В момента чета...87

  • 47 284
  • 744
  •   1
Отговори
# 690
  • El Paso/Los Angeles
  • Мнения: 2 292


Една болна книга, но някак си страхотно написана. Написана е много увлекателно и въпреки обема я чета бързо. Майката на Дженет проектира неосъществените си амбиции да стане актриса върху единствената си дъщеря, въпреки, че има и 3 момчета. Но въпреки, че обсебията и анормалното поведение вземат връх,в отношението на майката се усеща и частици любов и загриженост и една специфична връзка майка -дъщеря . Ще споделя повече след като я завърша.
За първи път разбирам за тази книга. Ужасно заглавие.
С това ли е била проблемна майката, защото колкото и да е добре написана книгата, някой да се радва, че родителят му е умрял - някак не мога да го разбера.

# 691
  • София
  • Мнения: 23 121
Завиждам ти, че за пръв път я виждаш. Непрекъснато ми изскача във ФБ на мен.

# 692
  • Мнения: 10 749
Завиждам ти, че за пръв път я виждаш. Непрекъснато ми изскача във ФБ на мен.

Аз я блокирах тази реклама. Ужасно заглавие, а и корица.

# 693
  • Мнения: 10 472
За ужаса в изкуството - от трилогията на Франк Тилие това ще остане в съзнанието ми като основна тема. Срещали ли сте тези имена на “творци” (кавичките са умишлени, не мога да възприема такава форма на изкуство) - Hermann Nitsch и Otto Muehl ? Съществува и “Пластинариум” (в Германия е, за разлика от измисления във втората книга).
След тези книги имам нужда от някоя по-ведра и разтоварваща книга. Впрочем, в края на “Лабиринти” е поместен един истински лабиринт, решението на който води до кодова дума - парола за страница на автора, където е публикувал допълнителна глава - бонус, разясняваща неговите творчески идеи, стоящи зад книгата.

Последна редакция: сб, 03 фев 2024, 10:37 от fenyx

# 694
  • Мнения: 1 474
Завиждам ти, че за пръв път я виждаш. Непрекъснато ми изскача във ФБ на мен.

Аз я блокирах тази реклама. Ужасно заглавие, а и корица.
И аз. Каквато и да е книгата, не искам такова заглавие да присъства в библиотеката ми.
Ясно, че е за привличане на вниманието, но за мен е изключително отблъскващо.

# 695
  • Мнения: 5 441
Аз дори не знаех, че е преведена на български. Пас и от мен.

# 696
  • Русе
  • Мнения: 1 100
https://www.bookadventureclub.com/2023/11/im-glad-my-mom-died.html
 Минах средата на книгата,но както обещах ще пиша след като затворя последната страница,но ви линквам едно много сполучливо ревю. Заглавието е скандално ,провокативно и привличащо.
Дали е типична българска черта да слагаме етикет,от корицата и едно изречение,без да сме се запознали със съдържанието?! Не знам, но аз лично за себе си след ,, Нощната кучка,, , се старая да не съдя ,или поне когато го правя да е обективирано и обосновано. 😉☺️ Междувременно запалихте интересна ми със ,, Специални връзки,, и веднага след като приключа биографията ще я започна нея .
Забравих да споделя, че прочетох и биографията на

Въпреки, че изглежда обемна,се чете за часове. Научих някой и друг любопитен факт. Препоръчвам и мисля да прочета и другите биографии от Георги Тошев.

# 697
  • на изток от рая
  • Мнения: 444
Happy Mijj, благодаря ти за препоръката на Евангелие на отровното дърво.
Всяко едно изречение е наслада за възприятията ми, нещо, което скоро не ми се е случвало. Има смях, сълзи, съпреживяване на всичко, което се случва. И на онова, което не се случва също.
За съжаление, имам още около 15 страници. Ще трябва да се разделя с героите, които вече обичам.
И очаквам да споделяте всичко, което ви е харесало.

# 698
# 699
  • Мнения: 135
Цитат
За първи път разбирам за тази книга. Ужасно заглавие.
С това ли е била проблемна майката, защото колкото и да е добре написана книгата, някой да се радва, че родителят му е умрял - някак не мога да го разбера.

Ако прочетеш книгата, ще разбереш избора на заглавие. Наистина разкошно написана, с много чувствителност, саморефлексия и емпатия.

# 700
  • Мнения: 3 061
Също съм отвратена от заглавието. Хеликон на Витошка са си я сложили в няколко екземпляра на витрината. Инстинктивно извърнах глава, минавайки.

# 701
  • София
  • Мнения: 23 121
Аз четох коментари, имам някаква обща представа за какво става въпрос, но също не мога да приема заглавието.

# 702
  • Мнения: 10 749
Също съм отвратена от заглавието. Хеликон на Витошка са си я сложили в няколко екземпляра на витрината. Инстинктивно извърнах глава, минавайки.

Между другото вчера за първи път влязох в това недоразумение, наречено "Хеликон" на Витошка. Имам още от Коледа подарък ваучер за Хеликон и реших да го оползотворя.
Ами аз не мога да я нарека "книжарница", а по-скоро демо-версия на книжарница. Прилича ми на щанд на изложение за книги. То нищо няма. Книгите им могат да се преброят за минути.
А в отсрещната "Сиела" - от пиле мляко.
И, разбира се, "Радвам се, че мама умря" води парада.
Нищо не си купих, защото нищо от това, което търсих нямаше.

И по темата. Прочетох "Жената конбини" (Саяка Мурата).
Любопитна и малко тъжна книжка за това какво е да си различен в едно унифицирано общество.
Историята е за Кейко - една жена с явни дефицити и способна за функционира единствено, когато следва ясни и конкретни инструкции.
За нея автоматизираната почасова работа в денонощен магазин конбини е единствената, която е имала през живота си и единственото нещо, което може да върши. Там е сигурно, там няма какво да сбъркаш, ако се подчиняваш като зъбчато колело, като малка част от работата на цялостен механизъм. Постепенно конбини се просмуква в жената - тя живее, заради конбини, тя поддържа тялото си и се грижи за здравето си единствено заради работата си там, тя се храни с храна от конбини. Накрая симбиозата между жената и магазина е тотална.
Жената буквално е сякаш погълната от конбини, а измъкване от тази хватка няма.

Последна редакция: нд, 04 фев 2024, 09:42 от Happy Mijjj

# 703
  • София
  • Мнения: 23 121
Прочетох "Опашка от убийци". В началото ми беше леко скучновата, тъй като за 100 стр нищо не се случва, но после става по-интересно. Оценка 3.5/5 Даже ще продължа сега с "Нож в раната".

# 704
  • София
  • Мнения: 2 011
Няма да прочета "Радвам се, че мама умря" не заради заглавието, а защото всички шумно рекламирани книги в последните години ми се струват слаба работа и не по мой вкус. А заглавието нито ме шокира, нито изненада. Все пак не всички майки са добри и човек не може да съди другите за чувствата, които изпитват, когато един емоционален насилник не присъства вече в живота им.
Започнах "Случаят Аляска Сандърс" на Жоел Дикер. Около 100-ина страници прочетох и засега бива.

Общи условия

Активация на акаунт