Моето семейство приема внуците си за факт и даденост, не се инересуват от тях, освен по приятни поводи.
Имаме две породени деца, свекърва ми ми помагаше почти изцяло и за двете, защото се наложи от рано да ходя за по 4 часа в офиса. Майка не е идвала да ми помогне с нещо, не да гледа децата, а просто да ми помогне, повече от 2-3 пъти, съответно освен да се дразним взаимно, друго не става. От нашата рода на разположение е единствено една много възрастна нейна леля, която очевидно не е удобно да ангаирам.
Сега и свекърва ми не иска да идва, умори се просто. Съответо бива обвинявана, че ще се грижи само за детето на другия си син.
А аз съм неблагодарна и не оценявам какво прави за мен родата...
Мъчно ми е...
Никой не вярва, че подобна история е възможна, но уви.
Аз пък не се чувствам виновна, дори ми е тъжно, че се настровам срещу майка си.