя в центъра за деца с увреждания, където работя аз и с него работят педагог и логопед. Включихме и психолог в екипа, също и кинезитерапевт. Синът ми не тича, спъва се често като ходи, иначе е много активен. Може 30 минути да седи на столче и да работи със специалист.
Познава цветове и форми, но не може да нарисува кръг например. Брои до 10, знае азбуката. Не сочи с пръст обаче и комуникацията с другите най- много ме притеснява.
В понеделник имам час за консултация в Тацитус, ще звъня и в Александровска детска психиатрия да запазя час. Видно е, че детето изостава в развитието. Не е редно аз да поставям диагноза, първо защото съм му майка, второ - не съм детски психиатър.
Как ви изглеждат нещата на вас? Колегите ми са много лаконични, страх ги е да ми кажат те какво мислят и това още повече ме напряга. Мъжът ми вкъщи се сърди, сякаш аз съм виновна...и изобщо ми е много тежко тези дни.
Започвам да отговарям едно по едно. Ще си допълвам мнението, защото виждам три нови лица в темата с три различни запитвания и няма да стане на един път да отговоря и на тримата, а бг мама не позволява на последния писал потребител да добавя ново мнение, а само да допълва.
Здравейте.
Почти трета от мнението ви е отделено на храненето. Не знам защо това се смята за сериозен спектрален симптом но това не е така. Има деца от спектъра които се хранят прекрасно и деца в норма които никога не прояждат домати. Избирателното ядене може да е свързано с вкусови особености или с нежелание за разнообразяване на привични хранителни продукти . Последното може да е белег на характер, но може и да е свързано с консервативност. От там - не всеки който има вкусови ограничения е спектрален и не всеки спектрален има вкусови предпочитания.
От това което описвате си мисля че имате специфични нарушения в ученето поне за сега виждам насоки за предположения ( само предположения!) за дислексия. Тя е свързана и усещането на детето че не е като всички, ниско самочувствие, вероятно при вас подсилено и от характер ( има и срамежливи, затворени деца които са ограничени в контактите си). Специфичните нарушения в ученето обаче са състояния които се диагностира когато детето тръгва на училище и трайно показва затруднения в ограмотяването ( говорим за втори , трети клас!) . Вие обаче сте се сетили овреме и трябва да направите всичко възможно ограмотяването на детето да не е само приоритет на работа В'ъв училище . Дори бих казала че е добре при вас да започне колкото се може по-рано. Аз само ще анализирам, вие ще решите какво ще правите. Аз бих търсила позната, близка пенсионирана детска учителка от старата генерация ( търпеливи, разбрани, взискателни) и бих осигурила на детето занимания по ограмотяване (звуков буквен анализ, писане, както и основи на математиката). Поне 4 пъти седмично с задаване на домашни. Самата учителка трябва да е достатъчно опитна за да разбере къде точно се корени проблема на детето ( дислектиците са визуално мислещи хора) и чрез повече визуални стимули ( да кажем почват да правят буквите от пластилин, после да сглобяват срички и т.н, при тях стандартния начин на обучение по ограмотяване не е напълно подходящ, той ги затруднява.) се учат да четат и пишат. Това трябва да прави човека, който се занимава с детето, като го прави бавно и последователно, сменя начините ако види че детето се затруднява или нещо не му се получава, работи се с много повторения, но когато детето в крайна сметка усвои принципите на четене и писане, нещата ще стават много по-лесни. Именно затова ви съветвам да го направите предварително като започнете максимално бързо. Така, Ще имате време , което няма да бъде на ваша страна когато детето тръгне първи клас. Там всичко е планирано да се случва в рамките на година ( азбука, плюс четене и писане) , което за деца с обучителни затруднения и много много трудно. Разберете никой не казва че детето ви глупаво, то просто е различно, учи по различен начин, самият факт че много рисува много го потвърждава. Просто му помогнете, да се ограмоти не по начина по който се случва в училище и който може би ще го затрудни. От там, ако проблемите са само обучителни , когато детето усвои писане четене като умение нещата стават като при всички. Усвояването на човекът и природата или човекът и обществото няма да е по-различно.
Виждам че пишете че е на 6 и 3 месеца което означава че вероятно детето е родено края на годината, което означава че ще тръгне на училище без да е навършило седем. това ще го постави в допълнително затруднително положение защото примерно 9-10 месеца разлика между децата на тази възраст е от голямо значение. При вас дори може на това да се дължат емоциите че не се справя , защото е малък на фона на останалите.
Четейки за емоционалното състояние на детето бих казала че може да има и някакви тревожностни отклонения, но се надявам когато детето започне да се справя с нещата и добие малко повече самочувствие ( което от прочетеното му липсва) всичко ще се нормализира. Ако ли не и нещата почват да ескалират ще трябва да търсите психолог, който да му помогне да се справи със собствените емоции които го дестабилизират.
Здравейте. Благодаря за уточненията
Малко анализ. Ако му страдаше разбирането детето нямаше да се справя с материала. Това го казвам като родители на дете със СОП което от първи клас е в масово училище без допълнително подпомагане. Със затруднено разбиране и продукция на вербален език но без интелектуални затруднения. За да бъде в крак с връстниците работехме не само върху материала и върху формиране на модели и начини за повишаване на разбирането. Ако детето ви е в крак с материала без допълнителна сериозна работа, значи не страда нито импресивната нито експресивната реч. Слагам и двете защото няма как да стада едното, а да не страда другото БЕЗ никаква терапевтична работа и всичко да върви нормално с нормално усвояване на материала. Така че тук или вашите очаквания към разбирането на едно дете са силно завишени или има нещо повече в ситуацията.
Чета диагнозата и се чудя. задръжки в когнитивното развитие , ниска норма ... това за дете което се справя в училище с материала без допълнителна помощ, ходи на колективен спорт... това е напълно невъзможно, има силно противоречие. Или в свети Никола не знаят какво да му поставят или са "сгрешили детето".От свети Никола пишат че имате когинитивни задържки, не виждам как е възможнода са го извели без да са ви направили тест за интелигентност, но това което казвате за "справянето с материала" е достатъчно да е в разрез с тяхното мнение.
От тук вървим към това което най-много ви притеснява , а аз разбирам , че то е че няма комуникация подобна на тази която очаквате от него и която да е като тази на връстниците му. Ако сте И екстроверт разбирам че притесненията ви са даже повече.
Трябва да разберете няколко неща.
1. Хората сме различни. Някои намират 10 приятеля на детската площадка, други имат един приятел за цял живот. Някои са на купони кат риба във вода, други намират в апартамента на купона библиотеката, сядат и четат книга цяла вечер като това е прекрасно прекарано за тях време. Всички са различни.
2. Че детето ви не отговаря напълно дете в норма е ясно ( извинявам че така направо но няма смисъл да правим реверанси) . Самото късно проговаряне и някои други маркери които споменавате са много ясен критерий. това за спазване на правила също. Обаче трябва да ви кажа че по-начина, по който описвате как се случват нещата с вашето дете, дори и да сте имали забавяне в проговарянето то е наваксано, детето няма проблем с придобиване на академични познания , адекватно е в училище, детето се самообслужва. Всяка една майка в тази тема би взела тази бумага която са ви дали от свети Никола и би я скрила в най-дълбокия скрин защото на вашето дете тя не му трябва. Вашето дете е може би класически високофункциониращ, от тези, дето никой няма и да предположи, че е такъв и всеки ще каже че е странен, различен, оригинален, необичаен и много други епитети. Никой няма да каже той е аутист. Детето всъщност демонстрира класиката на симптоматиката на дете от спектъра - проблеми в социализацията .В диагнозата пише че има стереотипи и ограничени интереси , но вие не споменавате за тях. Така че още по-добре.
3. Комуникацията в смисъл на общуване в социума (не като начин а като функция) на детето му е неестествена. Това не е нещо което при вашето дете ще се случва естествено като на всяко друго дете, не се е случвало до сега може би няма да се случи и отсега нататък, странности ще има, но не от тези странности дето са силно дразнещи
От там - ако разграничим при всяко дете трите важни аспекта на растеж и развитие
поведение
интелект
социализация
При вас страда последното. При децата в норма социализацията се случва естествено, никой особено не ги учи, те наблюдават анализират, копират, изпълняват , грешат или не, биват поправяни и се коригират. При децата от спектъра тези неща не се случват естествено. те трябва да бъдат учени доколкото е възможно през практиката, с много ситуации в които биват поставяни и чрез шаблони за поведение в дадена ситуация които усвояват и да прилагат. Няма специалист който да научи детето ви на това, както и то може да бъде научено КАК да се социализира и адекватно комуникира , но пак няма да му е естествено.
Продължавам
1. Важно ви е да разберете дали все пак това което казват от св.Никола за сериозните езикови затруднения е реално. Имате класна, задължително говорете с нея. Не споменавайте диагнози и друг глупости. Питайте я как е на фона на връстниците с материала къде има затруднения. Ако има такива и класната ви ги спомене - започнете сериозно да работите върху тях.
2. В социален план. Правилно е да го запишете на много активности сред деца , както казахте че желае той самия. Именно на такива места, той може да гледа социални ситуации и да се учи на подходяща реакция и поведение. Трябва да е колкото се може повече сред деца и хора, трябва да му четете много книги, да гледа образователни филми, да се сблъсква с колкото се може повече житейски ситуации ( и морални включително) - като наблюдател и като участник, за да усвоява умения както казах за поведение и реакция. Това на което детето трябва да бъде научено е ваша грижа. Няма специалист по оказване на такава помощ. Ако сте с обучителни проблем тосоциален педагог, психолог, логопед ще са ви от полза, но за социализация няма предвидена в подпомагане допълнително от какъвто и да е вид. Както казах за другите деца е естествено, те естествено "четат" всяка ситуация и се самообучават. При децата от спектъра това не е естествен процес, но понеже ние, родителите искаме да се впишат в социума , това те да бъдат научени на такива умения е наша грижа.
Дано не се е получило дълго. Не се сещам за полезна информация което да можете да изчетете в тази тема, при условие че тук с повечето деца се работи над елементарни умения. Заучването на социални истории пък тук също би било на много ниско ниво ( как да поздравяваш за добър ден, как да се държиш при преглед при педиатъра). При вас говорим за съвсем друга класа социални умения ( как да се държиш на рожден ден, както да кажеш на другарчето ако плаче ) и т.н.
... Усмихнато, добро и много послушно момче.
Скрит текст:
Има проблеми с храненето от раждането, кърма не пиеше, АМ отказа сам на 7 месеца. Захранването - мъка. Отказваше да пие вода до горе - долу две годишен. Проговори трудно. Когато започна да посещава ясла, сестрата един ден ми каза, че според нея детето ми има проблем, но не била лекар. Обидих се и се притесних, но ако трябва да съм честна не обърнах внимание. Яде само пилешки хапки с корнфлейкс, сандвич с кашкавал, пържени картофи, Хамбургер от Макдоналдс или Хесбургер, кисело мляко, шоколад и всевъзможни сладкиши, чипс и пуканки, да не забравя - кренвирши също. [/b]
От около 3 годишен при силна емоция на щастие започва да скача на едно място. Баща му му се караше все, аз пък се карах на баща му, че му се кара. Това скачане продължава и до днес. При въпрос “защо скачаш?”, той ми отговаря, че не знае. Не общува много с деца. Не обича да ходи по площадки. Има 2-3 деца, с които си играе и това е. Изключително много се срамува, не иска да се запознава с никой, не иска да играе с непознати деца и изключително трудно може да се отпусне и това да се случи. Единични случаи. Рисува, много, почти постоянно, но ми отказва да участва в конкурси в градинката. Учи лесно наизуст, но явно чувства неувереност ли не знам и не иска да казва това, което е научил. Не може да си напише името дори, пише числата наобратно /огледално/. Опитвам се да го насърчавам и да го подкрепям за всичко, но когато се чувства, че не е достатъчно “добър” за нещо, започва да плаче. Къса ми се сърцето. Сигурно пропускам нещо. А може би и хаотично съм описала ситуацията. За пръв път споделих на съпруга ми миналата седмица, че според мен има проблем. Не знаем какво да правим и към кого да се обърнем. Живеем в района на гр. Бургас. Ще съм благодарна за някакви съвети или да ме насочите къде да отидем.
От около 3 годишен при силна емоция на щастие започва да скача на едно място. Баща му му се караше все, аз пък се карах на баща му, че му се кара. Това скачане продължава и до днес. При въпрос “защо скачаш?”, той ми отговаря, че не знае. Не общува много с деца. Не обича да ходи по площадки. Има 2-3 деца, с които си играе и това е. Изключително много се срамува, не иска да се запознава с никой, не иска да играе с непознати деца и изключително трудно може да се отпусне и това да се случи. Единични случаи. Рисува, много, почти постоянно, но ми отказва да участва в конкурси в градинката. Учи лесно наизуст, но явно чувства неувереност ли не знам и не иска да казва това, което е научил. Не може да си напише името дори, пише числата наобратно /огледално/. Опитвам се да го насърчавам и да го подкрепям за всичко, но когато се чувства, че не е достатъчно “добър” за нещо, започва да плаче. Къса ми се сърцето. Сигурно пропускам нещо. А може би и хаотично съм описала ситуацията. За пръв път споделих на съпруга ми миналата седмица, че според мен има проблем. Не знаем какво да правим и към кого да се обърнем. Живеем в района на гр. Бургас. Ще съм благодарна за някакви съвети или да ме насочите къде да отидем.
Здравейте.
Почти трета от мнението ви е отделено на храненето. Не знам защо това се смята за сериозен спектрален симптом но това не е така. Има деца от спектъра които се хранят прекрасно и деца в норма които никога не прояждат домати. Избирателното ядене може да е свързано с вкусови особености или с нежелание за разнообразяване на привични хранителни продукти . Последното може да е белег на характер, но може и да е свързано с консервативност. От там - не всеки който има вкусови ограничения е спектрален и не всеки спектрален има вкусови предпочитания.
От това което описвате си мисля че имате специфични нарушения в ученето поне за сега виждам насоки за предположения ( само предположения!) за дислексия. Тя е свързана и усещането на детето че не е като всички, ниско самочувствие, вероятно при вас подсилено и от характер ( има и срамежливи, затворени деца които са ограничени в контактите си). Специфичните нарушения в ученето обаче са състояния които се диагностира когато детето тръгва на училище и трайно показва затруднения в ограмотяването ( говорим за втори , трети клас!) . Вие обаче сте се сетили овреме и трябва да направите всичко възможно ограмотяването на детето да не е само приоритет на работа В'ъв училище . Дори бих казала че е добре при вас да започне колкото се може по-рано. Аз само ще анализирам, вие ще решите какво ще правите. Аз бих търсила позната, близка пенсионирана детска учителка от старата генерация ( търпеливи, разбрани, взискателни) и бих осигурила на детето занимания по ограмотяване (звуков буквен анализ, писане, както и основи на математиката). Поне 4 пъти седмично с задаване на домашни. Самата учителка трябва да е достатъчно опитна за да разбере къде точно се корени проблема на детето ( дислектиците са визуално мислещи хора) и чрез повече визуални стимули ( да кажем почват да правят буквите от пластилин, после да сглобяват срички и т.н, при тях стандартния начин на обучение по ограмотяване не е напълно подходящ, той ги затруднява.) се учат да четат и пишат. Това трябва да прави човека, който се занимава с детето, като го прави бавно и последователно, сменя начините ако види че детето се затруднява или нещо не му се получава, работи се с много повторения, но когато детето в крайна сметка усвои принципите на четене и писане, нещата ще стават много по-лесни. Именно затова ви съветвам да го направите предварително като започнете максимално бързо. Така, Ще имате време , което няма да бъде на ваша страна когато детето тръгне първи клас. Там всичко е планирано да се случва в рамките на година ( азбука, плюс четене и писане) , което за деца с обучителни затруднения и много много трудно. Разберете никой не казва че детето ви глупаво, то просто е различно, учи по различен начин, самият факт че много рисува много го потвърждава. Просто му помогнете, да се ограмоти не по начина по който се случва в училище и който може би ще го затрудни. От там, ако проблемите са само обучителни , когато детето усвои писане четене като умение нещата стават като при всички. Усвояването на човекът и природата или човекът и обществото няма да е по-различно.
Виждам че пишете че е на 6 и 3 месеца което означава че вероятно детето е родено края на годината, което означава че ще тръгне на училище без да е навършило седем. това ще го постави в допълнително затруднително положение защото примерно 9-10 месеца разлика между децата на тази възраст е от голямо значение. При вас дори може на това да се дължат емоциите че не се справя , защото е малък на фона на останалите.
Четейки за емоционалното състояние на детето бих казала че може да има и някакви тревожностни отклонения, но се надявам когато детето започне да се справя с нещата и добие малко повече самочувствие ( което от прочетеното му липсва) всичко ще се нормализира. Ако ли не и нещата почват да ескалират ще трябва да търсите психолог, който да му помогне да се справи със собствените емоции които го дестабилизират.
Отговарям, но е малко дълго и го слагам в скрит текст
Скрит текст:
Няма нужда да се извинявате. С Вашите въпроси ми помагате да уточнявам неща, които не съм.
Няма диагноза от детската градина. Тогава обърнах внимание, че има късно проговаряне, затруднения по този начин да се разбира с децата, с всички всъщност. Харесваше му да се занимава сам, и се включваше в общите занимания с участие, ако му е интересно. Не е буйствал, не е правил скандали, просто е стоял при децата без участие. От градината ни предложиха да му осигурят ресурсен учител, психолог, и логопед. Това наложи да спрем да посещаваме център на общински бюджет, където с него работеше логопед.
В момента не е ресурсно в училище, защото се справя с материала. Ходи с желание и с интерес.
Няма тантруми /това ми се наложи да проверя какво е/, освен обичаен инат, ако нещо не му харесва.
В Св.Никола направихме обследване, първото такова сериозно, защото продължавам да се притеснявам, че определено не комуникира на нивото на връсниците си /да, сравнявам децата, все пак донякъде това е някаква индикация/
Според мен основният му дефицит е свързан с речевата комуникация, която е свързана и с разбиране. По отношение на обучението не мисля, че се различата от връсниците си. Справя се с материала, интересно му е, самообслужва се напълно – обличане, събличане, къпане, измиване, зъби, обувки и т.н.
На 6 години го заведохме на невролог и тя му направи ЕЕГ и тя каза, че всичко е наред, мозъкът му изцяло развит и като за седем годишен.
След детската градина потърсих отново логопед, която да се занимава с него в посока разбиране, комуникация. Може би не попаднахме на точната, защото ни каза, че той се справя отлично с материалите, които му дава?! Аз не исках да го готви за училище, защото той вече смяташе до 10, познаваше българската и английската азбука и можеше по малко да чете. На мен ми трябваше помощ за дефицитът според мен, но имах чувството, че не ме приемат на сериозно след като той се справя с това, което му дават.
Във форума прочетох за обследването в Св. Никола и се опитах да се свържа с тях. Оттам ми писаха, че се чака много, и ако искам ще ме запишат, а през това време мога да потърся и друго мнение. Дадоха ми координати на детски психиатър и ние отидохме. 1 час ме разпитваше, говореше с него, наблюдаваше го и накрая каза, че не вижда някакъв сериозен проблем, даде ми насоки как да го насърчаваме да говори, да го събираме с деца и т.н. Но определено не ми каза аутизъм, но и тя не проведе никакви тестове с него.
Може и аз да не обяснявам точно, но не е само комуникация с връсниците. Разбирането понякога на правилата на игри е проблем. Отделно е стеснителен и не успява да се включи в групички.
Не ми трябваше документ за ресурсно. Исках някой да го прегледа и да ми каже какво да правим, как да го подпомогнем. Никой около мен не вижда проблем.
И да, никой не ми намекваше, че може да има по-сериозен проблем. Само аз си се притеснявах. Психоложката в училището казала, че за момента няма проблем след като той се справя отлично с материала.
Това, което са ми записали, че социалното му разбиране е ниско. Сериозни нарушения в езиков план. Като цяло не се е справил много добре в тестовете, които са му направили. И още...
Заключение: Данните от анамнезата, клиничното наблюдение и психологичното изследване показват изразени нарушения във вербалната и невербалната комуникация, кигнитивни дефицити, попадащи в ниската норма на възрастта, стереотипно поведение. Клиничната картина съответства на диагностичните критерии за Генерализирано разстройство от аутистичния спектър – детски аутизъм.
Той пазарува, но когато е с някой възрастен
Няма диагноза от детската градина. Тогава обърнах внимание, че има късно проговаряне, затруднения по този начин да се разбира с децата, с всички всъщност. Харесваше му да се занимава сам, и се включваше в общите занимания с участие, ако му е интересно. Не е буйствал, не е правил скандали, просто е стоял при децата без участие. От градината ни предложиха да му осигурят ресурсен учител, психолог, и логопед. Това наложи да спрем да посещаваме център на общински бюджет, където с него работеше логопед.
В момента не е ресурсно в училище, защото се справя с материала. Ходи с желание и с интерес.
Няма тантруми /това ми се наложи да проверя какво е/, освен обичаен инат, ако нещо не му харесва.
В Св.Никола направихме обследване, първото такова сериозно, защото продължавам да се притеснявам, че определено не комуникира на нивото на връсниците си /да, сравнявам децата, все пак донякъде това е някаква индикация/
Според мен основният му дефицит е свързан с речевата комуникация, която е свързана и с разбиране. По отношение на обучението не мисля, че се различата от връсниците си. Справя се с материала, интересно му е, самообслужва се напълно – обличане, събличане, къпане, измиване, зъби, обувки и т.н.
На 6 години го заведохме на невролог и тя му направи ЕЕГ и тя каза, че всичко е наред, мозъкът му изцяло развит и като за седем годишен.
След детската градина потърсих отново логопед, която да се занимава с него в посока разбиране, комуникация. Може би не попаднахме на точната, защото ни каза, че той се справя отлично с материалите, които му дава?! Аз не исках да го готви за училище, защото той вече смяташе до 10, познаваше българската и английската азбука и можеше по малко да чете. На мен ми трябваше помощ за дефицитът според мен, но имах чувството, че не ме приемат на сериозно след като той се справя с това, което му дават.
Във форума прочетох за обследването в Св. Никола и се опитах да се свържа с тях. Оттам ми писаха, че се чака много, и ако искам ще ме запишат, а през това време мога да потърся и друго мнение. Дадоха ми координати на детски психиатър и ние отидохме. 1 час ме разпитваше, говореше с него, наблюдаваше го и накрая каза, че не вижда някакъв сериозен проблем, даде ми насоки как да го насърчаваме да говори, да го събираме с деца и т.н. Но определено не ми каза аутизъм, но и тя не проведе никакви тестове с него.
Може и аз да не обяснявам точно, но не е само комуникация с връсниците. Разбирането понякога на правилата на игри е проблем. Отделно е стеснителен и не успява да се включи в групички.
Не ми трябваше документ за ресурсно. Исках някой да го прегледа и да ми каже какво да правим, как да го подпомогнем. Никой около мен не вижда проблем.
И да, никой не ми намекваше, че може да има по-сериозен проблем. Само аз си се притеснявах. Психоложката в училището казала, че за момента няма проблем след като той се справя отлично с материала.
Това, което са ми записали, че социалното му разбиране е ниско. Сериозни нарушения в езиков план. Като цяло не се е справил много добре в тестовете, които са му направили. И още...
Заключение: Данните от анамнезата, клиничното наблюдение и психологичното изследване показват изразени нарушения във вербалната и невербалната комуникация, кигнитивни дефицити, попадащи в ниската норма на възрастта, стереотипно поведение. Клиничната картина съответства на диагностичните критерии за Генерализирано разстройство от аутистичния спектър – детски аутизъм.
Той пазарува, но когато е с някой възрастен
Здравейте. Благодаря за уточненията
Малко анализ. Ако му страдаше разбирането детето нямаше да се справя с материала. Това го казвам като родители на дете със СОП което от първи клас е в масово училище без допълнително подпомагане. Със затруднено разбиране и продукция на вербален език но без интелектуални затруднения. За да бъде в крак с връстниците работехме не само върху материала и върху формиране на модели и начини за повишаване на разбирането. Ако детето ви е в крак с материала без допълнителна сериозна работа, значи не страда нито импресивната нито експресивната реч. Слагам и двете защото няма как да стада едното, а да не страда другото БЕЗ никаква терапевтична работа и всичко да върви нормално с нормално усвояване на материала. Така че тук или вашите очаквания към разбирането на едно дете са силно завишени или има нещо повече в ситуацията.
Чета диагнозата и се чудя. задръжки в когнитивното развитие , ниска норма ... това за дете което се справя в училище с материала без допълнителна помощ, ходи на колективен спорт... това е напълно невъзможно, има силно противоречие. Или в свети Никола не знаят какво да му поставят или са "сгрешили детето".От свети Никола пишат че имате когинитивни задържки, не виждам как е възможнода са го извели без да са ви направили тест за интелигентност, но това което казвате за "справянето с материала" е достатъчно да е в разрез с тяхното мнение.
От тук вървим към това което най-много ви притеснява , а аз разбирам , че то е че няма комуникация подобна на тази която очаквате от него и която да е като тази на връстниците му. Ако сте И екстроверт разбирам че притесненията ви са даже повече.
Трябва да разберете няколко неща.
1. Хората сме различни. Някои намират 10 приятеля на детската площадка, други имат един приятел за цял живот. Някои са на купони кат риба във вода, други намират в апартамента на купона библиотеката, сядат и четат книга цяла вечер като това е прекрасно прекарано за тях време. Всички са различни.
2. Че детето ви не отговаря напълно дете в норма е ясно ( извинявам че така направо но няма смисъл да правим реверанси) . Самото късно проговаряне и някои други маркери които споменавате са много ясен критерий. това за спазване на правила също. Обаче трябва да ви кажа че по-начина, по който описвате как се случват нещата с вашето дете, дори и да сте имали забавяне в проговарянето то е наваксано, детето няма проблем с придобиване на академични познания , адекватно е в училище, детето се самообслужва. Всяка една майка в тази тема би взела тази бумага която са ви дали от свети Никола и би я скрила в най-дълбокия скрин защото на вашето дете тя не му трябва. Вашето дете е може би класически високофункциониращ, от тези, дето никой няма и да предположи, че е такъв и всеки ще каже че е странен, различен, оригинален, необичаен и много други епитети. Никой няма да каже той е аутист. Детето всъщност демонстрира класиката на симптоматиката на дете от спектъра - проблеми в социализацията .В диагнозата пише че има стереотипи и ограничени интереси , но вие не споменавате за тях. Така че още по-добре.
3. Комуникацията в смисъл на общуване в социума (не като начин а като функция) на детето му е неестествена. Това не е нещо което при вашето дете ще се случва естествено като на всяко друго дете, не се е случвало до сега може би няма да се случи и отсега нататък, странности ще има, но не от тези странности дето са силно дразнещи
От там - ако разграничим при всяко дете трите важни аспекта на растеж и развитие
поведение
интелект
социализация
При вас страда последното. При децата в норма социализацията се случва естествено, никой особено не ги учи, те наблюдават анализират, копират, изпълняват , грешат или не, биват поправяни и се коригират. При децата от спектъра тези неща не се случват естествено. те трябва да бъдат учени доколкото е възможно през практиката, с много ситуации в които биват поставяни и чрез шаблони за поведение в дадена ситуация които усвояват и да прилагат. Няма специалист който да научи детето ви на това, както и то може да бъде научено КАК да се социализира и адекватно комуникира , но пак няма да му е естествено.
Продължавам
1. Важно ви е да разберете дали все пак това което казват от св.Никола за сериозните езикови затруднения е реално. Имате класна, задължително говорете с нея. Не споменавайте диагнози и друг глупости. Питайте я как е на фона на връстниците с материала къде има затруднения. Ако има такива и класната ви ги спомене - започнете сериозно да работите върху тях.
2. В социален план. Правилно е да го запишете на много активности сред деца , както казахте че желае той самия. Именно на такива места, той може да гледа социални ситуации и да се учи на подходяща реакция и поведение. Трябва да е колкото се може повече сред деца и хора, трябва да му четете много книги, да гледа образователни филми, да се сблъсква с колкото се може повече житейски ситуации ( и морални включително) - като наблюдател и като участник, за да усвоява умения както казах за поведение и реакция. Това на което детето трябва да бъде научено е ваша грижа. Няма специалист по оказване на такава помощ. Ако сте с обучителни проблем тосоциален педагог, психолог, логопед ще са ви от полза, но за социализация няма предвидена в подпомагане допълнително от какъвто и да е вид. Както казах за другите деца е естествено, те естествено "четат" всяка ситуация и се самообучават. При децата от спектъра това не е естествен процес, но понеже ние, родителите искаме да се впишат в социума , това те да бъдат научени на такива умения е наша грижа.
Дано не се е получило дълго. Не се сещам за полезна информация което да можете да изчетете в тази тема, при условие че тук с повечето деца се работи над елементарни умения. Заучването на социални истории пък тук също би било на много ниско ниво ( как да поздравяваш за добър ден, как да се държиш при преглед при педиатъра). При вас говорим за съвсем друга класа социални умения ( как да се държиш на рожден ден, както да кажеш на другарчето ако плаче ) и т.н.
_re_ge, искам да Ви благодаря за отговора. Накарахте ме да се върна в моите детски години, между 1-Ви и 5-ти клас и да си спомня как не можех да се науча да чета, да пиша, как ми се караше татко, че не мога да пиша и чета, че сричам в 4-ти клас, че не мога да уча наизуст /което и до ден днешен е така/. Със сигурност ще потърся помощ. Не искам детето ми да се чувства, както аз се чувствах. Мислех си, че съм бавноразвиваща се, но пък впоследствие научих три чужди езика и в момента по-голямата част от работата ми е свързана с текстообработка, така че има надежда явно.
Благодаря Ви още веднъж!
[[/i]
Благодаря Ви още веднъж!
[[/i]
Какво точно представлява диагнозата с код 83.0 icd 10 - ментален дефицит ли
Благодаря Ви. Надявам се да отговорите и на моя казус.
Накарахте ме да се върна в моите детски години, между 1-Ви и 5-ти клас и да си спомня как не можех да се науча да чета, да пиша, как ми се караше татко, че не мога да пиша и чета, че сричам в 4-ти клас, че не мога да уча наизуст /което и до ден днешен е така/. Със сигурност ще потърся помощ. Не искам детето ми да се чувства, както аз се чувствах. Мислех си, че съм бавноразвиваща се...
Мириел, здравейте! Тъй като моето дете беше с изразени проблеми със социализацията се постарах да му помогна. Когато го осъзнах беше в детската градина и се обърнах към учителките за помощ. Едната реагира грубо, но другата откликна. Когато го прибирах забелязах горе - долу кои деца прибират по същото време и създадох контакт с майките, за да може прибирайки ги да спрем на близката площадка да поиграят и съответно в къщи насочих вниманието му към тези деца. Започнах да подсказвам за какво може да говори с тях. Някои от тези деца живееха в блок с нещо като мини паркче пред него и покрай тях от време на време го водех пред този блок, за да общува и с други деца покрай децата с които си тръгвахме от градината. Започнаха да се получават покани за рожден ден, а за неговия канехме повечко деца, за да има такива които ще дойдат, въпреки че ще има такива които няма да дойдат. Имаше дете с което имаха общ имен ден и използвах това като повод да се запозная с майката, за да им организираме празник в градината, а те да почнат да общуват покрай това. В у-ще още в 1и клас госпожата ми каза да го запиша на състезание. Видях че му се отдава и се забавлява, но тъй като от неговия клас нямаше други деца с такъв интерес се ориентирах към сближаване с майки и деца от други класове, които ходят по състезания. На всяко отборно състезание го записвах в отбор с тези деца и във втори клас вече си имахме приятелска група - деца и родители. На именния му ден в у-ще го инструктирах да вземе разрешение от госпожата и да извика приятелчетата от другите класове да ядат торта с децата от класа му. Във втори клас ходих на зелено у-ще с него и му помогнах да се забавлява с децата от класа си като се сприятелих с тях. С децата с които се сприятелиха покрай състезанията си ходеха на рожденни дни и покрай състезания в други градове имаха и преживявания като на екскурзия. Нещата вървяха много добре и макар че предварително говорехме за възможни ситуации как може да постъпи или какво да каже детето започна да се чувства комфортно сред другите деца и родители, с които общуваше без притеснения. За съжаление възникнаха проблеми от здравословно естество заради които спря да общува с връстници, но преди това да стане беше успяло да завъди само нещо като приятелчета в класа си.
Здравейте,
Има ли родители тук на деца със стериотип "люлеене в легнало положение с ръка на ухото". Синът ми е с диагноза аутизъм, но това го прави от доста време и се чудя някога ще спре ли. Понякога е толкова силно, че имам чувството че ще се нарани... Едновременно скърца със зъби или вика, бърбори нещо и е побъркващо. Прави го по всяко време, когато няма интерес към средата или преди да заспи... Има ли такива деца?
Има ли родители тук на деца със стериотип "люлеене в легнало положение с ръка на ухото". Синът ми е с диагноза аутизъм, но това го прави от доста време и се чудя някога ще спре ли. Понякога е толкова силно, че имам чувството че ще се нарани... Едновременно скърца със зъби или вика, бърбори нещо и е побъркващо. Прави го по всяко време, когато няма интерес към средата или преди да заспи... Има ли такива деца?
Здравейте,
Има ли родители тук на деца със стериотип "люлеене в легнало положение с ръка на ухото". Синът ми е с диагноза аутизъм, но това го прави от доста време и се чудя някога ще спре ли. Понякога е толкова силно, че имам чувството че ще се нарани... Едновременно скърца със зъби или вика, бърбори нещо и е побъркващо. Прави го по всяко време, когато няма интерес към средата или преди да заспи... Има ли такива деца?
Има ли родители тук на деца със стериотип "люлеене в легнало положение с ръка на ухото". Синът ми е с диагноза аутизъм, но това го прави от доста време и се чудя някога ще спре ли. Понякога е толкова силно, че имам чувството че ще се нарани... Едновременно скърца със зъби или вика, бърбори нещо и е побъркващо. Прави го по всяко време, когато няма интерес към средата или преди да заспи... Има ли такива деца?
това е сензорно задоволяване на сетивата. Няма да спре да го прави, защото има нужда от него. Мога да предположа че е съчетание от вестибуларна, слухова, зрителна , проприоцептива система. Този вид сензорни самостимулации не трябва да се изкореняват, защото детето ще намери заместител а той може и да е още по-лош от това люлеене ( примерно блъскане с ръка по главата или бръскане в твърда повърхност). Затова тези сетива трябва да се задоволяват, но по друг по-приемлив за вас и околните начини. Това става с пренасочване. Примерно сложете вкъщи хамак тип одеяло, или люлка тип хамак и го люлейте . Друга вариант е батут. Може да има светлини които да пробягват по стаята или да се прожектират по стени или таван, така че се задоволява зрителното, Паралелно слухова стимулация трябва да се задоволява с звуци, докато се люлее или скача - музика, ритми на нужната височина и т.н.
Нещо друго много важно. Наистина правилно сте забелязала че се самотстимулират когато не са ангажирани. За съжаление това е нещо, което е много специфично и типично при деца от спектъра и при деца с Умствени задръжки - когато не са се заети, заемат времето си със самостимулации или дремане, скучаене и прочие неполезни за тях . Направленията, по които трябва да работи родителя са две:
а) гледа детето да е максимално "заето" - ангажирано , но по полезен начин ( екранното време не носи на детето полза. В смисъл ако са кантар ( дали да му се даде екранно време или не) по-добре без него отколкото със него.
б) детето трябва да се учи как само да заема времето си с "хобита". Децата в това състояние са много инертни и нямат фантазията с какво да заемат свободното си време, както и по време на дейността също не домонстрират характераната за тяхната възраст изобретателност и фантазия. ТРябва да бъдат научени. Хобитата трябва да бъдат съобразени с възрастта и възможностите им.
С всичко това искам да кажа че ако вие, съзнателно не приложите усилия това няма да изчезне.
