Публикувана: 12 дек. 2023, 09:21 ч.
Последно мнение: 24 дек. 2023, 20:09 ч.

Имоти за деца и внуци

15 719
575
2

# 45 12 дек. 2023, 14:14 ч.

Мнения: 1 591

Цитат на: 𝒮𝓅𝓇𝒾𝓃𝑔 … 2 дек 2023, 12:48

Ще ме разпнете на кръст, но ще споделя моята гледна точка. Никога не съм искала да имам повече от едно дете. Преценила съм, че силите ми и желанието ми стигат само до там. Защо го казвам? Защото това, което ще му оставя един ден е достатъчно от моя страна да подсигуря спокоен живот на един човек. Другото зависи от него. Абсолютно съм на мнение, че родителите трябва да подсигурят имот на детето си.

+ 1 при това и момиче. Доброто образование не го изключвам, защото не всеки трябва да учи в частен университет без стипендия.

# 46 12 дек. 2023, 14:21 ч.

Варна
Мнения: 36 714

Възможност да, задължение не. Аз лично бих оставила, ако имам възможност.

# 47 12 дек. 2023, 14:59 ч.

Мнения: 7 933

Ще направя всичко по силите си да купя поне един апартамент за двете си деца. За повече няма да ми стигнат силите, а ще им оставя и един в наследство, плюс земеделска земя с много добра рента. Искам всяко едно от децата ми да знае, че има къде да се приюти в случай на беда, особено ако има и деца.
Научих си урока по трудния начин.
Със сестра ми се заклехме преди много години, че никога няма да се скараме за имоти и наследства - вече сме наследнички на всичко, което можем да наследим и си държим на думата - нито дума накриво, нито една проява на алчност. Надявам се и децата ми да са толкова разумни.

# 48 12 дек. 2023, 15:08 ч.

София
Мнения: 13 397

За мен е много важно и ние като родители да сме подсигурени за старини, за да не се налага да виснем на ръцете на децата ни и да им стопиране живота,ако се налагат сериозни грижи за нас.

# 49 12 дек. 2023, 15:23 ч.

Мнения: 1 257

Цитат на: Fever Ray в вт, 12 дек 2023, 15:08

Абсолютно подкрепям. Колко семейства и животи около нас буквално се разпаднаха, защото нямаха възможност за платена грижа, и трябваше да се посветят изцяло на лежащо болни възрастни. Много тежка тема е това. И ние с мъжа ми така разсъждаваме - първо ние трябва да сме подсигурени, децата ще се оправят.
Свекърите ми се преместиха от голям апартамент в по-малък. Едно на ръка, че е на по-нисък етаж и по-лесно си го поддържат, но от продажбата им остана една добра сума, която ги кара да са спокойни и сигурни. Достойните старини са много важни, искрено се надявам да успеем да си ги подсигурим.

# 50 12 дек. 2023, 15:27 ч.

Мнения: 12 848

Цитат на: Fever Ray в вт, 12 дек 2023, 15:08

Абсолютно, това е и моето мнение. Според мен е по-важно родителят да си е наредил "тотото" и да може да се самоиздържа и когато стане стар и немощен. Това е по-важно, отколкото да раздава наляво и надясно заработеното. А и децата ще са по-спокойни за родителите си и ще могат да се реализират и да печелят за себе си и за децата си (прословутуте внуци от предишната тема).

Разбира се, милиардерите между нас няма нужда да правят този избор и им стигат парите за всичко. За което ги поздравявам. Simple Smile

# 51 12 дек. 2023, 15:38 ч.

Мнения: 2 226

За съжаление, спестяванията често се стопяват със скоростта на светлината, та не знам кое е правилното. Гаранции за обезпеченост няма, освен при наистина богати хора.
През 90те години, баба ми даде една не малка сума на майка ми и баща ми, за да си купят апартамента, в който живеехме. Малко след това тази сума беше едно нищо. Никакви старини не можеше да подсигури. Но пък в последствие родителите ми се погрижиха за нея и дядо ми.

# 52 12 дек. 2023, 15:44 ч.

София
Мнения: 13 397

Изобщо не говоря за спестявания.
Т.нар. суха пара е последното, което дава сигурност.
Говоря родителите да не забравят себе си, осигурявайки децата си.

# 53 12 дек. 2023, 16:09 ч.

Мнения: 7 377

Няма правила и не мисля, че родителите са длъжни да купуват жилище за децата си. При мен така се случи, че получих от баба и дядо и от родителите ми. Аз дарих един апартамент на дъщеря ми, защото имах тази възможност. Ако нямах нямаше да се напъвам и лишавам.

# 54 12 дек. 2023, 16:11 ч.

Мнения: 12 307

Цитат на: foty в вт, 12 дек 2023, 09:21

По повод една гореща тема от вчера се замислих:
Колко е разпространено в наши дни вярването, че родителите трябва да осигурят имот за всяко от децата си?
В ролята си на деца - родителите ли ви осигуриха имот или сами го направихте (с половинката)?
В ролята си на родители - планирате ли да осигурите имоти на децата си? Ако нямате възможност да го направите, това притеснява ли ви?

И да кажа за себе си: родители ми вярваха, че трябва да ни осигурят по един апартмент. Постигнаха го с усилия, но в крайна сметка никой не живее там, защото животът ни отведе на други места.
Като родител не планирам да купувам жилища на децата си. Предпочитам да им дам аналогична сума, ако имат нужда.
Не мога да предвидя как ще се развива животът следващите 10-20+ години, къде и как ще искат да живеят младите и от какво ще имат нужда.
Едно жилище може да е инвестиция, да се купи сега и да се продаде някой ден, когато има нужда от пари. Но за мен има някои особености: не е толкова ликвидно, спрямо локацията цената му може да се повиши или спадне, може да има сантиментална стойност (особено ако е наследствено).

Имотът е инвестицията, която в 90% от случаите не губи от стойността си, защото цената се покачва с времето, въпреки амортизацията. Не всеки има капацитета да инвестира и управлява дадена сума пари, а и рядко ни падат от небето едни 50-100 000 минимум. Ако децата не живеят там, където е имотът, може да се продаде и да вземат парите. За мен, не е лош вариант да се инвестира в имот. Мисля, че хора, които са се борили с трудности и не са получили наготово са по-склонни да подсигурят децата си. Доста жени са стояли при насилник, защото няма къде да отидат с децата, а квартирата не е вариант.
Аз наследих от родителите си тяхното жилище. Продадох, теглих кредит и смених квартала. Така, че към днешна дата 1/2 е от родителите ми и 1/2 от мен самата. Имам две деца, ако мога, бих взела още един имот - на село или ваканционен на морето, така че за двете ми деца да има жилище - място, където да се върнат, ако някой ден се окажат на улицата или трябва да си тръгнат. Това съм възприела от моите родители като философия - едно момиче / една жена, трябва да има нещо свое, място, където да може да се подслони при нужда/ неблагоприятно стечение на обстоятелствата.

# 55 12 дек. 2023, 16:28 ч.

Мнения: 1 591

Напълно подкрепям мнението на МамаРу, освен това какво значение има дали имотът е наследствен или купен?

Ако едно семейство/родител има възможност и желание - ще остави, ако няма - децата ще се оправят без помощ така или иначе.
При положение, че ние изплащаме ипотека и ще наследим кому е нужно дъщеря ни един ден живот и здраве да започва от 0, че да превърти системата.

# 56 12 дек. 2023, 16:51 ч.

онче бонче бонбонче
Мнения: 16 258

Всичко това говори само за голям страх от бъдещето.

# 57 12 дек. 2023, 16:53 ч.

Houston, TX
Мнения: 15 828

Страх от бъдещето не, бих казала българска финансова култура.

# 58 12 дек. 2023, 18:10 ч.

Мнения: 939

Раздвоена съм по темата. На мен никой не ми е осигурил нищо след средното образование. Щастлива съм от този факт, защото всичко постигнах сама, научих се да изкарвам пари и да боравя правилно с тях. За разлика от мои набори, масово все още живеещи ден за ден и/или при мама. А не съм на 20 вече.

От друга страна обаче имам дъщеря, която ми е свидно да оставя да се оправя сама, но в същото време е хубаво да стане като мен и да не чака на мъж. Като порасне ще видим.

# 59 12 дек. 2023, 19:01 ч.

Германия
Мнения: 3 437

В къщи никога не се е говорило да ми се осигури, даде или купи апартамент. Вероятно се дължи на това че съм само дете и каквото имат родители ми ще остане за мен някой ден. Отделно от 15-годишна беше ясно че аз не искам да уча/живея в чужбина, та не е имало и опити да ме задържат в България с обещания за имоти.

Но от друга страна родителите са ми осигурили добро образование, и финансова подкрепа да уча в чужбина. И когато настъпи момента да си купим къща с ММ нямахме финансова помощ нито от неговото нито от моето семейство. Поне не и голяма крупна сума. Но всеки помага колкото може.

А понеже ние имаме две деца и само една къща, чийто кредит ще изплащаме още много години, няма как да оставим по една къща на всеки. Но ми се иска някой ден като ни няма, ако никой от тях не иска къщата, да я продадат и да си поделят парите, за да могат да си помогнат финансово за собствен дом.

За мен в нашия случай е безмислено да купуваме имоти, примерно малки апартаменти, в някой град или село като не знаем децата къде ще искат да живеят някой ден.

Препоръчани теми

Приятелка, което говори само за собствените й проблеми

Не знам как да продължа и какво е редно

Как да приема тази фантазия?

Не знам как да постъпя

Причина:

Причина: