- Публикувана: 27 дек. 2023, 23:12 ч.
- Последно мнение: 25 апр. 2024, 19:05 ч.
Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33
За сметка на барокамерата тук в Англия ТЕС е признато за ползотворно - за концентрация, подобряване относно анализиране на ситуации, реакции, памет. Ето такива неща. От барокамерата смело твърдя имаше положителни страни откъм същите неща. Направила съм запитване до няколко клиники тук в Лондон. Едната вече отговори, че работи с лица над 18 години. Ще видим другите как ще са. Ако не ще се пробва за в бъдеще ....
Не се пуска силен ток, а леки импулси.
Не се пуска силен ток, а леки импулси.
За сметка на барокамерата тук в Англия ТЕС е признато за ползотворно - за концентрация, подобряване относно анализиране на ситуации, реакции, памет. Ето такива неща. От барокамерата смело твърдя имаше положителни страни откъм същите неща. Направила съм запитване до няколко клиники тук в Лондон. Едната вече отговори, че работи с лица над 18 години. Ще видим другите как ще са. Ако не ще се пробва за в бъдеще ....
Не се пуска силен ток, а леки импулси.
Не се пуска силен ток, а леки импулси.
"Признато" - Има си начин за признаване и това са научни доказателства публикувани в медицински източници, подкрепени с дългосрочни наблюдения , събиране на данни и анализ. Бих с удоволствие се запознала с такова и за ТЕС и за барокамерата. За ТЕС четох за едно от 2015 и там със сигурност нямаше нещо като всеобщо признаване. Изследването се правеше и с деца на 9 но се твърдеше че за деца под 12 би трябвало въобще да не се прилага. Иначе в основна степен изследваната група беше на възраст 17 и нагоре.
За барокамерата - при нас в БГ общината на моето населено място отпускаше няколко години подред средства за някакъв си там брой деца да се подложат на процедури ( не само деца с РАС) . Лично смятам че беше една добра реклама. Защото децата бяха Х, а тези които не се класираха и се записаха на платени сеанси бяха много пъти по Х. Познавам десетки семейства деца, чиито родители похарчиха луди суми за барокамери и не видях едно дете да е е сменило диагнозата си към благоприятна защото е направило десетки сеанси.
Заради каквото прочетох питах какво целиш с тази ТЕС. Защото аз четох по различни медицински издания отзиви на възрастни хора (заРф) с РАС( високоспектърни), ХАДВ и ОКР които са се самоподложили на тези процедури. Четох за намаляване нивото на тревожност, по малко негативна реакция към контакти и другото не помня. но не виждам как всичко рапортувано като положително ще помогне на едно дете на 5, 10, 12 г. Особено като не знае точно как ще навреди. Леки, тежки импулси - даже няма коментирам, че трябва да се извършва под медицински надзор .
Ей сега ме потърсиха от една клиника тук.... В България е към 1000 лева курса. Тук искат скан на мозъка който бил 750 паунда и после за всяка сесия 300 паунда. Казах им, че ще си помисля.... Ама никак не мисля да мисля, егати цените. 
Питах има ли странични ефекти.... Имало хиперактивност и агресия, но те видиш ли били добър знак. Та мигам на парцали, ще я пропусна тази екзотика май, май ....
А барокамерата не е с идеята да си смениш диагнозата, аз не съм от хората, които смятат, че аутизма се лекува, по-скоро го виждам като тренинг и опресняване на мозъка, подбутване да се рефрешне малко. Нещо като пъзелите нужни когато имаш склероза, мозъка трябва да се подбутване просто. Мъжа ми прави заедно с него барокамерата и също имаше положително отношение, чувстваше се като след хубава спокойна почивка, не е панацея да станеш нормален, а просто рехабилитация.
Питах има ли странични ефекти.... Имало хиперактивност и агресия, но те видиш ли били добър знак. Та мигам на парцали, ще я пропусна тази екзотика май, май ....А барокамерата не е с идеята да си смениш диагнозата, аз не съм от хората, които смятат, че аутизма се лекува, по-скоро го виждам като тренинг и опресняване на мозъка, подбутване да се рефрешне малко. Нещо като пъзелите нужни когато имаш склероза, мозъка трябва да се подбутване просто. Мъжа ми прави заедно с него барокамерата и също имаше положително отношение, чувстваше се като след хубава спокойна почивка, не е панацея да станеш нормален, а просто рехабилитация.
Най-вероятно и то се е чувствало освежено, ама едва ли могат да обяснят нашите деца такива неща. Но да да си освежен, не е като да си станал нормален след излизането от нея. Въпроса е, че ако такива ефекти се търсят ще се разочароват родителите, а пък не е евтино нищо както се казва.
Ей сега ме потърсиха от една клиника тук.... В България е към 1000 лева курса. Тук искат скан на мозъка който бил 750 паунда и после за всяка сесия 300 паунда. Казах им, че ще си помисля.... Ама никак не мисля да мисля, егати цените. Питах има ли странични ефекти.... Имало хиперактивност и агресия, но те видиш ли били добър знак. Та мигам на парцали, ще я пропусна тази екзотика май, май ....
А барокамерата не е с идеята да си смениш диагнозата, аз не съм от хората, които смятат, че аутизма се лекува, по-скоро го виждам като тренинг и опресняване на мозъка, подбутване да се рефрешне малко. Нещо като пъзелите нужни когато имаш склероза, мозъка трябва да се подбутване просто. Мъжа ми прави заедно с него барокамерата и също имаше положително отношение, чувстваше се като след хубава спокойна почивка, не е панацея да станеш нормален, а просто рехабилитация.
Питах има ли странични ефекти.... Имало хиперактивност и агресия, но те видиш ли били добър знак. Та мигам на парцали, ще я пропусна тази екзотика май, май ....А барокамерата не е с идеята да си смениш диагнозата, аз не съм от хората, които смятат, че аутизма се лекува, по-скоро го виждам като тренинг и опресняване на мозъка, подбутване да се рефрешне малко. Нещо като пъзелите нужни когато имаш склероза, мозъка трябва да се подбутване просто. Мъжа ми прави заедно с него барокамерата и също имаше положително отношение, чувстваше се като след хубава спокойна почивка, не е панацея да станеш нормален, а просто рехабилитация.
В руските източници наопаки - успокоявало тревожност и хиперактивност. Може пък и да ги замайва. Импулси, мозък - не съм лекар но се опитвам да правя някакви аналогии. Хиперактивността се смята, че се дължи на реактивност на нервната система, има връзка и допаминовите невротрансмитери. Как , по какъв начин се повлиява това от електрически импулси , нали е химия. Вероятно обаче щом повлиява Хиперактивността по един или друг начин, влияе именно върху химията и нервните импулси - но къде е границата между недостига и излишъка на импулси. Не се чудя се искат скан на мозъка, чудя се кой в бг е разрешил на някакъв си там център да го прилага.
Барокамерата с насищане с кислород се смята , че повлиява положителсно някои заболявания. Да кажем приемам я за подходяща при деца с церебрални парези, но за деца с РАС ( РАС като единствена диагноза без съпътстващи заболявания като епилепсии, умствено изоставане) не виждамс какво би помогнала . Ако отново анализирам, при РАС проблем е функционирането на нервната система, а не в структурата й. Вероятно е, че е възможно да има някакви минимални увреди в мозъка , но доколкото си спомням не е доказано че задължително има такива за да има едно дете РАС. Т.е ние говорим за отклонение от нормата в начина на работа на нервната система . Тогава онова "заздравяване на клетки и насищане с кислород " не знам как би помогнало. Но това е поредната ниша която продава "надежда" на тези, дето се нуждаят най-много от нея.
Здравейте! Дъщеря ми е на 10 год. , скоро ще навърши 11 Диагностицирана е с Умствена изостаналост - лека степен с психотична декомпенсация, симптоми аутистичен спектър и Епилепсия
От м. 1. 2023г настъпи рязка промяна в състоянието и поведението на детето ми. Наложи се да спре да ходи на училище, задаваше еднотипни въпроси, на които държи да се отговори веднага, започна да прави стереотипни движения с ръцете. Приеха ни по спешност в болница Свети Наум, направиха и всички необходими изследвания и казаха, че състоянието и не свързано с Епилепсията, трябвало да посетим детски психиатър.
Посетихме такъв, който включи Сперидан от 0,5 мг/ вечер/.Стереотипните движения спряха, но поведението се промени, започна да отбягва кака си, спря да рисува, да гледа любимите си филмчета и спря да говори и общува с нас, както преди. Психиатърката вдигна дозата на сперидана, но отново без резултат, каза ни, че няма как да продължи да я вдига извън болнична среда и ни препоръча да ни приемат в детска психиатрия. Детска психиатрия в гр.София отказаха прием на дъщеря ми с мотивите, че не била в тежко психично състояние, затова ни приеха в детска психиатрия в гр. Варна. Там продължиха лечение със Сперидан до 3 мг, но поради ЕПС го намалига до 2 мг на ден, добавиха и Хлорпротиксен 30 мг., имаше леко подобрение, стана малко по спокойна и спря да задава един и същи въпроси, това не продължи дълго.През м. септември нещата отново се влошиха, започнаха състояния на истерии, и започна отново да задава едни и същи въпрос, на които очаква отговор веднага. Месец декември посетихме детски психиатър в гр. София, по близко ни е от гр.Варна и ни смениха лечението със Сперидана, минахме на терапия с Абизол, като достигнехме до 10 мг. вечер и хедонин 3x1 т., от терапията дъщеря ми започна да говори малко повече, но отново задава стереотипни въпроси, смее се на моменти сама, ослушва се и се оглежда. Непрекъснато чопли носа до кръв, пъпа го разранява и хапе устните си до кръв. Все още е дистанцирана от кака си и не проявава интерес към книжки, отказва да ходи на училище., отказва да ходим на разходка. С нарушен сън е, буди се в три сутринта и започва да ми задава един и същ въпрос.
Тази седмица правихме консултация с лекуващата я в момента детска психиатърка, като и спряха Абизола и ни включиха Оланзапин 5 мг 1/2 т. вечер, като след 7 дни при липса на ефект имаме препоръка да минем на 1 т. вечер.
Имаме препоръка да се направят генетични и метаболитни изследвания, мисля да се обадя в болницата, в която го правят, но се притеснявам, че в състоянието, в което е няма да успеем да издържим в болница и може да изпадне в тежка истерия. Когато изпада в това състояние започва да се удря, да пищи и да ме дере или да се удря с юмруци по крачетата.Тези, които са си правили този вид изследване могат ли да кажат, дали е задължително пренощуването в болница?
От м. 1. 2023г настъпи рязка промяна в състоянието и поведението на детето ми. Наложи се да спре да ходи на училище, задаваше еднотипни въпроси, на които държи да се отговори веднага, започна да прави стереотипни движения с ръцете. Приеха ни по спешност в болница Свети Наум, направиха и всички необходими изследвания и казаха, че състоянието и не свързано с Епилепсията, трябвало да посетим детски психиатър.
Посетихме такъв, който включи Сперидан от 0,5 мг/ вечер/.Стереотипните движения спряха, но поведението се промени, започна да отбягва кака си, спря да рисува, да гледа любимите си филмчета и спря да говори и общува с нас, както преди. Психиатърката вдигна дозата на сперидана, но отново без резултат, каза ни, че няма как да продължи да я вдига извън болнична среда и ни препоръча да ни приемат в детска психиатрия. Детска психиатрия в гр.София отказаха прием на дъщеря ми с мотивите, че не била в тежко психично състояние, затова ни приеха в детска психиатрия в гр. Варна. Там продължиха лечение със Сперидан до 3 мг, но поради ЕПС го намалига до 2 мг на ден, добавиха и Хлорпротиксен 30 мг., имаше леко подобрение, стана малко по спокойна и спря да задава един и същи въпроси, това не продължи дълго.През м. септември нещата отново се влошиха, започнаха състояния на истерии, и започна отново да задава едни и същи въпрос, на които очаква отговор веднага. Месец декември посетихме детски психиатър в гр. София, по близко ни е от гр.Варна и ни смениха лечението със Сперидана, минахме на терапия с Абизол, като достигнехме до 10 мг. вечер и хедонин 3x1 т., от терапията дъщеря ми започна да говори малко повече, но отново задава стереотипни въпроси, смее се на моменти сама, ослушва се и се оглежда. Непрекъснато чопли носа до кръв, пъпа го разранява и хапе устните си до кръв. Все още е дистанцирана от кака си и не проявава интерес към книжки, отказва да ходи на училище., отказва да ходим на разходка. С нарушен сън е, буди се в три сутринта и започва да ми задава един и същ въпрос.
Тази седмица правихме консултация с лекуващата я в момента детска психиатърка, като и спряха Абизола и ни включиха Оланзапин 5 мг 1/2 т. вечер, като след 7 дни при липса на ефект имаме препоръка да минем на 1 т. вечер.
Имаме препоръка да се направят генетични и метаболитни изследвания, мисля да се обадя в болницата, в която го правят, но се притеснявам, че в състоянието, в което е няма да успеем да издържим в болница и може да изпадне в тежка истерия. Когато изпада в това състояние започва да се удря, да пищи и да ме дере или да се удря с юмруци по крачетата.Тези, които са си правили този вид изследване могат ли да кажат, дали е задължително пренощуването в болница?
Промяната в поведението на дъщеря ви най-вероятно е свързана с влизането в пубертета. При почти всички аутисти в този период има влошаване на симптомите. Стереотипните движения и еднотипните фрази са начин, по който детето се справя с повишена тревожност. Повтарящите се и еднотипни действия или отговори го успокояват. Да се прибягва или не до психотропни лекарства в такива моменти е лично решение на всеки родител, но все пак е добре да се има предвид, че тъй като етиологията на аутизма и влиянието му върху мозъчната химия са все още неясни, то и ефектът от даването на такива медикаменти е непредвидим. За мен е нелогично, защо след като Сперидана е довел до асоциално поведение при детето ви, сте настоявали за още и още увеличаване на дозата. Аз бих спряла лечението по най-бързия начин или поне бих сменила с друго лекарство.
Промяната в поведението на дъщеря ви най-вероятно е свързана с влизането в пубертета. При почти всички аутисти в този период има влошаване на симптомите. Стереотипните движения и еднотипните фрази са начин, по който детето се справя с повишена тревожност. Повтарящите се и еднотипни действия или отговори го успокояват. Да се прибягва или не до психотропни лекарства в такива моменти е лично решение на всеки родител, но все пак е добре да се има предвид, че тъй като етиологията на аутизма и влиянието му върху мозъчните функции са все още неясни, то и ефектът от даването на такива медикаменти е непредвидим. За мен е нелогично, защо след като Сперидана е довел до асоциално поведение при детето ви, сте настоявали за още и още увеличаване на дозата. Аз бих спряла лечението по най-бързия начин или поне бих сменила с друго лекарство.
има ли психолог който работи с детето и какво казва той. Чудя се защо въобще пък не са включени училищния психолог и педагогическия съветник, защо няма публична реабилитация на детето и публично наказание на другото дете. Аз щях да ги изям с парцалите, толкова е болно това което се е случило.
Цялата случка хвърля много светлина на поведението. При вас и да има аутизъм той очевидно е вторичен, т.е. държи се "като" аутист но това не означава че е аутист. Тези вторичните аутизъм са толкова изсмукани от пръстите на лекарите... Просто има неща които провокират подобно поведение. Подобна симптоматика и стереотипии, които наподобяват аутизъм има и при деца с УИ и деца със сензорна дезинтеграция и с епилепсия и при различни тревожностни, афективни разстройства ( и ОКР) а разбирам че вие имате "букет" и чета за наличие и психотична -декомпенсация.
добре де , да го разделим така. Стереотипиите ( ако не са резултат от чисто сензорен глад) са сензорен начин за справяне с преживяваната тревожност. При децата с РАс това от сблъсъка с реалността и сензорните дразнения заради дезинтеграцията. При вас очевадно е резултат от преживяното, всичко което описвате като стереотипии е начин на справяне с тревожността. Имате двоен стрес - заради действието(шамар) и заради несправедливостта. Почти сигурна съм че е така. Особено въпроса "вярваш ли ми" Ами това е очевидно за нас в някакъв си аматьорски форум. Тези лекари направо не знам ...
Нашите деца са изключително чувствителни , нищо че са РАс или УИ , те не са това което е спрягане в литературата от последните 100 години - студеното поведение на РАС много често е "маска", "самопредпазване" от сензорно и емоционално претоварване. При вас, като УИ, няма как да има "студенина" , това което преживява детето е неговият израз, реакция на травмата - ръцете, буденето, чопленето. С лекарствата целят понижаване на тревожността но явно за вас това не е нужното лекарство. За какво ви препоръчат генетични, синдром на Рет ли търсят, то вече е късно , ако беше Рет щеше да има доста повече симптоматика? освен това никое лекарство няма да му помогне да възстанови душевния си баланс а просто ще понижва нивото на тревожност. Към лекаството ако се налага да се приема такова, трябва да се приложи и помощ от психолог. Все пак детето е с лека степен на УИ, то е сравнително житейски адекватно. Всичкото това самонараняване , чоплене и прочие е точно този вид самоагресия. Детето е толкова добро че не го е обърнало в агресия а в самоагресия. Само психолог би могъл да се справи с това но и той трябва да е добър. И публична реабилитация за тази несправедливост,но вече е минало толкова много време.
Цялата случка хвърля много светлина на поведението. При вас и да има аутизъм той очевидно е вторичен, т.е. държи се "като" аутист но това не означава че е аутист. Тези вторичните аутизъм са толкова изсмукани от пръстите на лекарите... Просто има неща които провокират подобно поведение. Подобна симптоматика и стереотипии, които наподобяват аутизъм има и при деца с УИ и деца със сензорна дезинтеграция и с епилепсия и при различни тревожностни, афективни разстройства ( и ОКР) а разбирам че вие имате "букет" и чета за наличие и психотична -декомпенсация.
добре де , да го разделим така. Стереотипиите ( ако не са резултат от чисто сензорен глад) са сензорен начин за справяне с преживяваната тревожност. При децата с РАс това от сблъсъка с реалността и сензорните дразнения заради дезинтеграцията. При вас очевадно е резултат от преживяното, всичко което описвате като стереотипии е начин на справяне с тревожността. Имате двоен стрес - заради действието(шамар) и заради несправедливостта. Почти сигурна съм че е така. Особено въпроса "вярваш ли ми" Ами това е очевидно за нас в някакъв си аматьорски форум. Тези лекари направо не знам ...
Нашите деца са изключително чувствителни , нищо че са РАс или УИ , те не са това което е спрягане в литературата от последните 100 години - студеното поведение на РАС много често е "маска", "самопредпазване" от сензорно и емоционално претоварване. При вас, като УИ, няма как да има "студенина" , това което преживява детето е неговият израз, реакция на травмата - ръцете, буденето, чопленето. С лекарствата целят понижаване на тревожността но явно за вас това не е нужното лекарство. За какво ви препоръчат генетични, синдром на Рет ли търсят, то вече е късно , ако беше Рет щеше да има доста повече симптоматика? освен това никое лекарство няма да му помогне да възстанови душевния си баланс а просто ще понижва нивото на тревожност. Към лекаството ако се налага да се приема такова, трябва да се приложи и помощ от психолог. Все пак детето е с лека степен на УИ, то е сравнително житейски адекватно. Всичкото това самонараняване , чоплене и прочие е точно този вид самоагресия. Детето е толкова добро че не го е обърнало в агресия а в самоагресия. Само психолог би могъл да се справи с това но и той трябва да е добър. И публична реабилитация за тази несправедливост,но вече е минало толкова много време.
Със сигурност емоционалната травма е повлияла на състоянието на детето. Но това се преодолява с психологическа терапия. Относно лекарството в листовката пише, че употребата при деца е допустима само в случаи на агресия за срок не повече от 6 седмици. От разказа ви оставам с впечатление, че детето не е имало такова поведение и лечението е било много по-дълго. Да, работата на психиатрите е да изписват лекарства, но дали ще им се доверим или не, особено в такива неясни случаи, е наш родителски избор.
Който може да помогне или сподели в социалната мрежа. Ще съм много благодарна.
https://www.gofundme.com/f/help-with-competition-costs-trips-rec … m_source=facebook
Не е по нашата тема, но е нещото което ми е в душата ... И мисълта, че толкова талантливи деца не се подкрепят от федерацията ме жегва. Пуснала съм и реклама във фейсбук, засега помощ отникъде.
Прегръдки за Искрица, не преминаваш през лесен период. На нас Ноотропила ни създаде ужасни странични ефекти, полза никаква. Оттогава не желая да чувам за чудодейни хапчета ....
https://www.gofundme.com/f/help-with-competition-costs-trips-rec … m_source=facebook
Не е по нашата тема, но е нещото което ми е в душата ... И мисълта, че толкова талантливи деца не се подкрепят от федерацията ме жегва. Пуснала съм и реклама във фейсбук, засега помощ отникъде.
Прегръдки за Искрица, не преминаваш през лесен период. На нас Ноотропила ни създаде ужасни странични ефекти, полза никаква. Оттогава не желая да чувам за чудодейни хапчета ....
Искрица, ще предложа нещо от личен опит и макар, че случките са различни може да ти хрумне нещо.
Когато моето дете беше на 2г. на улицата ни нападна огромен луд, който дърпаше количката с детето в нея и повтаряше, че то трябва да умре и искаше да го бутне пред колите. Никой не ни помогна, а детето беше ужасено и пищеше. Въпреки, че успях да издърпам количката и да избягам т. е. всичко свърши благополучно то се будеше всяка нощ и плачеше с часове, а всяка сутрин се будеше с въпрос защо чичкото направи така. Да, още на 1г. и 3м. правеше изречения от по 2-3 думи, а на две можехме да водим разговор. Беше много тежко и не знаех как да се справя, докато една близка не ми подхвърли да му дам отговор, който да омаловажи случката. Тогава започнах да отговарям, че този огромен чичко е искал да играе с него, но много е порастнал и е забравил как се играе с малко дете като него. И така ден след ден може би повече от година то се събуждаше сутрин с този въпрос, аз отговарях едно и също, нощно време се будеше и плачеше с часове, но в някакъв момент това спря. Обаче на подсъзнателно ниво му остана и до днес страх/притеснение от едри хора, най-вече мъже, въпреки, че вече е на 16+ години.
И в детската градина имахме тежък случай с крайно обидно отношение на учителката към 3.5г. дете, което то понесе много тежко. Обяснявах му, че всички хора допускат грешки и дори учителката може да сгреши. Казвах му, че тя не разбира колко го е наранила, но трябва да бъде силно и да й прости. Това периодично се случваше като разговор докато дойде последния ден в ДГ. Не съм го подучвала какво да каже на тази учителка давайки й букет, но съм страшно горда от думите, които й каза. Тя се разплака, а аз разбрах че детето е успяло да й прости. Каза й нещо от рода на това, че е благодарно за всичко, на което го е научила през тези години.
В случая детето ти е по-голямо, но може би има шанс да успееш да го успокоиш както се успокоява малко дете.
На въпроса "Вярваш ли ми?" винаги отговаряй, че й вярваш и знаеш колко много е наранена. Учителката я е наказала несправедливо, но всеки човек прави грешки. И само силните хора могат да простят такава тежка обида, а тя е много силно момиченце. Нещо такова. Ти си познаваш детето и най-добре ще прецениш кои са правилните думи. И колкото и да е уморително да повтаряш един и същ отговор всеки ден не се отказвай, докато тя не спре да го задава. При всички положения за детето ще е добре да чува, че майка му му вярва. А може да ти хрумне нещо различно и не се колебай да опиташ. Майчината интуиция ще ти помогне да намериш правилните думи. Твоите думи ще й помогнат най-много. А за лекарствата бих се консултирала с повече специалисти. Но бих избрала такива които работят в университетска болница с детски отделения - Св. Никола в София, Пловдив, Варна. Успех!
Катрал, тези момчета живеят в Англия и се състезават и печелят награди като състезатели на английски клуб, нали така? Така отправена молбата за финансово подпомагане на спортните им кариери (за хотели и пътувания) е малко странна, защото на фона на толкова български деца и възрастни нуждаещи се от финансиране на живото спасяващо лечение е някак странно да се прави дарителска кампания за подкрепа на спортната кариера на състезатели на друга страна. Затова няма помощ от българска страна. И най-вероятно няма и да има. Българите са щедри и състрадателни и отделят от скромните си доходи за много кампании за лечение, но не са толкова богати, за да отделят средства за подпомагане на мечтата на спортисти които ще използват средствата за да печелят медали за Англия. В случая българският им произход няма никакво значение. Ако бащата направи дарителска кампания за финансиране на борбата му с рака, независимо че не живее в БГ със сигурност ще получи подкрепа и финансова помощ.
Когато моето дете беше на 2г. на улицата ни нападна огромен луд, който дърпаше количката с детето в нея и повтаряше, че то трябва да умре и искаше да го бутне пред колите. Никой не ни помогна, а детето беше ужасено и пищеше. Въпреки, че успях да издърпам количката и да избягам т. е. всичко свърши благополучно то се будеше всяка нощ и плачеше с часове, а всяка сутрин се будеше с въпрос защо чичкото направи така. Да, още на 1г. и 3м. правеше изречения от по 2-3 думи, а на две можехме да водим разговор. Беше много тежко и не знаех как да се справя, докато една близка не ми подхвърли да му дам отговор, който да омаловажи случката. Тогава започнах да отговарям, че този огромен чичко е искал да играе с него, но много е порастнал и е забравил как се играе с малко дете като него. И така ден след ден може би повече от година то се събуждаше сутрин с този въпрос, аз отговарях едно и също, нощно време се будеше и плачеше с часове, но в някакъв момент това спря. Обаче на подсъзнателно ниво му остана и до днес страх/притеснение от едри хора, най-вече мъже, въпреки, че вече е на 16+ години.
И в детската градина имахме тежък случай с крайно обидно отношение на учителката към 3.5г. дете, което то понесе много тежко. Обяснявах му, че всички хора допускат грешки и дори учителката може да сгреши. Казвах му, че тя не разбира колко го е наранила, но трябва да бъде силно и да й прости. Това периодично се случваше като разговор докато дойде последния ден в ДГ. Не съм го подучвала какво да каже на тази учителка давайки й букет, но съм страшно горда от думите, които й каза. Тя се разплака, а аз разбрах че детето е успяло да й прости. Каза й нещо от рода на това, че е благодарно за всичко, на което го е научила през тези години.
В случая детето ти е по-голямо, но може би има шанс да успееш да го успокоиш както се успокоява малко дете.
На въпроса "Вярваш ли ми?" винаги отговаряй, че й вярваш и знаеш колко много е наранена. Учителката я е наказала несправедливо, но всеки човек прави грешки. И само силните хора могат да простят такава тежка обида, а тя е много силно момиченце. Нещо такова. Ти си познаваш детето и най-добре ще прецениш кои са правилните думи. И колкото и да е уморително да повтаряш един и същ отговор всеки ден не се отказвай, докато тя не спре да го задава. При всички положения за детето ще е добре да чува, че майка му му вярва. А може да ти хрумне нещо различно и не се колебай да опиташ. Майчината интуиция ще ти помогне да намериш правилните думи. Твоите думи ще й помогнат най-много. А за лекарствата бих се консултирала с повече специалисти. Но бих избрала такива които работят в университетска болница с детски отделения - Св. Никола в София, Пловдив, Варна. Успех!
Катрал, тези момчета живеят в Англия и се състезават и печелят награди като състезатели на английски клуб, нали така? Така отправена молбата за финансово подпомагане на спортните им кариери (за хотели и пътувания) е малко странна, защото на фона на толкова български деца и възрастни нуждаещи се от финансиране на живото спасяващо лечение е някак странно да се прави дарителска кампания за подкрепа на спортната кариера на състезатели на друга страна. Затова няма помощ от българска страна. И най-вероятно няма и да има. Българите са щедри и състрадателни и отделят от скромните си доходи за много кампании за лечение, но не са толкова богати, за да отделят средства за подпомагане на мечтата на спортисти които ще използват средствата за да печелят медали за Англия. В случая българският им произход няма никакво значение. Ако бащата направи дарителска кампания за финансиране на борбата му с рака, независимо че не живее в БГ със сигурност ще получи подкрепа и финансова помощ.
Здравейте! Дъщеря ми е на 10 год. , скоро ще навърши 11 Диагностицирана е с Умствена изостаналост - лека степен с психотична декомпенсация, симптоми аутистичен спектър и Епилепсия
От м. 1. 2023г настъпи рязка промяна в състоянието и поведението на детето ми. Наложи се да спре да ходи на училище, задаваше еднотипни въпроси, на които държи да се отговори веднага, започна да прави стереотипни движения с ръцете. Приеха ни по спешност в болница Свети Наум, направиха и всички необходими изследвания и казаха, че състоянието и не свързано с Епилепсията, трябвало да посетим детски психиатър.
Посетихме такъв, който включи Сперидан от 0,5 мг/ вечер/.Стереотипните движения спряха, но поведението се промени, започна да отбягва кака си, спря да рисува, да гледа любимите си филмчета и спря да говори и общува с нас, както преди. Психиатърката вдигна дозата на сперидана, но отново без резултат, каза ни, че няма как да продължи да я вдига извън болнична среда и ни препоръча да ни приемат в детска психиатрия. Детска психиатрия в гр.София отказаха прием на дъщеря ми с мотивите, че не била в тежко психично състояние, затова ни приеха в детска психиатрия в гр. Варна. Там продължиха лечение със Сперидан до 3 мг, но поради ЕПС го намалига до 2 мг на ден, добавиха и Хлорпротиксен 30 мг., имаше леко подобрение, стана малко по спокойна и спря да задава един и същи въпроси, това не продължи дълго.През м. септември нещата отново се влошиха, започнаха състояния на истерии, и започна отново да задава едни и същи въпрос, на които очаква отговор веднага. Месец декември посетихме детски психиатър в гр. София, по близко ни е от гр.Варна и ни смениха лечението със Сперидана, минахме на терапия с Абизол, като достигнехме до 10 мг. вечер и хедонин 3x1 т., от терапията дъщеря ми започна да говори малко повече, но отново задава стереотипни въпроси, смее се на моменти сама, ослушва се и се оглежда. Непрекъснато чопли носа до кръв, пъпа го разранява и хапе устните си до кръв. Все още е дистанцирана от кака си и не проявава интерес към книжки, отказва да ходи на училище., отказва да ходим на разходка. С нарушен сън е, буди се в три сутринта и започва да ми задава един и същ въпрос.
Тази седмица правихме консултация с лекуващата я в момента детска психиатърка, като и спряха Абизола и ни включиха Оланзапин 5 мг 1/2 т. вечер, като след 7 дни при липса на ефект имаме препоръка да минем на 1 т. вечер.
Имаме препоръка да се направят генетични и метаболитни изследвания, мисля да се обадя в болницата, в която го правят, но се притеснявам, че в състоянието, в което е няма да успеем да издържим в болница и може да изпадне в тежка истерия. Когато изпада в това състояние започва да се удря, да пищи и да ме дере или да се удря с юмруци по крачетата.Тези, които са си правили този вид изследване могат ли да кажат, дали е задължително пренощуването в болница?
От м. 1. 2023г настъпи рязка промяна в състоянието и поведението на детето ми. Наложи се да спре да ходи на училище, задаваше еднотипни въпроси, на които държи да се отговори веднага, започна да прави стереотипни движения с ръцете. Приеха ни по спешност в болница Свети Наум, направиха и всички необходими изследвания и казаха, че състоянието и не свързано с Епилепсията, трябвало да посетим детски психиатър.
Посетихме такъв, който включи Сперидан от 0,5 мг/ вечер/.Стереотипните движения спряха, но поведението се промени, започна да отбягва кака си, спря да рисува, да гледа любимите си филмчета и спря да говори и общува с нас, както преди. Психиатърката вдигна дозата на сперидана, но отново без резултат, каза ни, че няма как да продължи да я вдига извън болнична среда и ни препоръча да ни приемат в детска психиатрия. Детска психиатрия в гр.София отказаха прием на дъщеря ми с мотивите, че не била в тежко психично състояние, затова ни приеха в детска психиатрия в гр. Варна. Там продължиха лечение със Сперидан до 3 мг, но поради ЕПС го намалига до 2 мг на ден, добавиха и Хлорпротиксен 30 мг., имаше леко подобрение, стана малко по спокойна и спря да задава един и същи въпроси, това не продължи дълго.През м. септември нещата отново се влошиха, започнаха състояния на истерии, и започна отново да задава едни и същи въпрос, на които очаква отговор веднага. Месец декември посетихме детски психиатър в гр. София, по близко ни е от гр.Варна и ни смениха лечението със Сперидана, минахме на терапия с Абизол, като достигнехме до 10 мг. вечер и хедонин 3x1 т., от терапията дъщеря ми започна да говори малко повече, но отново задава стереотипни въпроси, смее се на моменти сама, ослушва се и се оглежда. Непрекъснато чопли носа до кръв, пъпа го разранява и хапе устните си до кръв. Все още е дистанцирана от кака си и не проявава интерес към книжки, отказва да ходи на училище., отказва да ходим на разходка. С нарушен сън е, буди се в три сутринта и започва да ми задава един и същ въпрос.
Тази седмица правихме консултация с лекуващата я в момента детска психиатърка, като и спряха Абизола и ни включиха Оланзапин 5 мг 1/2 т. вечер, като след 7 дни при липса на ефект имаме препоръка да минем на 1 т. вечер.
Имаме препоръка да се направят генетични и метаболитни изследвания, мисля да се обадя в болницата, в която го правят, но се притеснявам, че в състоянието, в което е няма да успеем да издържим в болница и може да изпадне в тежка истерия. Когато изпада в това състояние започва да се удря, да пищи и да ме дере или да се удря с юмруци по крачетата.Тези, които са си правили този вид изследване могат ли да кажат, дали е задължително пренощуването в болница?
Здравейте! Моето момче се будеше всяка нощ и повтаряше едни и същи звуци или думи. Той е много сензорен и така се успокоява. При него помогна магнезий, от първия ден. Давам му течен магнезий с вкус на портокал. Може да опитате.