Разочаровах приятелка с подаръка си

За мен не е нормално да клюкарствам по отношение на моя приятелка с друга такава. И не е възпитано да коментирам с друг как някой, видиш ли, се излага с това, което ми е подарил. Осъзнавайки, че този някой има голям шанс да чуе коментарите (т.е. може би е напълно умишлено).
Ако някой ми е приятел наистина, тогава го приемам какъвто е. С вкусовете му, с хубавите и лошите неща.
В случая те си подаряват редовно подаръци. Може всеки път да я е одумвала след това, но сега да е чула.
Изобщо не харесвам този сплетнически манталитет да си разнасям приятелките една пред друга.
Изразяване на мнение пред близък човек за мен е нещо съвсем друго. Можело е да й каже директно, че този път не е уцелила подаръка и да си знае за друг път кое и защо не й допада. Дори е можело да го направи достатъчно дипломатично, без да я обиди.
Помня като дете колко много разстроих кръстницата си, защото ми подари играчка машина за шиене. Аз казах, че не я искам, защото леля вече ми е подарила същата. И досега помня погледа на кръстницата ми. Извади и ми даде пари, че мама да ми купи друг подарък, а машината я подарихме на моя братовчедка. После си поговорихме с мама и разбрах, че не се прави така. Защото нараняваш другия, който е отделил от времето и вниманието си, за да те зарадва, независимо дали е успял или не, защото хората сме различни и ни радват различни неща.
 Ако някой иска да отбие номера, просто ще отложи срещата или ще ти донесе един шоколад. Но понякога дори и това, което не харесваш, за него е хубаво и е вложил внимание.
Надали авторката е отбила номера,щом сега толкова преживява случката. Дори и евтин или обикновен, подаръкът го е избирала за тази приятелка и е вложила внимание. Затова сега й е болно.
Повтарям, че мен не би ме обидил толкова коментара за подаръка, а факта, че изобщо коментира с някого (вероятно по телефона с друга приятелка), което е най-грозното в случая.

А темата пък е същата работа като обсъждането. Ми ако то е приятелка - иди тропни с крак и толкоз. Явно е лицемерно двупосочно. Не би ми дошло на акъла да пускам теми по повода.
Освен, ако не търсиш зорлем съжаление.

Вместо да й теглиш една, ти се самонаказваш и се чудиш как да й угодиш? Имай малко достойство, аз бих ограничила контактите.
Да, хората понякога не си харесват подаръците, колкото и да си се постарал.
Дори да е била много разочарована, постъпката й е грозна. Явно веднага след като сте се разделили се е заоплаквала на някой.

Аз така и не разбрах от "цената" ли е било разочарованието или от избора на подарък. И двете са си нелепи де, но аз като купувам подаръци, ако са от физически магазин уточнявам, че е подарък, съответно ми дават касова бележка и поне покрай Коледа доста магазини слагат, нещо като стикерче върху цената на етикета, чрез което може да се върне подаръка. Ако е онлайн покупка пазя етикетите за връщане, ако подаръка не се хареса. Повечето подаръци купувам по Уиш лист на получателя, но все пак пазя бележките в случай на гаф.
Според мен, ако разочарованието е от цената, сядате и си го изговаряте, финансови проблеми и т.н, ако е от избора следващият път питате за конкретни желания и насоки. Чак да се разваля дългогодишно приятелство заради мрън по повод коледен подарък ми е малко в повече.

Значи - аз бих се зарадвала и на един шоколад!
А, ако някой ми направи фасон  защо съм му подарила или не това/онова
хич няма да си го слагам на сърце и е много вероятно да се дистанцирам.

Ех, като казвате шоколад, и се сетих за една приятелка, която ми подари шоколад и после ми каза "ако знаех, че толкова много си напълняла, нямаше да ти подаря шоколад"(не се бяхме виждали известно време). Тази тема ми напомни за радостта от някои женски приятелства.

Нямам съвет за авторката, щях да се почувствам ужасно в тази ситуация и сигурно щях да се отдръпна без обяснения. Предполагам, че у приятелката кипи някакво недоволство от отношенията от по-дълго време и тази реплика е само една проява...

О, аз бих отговорила: Ама как без шоколад, бе, това е най-хубавия подарък. То си личи, де... (85 кг не стават от ядене на оБесени ядки )
Даже можеше   и 2 да са...

Светулчице, това е отговор за хора със самочувствие, аз хич го нямах тогава и ми стана ужасно неприятно, после ядох шоколада с омерзение. И други реплики имаше от същата приятелка все по слабите ми места и пътищата ни се разделиха, но ето, помня 20 години вече, авторката на темата също няма да забрави.

Бих запазила това познанство за слънчевите дни, когато е приятно да имаш компания за чаша кафе. Но не бих го нарекла приятелство. Не знам на каква възраст си, но винаги можеш да имаш както силни моменти, така и спадове - здравето, парите, проблемите на фамилията. Смятам, че твоето разочарование е по-горчиво от нейното.

Колко грозно и претенциозно...
Мен ме радва всеки подарък, защото човекът е помислил за мен, отделил ми е време. А това да отделиш малко време само по себе си е дар.

Авторке, не ти си скапана приятелка, а тя е такава.


Подкрепям.
Плюс да я пита колко и е струвал нейния, да сметне разликата и да даде парите.
След което ограничава контакти напълно.

Не се чувствай виновна, повече не й подарявай нищо, отдръпни се.
Не винаги нацелваме подходящия подарък за всеки, но винаги получавайки, трябва да покажем уважение. Човека отсреща се е сетил, постарал, подарява с надеждата да те зарадва и накрая ,получава подигравки. Грозна работа.

Приятелката, предполагам, е показала нужното уважение докато си е получавала подаръка и не се е подиграла на дарителя.
СЛУЧАЙНО съфорумката е чула какво онази мисли за подаръка, но това не е било предназначено за нейните уши и не мисля, че е казано нарочно за да я унизи.  И само нека никоя от вас не ми казва, че никога не е коментирала получавани подаръци след като го няма подарилият ги. Както се казва - който е безгрешен, той да хвърля камък.

Аз обичам подаръците - вероятно защото получавам все по-малко. Много повече обаче ценя компанията на хората до мен. Та може някоя приятелка да не ми е подарила нищо или пък да ми подари нещо, което по никакъв начин аз няма да ползвам, но ако същата тази приятелка е дошла да напазарува и изчисти, когато не мога да стана от леглото, оставя си децата, за да бъде с мен в труден момент, носи ми ядене в болницата, че да не ям техните боклуци, ами каквото и да ми подари, тя винаги ще ми бъде безценна приятелка. А неподходящият подарък ще отиде в някой шкаф, след което за благотворителност или някакви други цели. Изобщо не бих коментирала с нея какво ми е подарила или не ми е подарила. Аз по други критерии си избирам приятелствата. Явно и моите приятелки така правят, защото през последните години вместо подаръци се събираме заедно и правим разни неща - рисунки, керамика, изложби, концерти. Ние и без повод ги правим, де.

Изумява ме реакцията и на двете. Нейната няма смисъл да казвам колко е грозна. Вашата ми е детинска. Тя може и ключ за автомобил да Ви беше подала, тогава какво? Изключително мразя подобни размени - "дай, за да ти дам". Освен да натоварват излишно бюджета, друго не правят. На Ваше място ще кажа какво съм чула и ще прекъсна контакт, пък тя да си търси приятели в "Клуб на милионера". И също ще върна подаръка й. Нещо което не е дадено от сърце, не ми трябва.